Р Е Ш Е Н И Е

№ 7 / 04 Януари 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На дванадесети декември 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 883/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Д.В.Д. *** срещу Заповед за ПАМ № 18-0285-000279/18.09.2018г. на полицейски инспектор при РУ – Кнежа за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача - Д. до заплащане на дължимата глоба по НП № 17-0938-000514/20.03.2017г. на Сектор ПП- Плевен.

Жалбоподателят, чрез адв. К. *** оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона, оспорва компетентността на органа. Иска обявяването на Заповедта за ПАМ за нищожна и незаконосъобразна. Излага доводи, че съставеният АУАН, въз основа на който е била издадена, не отговаря на изискванията за редовност по ЗАНН, тъй като е съставен и подписан в присъствието само на един свидетел в нарушение изискванията на чл. 42 т.7 и чл. 43 ал.1 от ЗАНН. Затова счита, че заповедта е издадена въз основа на недействителен документ и се явява нищожна. Заповедта е издадена от орган, който черпи права от цитирана министерска заповед, но към момента на издаването на заповедта за ПАМ длъжността министър на вътрешните работи се изпълнява от друго лице, което не е потвърдило заповедта на предшественика си и не е издало нова заповед, не може да „упълномощава“ и затова и на това основание е нищожна като издадена от некомпетентен орган. В допълнение жалбоподателят твърди, че заповедта вече е отпаднала, тъй като е заплатил глобата. Съществува неяснота относно органа, издал заповедта за оправомощаване, относно факта дали не е заплатил глоба по НП или ЕФ. Оспорва, че срока за доброволно изпълнение не е изтекъл и не е ясно кога е изтекъл, тъй като през април е получил покана за доброволно изпълнение от публичен изпълнител от НАП и не става ясно защо сумата не е била удържана от пенсията му. Не става ясно как органът е установил виновността му за извършено нарушение по чл. 190 ал.3 ЗДвП, след като заповедта е от датата на съставяне на акта, а и още няма издадено НП и виновността му не е доказана. Претендира заплащане на направените разноски.

Ответникът Полицейски инспектор при РУ – Кнежа към ОД на МВР – Плевен, лично и чрез юрисконсулт Ф. изразява становище за неоснователност на жалбата. Заповедта за оправомощаване е посочена изрично в заповедта за ПАМ, представени са заповедта на МВР и на Директора на ОД на МВР – Плевен, а от приложеното удостоверение е видно, че органът, издал процесната заповед е полицейски инспектор в звено Пътен контрол при РУ – Кнежа, което е структурно звено към ОД на МВР – Плевен и затова е издадена от компетентен орган. Счита за неотносими доводите касаещи съдържанието на АУАН. Към датата на издаване на заповедта глобата по влязлото в сила НП, посочено в мотивите на заповедта не е била заплатена, което е следвало да се случи в едномесечен срок от влизане в сила на НП и този срок е изтекъл отдавна. Налице е плащане от 20.11.2018г., което поради несъответствие в последната цифра не може да бъде отнесено към процесното НП, докато не бъде отстранена грешката, а дори да се приеме, че се отнася за същото НП, плащането е извършено почти година след издаване на заповедта. Въпросите относно принудителното изпълнение са неотносими. Законосъобразността на заповедта се преценява към момента на издаването й, когато задължението не е било платено. Моли да се потвърди заповедта като законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Възразява за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 18.09.2018г. Жалбата е подадена на 20.09.2018г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН № Серия АА бл. № 164007/18.09.2018г. е установено, че на 18.09.2018г. около 10:45ч. в гр. Кнежа по ул. „М. Боев“ пред № 70 Д.В.Д. управлявал лек автомобил Хюндай Аксент без поставени регистрационни табели с рама № КМНVА312ЗWU326443, което не е регистрирано по надлежния ред. При извършената справка се установило, че лицето има незаплатена глоба по НП № 17-0938-000514/20.03.2017г. на Сектор ПП – Плевен, с което е извършил нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП - водачът не е заплатил в законоустановения срок наложената му глоба с НП. Водачът не е вписал възражения в акта, отказал е да го подпише, но получил препис от акта срещу разписка от същата дата. Със съставянето на АУАН е отнето и СУМПС на жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН, с който е установено, че водача е извършил нарушение на чл. 190 ал.3 от ЗДвП – водача управлява МПС с наложено наказание глоба с НП, незаплатена в срока за доброволно плащане, полицейски инспектор „Пътен контрол“ при РУ Кнежа - С. С., която съставила акта, издала и оспорената Заповед за ПАМ № 18-0285-000279/18.09.2018г., с която на основание чл. 171 т.1 б.“д“ от ЗДвП приложила принудителна административна мярка по отношение на водача Д. – временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта е издадена на 18.09.2018г. от С. С., заемаща длъжност полицейски инспектор „Пътен контрол“ при РУ – Кнежа към ОД на МВР - Плевен, оправомощена със Заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.1 от ЗДвП, въз основа на т.3 от Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи. С последната заповед Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП. Действието на заповедта не е отпаднало с персоналната смяна на лицето, заемащо длъжността министър, след като не е била отменена изрично с последваща заповед на министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази заповед Директорът на ОД на МВР – Плевен е оправомощил със Заповед № 316з-27/03.01.2018г. т.1.6. полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР - Плевен за територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Плевен да прилагат ПАМ по чл. 171 т.1 от ЗДвП. Видно от вписаната в АУАН длъжност и от представеното по делото удостоверение от отдел „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Плевен към 18.09.2018г. инспектор С. С. е заемала длъжността полицейски инспектор Пътен контрол в група „Охранителна полиция“ към РУ – Кнежа при ОД на МВР – Плевен и следователно по силата на заеманата длъжност и съобразно цитираните две заповеди е имала правомощия да издава заповеди за ПАМ по чл. 171 т.1 от ЗДвП на обслужваната от РУ – Кнежа територия, в случая нарушението е констатирано в гр. Кнежа. Заповедта е издадена от материално и териториално компетентния орган в рамките на предоставените му правомощия.

В мотивната част на заповедта като фактическо основание е възпроизведено дословно пълното съдържание на АУАН. Акта е редовен от външна страна и съдържа всички необходими реквизити, поради което на осн. чл. 189 ал.2 ЗДвП има формална доказателствена сила до доказване на противното.

Без съществено значение за настоящия спор е дали е било издадено НП въз основа на съставения акт от 18.09.2018г. и не е предмет на делото, тъй като наказателните постановления подлежат на обжалване за законосъобразност по друг ред в отделно производство, а именно по реда на чл. 59 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания пред съответния районен съд.

Изтъкнатите от жалбоподателя оплаквания, свързани с нередовност на съставения АУАН са неоснователни. Подписването на акта само от един свидетел не е от категорията на съществените процесуални нарушения, които да го опорочават до степен на нищожност. За издаването на заповедта за ПАМ не е необходимо да е доказана вината на нарушителя с влязло в сила НП. Достатъчно е да е съставен акт за административно нарушение по ЗДвП, с което са констатирани факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание за прилагането на ПАМ с цел преустановяване на нарушението.

В заповедта е посочено, че описаното в акта представлява нарушение на чл. 190 ал.3 ЗДвП – водача управлява МПС без да е заплатил в срока за доброволно заплащане наложеното му наказание глоба с НП, което кореспондира с посоченото в заповедта основание за прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „Д“ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача Д. до заплащане на дължимата глоба, като е посочено и че СУМПС е отнето. В обстоятелствената част е посочено изрично и че незаплатената глоба е по НП № 17-0938-000514/20.03.2017г. на Сектор ПП – Плевен. Посочено е и условието и срока на действие на мярката – до заплащане на дължимата глоба. Ето защо съдържанието на заповедта позволява да се разбере действителната воля на административния орган и мотивите за издаването й.

Като правно основание е посочено – чл. 171 т.1 б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до заплащане на дължимата глоба, а като фактическо, че водача Д. не е заплатил в срока за доброволно плащане наложената му глоба с НП, с което виновно е нарушил чл. 190 ал.3 от ЗДвП.

По делото е приложено посоченото НП № 17-0938-000514/20.03.2017г. на Сектор ПП – Плевен , с което са наложени глоби на жалбоподателя общо в размер на 30 лв. НП е връчено на 21.03.2017г. лично срещу подпис на Д. и видно от отбелязването е влязло в сила на 29.03.2017г. Това е отразено и в справката за водача.

Съгласно чл. 190 ал.3 от ЗДвП – наложеното наказание глоба подлежи на плащане в едномесечен срок от влизането в сила на НП.

Видно от справката за водача, той не е заплатил наложената глоба в едномесечния срок след влизането в сила на НП т.е. до 29.04.2017г., не я е заплатил и към 18.09.2017г. - датата на съставяне на акта и издаването на заповедта за ПАМ.

Действията по принудително събиране на вземането, предприети от органите по приходите при НАП след влизане в сила на НП се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и предвидените в него срокове за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК, касаят друго административно производство и не се отнасят за срока, определен в чл. 190 ал.3 от ЗДвП.

Същественото в случая е, че задължението не е било заплатено доброволно в едномесечния срок от влизане в сила на НП съгласно чл. 190 ал.3 от ЗДвП, вземането не е било събрано принудително по реда на ДОПК и не е било заплатено към момента на съставяне на акта – 18.09.2017г., когато жалбоподателят Д. е установен да управлява посочения автомобил.

Глобата е платена година по-късно на 20.11.2018г. и въпреки допуснатата грешка в посоченото основание в платежното нареждане с неизписването на последната цифра 4 от номера на НП, плащането може да бъде отнесено към НП № 170938000514 от 20.03.2017г. на Сектор ПП – Плевен, тъй като от справката за водача е видно, че през месец март 2017г. на Д. са били издадени още две НП, но от други дати, с друг издател и с друг размер на наложените глоби. Плащането е извършено след издаването на заповедта.

Но към 18.09.2018г. – датата на съставяне на акта, с който е констатирано нарушението и към момента на издаването на заповедта за ПАМ, която е от същата дата, жалбоподателят не е заплатил дължимата глоба по НП в едномесечния срок за доброволно плащане, считано от влизането му в сила.

Съгласно чл. 171 т.1 б. „д“ от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 142 ал.1 АПК съдът преценява съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му.

Ето защо към момента на издаването на заповедта е било налице фактическото и правно основание, посочено в нея за издаването й.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок – до заплащане на дължимата глоба. Целта е да дисциплинира нарушителите като им попречи да управляват МПС, докато не изпълнят задължението си, с което се постига и ефективност на наложеното наказание. Принудителната административна мярка е временна, тя се издава за определен срок и под прекратително условие – до заплащане на дължимата глоба.

Със заплащането на дължимата глоба на 20.11.2018г. се преустановява занапред действието на мярката, затова СУМПС на водача подлежи на връщане, но не отпада с обратна сила основанието за прилагането й, затова този факт не се отразява на законосъобразността на издадената заповед и не е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща обосноваващите я правни и фактически основания, които се потвърждават от доказателствата по делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, съответства на материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото, тъй като административния орган от структурата на ОД на МВР – Плевен – ответник по делото е защитаван от юрисконсулт, на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК в полза на бюджета на ОД на МВР - Плевен следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Д. *** срещу Заповед за ПАМ № 18-0285-000279/18.09.2018г. на полицейски инспектор при РУ – Кнежа за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача Д. до заплащане на дължимата глоба по НП № 17-0938-000514/20.03.2017г. на Сектор ПП- Плевен.

ОСЪЖДА Д.В.Д. *** да заплати на ОД на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :