РЕШЕНИЕ
№ 633
гр. Плевен, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести състав, в
публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното
от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 909 по описа за 2019 година на
Административен съд – Плевен.
Производството е по чл. 145
и сл. от АПК вр. чл.
155, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия.
Административното
дело е образувано по жалба на Ц.П.Л.,***, чрез адв. Ц., съдебен адрес,***, офис
4 срещу решение рег. №
270000-1910/18.07.2019 година на началника на РУ Гулянци, с което се отнема
разрешение за дейности с ВВООБ.
В жалбата се
посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като актът е издаден преди
влизане в сила на съдебното решение и по този начин е налице противоречие с материалния закон. Посочва,
че мерките за защита не са наложени със съдебно решение и намира, че заповедта
следва да бъде отменена.
Представено е
писмено становище от оспорващия,в което посочва, че заповедта за защита,
издадена на 12.07.2019 година е за 6 месеца и същата е оспорена и не е влязла в сила. Намира, че
предварителното изпълнение на мерките за защита не се отразява на
законосъобразността на процесното решение, тъй като, за да се отнеме
огнестрелното оръжие трябва да има влязло в сила съдебно решение. Моли за
отмяна на решението.
Ответникът –
началник на РУ Гулянци представя писмено становище на л. 37 по делото, в което
посочва, че заповедта е законосъобразна, а жалбата неоснователна. Посочва, че със
заповед за защита от 12.07.2019 година, издадена от РС Никопол по гр. дело № 388/2019 г. на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН е
постановена незабавна защита, като оспорващият е задължен да се въздържа от
действия, представляващи акт на домашно насилие спрямо С.Ц.Я.. Именно това е основанието
за издаване на процесното решение, тъй като съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от
ЗОБВВПИ във вр. чл. 155, ал. 1 от с.з се отнемат разрешенията за носене на
огнестрелни оръжия на лица, за което е налице обстоятелствата по чл. 58, ал. 1
т. 8 от закона. Намира за неоснователен доводът, че тъй като мярката има
привременен характер, то липсва основание за издаване на заповедта, тъй като в
тази хипотеза има значение издадена заповед на налагане на мерки за незабавно
защита , а не нейното обжалване. Намира, че последваща отмяна на заповедта не
се отразява на законосъобразността на решението, тъй като към датата на издаването
му следва да са налице материално-правните предпоставки за това. Моли за
отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание оспорващият - Ц.П.Л.,***, не се
явява, представлява се от адв. Ц., който намира решението за незаконосъобразно,
тъй като заповедта за налагане на мерки за защита се обжалва и производствата
са висящи. Моли за отмяна на акта и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът – началник на РУ
Гулянци към ОД на МВР Плевен , се представлява от юрк А., която намира, че
актът е законосъобразен и постановен при правилно прилагане на закона. Поддържа
изложеното в писмената защита и не претендира разноски.
В съдебно заседание на 31.10.2019 година по искане на
прокурор при ОП Плевен за встъпване в съдебното производство, съдът конституира
ОП Плевен като страна. Прокурор Антонова намира подадената жалба за
неоснователна и намира, че следва да бъде отхвърлена, тъй като при заповед за
незабава защита следва да бъдат отнети огнестрелните оръжия на лицето.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в срок и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С решение рег. № 270000-1910/18.07.2019 година на
началника на РУ Гулянци се отнема на оспорващия на основание чл.
155, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ един брой
разрешение за дейности с ВВВОБ № 20180403128/11.01.2018 година с валидност до
10.01.2023 година и един брой анекс към
разрешение за дейности с ВВООБ № 20180403128/11.01.2018 година, като са
иззети: един брой късо бойно оръжие КБО „Чешка збрьовка“ кал 9х19 мм с фабр. №
5355-У и прилежащите боеприаси, един брой гладкоцевна пушка надцев „Чешка
збрьовка“ кал 12 с фабр. № 409944 и цев с фабр. № 3-137763 и прилежащите му
боеприпаси кал. 12 и един брой ловно нарезно оръжие Зауер кал 300Win /Mag фабричен № 262542 и цев с фабричен № R032202 и прилежащите му боеприпаси.
Заповедта е издадена във връзка със заповед от 12.07.2019
г. за незабавна защита /л. 20/ на РС Никопол по гр. дело № 388/2019 г. по описа
на съда, с която оспорващия и други две
лица е постановено да се въздържат от действия, представляващи акт на домашно
насилие спрямо С.Ц.Я. с. Брест, ***и се забранява на Л. да приближава лицето,
помещенията в жилището , които се обитават от това лице, месторабота и местата
за социални контакти и отдих на лицето. Приложено е определение № 148 от
12.07.2019 година на РС Никопол по гр. дело № 388 по описа за 2019 година на
съда, което е постановено именно по молба на С. Ц. за издаване на
заповед за незабавна защита.
По делото е приложено
заявление от 15.12.2017 година за издаване на разрешение за носене и употреба и
съхранение на късо бойно оръжие, заявление от 03.05.2018 година за издаване на
разрешение за придобиване на един брой ловно оръжие, приложено е разрешението и
анекс към него.
Процесното решение
е издадено от компетентен орган съгл. чл.
50, ал. 3 вр. чл.
155, ал. 1 от ЗОБВВПИ – началник на РУ Гулянци при ОД на МВР Плевен. Съдът намира, че
решението е постановено при спазване на административно-производствените
правила, в писмена форма и съдържа
фактически и правни основания за издаването му.
Правилно
е приложен материалният закон. Съгласно чл.
155, ал. 1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58,
ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т.
10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ разрешения
за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице спрямо което през последните
три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от
домашното насилие. Безспорно е по делото, че спрямо оспорващия е била
наложена мярка по чл.
18 от ЗЗДН.
Мерките за защита
от домашно насилие са регламентирани в чл.
5, ал. 1, т. 1 – т.
6 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/, като същите се налагат със
заповед за незабавна
защита по чл.
18, ал. 1 от ЗЗДН и със заповед
за защита по чл.
15, ал. 2 от ЗЗДН. За наличието на материалноправната предпоставка по чл.
155, ал. 1 във вр. с чл.
58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ за постановяване на решение за отнемане на
издаден разрешителен административен акт за осъществяване на дейности с
огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ, е без значение дали наложената мярка за защита
по ЗЗДН е със заповед по чл. 18
от ЗЗДН или със заповед по чл.
15, ал. 2 от ЗЗДН, нито за какъв период от време действа мярката - дали е
временна до постановяване на решение, с което се издава или отказва издаването
на заповед за защита или е с постоянен характер. След като законодателят е
приел, че юридическият факт, при настъпването на който разрешителното следва да
бъде отнето, е налагането на мерки за защита по ЗЗДН, при наличието на наложена
мярка за защита с правно основание чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН, независимо дали е по реда на чл. 15
или чл.
18 от ЗЗДН, е налице и основанието по чл.
155, ал. 1 от ЗОБВВПИ за постановяване на решение за отнемане на издадено
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, поради
настъпване на обстоятелството по чл.
58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ.
Съгласно
разпоредбата на чл.
18, ал. 1 от ЗЗДН, когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена
или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният
съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от
получаването на молбата. В случая от представената и приета като доказателство
по делото заповед за незабава защита от 12.02019 година по гр.дело № 38882019 г
поописа на РС Никопол , се установява, че на основание чл.
18, ал. 1 от ЗЗДН, е постановена незабавна
защита. С издаването на заповедта за незабавна
защита по чл.
18, ал. 1 от ЗЗДН и налагането на мерки за защита от домашно насилие по чл.
5, ал. 1, т. 1, т.
2 и т.
3 от ЗЗДН, по отношение на оспорващия. обстоятелството по чл.
58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ се явява настъпило. Следователно налице е и
материалноправната предпоставка по чл.
155, ал. 1 във вр. с чл.
58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, за постановяване на решение за отнемане на
издаденото на Л. разрешение за дейности с ВВООБ.
Неоснователно е
възражението на оспорващия, че доколкото налаганите със заповедта за незабавна защита по чл.
18, ал. 1 от ЗЗДН мерки за защита имат привременен характер /до
постановяване на решение по делото, с което се издава или отказва издаването на
заповед за защита/, липсва основание за отнемане на издаденото му разрешително.
По съдържанието на правните си последици /вкл. за наличието на хипотезата на чл.
58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ/, заповедта по чл.
18, ал. 1 от ЗЗДН не се различава от акта, постановен по реда на чл. 15
от ЗЗДН – и в двата случая се налагат мерки за защита от домашно насилие по
чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН. Доколкото единственият правнорелевантен факт за
възникване на основанието за упражняване на правомощието по чл.
155, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, е наложена мярка за защита по реда и на
основание ЗЗДН, при наличието на заповед за незабавна защита по чл.
18, ал. 1 от ЗЗДН, правоприлагащият орган не може да извършва преценка дали
да издаде акт по чл.
155, ал. 1 от ЗОБВВПИ или да не издава такъв акт, а е длъжен, в условията
на обвързана компетентност, да постанови решение за отнемане на издаденото на
физическото лице разрешение за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие
по ЗОБВВПИ.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните
мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Ц.П.Л.,***, чрез адв. Ц.,
съдебен адрес,***, офис 4 срещу решение
рег. № 270000-1910/18.07.2019 година на началника на РУ Гулянци, с което се
отнема разрешение за дейности с ВВООБ.
Решението да се съобщи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: