Р E Ш Е Н И Е

№ 321

гр.Плевен, 14.06.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №933 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от адв.А.Т. от САК, като пълномощник на Д.И.А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0374-000214/26.08.2018г. на Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че в оспорения акт, освен правно основание за налагане на ПАМ, е посочено като фактическо основание само съставеният АУАН без да бъдат изложени други фактически обстоятелства, които да обосновават налагането на мярката. Счита се, че фактическите основания са онези юридически факти, с чието осъществяване се свързва възникването на административното правоотношение със съдържание правомощието на административния орган да разпореди определени права и задължения. Счита се, че непосочването на тези факти изключва както предмета на доказване, така и преценката за съответствието на акта с материалния закон. Твърди се, че в заповедта само бланкетно са отразени всички материално правни предпоставки за прилагане на ПАМ посочени в разпоредбата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, като не се съдържат стойностите на концентрация на алкохол в кръвта на водача, нито методите и средствата, с които същата е установена, както и липсват фактически твърдения за наличие на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В заключение се моли за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. Претендират се направените по делото разноски.

От ответника не е представен писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище от адв.Т., с което се поддържа депозираната жалба и се моли за отмяна на заповедта. Представя се списък на разноските и се претендира тяхното присъждане.

За ответника в съдебно заседание не се явява представител.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 03.10.2018г. на оспорващия (л.87-88), а жалбата е подадена в Административен съд Плевен по пощата на 11.10.2018г. и заведена с вх.№4025/12.10.2018г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С АУАН фабр.№777125 от 26.08.2018г., съставен от Н.З.З.– младши автоконтрольор в РУ –Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, на Д.И.А. е вменено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 и чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП за това, че на 26.08.2018г. около 03.05часа в гр.************“, управлява л.а. ********* с рег.№*********, собственост на Е.С.Т., след употреба на алкохол 0,65 на хиляда, установено в издишания въздух с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№0263, пробата показана на водача, издаден талон за медицинско изследване №0003788; не носи контролен талон към СУМПС и СРМПС. Актът е подписан от А. без възражения. Посочено е в него, че се изземват СУМПС №283194684.

Във връзка с горното, на 26.08.2018г. от Началника на РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0374-000214, с която разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на А. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено като фактическо основание, че А. на 26.08.2018г. около 03.05часа в ************** в посока ул.“**********“, управлява л.а. ************* с рег.№*********, собственост на Е.С.Т., след употреба на алкохол 0,65 на хиляда, установено в издишания въздух с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№0263, пробата показана на водача, издаден талон за медицинско изследване №0003788; не носи контролен талон към СУМПС и СРМПС, с което са нарушени чл.5 ал.3 т.1 пр.1, чл.100 ал.1 т.2 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото се установява още, че въз основа на съставения АУАН срещу А. е издадено Наказателно постановление №18-0374-000914 от 21.09.2019г., за което не са представени данни дали е обжалвано.

Приложен е и талон №0003788 за медицинско изследване, като по делото не са представени доказателства от нито една от страните, а и не се твърди дали е извършено това медицинско изследване.

Установява се също, че л.а. ******** с рег.№******** е собственост на Е.С.Т., така както е отразено в процесната ПАМ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и приложената на л.82 Заповед №316з-27/03.01.2018г., с която Началниците на РУ при ОД на МВР-Плевен са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1, т.2, т.2а и т.5 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се посочи също, че в заповедта е посочен и по делото е представен АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Оспорващият не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило правата и законните интереси на А.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на А. за започване на производството не влияе на съдържанието на заповедта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, съгласно която в приложимата редакция, временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че А. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно с 0,65 на хиляда, установено в издишания въздух с техническо средство Дрегер 7510. Т.е. за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно лицето да е водач на МПС и да е управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Разпоредбата не изисква наличието кумулативно на изследване с техническо средство и изследване от кръвна проба, само уточнява, че при изследване от кръвна проба установените стойности са определящи. В конкретния случай не са налице данни да е правена кръвна проба, поради което и при наличие на концентрация на алкохол в кръвта 0,65 на хиляда, установено с техническо средство Дрегер, са изпълнени предпоставките за прилагане на съответната ПАМ.

Нарушението на А. е констатирано с АУАН, който както бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. На основание чл.17 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189 ал.2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. В настоящето производство не подлежи на преценка съставомерността на посоченото като извършено в акта нарушение, а следва да се прецени само неговата валидност. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В АУАН не е направено възражение по повод установената концентрация на алкохол в кръвта, която е показана на водача. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка различна от тази по АУАН лежи върху оспорващия. В хода на съдебното производство от страна на А. не са представени доказателства и не са оборени по надлежния ред фактите по АУАН, респ. заповедта за прилагане на ПАМ, поради което съдът приема, че са налице предпоставките за прилагане на мярката по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП.

В този смисъл, мярката по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Принудителната административна мярка е временна, тя се издава за определен срок и под прекратително условие – до решаване на въпроса с отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. В тази връзка следва да се посочи, че с решаване въпроса с отговорността, респ. с изтичане на срока се преустановява занапред действието на мярката и СУМПС на водача следва да бъде върнато, но не отпада с обратна сила основанието за прилагането й, затова този факт не се отразява на законосъобразността на издадената заповед и не е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

По изложените по-горе съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.А., подадена чрез адв.А.Т. от САК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0374-000214/26.08.2018г. на Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо Д.И.А. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.172 ал.5 изр.второ от ЗДвП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: /п/