Решение по Административно дело 924/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 222 / 22. Април 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесети март 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 924/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Й.П.И. и Т.Д.Т. *** срещу Заповед № ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която на осн. чл. 27 ал.1 вр. чл.4 ал.1 т.5 и т.10 и чл. 28 ал.1 вр. чл. 25 т.3 от Закона за закрила на детето и чл. 33 от ППЗЗДет детето на жалбоподателите – Д. Т.Д. спешно е настанено в професионалното приемно семейство на К.М.Ш. и Ш.Ф.Ш от с. Гиген, обл. Плевен до произнасянето на съда с решение по чл. 28 ал.1 от ЗЗДет.

Жалбоподателите обжалват заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона, претендират и нищожност. Молят съдът да отмени заповедта. Развиват доводи, поддържани в с.з. от адв. Г. ***, че първоначално детето е било отнето от родителите с незаконосъобразен административен акт- Заповед № ЗД/Д-ОВ-003/23.01.2018г., която е отменена с решение на съда по АД № 90/2018г. на АС – Ловеч. Не е било заведено дело по чл. 27 ал.2 от ЗЗД, който срок е бил до 23.02.2018г. и вече близо 8 месеца служителите на ДСП не са изпълнили закона, а вместо това отново го нарушават с издаване на процесната заповед. ДСП черпи аргументи от незаконните си действия като сочи, че фактически детето е продължило да пребивава в ДСГД – Плевен. Това е така, защото детето противозаконно е отнето от грижовните му родители и противозаконно не е освободено от дома. Излагат аргументи, че посочените основания в заповедта са неверни, родителите и техните близки разполагат с доходи и материални условия да отглеждат детето си в семейна среда и до извеждането му са полагали всички необходими грижи. Считат, че заповедта е издадена без правно основание, противоречи на целта на закона детето да се отглежда в семейна среда и считат за незаконосъобразно детето им да се предава в нехристиянско семейство, не е изследвана възможността детето да се отглежда в семейна среда на бабата и другите роднини на детето. Адв. Г. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал.2 Закона за адвокатурата.

Ответникът – Директора на ДСП – Плевен, чрез юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага аргументи, посочени в мотивите на заповедта, че с оглед констатираните при социалната оценка дефицити в родителския капацитет на родителите и техните нестабилни взаимоотношения и неспособността им на този етап да гарантират здравето, живота и сигурността на детето най-добрия интерес на детето изисква да бъде отглеждано в подходяща, безопасна и подкрепяща семейна среда, каквато възможност предлага настаняването му в професионално приемно семейство, отговарящо на профила на детето и извеждането му от институционалната среда, в която се е намирало до момента. Тези основания се потвърждават от приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, която установява дефицити в родителския капацитет и на двамата родители. Връзката им е нестабилна, а майката е несамостоятелна и незряла личност, която изцяло разчита на подкрепата и грижите на майка си, която е трудово ангажирана и не може да присъства постоянно при отглеждането на детето. Още повече – майката с този ресурс и наличие на интелектуални дефицити е позволила и спрямо нея да бъдат извършвани ограничения – да бъде заключвана с детето в жилището като не са изяснени точно причините за това действие. Счита, че не следва да се кредитират изцяло показанията на разпитаните свидетели, които са близки на семейството, поради тяхната заинтересованост. Доказано е, че детето е било в риск и е имало нужда от предоставянето на тази мярка за закрила, която е съобразена с целта на закона за настаняване в подходяща семейна среда. Родителите не са заявили желание за връщане на детето в семейна среда. ДСП – Ловеч не е предоставила данни за желание от страна на роднини детето да се отглежда в тяхната семейна среда. А впоследствие, след извършване на необходимото проучване за наличието на желание и възможности, детето е настанено в семейна среда на бабата и дядото по майчина линия. Противопоставя се на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като такова не е заплатено.

Прокурор Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен, встъпила в производството на осн. чл. 16 ал.1 т.3 АПК изразява становище за основателност на жалбата и предлага заповедта да се отмени като незаконосъобразна.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 27 ал.6 от Закона за закрила на детето.

Заповедта е връчена на жалбоподателите с писма с обр. разписка на 02.10.2018г. Жалбата е депозирана на 09.10.2018г. в законния 14-дневен за съдебно обжалване от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед № ЗД/Д-ОВ-003/23.01.2018г. на Директора на ДСП – Ловеч по отношение на детето Д. Т.Д. е била предприета временно спешна мярка за закрила по административен ред – настаняване в специализирана институция - ДВСГ – гр. Плевен за срок до произнасяне на съда. В едномесечния срок от издаване на заповедта не е поискано настаняване на детето по съдебен ред съгласно чл. 27 ал.2 ЗЗДет. Заповедта е била отменена с Решение № 113/27.07.2018г. постановено по АД № 90/2018г. на АС – Ловеч, влязло в сила на 29.08.2018г. След влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта детето е продължило фактически да пребивава в институцията.

С писмо изх. № ДК/Д-ОВ-132/11.09.2018г. Директора на ДСП – Ловеч изпратил изготвени социални доклади по случая по компетентост на ДСП – Плевен, предвид настоящия адрес на детето. На 19.09.2018г. в ДСП – Плевен е изпратеноо и съдебното решение на АС - Ловеч.

Двукратно ДСП – Плевен е изискало проучване от ДСП – Ловеч, която е компетентната дирекция с оглед постоянните адреси на родителите, относно нагласите, възможностите и способностите им да се грижат за детето в биологичното им семейство, както и издирване и проучване на роднини и близки, които да полагат грижи за детето в семейна среда или на подходящо професионално приемно семейство на територията на Област – Ловеч.

В отговор ДСП – Ловеч е предоставила социални доклади и проучвания, включително и актуална информация, от които се установява, че с майката и бащата е работено от екип на ЦОП – Ловеч по предоставяне на дългосрочна услуга „Работа с психолог и социален работник“, по време на която отношенията между родителите са се влошили и от месец юли 2018г. са се разделили като причина за това е посочено, че бащата на детето Т.Т. е започнал да злоупотребява с алкохол и да играе хазарт (Еврошанс). Направена е препоръка за повишаване на родителския капацитет и изследване на семейната среда на двамата родители за отглеждане на детето. На 17.09.2018г. е проведен разговор с родителите, които са заявили, че живеят заедно от 10.09.2018г. и са отказали да ползват социалната услуга и да посещават ЦОП – Ловеч. Заключението е, че в отношенията и действията на двамата родители са настъпили динамични промени, поради което към момента реинтеграция за отглеждането на детето в семейна среда не може да се гарантира в пълна степен. Изразено е мнение, че е необходима работа с родителите от специалисти – социални работници и при нужда – психолог, предвид динамичните отношения между майката и бащата, рисковете от бъдещи раздели и събирания, същите съжителстват отново от 10.09.2018г., което е кратък период на наблюдение. При извършеното от ДСП – Ловеч проучване е посочено, че към момента няма свободно приемно семейство, отговарящо на профила на детето, както и няма свободно място във функциониращите центрове за настаняване от резидентен тип. Не е предоставена информация и за извършено проучване на желания и нагласи на близки и роднини да отглеждат детето в семейната си среда. Детето се посещава два пъти седмично от родителите.Според актуалната информация здравословното състояние на детето е добро, може да се отглежда в семейна среда като се изисква спазването на определен хранителен режим.

При тези обстоятелства е констатирано, че се касае за „дете в риск“ по смисъла на §1 т.11 б. „в“ от ДП на ЗЗДет, предвид което е наложително предприемането на спешни действия по закрилата му по реда на чл. 33 от ППЗЗДет. В тази връзка е намерено подходящо професионално приемно семейство, отговарящо на профила на детето в с. Гиген, което разполага с подходящи условия и може да осигури отглеждане на детето по правилен, безопасен и адекватен начин.

С тези мотиви Директорът на ДСП – Плевен издал оспорената Заповед № ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018г. за спешно настаняване на детето Д. Т.Д. в професионално приемно семейство до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ал.1 от ППЗЗДет.

Като правни основания за издаването на заповедта са посочени наличието на обстоятелства по чл. 27 ал.1 вр. чл. 4 ал.1 т.5 и т.10 и чл. 28 ал.1 вр. чл. 25 т.3 ЗЗДет и чл. 33 от ППЗЗДет.

Дете в риск по смисъла на §1 т.11 б. „в“ от ДР на ЗЗДет е дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Съгласно чл. 33 ал.1 ППЗЗДет спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето.

Предприемането на мярка за закрила – временно настаняване на дете по административен ред по реда на чл. 27 ал.1 ЗЗДет – в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в специализирана институция се извършва със заповед на директора на ДСП по настоящия адрес на детето. В случаите на настаняване в семейство на роднини и близки съгласно ал.3 се взема съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето, удостоверено с декларация по образец, а съгласно ал.4 при настаняване в приемно семейство се извършва проверка относно годността на лицата, кандидатстващи за приемно семейство.

Съгласно чл. 4 ал.1 т.4 и т.10 ЗЗДет (т.5 е неотносима към случая и погрешно е посочена) – закрилата на детето се осъществява чрез настаняване в приемно семейство и осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето. Основание за настаняване на дете извън семейството по чл. 25 ал.1 т.3 ЗЗДет е, когато родителите, настойниците или попечителите се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

От заключението на изслушаната съдебно-психологическа експертиза, която анализира много подробно, както проведените тестови изследвания, така и всички данни по делото, се установява, че родителският капацитет и възпитателски качества и на двамата родители са ограничени и това може да рефлектира негативно върху потребностите и развитието на детето. При майката липсва когнитивна, емоционална и социална зрялост съобразно очакваното за възрастта. Анализът на индивидуалните й особености очертава ограничен житейски опит и умения за самостоятелно справяне в различни, вкл. ежедневно-битови житейски ситуации, свързани с обгрижването на детето, както и нисък ресурс на майката за стимулиране на когнитивното развитие на детето, предвид нейните собствени дефицити, както и слаба емоционална отзивчивост спрямо нуждите му.

По отношение на бащата Т.Т. според заключението на в.л. са налице данни за употреба на алкохол на битово ниво и увлечение по хазартни игри и последваща конфликтност в поведението и семейните отношения. Налице е нестабилност в отношенията – чести раздели и събирания на родителската двойка. За тези проблеми и поведение са налице данни в социалните доклади по сведения на Й.И. и Л.И., потвърждават се и от свидетелските показания.

От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че майката не е полагала самостоятелно грижи за детето, защото не е имала увереност и умения да се справи с приготвянето на храна, къпане, престой в болница, пазаруване, а е разчитала основно на майка си - свидетелката Д.Й., както и на чичото – свидетеля Л.Л., който е живял в семейното жилище и се грижел основно за приготвянето на храната, пране, почистване, къпане на детето, преди настаняването му в дом, както и на бащата Т.Т. при пазаруване. Безспорно е установено и, че повод за предприемане на първата мярка за закрила е била подадена жалба в прокуратурата от Й.И., по която е извършена проверка от полицията и социалните работници в жилището на родителите, където Й. е била заключена през деня от близките си. Те не изтъкват конкретни, ясни и разумни причини за това поведение. Може да се заключи, с оглед и данните от социалните доклади и свидетелските показания, че близките й не са имали доверие, че Й. може да се справя сама с ежедневните грижи за детето и затова са предприели мерки с оглед сигурността й и тази на детето.

Обоснован е изводът в социалния доклад, че не е осигурена необходимата стабилност за детето с оглед динамичните отношения между родителите, характеризиращи се с чести раздели и събирания, което свидетелства за конфликтни взаимоотношения. Такива се били те преди предприемането на настоящата мярка за закрила.

С оглед на това правилно е преценено, че връщането на детето в семейната среда на биологичните родители след отмяната на първата заповед, представлява риск по смисъла на § 1 т.11 от ДР на ЗЗДет, тъй като застрашава неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Но не е изследвана възможността за настаняване на детето в семейната среда на близки или роднини с оглед защита най-добрия интерес на детето. От показанията на разпитаните свидетели категорично се установява, че семейството е било подпомагано в грижите за детето основно от бабата по майчина линия Д.Й. и чичото – Л.Л..

Чл. 27 ал.3 ЗЗДет изисква в случаите на настаняване в семейство на роднини или близки да се взема съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето и да се проучи неговата годност. Съгласието на лицето се изразява с декларация по образец. А съгласно ал.4 – несъгласието на роднините или близките да отглеждат детето също се удостоверява от тях с декларация по образец. В случая подобно проучване и действия за удостоверяване намерението на близките не са били предприети преди издаване на заповедта, а едва в хода на настоящото съдебно производство.

В съдебно заседание св. Д.Й. категорично заявява желанието си да отглежда детето, а св. Л.Л. убедено потвърждава, че тя е в състояние да се грижи изцяло за детето по най-добрия начин. В тази насока са всички свидетелски показания.

Ето защо съдът счита, че в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което се е отразило на материалната законосъобразност на заповедта за настаняване на детето в професионално приемно семейство като временна мярка за закрила по чл. 4 ал.1 т.4 от ЗЗДет по административен ред, като преди това не е била изследвана възможността за настаняване на детето в семейството на близки или роднини, с оглед съблюдаване на най-добрия интерес на детето, каквато е целта на закона.

Настаняването е извършено с административна заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен по постоянния адрес на детето съгласно разпоредбите на чл. 27 ал.1 ЗЗДет.

Заповедта е издадена от съответния материално и териториално компетентен орган, в необходимата писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания, които я мотивират. Но в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение, като не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и в резултат неправилно е приложена спешна мярка за закрила по административен ред - настаняване в приемно семейство, която е материално незаконосъобразна и несъответна с целите на закона за защита на най-добрия интерес на детето за отглеждането му в семейна среда.

Следва да се отбележи и че мярката по чл. 27 ал.1 ЗЗДет е временна мярка за закрила на детето и се прилага по административен ред при спешни случаи. Разпоредбата предвижда в едномесечен срок ДСП да отправи искане до районния съд, който да се произнесе за настаняването с решение и да определи срокът на настаняването, както е станало в настоящия случай. Потвърдената от районния съд мярка може впоследствие да бъде променена с оглед интересите на детето.

Заповедта за временно настаняване по административен ред има само временен характер до произнасянето на районния съд с решение по чл. 28 от ЗЗДет, а постановената по съдебен ред мярка може да бъде променяна впоследствие при изменение на обстоятелствата, при които е взета.

Предвид изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на делото на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Г.В.Г. ***, който е осъществил безплатна правна помощ на жалбоподателката Й.П.И. като материално затруднено лице, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно чл. 8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която на осн. чл. 27 ал.1 вр. чл.4 ал.1 т.5 и т.10 и чл. 28 ал.1 вр. чл. 25 т.3 от Закона за закрила на детето и чл. 33 от ППЗЗДет детето на жалбоподателите – Д.Т.Д. спешно е настанено в професионалното приемно семейство на К.М.Ш. и Ш.Ф.Ш. от с. ***, обл. Плевен до произнасянето на съда с решение по чл. 28 ал.1 от ЗЗДет.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен да заплати на адвокат Г.В.Г. *** адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :