Р Е Ш Е Н И Е

№ 687

 

гр. Плевен, 26.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Плевен, четвърти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 892/2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС, вр. с чл.211 от ЗМВР.

Делото е образувано по жалба от С.А.М., чрез адв.П.С. от САК, против Заповед №Л-2464/3 от 23.05.2019г. на Главен директор на ГДИН при Министерство на правосъдието, с което на оспорващата е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от девет месеца.

В жалбата са наведени доводи за нищожност на оспорената заповед, поради липса на компетентност на лицето, което я е издало. Алтернативно заповедта се счита за незаконосъобразна, предвид липсата на реквизитите, посочени в чл.210 от ЗМВР, доколкото в нея не са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено всяко от нарушенията, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които са установени нарушенията. Счита се, че описаните в заповедта единадесет нарушения не са индивидуализирани по отношение на време и място на извършването им, а част от тях не съдържат описание на разпоредбите, които според органа са нарушени. Счита се, че по този начин не може да се извърши преценка за спазването на срока по чл.195 ал.1 от ЗМВР. Сочи се по отношение на първото нарушение - подаване на предложение с вх.№7304/16.05.2017г., че едногодишният срок по чл.195 ал.1 от ЗМВР е изтекъл още на 16.05.2018г., и отговорност не може да бъде търсена. Твърди се, че изложените в заповедта нарушения не са извършени, а фактическите констатации са изцяло неверни. Оспорващата счита, че е нарушено правото й на защита, доколкото не става ясно коя от изброените функции от длъжността началник на ОСИН не е спазила, като са направени общи констатации. По отношение на първото твърдяно нарушение сочи, че е представила копие от дипломата на мл.експерт В., от която е видно, че има необходимата образователна степен за заемане на длъжността, а именно бакалавър. Счита, че не е подвела професионалното и политическото ръководство, доколкото е посочила цялата информация, която е имала, и не е посочила качества, които кандидатът не е имал. По отношение на твърдените нарушения при извършване на контролно методическата дейност намира, че не е проявила небрежност при изпълнение на служебната си дейност. Счита, че наличие на предварително изготвен график е препоръчително, но не задължително условие за осъществяване на дейността. Сочи, че през 2018г. са направени осем супервизии и мониторинг на качеството по прилагане на системата за оценка на правонарушителя. По отношение на проверката относно изпълнението на пробационните присъди твърди, че всеки месен се повеждат оперативки със служителите от РСИН, на които се обсъждат възникналите проблеми. Сочи, че задължително се акцентира върху прецизността при изготвяне на документацията. Във връзка с провереното архивирано досие счита за невярна констатацията, че нямало изготвено предложение до началника на службата, в което да е посочено дали осъденото лице следва да бъде наказано, или не. Твърди, че младши инспектор В. В. е изготвил такава докладна записка, в която е описал нарушението и е предложил да се наложи наказание на осъдения. За невярна счита и констатацията, че не се изготвяли докладни записки до началника на службата след проверка и контрол на пробационни мерки, съобразно месечния график. Твърди, че тези проверки се извършват съвместно от младши инспектор и инспектор и завършват с изготвяне на докладни записки, като след извършената проверка по места, младшите инспектори изготвят констативни протоколи, предават ги на инспекторите, а те от своя страна изискват обяснение от лицето и докладват писмено за взетото отношение. В заключение счита, че не са спазени процесуалните и материалните предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Моли за отмяна на заповедта и претендира присъждане на разноски.

От ответника е представен писмен отговор с доводи за неоснователност на подадената жалба. Счита се, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила, материалния закон и целта на закона. Твърди се, че в обстоятелствената част е описано подробно нарушението, поради което твърдението за непосочване на времето, през което е извършено, е неоснователно. Твърди се още, че са посочени нарушените норми, като същите са възпроизведени и текстово, а видът на наложеното наказание съответства на нарушението. Моли се жалбата да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание оспорващата не се явява и не се представлява. В постъпила преди съдебно заседание молба от адв.С. не се възразява да бъде даден ход на делото, поддържа се жалбата и се моли за отмяна на заповедта. Претендират се разноски, съобразно представен списък. От страна на съда не е уважено искането за предоставяне на срок за писмени бележки.

Ответникът в съдебно заседание не се явява, представлява се от ст.юрисконсулт У. с пълномощно на л.33, който поддържа изцяло съображенията за неоснователност на жалбата, изложени в становището. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, същата е издадена в установената от закона форма, като наложеното дисциплинарно наказание е в съответствие с установеното в хода на проведеното дисциплинарно разследване нарушение. Поддържа направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № Л-1838/09.04.2019г. на главния директор на ГДИН /л.л.50-51 от дело 7113/2019/ е наредено да се извърши проверка за допуснато дисциплинарно нарушение от С.М. - началник на ОСИН, той и началник на РСИН Плевен. Със заповедта е определена и комисия за извършване на проверката. Комисията е изготвила писмена справка рег.№ 3584/18.04.2019г. /л.л.34-49 от дело 7113/2019/, с която М. е запозната на 22.04.2019 г., видно от положения подпис.

Издадена е оспорената в настоящето производство Заповед № Л-2464/3 от 23.05.2019г. от старши комисар И.Й.- За Главен директор на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията, с която на М. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от девет месеца, като органът е приел, че е допуснала нарушения на служебната дисциплина, като не е изпълнила вменените й със длъжностната характеристика на длъжността “Началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията“, той и началник на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ служебни задължения, а именно т.2.4 „Контролира изпълнението на различни функционални задачи на отделните екипи и изпълнители на пробационните присъди“, т.2.5 „Супервизира дейността на служителите в ОСИН и служителите от РСИН“, т.3 „Методически ръководи и супервизира дейностите“. Като правно основание в заповедта са посочени разпоредбите на чл.206 ал.1-4 ЗМВР, чл.13 ал.2 т.9, предложение второ и чл.19 ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.204 т.3, чл.197 ал.1 т.3, чл.194 ал.2 т.2, във вр. с чл.200 ал.1 т.6 и т.11 и ал.2 от ЗМВР.

В заповедта е направено препращане към справката на комисията, като се сочи следното:

-                     С Предложение Пр.1 към вх. № 7504/16.05.2017г. по описа па ГДИН (peг. № 986/12.05.2017 г. по описа на ОСИН - Плевен), комисар С.М. е предложила младши експерт В. З. В. - младши инспектор в пробационна служба - звено Плевен към РСИН - Плевен временно, за срок до една година да бъде преназначен на вакантна длъжност „Инспектор VII-IV степен" в същата служба. Към предложението са приложени копие на диплома и съгласие за заемане на длъжността от служителя. Приложената диплома за висше образование е издадена от Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Педагогически колеж - Плевен, образователно квалификационна степен „Професионален бакалавър", по специалност „Начална училищна педагогика" с професионална квалификация „Начален учител" без приложение за завършено висше образование на мл. инспектор В. В.. Съгласно заповед № ЧР-05-157/26.05.2017г. на министъра на правосъдието, мл. експерт В. З.В., временно за срок до една година е преназначен на длъжност „Инспектор VII степен" в пробационна служба — звено Плевен към РСИН - Плевен при ОСИН - Плевен, до заемането й, считано от 02.06.2017г. Видно от връчената на 02.06.2017г. на служителя длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор VII-IV степен“ в пробационна служба към Районна служба „Изпълнение на наказанията" при ОСИН, в раздел X. Знания и опит, умения и компетентности, точка 1, предложение второ - изискването е за „минимална образователна степен - бакалавър“.

С изготвянето на Предложение Пр. 1 към вх. № 7504/16.05.2017г. по описа па ГДИН (peг. № 986/12.05.2017 г. по описа на ОСИН - Плевен), с което комисар С.М. е предложила в. за срок до една година да бъде преназначен на вакантна длъжност„Инспектор VII-IV степен" в същата служба, е подвела професионалното и политическото ръководство на ГДИН и МП. Същото е довело до неправомерно издаване на заповед за временно преназначаване на изпълнителска длъжност на служител, който не притежава изискуемото от длъжностната характеристика образование и в този смисъл не отговаря на изискванията за заемане на длъжността.

-                     От извършената проверка по отношение на изпълнението на индивидуално - корекционната дейност и воденето на професионалната документация в РСИН-Плевен комисията е установила, че М. не е изготвила график за провеждане на супервизии, който следва да бъде утвърден от началника на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ при ГДИН, съобразно методическото ръководство за управление на качеството за оценка на правонарушителя.

-                     При извършване на контрол по отношение на пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ на осъдени лица, изпълнявана при кметове, или при определени от тях лица или пред служители от РУП на МВР, извършилият проверката не изготвя до комисар М. докладна записка, в която да отрази резултата. По идентичен начин е контрола по изпълнение на мярката „Безвъзмезден труд в полза на обществото”, при който извършената проверка не се документира съгласно изискванията на чл.257 ал.3 от ППЗИНЗС.

-                     Констатирани са нарушения в някои от проверените досиета, като при осъдените на облекчен режим промяната се отразява в отчетния картон, но не се отразява във формуляра за досие на осъдените /или обратно/, с което се нарушава разпоредбата посочена в чл.245 ал.6 т.3 от ППЗИНЗС- досие на осъдения И.А.Н.; Не се прави пълен анализ на риска във всички раздели и не се попълва изцяло плана за управление на риска, при осъдени със среден и висок риск от вреди - досие на осъдения К.Е.К.; при разминаване в датата за явяване на среща или предвидена тема от първоначалното планиране на присъдата, същите не се отразяват в графа „Забележка“, както и самия график за провеждане на периодични срещи; при препланиране на присъдата следва да се вписва по-подробна информация в графа „Постигнати резултати при първоначално набелязани цели“; не се използват формуляри за обратна връзка от правонарушителите след приключване на срещата с него, което е част от акцидентните материали; при констатирано нарушение при изпълнение на пробационната мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ не се снемат обяснения от осъдения - досие на осъдения И.И.Л., като в тези случаи при преценка на ръководителя на службата и на инспектора, водещ случая се започва дисциплинарна процедура или преписката се прекратява.

-                     При извършена проверка на архивирано досие са констатирани пропуски при прилагане на дисциплинарната практика и налагането на заповеди за наказание на осъдените лица - липсва предложение от инспектора до началника на службата, съгласно чл.263 ал.2 от ППЗИНЗС, в което предложение да се посочи дали осъденият да бъде наказан по реда на чл.227 ал.1 от ЗИНЗС, както и какво наказание да му бъде наложено.

-                     По отношение на дейността на пробационните съвети е констатирано, че документацията от всяко проведено заседание не съдържа всички материали, разглеждани по време на самото заседание, съгласно чл.239 ал.1 от ППЗИНЗС.

В заповедта  е прието, че всички установени пропуски по отношение на изпълнението на пробационните присъди и водената професионална документация от служителите са нарушения на вменените на комисар М. задължения в длъжностната характеристика на началник ОСИН, той и началник на РСИН, а именно: т.2.4 „Контролира изпълнението на различни функционални задачи на отделните екипи и изпълнители на пробационните присъди“, т.2.5 „Супервизира дейността на служителите в ОСИН и служителите от РСИН“ и т.3 „Методически ръководи и супервизира дейностите“.

Прието е също, че извършеното е в резултат от небрежност в служебната дейност и липсата на достатъчно добре подбран и квалифициран изпълнителски състав във водената от нея служба. Счетено е, че нарушението се изразява в недостатъчно ефективен контрол върху цялостната дейност на пробационната служба, което е нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, във вр. с чл. 200 ал.1 т.6 и т.11 предложение първо от ЗМВР, за което се налага наказание „порицание“.

По делото е приобщена Заповед № Л-2377/17.05.2019г. на главния директор на ГДИН /л.16 от дело 7113/2019/, с която същият на основание чл.13, ал.2, т.1 от ЗИНЗС и чл.5, ал.4 от ППЗИНЗС упълномощава старши комисар И.Й.да изпълнява функциите на главен директор на ГДИН от 20.05.2019г. до 23.05.2019г. включително. Приобщена е и Заповед /л.17 от дело 7113/2019/, съгласно която главният директор на ГДИН в периода 19-23.05.2019г. е в командировка в чужбина.

С преписката са представени покана за даване на писмени обяснения от главния директор на ГДИН /л.л.27-30 от дело 7113/2019/, както и дадени такива от М. /л.л.23-26 от дело 7113/2019/. Приложено е и възражение от М. /л.л.31-33 от дело 7113/2019/ срещу писмената справка. Приложено е също и обяснение пред дисциплинарно разследващия орган /л.л.160-163 от дело 7113/2019/. В обясненията и възраженията се навеждат доводи, аналогични на тези в жалбата пред съда.

По преписката и делото са представени още длъжностни разписания на ОСИН, както и заповедите, с които същите са утвърдени /л.л.52-140 от дело 7113/2019/.

Приобщено е направеното от М. предложение вх.№ 7504/16.05.2017г. по описа па ГДИН (peг. № 986/12.05.2017г. по описа на ОСИН - Плевен) /л.л.141-156 от дело 7113/2019/, с което е предложила младши експерт В. З. В. - младши инспектор в пробационна служба - звено Плевен към РСИН - Плевен временно, за срок до една година да бъде преназначен на вакантна длъжност „Инспектор VII-IV степен" в същата служба. Към предложението са приложени копие на диплома /л.л.145-146 от дело 7113/2019/ и съгласие за заемане на длъжността от служителя /л.144 от дело 7113/2019/. Приложената диплома за висше образование е издадена от Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Педагогически колеж - Плевен, образователно квалификационна степен „Професионален бакалавър", по специалност „Начална училищна педагогика" с професионална квалификация „Начален учител" за завършено висше образование, като същата е без приложение. Със Заповед № ЧР-05-157/26.05.2017г. на министъра на правосъдието /л.147 от дело 7113/2019/, мл. експерт В. З. В., временно за срок до една година е преназначен на длъжност „Инспектор VII степен" в пробационна служба — звено Плевен към РСИН - Плевен при ОСИН - Плевен, до заемането й, считано от 02.06.2017г. Видно от връчената на 02.06.2017г. на служителя длъжностна характеристика /л.л.149-151 от дело 7113/2019/ за длъжността „Инспектор VII-IV степен“ в пробационна служба към Районна служба „Изпълнение на наказанията" при ОСИН, в раздел X. Знания и опит, умения и компетентности, точка 1, предложение второ - изискването е за „минимална образователна степен - бакалавър“.

Приложена е още и документация във връзка с проведен конкурс за назначаване на държавна служба в ГДИН /л.л.164-195 от дело 7113/2019/, при провеждането на който мл. инспектор В. В. не е допуснат поради липсата на висше образование „бакалавър“.

Приложени са длъжностни характеристики на длъжността началник на ОСИН, той и началник на РСИН, както следва: от 01.03.2019 г. /л.л.196-200 от дело 7113/2019/, от 04.09.2017 г. /л.л.201-205 от дело 7113/2019/, от 13.09.2016г. /л.л.206-210 от дело 7113/2019/. Със същите М. е запозната, видно от положените подписи, съответно на 25.03.2019г., 02.10.2017г., 30.12.2016г. В същите длъжностни характеристики т.2.4, т.2.5 и т.3 имат еднакво съдържание, каквото е посочено по-горе.

По делото са приобщени удостоверение /л.17/, съгласно което М. е преназначена на длъжност началник на ОСИН със Заповед № ЧР-05-672/13.12.2013г. Приобщена е справка /л.18/, съгласно която е ползвала отпуск в периода 11.02.-22.02.2019г., 15.04-19.04.2019г. , 24.06-27.06.2019г., 22.07-02.08.2019г.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.13 ал.2 т.9 от ЗИНЗС орган. Съгласно тази разпоредба Главният директор на ГДИН награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й служби. Съгласно чл.13 ал.6 от ЗИНЗС, Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може да делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби "Изпълнение на наказанията". В случая, с приложената Заповед №Л-2377/17.05.2019г. Главният директор на ГДИН е възложил на своя заместник И.Й.да изпълнява функциите на Главен директор на ГДИН, който е и подписал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Предвид това процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, а твърденията за нейната нищожност са неоснователни.

Спазено е императивното изискване на чл.206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, М. е запозната със съдържанието на справката, получила е покана за даване на писмени обяснения от главния директор на ГДИН и е дала такива.

Съдът намира, че е спазен и регламентираният в чл.195 ал.1 от ЗМВР двумесечен срок, в който следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл.196 ал.1 от ЗМВР на 18.04.2019г. при регистрирането на писмената справка, приобщена на л.34 и сл. по делото. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно дисциплинарното нарушение и дееца. При това положение оспорената заповед от 23.05.2019г. е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението.

По отношение спазването на едногодишният срок от извършването на нарушението съдът съобразява, че в заповедта и в писмената справка е налице дата само по отношение на първото вменено нарушение - относно твърдяното подвеждане на органа да издаде заповед за преназначаване. По отношение на това нарушение едногодишният срок не е спазен, доколкото подаденото от М. предложение е постъпило на 16.05.2017г. в ГДИН. За същото би могла да бъде санкционирана до 16.05.2018г., което в случая не е сторено. Срокът е просрочен с повече от година.

По отношение на останалите нарушения съдът намира, че същите не са ясно и точно конкретизирани като не е посочена датата, на която са извършени. По тази причина и не може да се извърши преценка за спазването на едногодишния срок по чл.195 ал.1 от ЗМВР за всяко от тях. Ето защо налагането на наказание за същите е направено при съществено нарушение на административно производствените правила.

Оспорената заповед е писмена, но според съда изискуемата форма не е спазена с оглед липсата на фактически или правни основания по отношение на част от посочените в нея нарушения, което води и до нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

По отношение на първото нарушение - относно подвеждането на политическото и професионално ръководство, направеният извод за това е неправилен. Съгласно сега действащата редакция на чл. 42 ал.1 и ал.5 от ЗВО /Закон за висшето образование/ - след изменението на тези разпоредби със ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/22.05.2007г., образователно-квалификационната степен "бакалавър" е два вида: "професионален бакалавър по...", за която се изискват не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от 3 години ( чл.42 ал.1 т.1 б. "а" от ЗВО), и която се придобива при завършване на колеж (чл.42 ал. 5 от ЗВО); и "бакалавър", за която се изискват не по-малко от 240 кредита със срок на обучение не по-малък от 4 години (чл.42 ал.1 т.1 б."б" от ЗВО). В този смисъл е Решение № 155 от 23.05.2014г. на ВКС по гр. д. № 4946/2013г. Следователно, образователно-квалификационна степен "бакалавър" имат както лицата, притежаващи степен „бакалавър“, така и лицата, притежаващи степен "професионален бакалавър по...". По тази причина липсва подвеждане, липсва и нарушение.

По отношение на второто нарушение, изразяващо се в неизготвяне на план - график за провеждане на супервизии, от събраните доказателства е невъзможно да се направи преценка дали е извършено. Посоченото методическо ръководство не е нормативен акт, доколкото не е обнародвано. Липсват доказателства, че същото е доведено до знанието на М.. Не е представен по делото негов препис, от който да се направи извод, че вмененото задължение съществува, респективно е нарушено. По тази причина съдът приема, че нарушението не е доказано.

В заповедта не е посочено, а и в ППЗИНЗС липсва изискване при извършване на контрол по отношение на пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ на осъдени лица, изпълнявана при кметове, или при определени от тях лица или пред служители от РУП на МВР, извършилият проверката да изготвя докладна записка, в случая до комисар М., в която да отрази резултата. Съгласно чл.245 ал.5 от ППЗИНЗС, контролът по изпълнението на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес се извършва от пробационен служител и се отразява в отчетния картон, като при установено нарушение се съставя констативен протокол. Следователно има изискване резултатът от проверката да се нанесе в отчетния картон, а при нарушение да се състави констативен протокол. Липсва, обаче, изискване да се съставя докладна записка за всяка проверка, поради което липсва нарушение.

По отношение на контрола по изпълнение на мярката „Безвъзмезден труд в полза на обществото”, в заповедта е посочено, че извършената проверка не се документира съгласно изискванията на чл.257 ал.3 от ППЗИНЗС, в която е регламентирано, че всяка извършена проверка се документира, а при установяване на нарушение се съставя констативен протокол. Това изискване обаче, не е нарушено, доколкото липсват доказателства по преписката, че е извършен контрол от пробационните служители, а проверките не са документирани.

По отношение твърдените нарушения в някои от проверените досиета, както следва: при осъдените на облекчен режим промяната се отразява в отчетния картон, но не се отразява във формуляра за досие на осъдените /или обратно/, с което се нарушава разпоредбата посочена в чл.245 ал.6 т.3 от ППЗИНЗС, съгласно която при облекчаване на режима на регистрация се отразява промяната в отчетния картон и в досието на осъденото лице, за досието на осъдения И.А.Н.. Препис от това досие не е част от преписката, не е представено като доказателство. По тази причина това нарушение също не е доказано.

По отношение на нарушенията изразяващи се в това, че не се прави пълен анализ на риска във всички раздели и не се попълва изцяло плана за управление на риска, при осъдени със среден и висок риск от вреди, за досието на осъдения К.Е.К.; при разминаване в датата за явяване на среща или предвидена тема от първоначалното планиране на присъдата, същите не се отразяват в графа „Забележка“, както и самия график за провеждане на периодични срещи; при препланиране на присъдата да се вписва по-подробна информация в графа „Постигнати резултати при първоначално набелязани цели“; не се използват формуляри за обратна връзка от правонарушителите след приключване на срещата с него, което е част от акцидентните материали; при констатирано нарушение при изпълнение на пробационната мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ не се снемат обяснения от осъдения, за досието на осъдения И.И.Л., като в тези случаи при преценка на ръководителя на службата и на инспектора, водещ случая се започва дисциплинарна процедура или преписката се прекратява, съдът намира, че освен че така посочените нарушения не са доказани, доколкото не са приобщени съответните доказателства, за същите не са посочени правните норми-правните основания, които изискват съответното поведение от служителите. С последното е нарушено и правото на защита на наказаното лице.

По отношение на нарушението, изразяващо се в това, че в архивирано досие са констатирани пропуски при прилагане на дисциплинарната практика и налагането на заповеди за наказание на осъдените лица съдът счита, че същото не е доказано. Архивирано досие, в което са налице пропуски, не е приобщено по преписката и по делото като доказателство.

По отношение на нарушението, изразяващо се във факта, че  документацията от всяко проведено заседание на пробационните съвети не съдържа всички материали, разглеждани по време на самото заседание, съгласно чл.239 ал.1 от ППЗИНЗС, съдът счита, че това нарушение също не е доказано. По преписката и по делото не са приобщени каквито и да са протоколи от заседания на пробационните съвети, поради което не може да се прецени дали към същите протоколи са приложени всички документи, разгледани по време на заседанието.

С оглед на изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, но при неспазване на предписаната от закона форма, при нарушаване на административно производствени правила и материалния закон, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото и липса на възражение за прекомерност  е основателно искането на пълномощника на оспорващата за присъждане на разноски, като на М.  следва да бъдат присъдени такива съгласно приложен списък, а именно 1000 лева платено изцяло възнаграждение на един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие и 10 лева за внесена държавна такса, или общо 1010 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № Л-2464/3 от 23.05.2019г. на Главен директор на ГДИН при Министерство на правосъдието, с която на С.А.М. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от девет месеца.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на С.А.М. ***, ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 1010лв. /хиляда и десет лева/.

            Решението съгласно чл.211 изр.трето от ЗМВР не подлежи на оспорване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                

                                                                                              СЪДИЯ:/п/