Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

46

гр. Плевен, 29.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  КАТЯ АРАБАДЖИЕВА            

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 887/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Петрол“ АД със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, чрез адв. Р.К. от Адвокатска колегия – гр. Ловеч срещу Решение № 100 от 03.05.2018 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по н.а.х.д. № 140/2018 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № Р-10-839/03.12.2015 г. на и.ф.Заместник-председател на КФН, с което на осн. чл. 221, ал. 8, т. 7, предл. 1-во, вр. ал. 6 от ЗППЦК на „Петрол“ АД - Ловеч е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 221, ал.6 вр. чл. 212 ал. 1 т. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, затова че на 30.04.2015г. в гр. Ловеч дружеството не е изпълнило приложена спрямо него принудителна административна мярка с Решение № 276-ПД от 15.04.2015г. на КФН в дадения 7-дневен срок от получаване на решението – до 29.04.2015г. вкл., да представи на обществеността по начина, предвиден в чл. 43а от Наредба № 2, а именно – чрез избраната от него информационна агенция или друга медия, тримесечния финансов отчет за дейността на дружеството за четвърто тримесечие на 2014г., подписан и от съставителя на финансовия отчет съгласно изискването на чл. 34, ал. 3 от Закона за счетоводството и декларация от съставителя на финансовия отчет, съгласно изискванията на чл. 33 ал.1 т.3 от Наредба №2.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Сочи, че районният съд неправилно не е приел довода, че няма как да е извършено нарушение на чл.221 ал.6 от ЗППЦК от страна на „Петрол”АД и че от обжалваното наказателно постановление не става ясно въз основа на какви данни административно-наказващият орган е приел, че е налице нарушение на цитираната разпоредба от страна на дружеството. Посочва, че е налице разминаване между посочения законов текст, въз основа на който е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството и описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, като неправилно районният съд е приел, че това не е порок, който да води до незаконосъобразност на постановлението. Твърди, че съдът неправилно не е приел доводът за обективна невъзможност да бъде изпълнена наложената ПАМ в указания срок, поради прекратяване на трудовото правоотношение с предишния главен счетоводител, назначаване на нов главен счетоводител близо 5 месеца по-късно, както и наличие на данъчна ревизия. Посочва, че поради липсата на главен счетоводител финансовия отчет е изготвен колективно от оперативните счетоводители на „Петрол“ АД, като никой от тях не може да бъде посочен като съставител и поради това, чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път, изградена и поддържана от КФН, от страна на дружеството е представен неподписан тримесечен финансов отчет. Ето защо счита, че фактическата обстановка е неправилно преценена от решаващия съд, което е довело до формиране на неправилни изводи. Неправилно съдът е приел, че настъпилата законодателна промяна на ЗППЦК и по-конкретно на разпоредбата на чл.100о от  ЗППЦК е без значение, тъй като нарушението, за което е наложено процесното НП е неизпълнение на ПАМ по чл. 221, ал. 6 във връзка с чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, което задължение си съществува и след изменението на закона и счита, че след като е отпаднало изискването за представяне пред обществеността на тримесечен финансов отчет, съответно неизпълнението на наложената ПАМ във връзка с представянето му, изключва наказуемостта. Неправилно съдът е приел, че не е налице основание за отпадане на административно-наказателната отговорност на дружеството и че процесното нарушение не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че случаят следва да се приеме за маловажен, тъй като няма доказателства за настъпили вредни последици като резултат от деянието.  Моли за отмяна на решението и по същество за отмяна на НП.

Ответникът по касация – Комисия за финансов надзор – София в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт М. В., която изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Счита, че жалбоподателят, в качеството му на публично дружество, вписано в Регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН, притежава статут на публично дружество и като такова е адресат на нормите на ЗППЦК и на подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането му и е задължено да спазва специалната нормативна уредба, която поставя завишени изисквания към дейността на всеки емитент и публично дружество, като по-кратките срокове, предвидени в ЗППЦК и Наредба № 2 за представяне на финансови отчети на обществеността и на КФН са установени с оглед защита на инвеститорите и повишаване на тяхната информираност за капиталовия пазар. Излага доводи, че по никакъв начин не е ограничено правото на защита на дружеството, още повече, че същото е получило АУАН, срещу който е отправило писмени възражения и НП, което е предмет на настоящото производство. Относно твърденията на обективна невъзможност и проблеми с бивши и настоящи главни счетоводители счита, че тези твърдения са ирелевантни, доколкото законът защитава обществените отношения и не въвежда като отмяна на задължението за представяне на информация на обществеността и на КФН при положение, че поднадзорното лице не успее да назначи, респективно да уволни свой служител. Посочва, че е задължение на дружествата да организират по такъв начин дейността си, че да не  препятстват регулатора и да не допускат заинтересованите лица да не бъдат информирани в сроковете, предвидени по закон. По отношение на твърдяното наличие на по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, следва да се има предвид, че извършената от законодателя промяна касае разпоредбата на чл. 100о ЗППЦК, а дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 221 ЗППЦК, като там няма законова промяна и съществува предвиденото от законодателя наказание за извършеното нарушение. Няма основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално, преценката при него относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН се прави не с оглед наличието или липсата на вредни последици, а според степента, с която нарушението е застрашило конкретните обществени отношения.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Ловеч е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно, районният съд обосновано е приел за безспорно доказано визираното нарушение, за което на дружеството законосъобразно е наложено предвиденото в закона административно наказание в законоустановения минимален размер съгласно чл. 221 ал.8 т.7 вр. ал.6 ЗППЦК. За нарушение по чл. 221 ал.6 ЗППЦК, извършено при дейността на юридически лица в посочената разпоредба се предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 10 000 лв. до 50 000 лв. Правилна е и правната квалификация на нарушението– чл.221 ал.6 вр. чл. 212 ал.1 т.1 ЗППЦК, която съответства на даденото фактическо описание в обстоятелствената част на акта и НП – несъобразяване с ПАМ, с която са предписани предприемането на конкретни мерки, подлежащи на изпълнение.

Съдът се е произнесъл по всички наведени от жалбоподателя доводи, поддържани и пред касационната инстанция, като подробно, точно и аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни.

Касационната инстанция напълно споделя всички изложени от първоинстанционния съд съображения, поради което е ненужно да се преповтарят.

Конкретното нарушение се изразява в неизпълнение от страна на дружеството на ПАМ, съдържаща предписания за изпълнение, които дружеството не е изпълнило в указания 7-дневен срок.

Не е спорно, че дружеството не е представило подписан от съставителя тримесечен финансов отчет  за четвъртото тримесечие на 2014г. съгласно изискванията на 34 ал.3 от Закона за счетоводството и декларация от съставителя на отчета съгласно изискванията на чл.33 ал.1 т.3 от Наредба № 2. Изяснено е, че отчетът е съставен от оперативните счетоводители на дружеството, не е съставен и подписан от главния счетоводител, тъй като заемащото длъжността лице е напуснало, а нов главен счетоводител е назначен пет месеца по-късно.

Правилни са изводите на районния съд, че този въпрос е изцяло във властта на управителните органи на дружеството и затова е тяхна отговорност да назначат своевременно такова лице или да използват услугите на счетоводна къща, за да изпълнят законовите си задължения за своевременно изготвяне, заверка и представяне на тримесечния счетоводен отчет на дружеството, съобразно изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. Затова не е налице пречка от обективен характер, заради която не е било изпълнено даденото предписание.

Неоснователни са доводите, че е последвала законодателна промяна, с оглед на което е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл.3 ал.2 ЗАНН. Действително, конкретното нарушение е за несъобразяване с приложена принудителна административна мярка, по същество за несъобразяване с дадените предписания и административно-наказателната отговорност за това нарушение не е отпаднала, нито е предвидено по-леко наказание. Въпреки промяната на Наредба №2 и на чл. 100о от ЗППЦК, която изисква представянето на шестмесечни финансови отчети, е въведена и нова разпоредба - чл. 100о1 от ЗППЦК, в която съществува задължението на емитента да предоставя публично информация за финансовото си състояние след края на първо, трето и четвърто тримесечие или тримесечен финансов отчет за дейността си за съответното тримесечие. Т.е. въпреки по-облекчения законов режим, не е отпаднало задължението за публично предоставяне на тримесечните финансови отчети или информация за финансовото състояние за съответното тримесечие.

Не са налице и предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, с оглед липсата на вредни последици, тъй като такива не са предвидени в състава на нарушението. Значимостта на защитаваните обществени отношения, които са били застрашени и целта на разпоредбата да се защитят интересите на облигационерите и инвеститорите и значителния размер на санкцията, предвиден в закона, както и липсата на многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства, не позволяват да се приеме, че е налице маловажен случай на нарушение, както правилно е приел районният съд. Неизпълнението на задължението за публично оповестяване по достоверен начин на финансовото състояние на дружеството за всяко тримесечие, дори и след дадено предписание, засяга съществено защитаваните от ЗППЦК обществени отношения, а именно - да бъдат информирани широк кръг лица за действителното финансово състояние на дружеството, чиито акции се търгуват. Това е от значение за тяхното поведение на пазара на ценни книжа и в резултат формира стойността на търгуваните акции във всеки един момент.

Предвид изложеното решението на Районен съд – Ловеч е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100 от 03.05.2018 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по н.а.х.д. № 140/2018 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/                     ЧЛЕНОВЕ: 1./П/                            2./П/