Р Е Ш Е Н И Е

№ 648/ 14. Ноември 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и трети октомври 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 879/ 2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на С.Д.П. *** срещу Решение № 2153-14-32/02.07.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № О-14-000-00-01298648/14.05.2019г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на осн. чл. 40 ал.3 КСО и чл. 47 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20196614581/01.04.2019г. на осн. чл. 46 ал.3 от КСО, тъй като е упражнявал трудова дейност, която е основание за осигуряване за риска „общо заболяване и майчинство“ през периода за който е издаден болничния лист - видно от данните по чл. 5 ал.4 КСО лицето е с отработени дни при осигурител ПГ „Захарий Зограф“ и при осигурител ОУ „Отец Паисий“ и е получил възнаграждение за тези дни и поради това няма право на заместващо възнаграждението, парично обезщетение.

Жалбоподателят оспорва решението и потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразно и моли да се обезсили. Сочи за невярно твърдението на ответника, че работи на 8-часов работен ден в ОУ „Отец Паисий“ – с. Опанец, като твърди че работи на 5ч. и 30 мин., което е видно от получаваното възнаграждение съгласно приложеното към жалбата допълнително споразумение към трудов договор. А във второто училище изнася лекторски часове, които вече е бил отработил преди това. Твърди, че в периода от 1-ви до 5-ти април не е работил в нито едно училище, тъй като е пролетна ваканция. Единствено във фирма „Феникс“ Плевен е работил в този период, за който има представен болничен лист за отсъствието си от работа.

Ответникът – ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт Т. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установява, че за периода на представения болничен лист лицето е упражнявало трудова дейност, което е абсолютна пречка за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. Каква е била продължителността на трудовата дейност на лицето е без значение.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 КСО.

Решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен е съобщено на жалбоподателя на 08.07.2019г. с писмо с обр.разписка. Жалбата е подадена на 22.07.2019г. и следователно в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В ТП на НОИ – Плевен е подадена информация за издаден болничен лист № Е20196614581 – продължение, за С.Д.П. и удостоверение приложение № 9 от 07.05.2019г. от осигурител „Феникс Плевен“ за временна неработоспособност на П. на длъжност „организатор производство“ за периода от 01.04.2019г. до 05.04.2019г. при предписан режим на лечение - домашен амбулаторен, диагноза - увреждания на лумбо-сакралния плексус.

Съгласно чл. 40 ал.1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. А съгласно чл. 46 ал.3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Съгласно чл. 1 ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. се извършва въз основа на данните по чл. 5 ал.4 т.1 КСО, данните от издадените болнични листове, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за ДОО, регистър „Трудови договори“, регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“ и другите регистри, както и данните от подадените от осигурителите удостоверения.

При проверка в електронните регистри на НОИ се установило, че за периода на временната неработоспособност 01.04.2019г. – 05.04.2019г. П. освен при работодателя „Феникс Плевен“ е работил при още двама работодатели – Основно училище „Отец Паисий“ – с. Опанец и Професионална гимназия „Захарий Зограф“ – Плевен, които осигурители са подали данни за пълен отработен месец съответно на 8-часов и на 1-часов работен ден с посочено възнаграждение. Поради това административният орган приел, че за периода на временна неработоспособност по представения болничен лист П. е упражнявал трудова дейност и е получил възнаграждение при двама от работодателите си, което е основание за осигуряване за риска „общо заболяване и майчинство“ и съгласно чл. 46 ал.3 КСО е абсолютна пречка за получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност по посочения болничен лист, заместващо възнаграждението.

С тези мотиви Ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите е издал процесното разпореждане, с което отказал на П. отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.

Разпореждането е подписано от И. Й. – Началник сектор „КП“ в ТП на НОИ – Плевен, на която на осн. чл. 40 ал.3 със Заповед № 1015-14-158/23.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен са делегирани правомощия за издаването на разпореждания – за отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност.

Разпореждането е издадено от съответния материално и териториално компетентен орган при условията на делегиране на правомощия, предвидено в КСО. Връчено е на 27.05.2019г. На 07.06.2019г. в законния 14-дневен срок съгласно чл. 117 ал.2 КСО П. обжалвал разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Плевен, който се произнесъл с решение, с което отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането по изложените в него мотиви.

От материалите по административната преписка и представените в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че П. работи по три трудови договора при различни осигурители.

Според данните за осигуряването в регистъра на осигурените лица за м. април 2019г. П. *** на основен трудов договор при осемчасов работен ден, отработил е 10 дни, за останалите 10 дни е ползвал болнични, три от които за сметка на работодателя, а останалите 7 – за сметка на ДОО, осигурителния доход върху който са внесени осигурителни вноски е 350.35 лв. В представеното удостоверение от работодателя Феникс Плевен ЕООД до ТП на НОИ относно правото на изплащане на парично обезщетение по представения болничен лист за 5 работни дни за м. април е отразено, че лицето работи на 8 часов работен ден.

Видно е, че за същия период – м. април 2019г. в регистъра на осигурените лица е подадена информация и от други двама осигурители – ОУ „Отец Паисий“ – с. Опанец, където лицето работи като учител по основен трудов договор на осемчасов работен ден при осигурителен доход 753,31 лв. и отработени 20 работни дни ( пълен месец). Работи и на втори трудов договор в ПГ „Захарий Зограф“ - Плевен при непълно работно време – 1ч. дневно при осигурителен доход 100.80 лв. и според регистъра за м. април също е отработил пълен месец. Очевидно е, че има несъответствие, тъй като е невъзможно лицето да работи по 17 часа на ден, както е вписано в данните от регистъра, което е налагало проверка при осигурителите и приобщаването на трудовите договори като доказателства по преписката. Едва в хода на съдебното производство, активизирани от дадените от съда указания по доказателствата, контролните органи на НОИ са извършили проверки при двамата други осигурители и са представили съставените констативни протоколи при проверката и представените писмени доказателства – трудови договори, разплащателни фишове, заповеди за платен годишен отпуск, които са представени по делото.

Трудовият договор с ОУ „Отец Паисий“ с. Опанец е сключен при условията на непълно работно време – 6 часа. От извършената след завеждане на делото проверка от органите на НОИ при осигурителя и приобщените към констативния протокол доказателства се установява, че за периода 01.04.2019г. – 05.04.2019г. (5 дни) жалбоподателят е ползвал платен годишен отпуск, според ведомостта за заплати, приложения разплащателен фиш и заповед за отпуск и е получил обезщетение от работодателя на това основание и реално не е работил в този период.

Трудовият договор с ПГ „Захари Зограф“ на длъжност учител (лектор) е допълнителен при условията на чл.111 КТ – при друг работодател, сключен е до завършване на определена работа – приключване на учебните занятия на 30.06.2019г. за непълно работно време – преподавателска заетост 137 лекторски часа срещу договорено възнаграждение от 7,00 лв. на час. Не е представил болничен лист пред този работодател.

Жалбоподателят е представил болничен лист пред първия работодател – Феникс Плевен ЕООД. Не е представил болничния лист пред другите двама работодатели.

Съгласно чл. 8 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях, като в графа „бележки“ се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. От съдържанието на болничния лист е видно, че е издаден, за да послужи пред работодателя „Феникс Плевен“ ЕООД, където жалбоподателя работи на длъжност „организатор производство“, липсва отбелязване да е издаден и за другите осигурители. Подаден е в регистъра на болничните листове в ТП на НОИ и това обстоятелство е било известно на органа.

Съгласно чл. 7 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, приета на основание законовата делегация на чл. 41 ал.5 КСО, данните, съдържащи се в издадените болнични листове се представят в НОИ от лекуващите лекари и те постъпват автоматично в информационната система на НОИ. Отделно от това съгласно чл. 3 ал.1 от наредбата осигурените лица са задължени да представят на осигурителя болничните листове за изплащане на обезщетение при временна нетрудоспособност.

Съгласно чл. 8 ал.1 от същата наредба за всеки болничен лист осигурителите представят в НОИ удостоверение по образец с данни относно правото на парично обезщетение. За лицата, осигурени по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при един осигурител, за всеки болничен лист се представят отделни удостоверения за всяко от правоотношенията/основанията за осигуряване.

Съгласно чл. 31 от наредбата обезщетението се изчислява от сборът от доходите за период от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност и включва дохода, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест, включително и в случаите, когато лицето е осигурено по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване и не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО.

В чл. 31 ал.4 от наредбата изрично се посочва, че паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, се изплащат поотделно за всяко едно от правоотношенията или за всяко от основанията.

В случая жалбоподателят е представил болничния лист пред първия работодател „Феникс Плевен“ ЕООД, за да оправдае отсъствието си от работа и само по това правоотношение се дължи изплащане на обезщетение по представения болничен лист, въз основа на осигурителния доход при този осигурител за предходните 18 месеца.

Пред другия работодател – ОУ „Отец Паисий“ – с. Опанец жалбоподателят не е представил болничен лист, защото е ползвал друг вид отпуск – разрешен платен годишен отпуск по Кодекса на труда. Съгласно чл. 175 ал.1 КТ, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.

Тази разпоредба е приложима и при ползването на отпуск при временна неработоспособност по чл. 162 КТ, за който се полага изплащането на парично обезщетение в сроковете и размери, определени в КСО. Прекъсването на ползването на платения годишен отпуск става по искане на работника/служителя и това е негово право и преценка, а не става автоматично с представянето на болничен лист пред работодателя. Затова не може да се приеме, че след като е ползвал платен годишен отпуск при втория работодател, и не е поискал прекъсването му с представянето на болничен лист, за да ползва друг вид отпуск – за временна неработоспособност, лицето е упражнявало трудова дейност по смисъла на чл. 46 ал.3 КСО. За периода на представения пред първия работодател болничен лист – 01.04.2019г. – 05.04.2019г. лицето е ползвало друг вид отпуск – платен годишен отпуск при втория работодател и затова обективно не е работило.

По допълнителния трудов договор с ПГ „Захарий Зограф“ – Плевен също не са събрани доказателства лицето да е работило в този период. Договорът е сключен за непълно работно време – 1 час дневно или сумарно – 137 лекторски часа по утвърдена учебна програма, като плащането е уговорено на лекторски час и за периода на пролетната ваканция – 01.04.2019г. – 05.04.2019г. жалбоподателят не е упражнявал преподавателска дейност по договора, защото не са провеждани занятия в този период и възнаграждение за лекторски часове не му се заплаща.

Издаденият болничен лист, който е неоспорен от осигурителя и органите на НОИ удостоверява настъпването на временна неработоспособност на лицето и с оглед поставената диагноза - „увреждания на лумбо-сакралния плексус“, за който е предписан домашен-амбулаторен режим, обективно е било невъзможно осигуреното лице да полага труд по сключените трудови договори.

С оглед на това неправилно и при неизяснена фактическа обстановка, единствено въз основа на регистрите за осигуряването в НОИ, органът е приел, че в случая са налице материално-правните предпоставки на чл. 46 ал.3 от КСО да се откаже изплащане на парично обезщетение по представения болничен лист.

Съгласно чл. 46 ал.3 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

От материалите по делото не се установява жалбоподателят да е упражнявал обективно трудова дейност през периода 01.04.2019г. – 05.04.2019г., за който е издаден процесният болничен лист, за която да е получил трудово възнаграждение. Затова се дължи заплащане на заместващо обезщетение от първия работодател, пред който е представил болничния лист. Пред втория работодател за същия период се дължи възнаграждение по време на ползвания платен годишен отпуск, което е за сметка на работодателя и върху него се дължат осигурителни вноски и затова са начислени и изплатени и е подадена информация за пълен отработен месец, в който се включват и дните на платен годишен отпуск и това се доказва от проверката във ведомостите за заплати, извършена при осигурителя. А при третия работодател не се изплаща възнаграждение за лекторски часове през този период, тъй като преподавателска дейност не е извършвана през пролетната ваканция, но е изплатено за отработените през месец април лекторски часове, извън периода, за който се отнася болничния лист и затова в регистъра на осигурените лица е подаден пълен работен месец.

Обезщетението се определя въз основа на осигурителния доход на лицето при първия работодател за предходните 18 месеца, тъй като се дължи поотделно за всяко едно от правоотношенията.

В заключение съдът счита, че решението и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентен орган, в рамките на предоставените от закона правомощия при условията на делегиране, в необходимата писмена форма, мотивирано е с посочените фактически и правни основания, като е отговорено на възраженията на жалбоподателя. В хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са били изяснени всички правнорелевантни факти, а изводите са направени единствено въз основа на информационните регистри в НОИ и не са проверени възраженията на жалбоподателя, чрез проверка при осигурителите. Но в хода на съдебното производство този пропуск е саниран, като ответникът е извършил проверка при другите двама осигурители, събрани са необходимите доказателства, с което фактите са изяснени.

С оглед на събраните доказателства, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 46 ал.3 КСО, послужила за отказа за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист. Не е съобразена целта му лицето да има право на заместващо обезщетение от фондовете на ДОО при временна неработоспособност, за което се е осигурявало, в случаите, когато действително не упражнява трудова дейност, за която да получава възнаграждение от работодателя си.

По тези съображения решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и следва да се отменят, а делото да се върне на органа за изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на С.Д.П. по представения болничен лист, съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-32/02.07.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № О-14-000-00-01298648/14.05.2019г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на осн. чл. 40 ал.3 КСО и чл. 47 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО на С.Д.П. *** на осн. чл. 46 ал.3 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20196614581/01.04.2019г.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Плевен за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на С.Д.П. ***, ЕГН ********** по представен болничен лист № Е20196614581/01.04.2019г. и Удостоверение Вх. № Р14-14-000-00-0005377816/7-5-2019г. от осигурителя „Феникс Плевен“ ЕООД, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я : /П/