о п р е д е л е н и е

 

2005

 

гр. Плевен, 10.10.2019 г.

 

в името на народа

 

Административен съд- Плевен, ІІ състав, в закрито заседание на  десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                         Председател: Николай господинов

 

като разгледа докладваното от съдията Господинов административно дело № 952 по описа на съда за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н.Т.Н., изтърпяващ присъда в затвора Белене. Със същата се иска да бъде насрочено дело, за което да бъде редовно призован, тъй като на 29.03.2019 г. бил вкаран в карцера за 10 дни, а по същото време е бил болен от астма. Правят се оплаквания от условията в карцера и се изразява становище, че  „явно е изпратен на заточение в този концлагер“. Сочи се, че по време на делото ще представи писмени доказателства.

         С определение № 1765/12.09.2019 г. по делото съдът е указал на ищеца да отстрани конкретни нередовности по исковата молба, а именно да посочи срещу кой ответник е предявен искът; да посочи цена на иска; да конкретизира начална и крайна дата на периода, за който претендира присъждане на обезщетение; да посочи вида на претендираните вреди- имуществен или неимуществен; да формулира петитум, а именно в какво се състои искането му до съда;да заплати държавна такса в размер на 10 лв. за образуване на съдебното производство. С горното определение ищецът е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията.

         В указания от съда срок не е изпълнено нито е едно от дадените указания, вкл. и за заплащане на държавна такса, а ищецът до момента не е правил искане за освобождаване от такава по настоящето дело. Неизпълнението на указанията на съда съставлява основание за връщане на исковата молба, съобразно разпоредбата на чл.144 АПК вр. чл.129, ал.3 от ГПК.

         С отделна молба, представена в ксерокопиран вариант и очевидно адресирана до друг състав на същия съд /посочено е 5- ти състав/ е направено искане за предоставяне на правна помощ. Към нея е приложена и декларация /отново ксерокопие/ за материално и гражданско състояние.

         От направена служебна справка в деловодната програма на АС- Плевен е видно, че за календарната 2019г. Н. е ищец по общо седем искови производства, образувани в АС- Плевен, вкл. и такова, първоначално разпределено на 5- ти състав, до когото очевидно е адресирана молбата за предоставяне на правна помощ, представена като незаверено ксерокопие по настоящето производство, а именно адм.д. №  917/2019 г., поради което съдията- докладчик счита, че по настоящето дело не е сезиран редовно с искане за предоставяне на правна помощ.

Дори да се приеме обаче, че представената молба в незаверено ксерокопие представлява редовно искане, адресирано до настоящия съдебен състав, то съдът намира, че липсва основание за предоставяне на правна помощ с оглед разпоредбата на чл.24, т.2 от ЗПП, тъй като претенцията на ищеца е очевидно необоснована, доколкото, както това вече е констатирано с определение № 1765/12.09.2019г., ищецът не е депозирал ИМ с минимално изискуемо съдържание, от която да се направи извод срещу кой ответник е насочена претенцията му, за кой времеви период и каква е цената на претендираното обезщетение. Съдът няма правомощие служебно да конституира страните, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното начало- чл.6 от ГПК, а не служебното начало- чл.9 от АПК, поради което служебното конституиране на ответник, при условие, че ищецът не сочи изобщо такъв, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда. В този смисъл е и определение № 14207/22.11.2017г. на ВАС по адм.дело № 12651/2017г.

Незаплащането на изискуемата държавна такса при условие, че не е правено искане за освобождаване от такава съставлява самостоятелно основание за връщане на ИМ, което също е основание за оставяне без уважение на искането за предоставяне на безплатна правна помощ по смисъла на чл.24, т.2 от ЗПП.

 

Водим от горното, съдът

 

О п р е д е л и:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.Т.Н., изтърпяващ присъда в затвора Белене за предоставяне на правна помощ по реда на чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ.

ВРЪЩА исковата молба  от Н.Т.Н., изтърпяващ присъда в затвора Белене, с която се иска да бъде насрочено дело, за което да бъде редовно призован, тъй като на 29.03.2019 г. бил вкаран в карцера за 10 дни, а по същото време е бил болен от астма и се правят оплаквания от условията в карцера, сочи се, че  „явно е изпратен на заточение в този концлагер“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 952 по описа за 2019 г. на Административен съд- Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на л.св.Н..

 

 

                                                                      съдия: /п/