Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

№ 639

гр. Плевен, 12.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

   КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 885/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Д. ***, представлявано от управителя инж. И.Г.Д., чрез юрисконсулт Г.Б. срещу Решение № 91/07.06.2019г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 121/2019г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 15-0000977/08.02.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, с което на „Д. *** на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, затова че при извършена проверка на 16.01.2019г. в 10:30 часа на място в обект „ремонт, реконструкция и осъществяване на мерки за енергийна ефективност“ на сградата на СОУ „Крум Попов“, намиращ се в гр. Левски, ул. „Ал. Стамболийски“ № 43 работодателя „Д. *** е допуснал до работа лицето Н.А.Й.с ЕГН **********, работещ на длъжност „Общ работник строителство“, който в момента на проверката извършва почистване на сградата на училището, преди да му предостави преди постъпването му на работа, копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ е издадено от ТД на НАП на 16.01.2019г. в 12,47ч., след часа на извършване на проверката на място в обекта.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Счита, че  районният съд не е обсъдил свидетелските показания на служителите на ДИТ – Плевен, а само е посочил че свидетелите дават логични, последователни и вътрешно непротиворечиви показания за непосредствените възприятия по време на изпълнение на служебните си задължения. Посочва, че описаното като трудова дейност - почистване на сграда, не съответства на задълженията, които следва да изпълнява един работник и само по себе си това действие не може да се приема като извършване на трудова дейност по смисъла на КТ. Твърди, че е неправилен извода на съда, че отразеното в НП отговаря на действителните положения и констатации към момента на извършване на проверката и съставяне на акта, като навежда довод, че НП и АУАН са издадени при неизяснена фактическа обстановка и липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Иска отмяна на решението, по същество – отмяна на НП.

Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, чрез юрисконсулт Р.И.изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита решението на първоинстанциония съд за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и със събраните по делото доказателства. Посочва, че нарушението е доказано по безспорен начин и моли решението на Районен съд – Левски да се остави в сила.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие разпоредбите на материалния и процесуалния закон, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения и следва да се остави в сила.

 Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП районният съд правилно е приел за безспорно доказано, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, които изложил, съпоставил и обсъдил, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа посоченото лице, работещ на длъжност „общ работник строителство“, който е установен да извършва почистване на строителния обект на 16.01.2019г. в 10:30 ч. преди да му предостави копие от уведомлението за сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП. Свидетелите извършили проверката установяват, че заварените на обекта лица са извършвали дейност по почистването на строителния обект преди започване на ремонтни дейности, което е вид трудова дейност, включващо се в задълженията на длъжността и безусловно изисква сключването на трудов договор. Това е удостоверено със съставен констативен протокол, в който заварените на обекта лица са посочени с трите си имена и изпълняваната длъжност и саморъчно са се подписали. В представени при последващата проверка писмени обяснения лицето потвърждава, че е извършвало дейност по почистване на строителния обект. Представен е сключен трудов договор и заверено уведомление за сключването му, от което е видно, че договорът е регистриран на същия ден, но в по-късен час след проверката – в 12:47ч. Което доказва по несъмнен начин, че към момента на проверката договорът не е бил регистриран и не е било издадено уведомление от НАП, поради което и обективно не е било възможно да бъде предоставено на наетото лице преди постъпването му на работа. Работодателят е допуснал до работа лицето, преди да му предостави копие от уведомлението за сключен трудов договор, заверено от ТД на НАП в нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ.

В хода на проверката е изяснена фактическата обстановка. Установените факти и обстоятелства са описани в пълнота и обосновават съставомерност на описаното деяние, което правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ, за което законосъобразно на работодателя е наложено следващото се административно наказание „имуществена санкция“ в минимален размер.

По тези съображения решението на Районен съд – Левски е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р       Е       Ш     И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91/07.06.2019г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 121/2019г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.