Р Е Ш Е Н И Е

№ 28

гр.Плевен, 17.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №936 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 34б от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД).

Образувано е по жалба от Н.С.М. ***, против Заповед №ЗСПД/Д-ЕН/6876/20.08.2018 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Плевен, потвърдена с Решение №05-РД06-0042/1.10.2018 год. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Плевен в частта относно определяне размера на отпуснатата еднократна помощ за безплатно пътуване по реда на чл.8г от ЗСПД.

С жалбата се иска отмяна на заповедта в оспорената част относно размера на отпуснатата еднократна помощ за безплатно пътуване поради нейната незаконосъобразност. Жалбоподателката твърди, че отговаря на законовите изисквания , тъй като е многодетна майка и има право на безплатно пътуване веднъж годишно-отиване и връщане с железопътния или автобусния транспорт в страната. Притежава удостоверение за безплатно пътуване, издадено от ДСП-Плевен, а от приложените билети се установява, че на 4.08.2018 год. е пътувала с автобус по направлението Плевен-Бургас-Слънчев бряг, а на 6.08.2018 год. е пътувала в обратна посока. Твърди, че отразеният върху билета по направление Бургас-Слънчев бряг начален час на тръгване 6:58 часа, е некоректно посочен от превозвача.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания. Моли съда да отмени заповедта в частта, с която не ѝ е изплатена пълната сума за пътуване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началник отдел „Социална закрила“в Дирекция „Социално подпомагане“ –Плевен, е депозирал писмен отговор вх.№4466/12.11.2018 год. и следваща молба с вх.№4506/14.11.2018 год., в които е изложил подробни съображения за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира същата да бъде отхвърлена.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Н.С.М. е подала заявление-декларация с вх.№ЗСПД/Д-ЕН/6876/7.08.2018 год. в Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен за отпускане на еднократна помощ за пътуване на многодетни майки по чл.8г от ЗСПД, приложено на л.17-18 от делото. В заявлението е декларирала, че е извършила пътуване с автобусен транспорт, както следва: на 4.08.2018 год. от гр.Плевен до гр.Бургас на стойност 20,00лева, на 4.08.2018 год. от гр.Бургас до к.к. Слънчев бряг на стойност 6,00лева, на 6.08.2018 год. от к.к. Слънчев бряг до гр.Бургас на стойност 6,00лева, на 6.08.2018 год. от гр.Бургас до гр.Плевен на стойност 20,00лева. Копия от билетите са приложени на л.19 от делото. Въз основа на подаденото заявление-декларация, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №ЗСПД/Д-ЕН/6876/20.08.2018 год. на л.23 от делото, с която на М. е отпусната целева помощ за ползване на автобусен транспорт за 2018 год. в общ размер на 46 лева (20+20+6). Не й е признат разход от 6,00 лева за пътуването на 4.08.2018 год. по линията Бургас-Слънчев бряг. Заповедта е връчена на М. на 3.09.2018 год., видно от отбелязването върху същата. Против тази заповед М. е подала жалба с вх.№15-94Н-00-1451/13.09.2018 год. на л.25-26, в която е оспорила заповедта в частта, с която не ѝ е изплатена помощ за пътуването по линията Бургас –Слънчев бряг за 4.08.2018 год., като е посочила, че грешката в началния час на тръгване на автобуса е по вина на превозвача и е приложила разпечатка от кореспонденция по електронна поща с превозвача, в която последният е обяснил причините за погрешно въведения начален час на пътуване. По жалбата на М. е постановено Решение №05-РД06-0042/1.10.2018 год. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Плевен, с което е отхвърлена жалбата против оспорената заповед в частта относно определяне размера на отпуснатата еднократна помощ за безплатно пътуване по реда на чл.8г от ЗСПД. За да постанови този резултат, горестоящият административен орган е изложил мотиви, че пътуването по линията Бургас –Слънчев бряг на 4.08.2018 год. е с начален час на тръгване 6:58 часа, който предхожда пътуването по линията Плевен –Бургас с час на тръгване 8:00 часа. Изложени са мотиви, че билетът за извършено пътуване е превозен документ за извършено еднократно пътуване с определено превозно средство, а съгласно чл.38 от ДАП е доказателство за вписаните в него данни до доказване на противното, поради което констатираното несъответствие в отразения час на тръгване в приложения билет по линията Бургас-Слънчев бряг е основание за отказ за изплащане стойността на същия, доколкото от страна на жалбоподателката не са представени надлежни доказателства за противното. Решението е връчено на М. на 8.10.2018 год., видно от отбелязването върху разписката на л.11 от делото. Жалбата до съда е подадена на 12.10.2018 год. и е заведена с вх.№15-94Н-00-1651.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, имащо право и интерес от оспорване, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд. Жалбата е подадена и срещу годен за обжалване административен акт- в жалбата до съда М. е посочила, че обжалва Решение №05-РД06-0042/1.10.2018 год. на Директора на РДСП, но в съдебното заседание на 13.12.2018 год. е заявила, че оспорва и първоначално издадената Заповед на директора на ДСП-Плевен №ЗСПД/Д-ЕН/6876/20.08.2018 год. в частта относно определеният размер на отпусканата помощ. На всички тези основания жалбата е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция «Социално подпомагане» или упълномощено от него лице. Оспорената заповед е издадена от М.С.М.и е подписана от последната „за Директор“ съгласно Заповед №РД05-0832/4.02.2016 год. Последната е приложена на л.40 от делото и с нея компетентният съгласно горецитираната разпоредба административен орган - Директорът на ДСП - гр. Плевен, е упълномощил М.С.М.-Началник на отдел „СЗ“ при ДСП Плевен, да издава всички заповеди по чл.8г от Закона за семейните помощи за деца и чл.34а и чл.34б от ЗСПД-издаване на удостоверения за безплатно пътуване по БДЖ и с автобусен транспорт на многодетни майки и изплащане на билети за извършено пътуване с автобус. С оглед изложеното, доколкото атакуваният административен акт е издаден от длъжностно лице, на което директорът на ДСП - гр. Плевен е делегирал своите правомощия, съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен административен орган при условията на делегирани правомощия, каквато възможност чл. 10, ал.4 от ЗСПД допуска. Обстоятелството, че в заповедта не фигурира длъжността на нейния издател не обуславя незаконосъобразност на същата, доколкото в нея изрично е посочено, че се подписва от издателя "за директор". От друга страна, в заповедта е изписано името на длъжностното лице, което я е подписало, както и е посочен административният акт, от който черпи правомощието да се произнася "за директор". Т.е. обективираните в заповедта данни за нейния издател са напълно достатъчни за установяване, че същата е издадена от компетентен административен орган.

В оспорената заповед не са посочени фактически основания за отказа за изплащане пълния размер на претендираната помощ, но мотиви в тази насока са изложени в потвърдителното решение на горестоящия административен орган, с което изискването за мотивиране на административния акт е спазено, по аргумент от ТР Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК.

Съгласно чл. 34а от ППЗСПД многодетните майки имат право на безплатно пътуване с железопътния и автобусния транспорт в страната веднъж в годината - отиване и връщане. Съгласно чл. 34б, ал.1 от ППЗСПД разходите за пътуване с автобусен транспорт се изплащат въз основа на молба- декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, подадено в едномесечен срок от крайната дата на извършеното пътуване. А съгласно ал.2 към молбата-декларация се прилагат билетите и се представя копие от удостоверението, в което превозвачът е отразил извършеното пътуване.

По делото не е спорно, че Н.С.М. е многодетна майка по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗСПД - майка на три деца според приложената на л.21 от делото справка, т.е. същата е лице с право на получаване на целева помощ за пътуване. Същата в едномесечния срок (на 7.08.2018 год.) от извършеното пътуване (4.08 и 6.08.2018 год.) по чл. 34б, ал.1 от ППЗСПД е подала изискуемата молба-декларация с В.№ № 6876 г. по образец с приложени към нея билети и представено удостоверение №89/30.08.2017 год. на л.20 от делото.

Основният спорен въпрос по делото е правилно ли органите по социално подпомагане са отказали плащане на жалбоподателката на билет за пътуване с №39650000048230 на л.19 от делото по линията Бургас-Слънчев бряг, за дата 4.08.2018 год. на стойност 6.00 лева. В цитирания билет като начален час на тръгване от гр.Бургас към к.к. Слънчев бряг действително е отразен 6:58 часа, който час предхожда часа на тръгване- 8:00 часа на предходната линия, по която М. е пътувала, за да стигне до Бургас, а именно-гр.Плевен-гр.Бургас. По тази причина извършеният разход за пътуване на 4.08.2018 год. по линията Бургас-Слънчев бряг не й е признат и заплатен.

Съгласно чл. 39, ал.1 от ЗАвП по автобусни линии се използват следните превозни документи: билети, издадени по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства от: а) електронни касови апарати с фискална памет; б) фискални принтери; в) фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, като билетът се издава на хартиен носител; г) интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност; 2. билети, издадени по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа; 3. електронни билети; 4. карти и абонаментни карти на хартиен носител, издадени по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа; 5. карти и абонаментни карти на електронен носител. Превозните документи по ал. 1 съдържат най-малко следните реквизити за превози по междуселищни линии: а) наименованието и адреса на превозвача в съответствие с лиценза за извършване на обществен превоз на пътници; б) надпис "Билет за пътуване", съответно "Карта за пътуване"; в) номер на билета/картата; г) превозна цена; д) дата на издаване на билета – за превозните документи по ал. 1, т. 1; е) маршрут; ж) отстъпка от превозната цена за случаите, предвидени в закон или в подзаконов нормативен акт; з) датата на пътуване и часа на тръгване – за превозните документи по ал. 1, т. 1 и 2; и) номер на мястото на пътника – за превозните документи по ал. 1, т. 1 и 2; Процесният билет, който не е заплатен на М. съдържа всички тези реквизити и по този въпрос няма спор между страните.

Реквизитът обаче относно началният час на тръгване на автобуса за 4.08.2018 год. по линията Бургас-Слънчев бряг , е посочен „6:58“. По делото по искане на жалбоподателката е изискано и представено от формата превозвач „М Бус“ писмо на л.55 от делото, от което се установява, че отразеният час на тръгване 6:58 върху билета за 4.08.2018 год. по линията Бургас-Слънчев бряг е автоматично генериран при първоначалното включване на касовия апарат. Поради големия брой курсове дневно и малкия интервал между тях през летния сезон, превозвачът не изисква от кондукторите да въвеждат ръчно час на тръгване за всеки курс, тъй като на всеки касов бон е отразен час на издаване. Таксуването в автобусите се извършва след потегляне от начална спирка по време на пътуването. Посочено е още в писмото, че предвид отразения в самия билет час на издаване 15:56 часа става ясно, че пътуването е осъществено с курс, тръгващ от Бургас в посока Слънчев бряг в 15:20 часа с автобус с рег.№ ***

Представеното по делото удостоверително писмо не е оспорено и неговото съдържание не е опровергано от ответника. Предвид вписания час на издаване на билета- 15:56 и предвид практиката на превозвача билети да се продават след потегляне на автобуса, за съда се налага извод, че М. е осъществила своето пътуване по линията Бургас-Слънчев бряг на дата 4.08.2018 год. с автобус, потеглил в начален час15:20 часа, който е по-късен от часа на тръгване на автобуса, с който М. *** в същия ден. Ето защо съдът приема за оборена презумпцията на чл.38 от ЗАП, че билетът и багажната разписка са доказателство за вписаните в тях данни до доказване на противното. Поради което прави извод, че пътуването на 4.08.2018 год. по линията Бургас-Слънчев бряг е осъществено от М. с автобус рег.№ *** с начален час на тръгване от Бургас 15:20 часа. Поради което разходът, заплатен за билет в размер на 6,00 лева, следва да бъде заплатен от административния орган на жалбоподателката. Ето защо заповедта в оспорената част следва да се отмени и да се върне на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на постановеното решение.

При този изход на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените в производството разноски е основателно и следва да бъде уважено. Такива са направени за платена държавна такса в размер на 10 лева – л.33 и са своевременно поискани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-ЕН/6876/20.08.2018 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Плевен, потвърдена с Решение №05-РД06-0042/1.10.2018 год. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Плевен в частта относно определяне размера на отпуснатата еднократна помощ за безплатно пътуване по реда на чл.8г от ЗСПД и вместо това ПОСТАНОВИ:

ВРЪЩА делото като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящето съдебно решение, в 7-дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен да заплати на Н.С.М. *** сумата от 10 ( десет) лева разноски по делото.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: