Р E Ш Е Н И Е

№ 590

гр.Плевен, 30.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен И. Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 922 по описа на Административен съд – Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 478 от 4.07.2019 г., постановено по нахд № 837/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 19-0938-000685 от 18.03.2019 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на И.К. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 8 контролни точки, за нарушение на чл.6 ал.1 от ЗДвП за това, че на 8.03.2019 г. в 19,40 часа в гр.Плевен, на бул. „Данаил Попов, кръстовище, образувано от ул. „Цар Борис ІІІ“ и бул. „Данаил Попов“, с посока ул. „Димитър Константинов“, като водач на лек автомобил Дачия Логан 1,4 с ***, при извършване на десен завой навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, монтирана на кръстовището.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен, представлявана от директора, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в съществено противоречие с материалния закон. Твърди, че са спазени разпоредбите на чл.42 от ЗАНН – в АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено; посочени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя; спазено е изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Намира, че вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и наложеното му наказание. Моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – И.К.К. се явява лично и моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност ан изводите на въззивния съд.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че атакуваното наказателно постановление 19-0938-000685 от 18.03.2019 г. е издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 201578 от 8.08.2019, от който се установява, че на 8.08.2019 г. в 19:40 часа в гр. Плевен, кръстовище образувано от ул. Цар Борис III“, ул „Д.Константинов“ с посока ул „Д.Константинов“ като водач и управлява собствения си лек автомобил „Дачия Логан“ с ***, като при извършване на десен завой навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ сигнал на светофарната уредба, монтирана на кръстовището. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Съдът изложил мотиви, че НП е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, но в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които обуславят неговата незаконосъобразност.

На първо място приел, че както в АУАН, така и в НП липсва пълно и достатъчно конкретизирано фактическо описание на административното нарушение, тъй като не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Анализирайки законовите разпоредби, регламентиращи мястото на поставяне на светофарни уредби и значението на светлинните сигнали - немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят, съдът изложил мотиви, че при наличие на разнообразие от светофарни сигнали със значение, неразрешаващо преминаването /или както е посочено в НП „забранителен сигнал"/, е била налице необходимост от конкретизация на деянието, като се посочи онова конкретно обстоятелство, сочещо на съответните неправомерни действия, в които се е изразило административното нарушение. Това би се постигнало посредством подробно описание на местоположението на водача преди да предприеме маневрата, посочване на конкретния светлинен сигнал, при който водачът е предприел преминаването, местоположението му спрямо светофара и кръстовището, евентуално и значението на маневрата с оглед безопасността на движението, в хипотезите, в които забраняващите преминаването светофарни светлини допускат изключения. Съдът направил извод, че съдържащото се в АУАН и съответно в НП описание на административното нарушение, вменено на жалбоподателя, от фактическа страна не съдържа посочване на обстоятелства от кръга на изброените. Съдът констатирал, че в АУАН и в НП било описано само, че при извършване на десен завой навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба. От така описаното според въззивния съд не ставало ясно дали жалбоподателят е бил навлязъл в кръстовището при забраняващ сигнал на светофара или го е сторил при разрешаващ светлинен сигнал, в който смисъл той е дал и своето възражение, след което при, предшестващ червения, жълт сигнал е предприел напускането /освобождаването/ на кръстовището, както го задължава чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП /. Съдът анализирал показанията на св.А.М., от чиито показания приел, че К. е навлязъл в кръстовището на разрешаващ сигнал на светофарната уредба – зелен, но тъй като на пешеходната пътека е имало възрастен пешеходец, същият се е движел бавно и жалбоподателят го е изчаквал да премине . Приел показанията й за достоверни и ги кредитирал изцяло.

Съдът направил извод, че при така описаните в съставените АУАН и НП обстоятелства е невъзможно да се установи по безспорен начин и да се приеме, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение. Описаната в НП фактическа обстановка според съда в този смисъл е непълна, ограничаваща възможността на жалбоподателя да организира правото си на защита в пълен обем. На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Според касационната инстанция оспореното решение е неправилно.

Според отразеното в АУАН и НП описание на нарушението, К., движейки се на кръстовище, образувано от ул. „Цар Борис ІІІ“ и бул. „Данаил Попов“, с посока ул. „Димитър Константинов“, при извършване на десен завой навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, монтирана на кръстовището. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.6, т.1, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, като се санкционира всеки водач на основание чл.183, ал.5, т.1, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Противно на възприетото от въззивния съд, както в АУАН, така и в НП е описано изрично, че водачът е преминал на „неразрешаващ червен сигнал“ на светофарната уредба, който, както правилно е анализирал съдът, означава "Преминаването е забранено", в който случай водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. Описано е в АУАН и в НП още, че светофарът е монтиран на кръстовището, както и че водачът „навлиза и преминава“ през процесното кръстовище. Те. описани са всички съставомерни елементи, които са необходими и достатъчни с оглед пълнота и изчерпателност на описание на нарушението, в т.ч. на обстоятелствата, при които е извършено. Ето защо изводът на РС, в насока на непълнота и неизчерпателност на описание на нарушението с всички негови съставомерни елементи е неправилен.

На това основание оспореното решение следва да се отмени. Предвид, че въззивният съд не се е произнесъл по съществото на спора, като не е анализирал съвкупно и поотделно събраните по делото доказателства-писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели-контролните органи и тези на свидетеля, посочен от К. и не е извел решаващи изводи относно това има ли извършено виновно съставомерно и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да даде обоснован отговор на всички тези въпроси.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 478 от 4.07.2019 г., постановено по нахд № 837/2019 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.