Р E Ш Е Н И Е
№ 680
гр.Плевен, 20.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
Членове:
Снежина Иванова
Ралица Маринска
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 929 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 74 от 03.07.2019 г., постановено по НАХД №
117 по описа за 2019 г., Районен съд – Червен бряг е отменил
Наказателно постановление №19-0374-000112/07.03.2019 г. на
Началника на Районно управление Червен
бряг, в частта с което на Г.Р.Б. ***, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
Б от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/
лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от един месец.
Със същото решение е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0374-000112/07.03.2019 г. на Началника на Районно управление Червен бряг в
останалата му част.
Срещу решението в потвърдителната му част е подадена
касационна жалба от Г.Р.Б., чрез адвокат Р.Д.М., в
която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. Сочи
се, че в решението
на PC -Червен Бряг се приема, че
посоченото в НП административно нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. Б от ЗДвП, а
именно че не е останал на мястото на ПТП-то, е несъставомерно и следва да бъде
отменено, което се счита за правилно. За неправилни, обаче се считат изводите
на районния съд относно другото административно нарушение посочено в НП, а
именно на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Посочва се, че видно от приложеното НП и
съставения акт, както и от разпита на актосъставителя, няма описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, с което не е спазена
разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, както и че не е установена каква е
фактическата обстановка при настъпване на ПТП-то, не е установена и скоростта
на движение на МПС-то. Сочи се, че от разпитите на свидетелите е установено, че
по това време на денонощието и в тази част на годината е било тъмно и МПС-то се
е движело по асфалтирана улица в регулацията на града. Сочи се още, че по делото
не се е установило поведение на водача на МПС-то, което да нарушава
разпоредбата на чл.20, ал. 2 от ЗДвП. Посочва се, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране на наличие на такива, както и че необозначената и несигнализирана
дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да
спре. Счита се, че съгласно разпоредбата на чл.167, ал.1 и ал.2, т. 1 от ЗДвП,
на Община Червен бряг е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в
Общината включително и в гр.Червен бряг, което включва недопускането, съответно
отстраняването на дупки по тях. Счита се още, че в конкретния случай няма данни
за нарушение на ЗДвП, от страна на Г.Б., а има нарушение от страна на Община
Червен бряг, че не е обозначила съответната дупка на пътя и не е била
отстранена в срок. Сочи се, че
задължението на служителите на МВР в такъв случай е да съставят протокол за
извършеното ПТП с подробно описание на фактическата обстановка, който протокол
при желание от страна на претърпелия имуществени вреди да си потърси по съдебен
ред от собственика на пътя възстановяване на щетите в следствие на непозволено
увреждане. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд в частта,
с която е потвърдено НП № 19-0374-000112/07.03.2019 г. на Началника на Районно
управление - Червен бряг към ОД на МВР - Плевен за нарушение по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Г.Р.Б.
не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – Районно управление - Червен бряг към ОД на МВР – Плевен не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Б. за това, че на 24.02.2019г.
около 18:50часа в гр.Червен бряг, на ул.“Цар Самуил“, управлява „БМВ 730Д“ с
рег.№*******, негова собственост, като при движение с несъобразена
скорост удря в дупка и реализира ПТП с щети по автомобила, напуска мястото на
произшествието без да изчака органите на МВР, лицето е установено в 19:00часа
пред дома му. Нарушенията са квалифицирани по чл.20 ал.2 и чл.123 ал.1 т.2 б.“б“
от ЗДвП.
Районният съд е приел от фактическа страна, че
описаното в акта и НП се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Приел е за доказано още, че при ПТП няма пострадали хора, не са
причинени вреди на други граждани и Б. е единствен участник в пътно
транспортното произшествие. От правна страна съдът е приел по отношение
вмененото нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗДвП, а именно че Б. не е
останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието,
че такова задължение имат единствено участниците в ПТП, при което има
пострадали хора, обстоятелство, каквото не е съществувало при произшествието.
Счел е, че липсата на този факт изключва отговорността на Б. и за това
нарушение е отменил НП. По отношение нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП съдът е
приел, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като самият
жалбоподател не е отрекъл, че е минал през дупка на пътя, вследствие на което
са му повредени и двете джанти, за което е сигнализирал на тел.112. Счел е, че
видът и размерът на наказанието също са правилно определени. В тази част е
потвърдил НП.
Решението на районният съд е обжалвано само по
отношение нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а по отношение на нарушението по
чл.123 ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗДвП е влязло в законна сила. Касационната инстанция
намира, че решението в обжалвана му част е правилно, постановено в съответствие
с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно
от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
законосъобразно реализирана административно-наказателна отговорност на Б. за
нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи
формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е
необходимо и тяхното преповтаряне, предвид нормата на чл.221 ал.2 изр. второ от
АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Безспорно
е налице неизпълнение на задълженията по чл.20 ал.2 от ЗДвП от страна на Б. да
съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил със
състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие, като задължение на водачите е и да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Ето защо правилно е ангажирана отговорността му за нарушението
по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
За пълнота
следва да се посочи, че тълкуването на тази норма
налага да се приеме, че скоростта на движението е въпрос на лична преценка и
избор на всеки един от участниците в движението по пътищата, при съблюдаване на
ограниченията и рамките поставени от Закона за движение по пътищата (в частност
чл. 20 – чл. 24а от закона). При това положение, в случаи от категорията на
процесния, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на
водача на превозното средство по чл.
179, ал. 2 от ЗДвП, достатъчно е същият да не е съобразил скоростта си на
движение (с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и
на превозното средство, характера и интензивността на движението, конкретните
условия на видимост), каквото безспорно е сторено и в конкретния случай, в резултат
на което е станал причина за възникване на пътно-транспортно произшествие.
Необходимо е да се отбележи също, че отговорността
на собственика/стопанина на пътя за неговото състояние, не изключва
отговорността на касатора, който е следвало да съобрази всички обстоятелства и
да се движи с такава скорост, която да не доведе до неблагоприятни съставомерни
последици.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 03.07.2019 г.,
постановено по НАХД № 117 по описа за 2019 г. на Районен съд – Червен бряг в
частта, с която е потвърдено Наказателно
постановление №19-0374-000112/07.03.2019
г. на Началника на Районно управление
Червен бряг в частта, с което на Г.Р.Б. ***, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 200лева, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/