Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 317

гр. Плевен,  12.06.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, IІ състав, в публично заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ                                                                                                  

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 918 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

         Производството е образувано по жалба на Г.С.Б. ***, подадена чрез адв. Е.К. от САК, против заповед № 18-0374-000230/08.09.2018г. на Началник РУ- Червен бряг към ОД на МВР- Плевен, за наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП –временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закони. Оспорва се фактическата обстановка, описана в АУАН и се излагат доводи, че съставеният акт е  допълван чрез дописване в страничното поле на марка и номер на техническото средство за установяване употреба на алкохол. В допълнение към подадената жалба /л.22-27/ се описва обективната според жалбоподателя фактическата обстановка и се излагат твърдения за недостоверност на отразените в АУАН обстоятелства. Сочи се, че жалбоподателят е получил талон за медицинско изследване и е дал кръв за такова, тъй като оспорва че е изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер“. Твърди, че не отговаря на истината констатацията, че не е носил със себе си свидетелство за регистрация на МПС, както и че АУАН не е съставен в негово присъствие и на посочените в него място и време. Позовава се на несъответствия между оригинала на АУАН, който е приложен в провежданото против него БПП и индигираното копие, което му е връчено. В заключение се излагат твърдения, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя не е установена по реда на Наредба № 30/27.06.2001 г., както и че кръвната проба е била взета против волята му, с което е допуснато нарушение на правата му. Твърди нарушения на чл.40, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН при съставяне на АУАН, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което счита, че и издадената въз основа на него ЗППАМ е незаконосъобразна. В заключение се прави искане да бъде отменена обжалваната заповед със законните от това последици.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител адв. Е.К.. Поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения и в заключение правят искане да бъде отменена оспорената заповед.

 Ответникът не се представлява и не ангажира становище по основателността на жалбата.

След запознаване със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и съобразяване становищата на страните, съдът намира за установено следното :

Жалбата е подадена в законен срок, от процесуално легитимирано лице и е подсъдна на Административен съд- Плевен.

С обжалваната заповед е наложена на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, по отношение на Г.С.Б. от гр. Ч. Бряг. От обстоятелствената част на заповедта е видно, че на 08.09.2018г. със съставянето на АУАН серия Д, № 777413/08.09.2018 г. е установено, че жалбоподателят е управлявал в гр.Ч.Бряг  МПС-  л.а. „Сеат Леон“ с ДК№ ***, като при движение с несъобразена скорост загубил контрол и ударил паркиран автобус с рег. № *** и реализирал ПТП с материални щети. Посочено е, че водачът е управлявал след употреба на алкохол 2, 04 промила в издишания въздух, което е измерено с техническо средство „Дрегер“ 7510“ с фабричен номер 026, както и че не е носил свидетелство за регистрация на МПС, с което нарушил чл.20, ал.2 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП..

По делото са представени АУАН серия Д, бл.№. 777413/08.09.2018 г. и индигирано копие от същия, което е връчено на жалбоподателя. Ответникът е представил Заповед № 316з- 1612/19.05.2017 г. Директор ОД на МВР и последващата такава от 03.01.2018 г., с които се установява компетентността на административния орган, издал оспорената заповед, сведение от А.К.К. от гр. Ч. Бряг, протокол за СИ преминали ПП в мястото за постоянно обзавеждане- анализатори на алкохол, фиш от спешна медицинска помощ, протокол за химическо изследване за определяне концентрация на алкохол в кръвта № 377/10.09.2018г.

В делото са приети и приложени представените от писмени доказателства- копие от АУАН, съдебномедицинско удостоверение № V-264/2018 г. от специалист по съдебна медицина; заповед за задържане на лице от 08.09.2018г.; протокол за личен обиск от същата дата

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице, което има интерес от оспорването.

Разгледана по същество е неоснователна.

По смисъла на чл.171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и съгласно чл.171 ал.5 обжалването ѝ е по реда на АПК. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Конкретно, компетентността на издателя на заповедта е обоснована с представената заповед № 316з-1612/19.05.2017 година на директора на ОД на МВР –Плевен и последващата такава от 03.01.2018 г. (лист 19 и л.42).

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК. При издаването ѝ не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нейната отмяна. Съдът намира за неоснователни доводите от жалбата за допуснато съществено нарушение при съставянето на АУАН, което опорочава административното производство по оспорената заповед за ПАМ. Действително между връченото на жалбоподателя копие от съставения АУАН и оригинала на същия е налице несъответствие, изразяващо се в обстоятелството, че в първия екземпляр е налице описване на техническото средство като марка и сериен номер, а в екземпляра, връчен на жалбоподателя горният текст отсъства. Това обстоятелство би имало значение само в случай, че концентрацията на алкохол се установява по реда на чл.6, ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), а именно когато водачът е отказал установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, при което следва да се приемат отчетените показания на техническото средство. В конкретния случай обаче жалбоподателят е дал кръвна проба, поради което доказателство за установената концентрация на алкохол в кръвта е представения по делото протокол за химическо изследване /л.47/, от който е видно, че е установена концентрация на етилов алкохол 2,06 промила.

Основанието за налагане на ПАМ по оспорената заповед е разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а именно : „който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух…“

 Доколкото горното обстоятелство е установено с писмено доказателство, съставляващо официален документ, който не е оспорен от жалбоподателя и неговия процесуален представител, то съдът счита за доказано наличието на фактическото и правно основание за издаване на оспорената заповед. Следва да се има предвид, че ПАМ не съставлява санкция, поради което обстоятелствата дали при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения, респ. дали същите съставляват основание за отмяна на наложена санкция, са без значение за решаване на правния спор. Както бе посочено по- горе в настоящето решение, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Въпросът с отговорността на водача за допуснатото нарушение, респ. установено ли е то по надлежен ред и по безспорен начин, ще се реши в рамките на друго производство, в случая наказателно такова. За издаване на оспорената заповед е необходимо наличие на конкретни законови предпоставки, каквито в случая са установени и доказани не само с АУАН, но и с посочения по- горе протокол, а жалбоподателят не е оспорил обстоятелството, че на посочената в заповедта дата и място е управлявал МПС. По тези съображения всички останали писмени доказателства, представени от жалбоподателя са неотносими към настоящето производство и ирелевантни за разрешаване на конкретния правен спор.

Следователно оспорената ЗППАМ е законосъобразна, жалбата срещу тази заповед е неоснователна и следва да се отхвърли.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Плевен,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Г.С.Б. ***, подадена чрез адв. Е.К. от САК, против заповед № 18-0374-000230/08.09.2018г. на Началник РУ- Червен бряг към ОД на МВР- Плевен, за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП –временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

          

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване- чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

 

          

 

 

 

                                                                 СЪДИЯ: