Р Е Ш Е Н И Е
№ 578
гр.Плевен, 28.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева административно дело №898 по описа на Административен съд-Плевен за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.
4 ЗДДС във
вр. с чл. 145 и
сл. АПК.
Образувано е по жалба от М.Г.Б., едноличен
търговец с фирма ЕТ „М.Б.“ с ЕИК 200662173, със седалище и адрес на
управление гр.Кнежа, ул „Тодор
Каблешков“ №12, против Заповед за
налагане на ПАМ №10484/12.07.2019 год. на началник сектор „Мобилни групи“,
изпълняващ длъжността началник отдел "Оперативни дейности" Велико
Търново, Дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна
административна мярка: запечатване на обект- семеен хотел „Вилидж Парк Кнежа“, находящ се в гр.Кнежа,
ул „Димитър Бутански“ №32 и забрана за достъп до него, за срок от 14
(четиринадесет) дни.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят сочи, че налагането
на ПАМ е допустимо за постигане на някои от целите, посочени в чл.22 от
ЗАНН-предотвратяване или преустановяване на административно нарушение, или
възстановяване на неправомерно измененото фактическо и правно състояние. Счита,
че в случая никоя от тези цели не се осъществява с процесната ПАМ, поради което
оспорената заповед не е съобразена с целта на закона. Сочи, че изложените от
органа мотиви са общи и абстрактни и по
никакъв начин не са отнесени към целите, които следва да постигне ПАМ. Не са
посочени преки и конкретни негативни
последици, произтичащи от осъщественото поведение. Не става ясно как налагането
на мярката „запечатване на обект” ще доведе до положителна промяна на
посочените обстоятелства. Счита и за
напълно необосновано постигането на
превантивната, преустановителната или възстановителната цел на ПАМ с налагането
на процесната мярка. Счита за неясно дали наложената ПАМ цели превенция или
преустановяване на нарушението. Твърди, че ПАМ може да се наложи, само ако е
налице опасност от извършване на нарушение, като опасността не може да бъде
предполагаема, абстрактна, отдалечена по време и с малка степен на вероятност,
а следва да е явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена. Счита, че
органът не е установил опасност от правонарушение, която да отговаря на
посочените характеристики. Напротив-посочено е, че към момента на издаване на
заповедта нарушението вече е извършено и обективно е невъзможно да се осъществи
превенция спрямо осъществени вече действия. Сочи от друга страна, че
преустановителните ПАМ се налагат при започнали и недовършени правонарушения,
но такова също не е налице в случая, нито осъществява прекратителна функция. В
този случай твърди, че ПАМ ще има само санкционен характер, което противоречи
на целта на закона. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът- началник отдел
"Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, в
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ж. с пълномощно на л.43 от делото, която оспорва жалбата, моли същата да бъде
отхвърлена. Излага подробни съображения в представена по делото писмена защита,
сочи, че оспорената заповед съдържа изискуемите от закона реквизити, същата е
издадена в писмена форма, от компетентен орган. Счита, че са налице
материално-правните предпоставки за налагане на ПАМ-установеното нарушение е описано
в протокол за извършена проверка и се изразява в неиздаване на фискална касова
бележка, с което се нарушава реда за отчитане на продажбите в търговския обект.
Относно срока на наложената мярка, който е под предвидения в закона среден
размер, счита, че органът е изложил обосновани
мотиви, свързани с целите на мярката, както и с констатираната в
търговския обект касова разлика между наличните парични средства в касата и
тези, отчетени във ФУ, което съставлява допълнителен фактически мотив за
прилагане на мярката. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Плевен, като прецени
събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 8.07.2019 година контролни органи на НАП извършили контролна покупка в 13.30 часа на хотелска услуга „нощувка“ в студио от В. Д., осъщствяващ проверката,
на стойност 44,50 лева, като за заплатената сума не е издаден фискален бон от Ц. Г. – рецепционист.
Установено е, че разчетената касова наличност от ФУ е 504,20 лева, а
фактическата наличност е 1528,10 лева или разлика от 1023, 90 лева и тази сума
не е служебно въведена. Установено е нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от ЗЗДС -неиздаване
на ФКБ и нарушение на чл. 25, ал. 3 от ЗДДС – ФКБ не се издава при приемане на
плащането, видно от регистър за туристи на 7.07.2019 година има платени от 11
клиента общо сума от 504,20 лева, които са въведени във ФУ на 8.07.2019 година.
За констатираното при проверката
контролните органи съставили Протокол серия АА №0372311/8.07.2019 год.
Представени са по преписката четири броя
актове за констатирани при същата проверка нарушения : № F499422 от
15.07.2019 година за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
год. на МФ, № F499428 от 15.07.2019
година за нарушение на чл.25, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, №. F499432
от 15.07.2019 год. на нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год.
на МФ и F499433 от 15.07.2019 год. за
нарушение на чл.26, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
Издадена е и оспорената в настоящото
производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
10484/12.07.2019 година от началник сектор „Мобилни групи“ в отдел
"Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП,
изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ В.
Търново, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка:
запечатване на обект- семеен хотел “Вилидж парк Кнежа“ , находящ се в гр.
Кнежа, ул. „Димитър Бутански“ № 32, експлоатиран от ЕТ и забрана за достъп до
него за срок от 14 (четиринадесет) дни и на осн. чл. 188 от ЗДДС във вр. с чл. 60 от АПК е допуснато
предварително изпълнение. Изложени са следните мотиви: От
събраните данни от извършената проверка еднозначно се налага извод ,
че с извършването на нарушението, преценено от законодателя като значимо по
своята тежест и изрично посочено като изискващо налагането на ПАМ, се е
стигнало до отклонение от изискуемото законосъобразно поведение, свързано
с реда и начина за издаване на фискална касова бележка
при всяка извършена продажба. Посочено е, че с извършеното нарушение се засяга
утвърдения ред за данъчна дисциплина, който осигурява пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и
последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. Неотчитането на
извършените продажби води до невярно деклариране на реализираните приходи и
невярно определяне на публичните задължения, което от своя страна води до
негативни последици за фиска, с което се засяга важен държавен интерес и до
нарушение на основното конституционно задължение на лицата да плащат
данъци и такси, установени със закон. А стриктното планиране и
изпълнение на приходната част от бюджета е от съществено значение за изпълнение
на социалните функции на държавата. С неизпълнението на задължението за
издаване на фискална касова бележка се накърнява реда и правната
сигурност на данъчното документиране и дейността на органите по приходите и се
създават усложнения в отношенията между данъчните субекти от една страна и
между тях и данъчните органи от друга. Неотчитането на продажбите чрез фискално
устройство нарушава конституционният принцип за еднакви правни условия за
стопанска дейност, предотвратяване злоупотреба с монополизма, нелоялната
конкуренция и защита на потребителя. Органът е изложил конкретни мотиви и
относно определената продължителност на принудителната административна мярка.
Допуснато е предварително изпълнение на
оспорената заповед, което по жалба на дружеството е отменено с Определение
№1303/8.07.2019 год. по административно дело №1400/18.07.2019 год. по описа на
Административен съд-Плевен за 2019 год., приложено на л.44 и сл. от делото.
Заповедта е връчена на пълномощник на ЕТ
на 15.07.2019 год., видно от разписката на гърба на л.10 от делото, а жалбата
против нея е подадена на 25.07.2019 год. и е заведена с вх.№20316 в
деловодството на административния орган.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице,
което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва
обект, стопанисван от ЕТ-жалбоподател, в законоустановения срок по
чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149, ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал.
3 ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената на л.33 от
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. изпълнителният директор на НАП е
оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в
териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Приложена
е и Заповед № ЗЦУ-881/27.06.2018 г. на главен секретар на НАП, с
което се нарежда при отсъствие на началник на отдел „Оперативни дейности“
В.Търново в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
длъжността да се изпълнява от Р. С.Л.. – началник на сектор
„Мобилни групи“ В. Търново в отдел „Оперативни дейности“ В. Търново, дирекция
„Оперативни дейности“, ГД „ ФК“ при ЦУ на НАП. Отсъствието на титуляра на
длъжността Ж. А. на датата на издаване на оспорената заповед -12.07.2019
год. е удостоверено със Заповед №6838/10.07.2019 год. на л.35 от делото. Ето
защо Р.С. Л.– началник на сектор „Мобилни групи“ В. Търново в
отдел „Оперативни дейности“ В. Търново, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „
ФК“ при ЦУ на НАП е издал и оспорената в настоящото производство заповед при
условията на заместване на отсъстващия титуляр на длъжността, при наличие на
доказателства за това отсъствие.
Оспореният административен акт е издаден в установената писмена
форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал.
2 АПК. Подробно в
заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение, което именно е мотивирало
фактически прилагането на процесната ПАМ. Освен неиздаването на фискална касова
бележка за извършената в търговския обект продажба, проверяващите органи са
констатирали и описали в протокола от проверката наличие на касова
разлика между наличните парични средства в касата и тези, отчетени във ФУ, като
установената разлика е в размер на 1023,90 лева, което
е допълнителен фактически мотив за прилагане на ПАМ. Последното е
своеобразна индиция за неотчитане на всички продажби в търговския обект чрез
фискално устройство. Не без значение е фактът, че при проверката е установено
посредством КЛЕН, че фискалните касови бележки, издавани от монтираното и
въведено в експлоатация в обекта
устройство, не съдържат задължителните реквизити, регламентирани в чл.26, ал.1,
т.6 и т.7 от Наредба №Н-18/2006 год., а именно – наименование на закупената
стока, количество и стойност по видове закупени стоки. На издадения касов бон е
записано за вид на стоката „други”, не е посочено количеството на закупения
продукт и единичната му стойност. Факт
е, че констатациите при проверката са довели до констатирани четири броя
нарушения на данъчното законодателства, за което са съставени описаните по-горе
четири броя актове за нарушения.
С разпоредбата на чл. 186, ал.
1, б. "а" във
вр. с ал. 3 във вр. с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. на МФ, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са
формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. " В нормата на чл. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/2006 год. е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски
обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) за всяко плащане. Самата Наредба №Н-18/2006 год. регламентира
реда и начина за издаване на фискални касови бележки за регистриране и отчитане
на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.
3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за
пощенските услуги.
Съгласно чл. 187, ал.
1 ЗДДС при
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.
1 ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на 25, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/2006 год. като източник на правомощието си по чл. 186, ал.
3 във
вр. с ал. 1, т. 1,
б. "а" ЗДДС, в случая
ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е
издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването
на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи
нарушение. Като е издаден и АУАН за констатирана разлика между разчетената
касова наличност и фактическа наличност – нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Според настоящия състав
на съда самият акт на ответника е мотивиран в достатъчна степен, освен чрез
подробно описание на констатираното нарушение на реда и начина за документиране
на продажбите в търговския обект, така и допълнително чрез посочване и на
другите констатирани при проверката обстоятелства-наличие на констатирана
разлика между фактическата касова наличност и отчетената чрез ФУ, фактът, че фискалните
касови бележки, издавани от монтираното и въведено в експлоатация в обекта устройство, не съдържат
задължителните реквизити, регламентирани в чл.26, ал.1, т.6 и т.7 от Наредба
№Н-18/2006 год, констатации, довели до установяването и санкционирането
посредством издаването на АУАН на четири броя административни нарушения. Всички
тези обстоятелства са описани в оспорената заповед и/или протокола от извършена
проверка, към който се съдържа препращане и който е описан в оспорената заповед,
което е допустимо относно мотивацията на акта, по аргумент от Тълкувателно
решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК. Всички тези изложени в оспорената заповед
и в документите-част от административната преписка по издаването й
мотиви сочат, че с констатираното нарушение се засягат обществените
отношения, свързани с отчетността, с факта на правилно определяне на
реализираните доходи с оглед възможността за нанасяне пряка щета на държавния
бюджет. Това прави акта мотивиран.
Заповедта е мотивиран и от гледна точка
конкретната продължителност на наложената мярка. В разпоредбата на чл. 186,
ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна
мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като
законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е
длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е под средния срок,
определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на
продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е
позовал на тежестта на извършеното нарушение
и последиците от него, местоположението на търговския обект, неговата
площ, оборотът от извършените продажби, липсата на публични задължения, липсата
на издадени НП за извършени други нарушения на данъчното законодателство, както
и установените други нарушения при проверката на 8.07.2019 год. Органът е
посочил още, че определеният срок е съобразен и с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните
практики в търговския обект, както и с необходимото време за създаване
на нормална организация за стриктно спазване на задълженията. Тези мотиви в
достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на
наложената мярка, която продължителност е под установения в нормата среден
размер, и се споделят от настоящия съдебен състав.
В производството пред административния
орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Фактите, изпълващи
хипотезата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 год. във връзка с чл.186, ал. 1, т. 1,
б. "а" ЗДДС, са описани
в съставения при проверката в търговския обект протокол №0372311/8.07.2019
год., който е описан в оспорената заповед.
Оспорената заповед съответства и на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че принудителна
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции,.
В конкретната хипотеза се установява, че търговецът не
е изпълнил вмененото му от чл. 25 от
Наредбата задължение
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Неизпълнението на
задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е
основание за прилагане на принудителна мярка по чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" ЗДДС и при това административният орган действа в
условията на обвързана компетентност.
Съгласно чл. 187, ал.
1 ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта.
В разглеждания случай за извършената
контролна покупка на хотелска услуга-един брой нощувка в студио в размер на
заплатената за нея сума не е бил издаден фискален касов бон, което съставлява
неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата, респективно
неспазване на реда и начина за издаване на документ за нея. Като е наложил ПАМ
запечатване на обекта и е забранил достъпа до него, административният орган е
приложил материалния закон правилно.
Оспореният административен акт е издаден в
съответствие
с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗАНН
изрично предвижда, че за предотвратяване на административни нарушения
могат да се прилагат принудителни административни мерки.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че конкретният размер на
заплатената сума от 44.50 лева за хотелска услуга-един брой нощувка, не е
определяща за преценката относно спазване на принципа на съразмерност и за
преценка за съответствие на мярката с целта на закона, защото „контролната
покупка” съставлява способ за установяване нарушенията на данъчното
законодателство, няма данни контролните органи да разполагат с отделен финансов
ресурс освен своите лични финансови средства, за да извършат контролна покупка
на по-голяма стойност, а и факта дали се спазва задължението за издаване на
касова бележка може да бъде проверен както чрез покупка на ниска, така и чрез
такава на висока стойност. Целта на конкретната мярка е да
предотврати и преустанови административните нарушения от този вид, както и да
предотврати и преустанови вредните последици от гл.т. защита на държавния бюджет
и за осигуряване на регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата
държавна бюджетна система. Поради което е в съответствие с предвидените
в чл.22 от ЗАНН цели. Следва да бъде
посочено, че след като законът императивно предвижда в чл. 186, ал.
1 от ЗДДС в кои
случаи административният орган има задължението успоредно с ангажирането на
административнонаказателната отговорност на субекта, да наложи принудителната
административна мярка по чл. 186 от
ЗДДС с
последиците по чл. 187 от
ЗДДС, то той
действа при обвързана компетентност. С оглед на това след като законодателят
изрично е посочил, че в тези случаи следва да бъде наложена ПАМ -
"запечатване на обект за срок до един месец", и фактическата обстановка съответства на хипотезата на
нормата (което е установено в хода на производството), то налагането на ПАМ от
този вид във всеки случай съответства с целта на закона. Наложената
ПАМ е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона.
С оглед на установената по делото фактическа обстановка, характерът на
извършеното нарушение и неговата тежест , съдът намира, че ограничаването на
правата на ЕТ, доколкото ПАМ го възпрепятства да упражнява търговска дейност за
определен срок, не надхвърля необходимото за осъществяване
на целта на закона. В случая следва да се има предвид, че е отменено
от съда и допуснатото от органа предварително изпълнение на мярката, от което
следва, че фактическото изпълнение на заповедта ще се осъществи едва когато
влезе в сила заповедта, в случая-след произнасяне на съда относно
законосъобразносттана тази заповед, в случай, че потвърди същата. Запечатването
на обекта в този случай няма да доведе до несъразмерно тежки на
мярката последици, но ще окаже от друга страна предупредително и превантивно
въздействие с оглед вероятността за извършване на други правонарушения,
свързани с отчетността в търговския обект занапред. В този
смисъл неоснователно е и оплакването за противоречие на
мярката с целта на закона. Целта на закона, послужил като
правно основание за издаването на мярката, е да се охранят финансовите интереси
на държавата при укриване на приходи от продажби, неотчетени по съответния ред
и издаването на процесната заповед изцяло съответства на тази цел; налагането на
мярката не за максималния срок е израз на спазване на принципа на съразмерност
и съответства на тежестта на извършеното нарушение и не ограничава
правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на
преследваната от закона цел.
На тези основания жалбата против заповедта
следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника. С оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция, както и на основание чл. 143, ал.
3 от АПК, във вр.
с чл. 78, ал.
8 от ГПК, във вр.
с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от
Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на ТД на НАП –Велико Търново следва да се
присъди сумата от 100,00 лева, съставляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2 АПК Административен
съд-Плевен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Б., едноличен търговец с
фирма ЕТ „М.Б.“ с ЕИК 200662173, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, ул „Тодор Каблешков“ №12,
против Заповед за налагане на ПАМ
№10484/12.07.2019 год. на началник сектор „Мобилни групи“, изпълняващ
длъжността началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново,
Дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна
мярка: запечатване на обект- семеен хотел
„Вилидж Парк Кнежа“, находящ се в гр.Кнежа, ул „Димитър Бутански“ №32 и
забрана за достъп до него, за срок от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА ЕТ „М.Б.“ с ЕИК 200662173, със седалище и адрес
на управление гр.Кнежа, ул „Тодор
Каблешков“ №12 да заплати на ТД на НАП – Велико
Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: /п/