Р E Ш Е Н И Е

№ 602

гр.Плевен, 31.10.2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                             Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 877 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 21 от 17.05.2019 г., постановено по нахд № 50/2019 г., Районен съд – Никопол е изменил наказателно постановление № НЯСС-46 от 12.02.2019 г., издадено от Зам.председател на ДАМТН, с което на Министерство на земеделието, храните и горите, ЕИК 831909905, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христо Ботев № 55, представлявано от министъра Р.А.П., на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.138а ал.3 т.5 от ЗВ, като е намалил  размера на санкцията от 5000 на 1000 лева. С Решение №33/12.07.2019 год. по нахд №50/2019 год., РС-Никопол е допуснал поправка на техническа грешка касателно размера на наложената имуществена санкция с НП, който е бил 6000 лева, а не както е прието в оспореното решение-5000 лева. Наказанието е наложено за това, че при извършена на 12.09.2018 г. проверка на язовир „Драгаш войвода“, находящ се в поземлени имоти № 000067 и № 000066 в землището на с.Въбел, община Никопол, собственост на Министерство на земеделието, храните и горите, е установено, че в дясната част на въздушния откос има свличания и хлътвания от преминаването на едрокопитни животни и е обрасъл с висока и гъста храстовидна растителност, като лявата и средната част на откоса е почистена от растителност, но същата не е изнесена, т.е. не са изпълнени от собственика на язовира задължителните предписания на комисията за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, а именно: Да се възстанови въздушния откос, със срок за изпълнение 31.08.2018 г.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Министерство на земеделието, храните и горите, представлявано от министъра на земеделието, храните и горите, чрез И.Д. ***, който счита същото за неправилно и необосновано. Твърди, че в оспорения административен акт никъде не са изложени мотиви, които да кореспондират с установените факти и обстоятелства и че не са изложени конкретни съображения, както относно необходимостта от издаване на наказателно постановление, така и относно как е изчислен размера на наложената имуществена санкция. Сочи, че съдебната практика е константна в насока, че липсата на мотиви за налагането на административното наказание и липсата на обосновка по отношение размера на определената имуществена санкция, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до ограничаване правото на защита на нарушителя и обуславя извод за формална и процесуална незаконосъобразност на акта. Намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление административно- наказващият орган не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – описанието на нарушението не е пълно, тъй като не съдържа конкретни факти и данни за степента на превишение на установените в закона норми. Твърди, че във фактическата обстановка, описана в НП и правните констатации на наказващия орган, липсва фактическо твърдение в какво точно се изразява нарушението на технологичното състояние на язовирната стена и нарушените участъци на въздушния откос, както и че в този смисъл, с оглед цялостното съдържание на процесното НП, АНО не е направил дължимия пряк извод за осъществяването на административно нарушение, чийто съставомерни признаци се покриват от установените за конкретното деяние. Счита, че за да е удовлетворено законодателното изискване по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, е необходимо да бъдат изложени ясно и точно конкретни фактически твърдения за осъществени признаците от обективната страна на фактическия състав на съответната административна норма, която АНО приема за осъществена в случая и след като последното не е сторено, то НП не отговаря на изискванията за форма по този от реквизитите си, който е задължителен. Счита за неясни съображенията на АНО за налагане на определено  наказание. На следващо място счита, че съществен порок на съставения АУАН с № 03-075/06.12.2018 г. е липсата на конкретно описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието, което от своя страна е необходимо с оглед преценката на административнонаказващия орган относно наличието или липсата на обстоятелства, изключващи вината, отговорността, маловажността на случая и други. Сочи, че това е нужно не само вътрешно и обективно да мотивира административнонаказващият орган да наложи наказание, но и същото да бъде съобразено както с целта на закона (чл. 12 от ЗАНН), така и с изискването за законосъобразност на наказателното постановление като краен акт (чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания). От друга страна счита, че липсата на конкретно описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието, възпрепятства възможността за защита правата и интересите на МЗХГ в цялост. Намира, че не става ясно как превеждането на едрокопитни животни, собственост на частни лица, по въздушния откос на язовирната стена, биха могли да се вменят във вина на Министерството на земеделието, храните и горите и че никъде в акта за установяване на административно нарушение не е посочено, че нарушението е извършено виновно, тоест налице е противоречие с разпоредбата на чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания, което изискване е заложено и в чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН - наказателното постановление трябва да съдържа законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Според касатора съществен пропуск на обжалваното наказателно постановление се явява и факта, че като ЕИК на Министерството на земеделието, храните и горите е посочен ЕИК 931909905, който е различен от актуалния ЕИК на МЗГХ - 831909905, което решаващият първоинстанционен състав приема за „техническа грешка и нарушение“. Намира, че този извод е неправилен и не почива на никакви правни доводи и че посочването на различен и очевидно грешен ЕИК на МЗХГ в наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение на императивните изисквания на чл. 42. т. 6, чл. 57, ал. 1, т. 4 и чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, водеща до неяснота относно субекта на нарушението и само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Счита, че правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения и че волята на административнонаказващия орган следва да е ясна за адресатите на наказателното постановление, а не да се предполага или презюмира. На следващо място касаторът сочи, че при постановяването на административното наказание АНО не е взел предвид и че нарушението се явява маловажно, защото в резултат на него не са настъпили никакви вредни последици и случаят е с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения. Намира, че се касае за маловажен случай на административни нарушения и са налице предпоставките за приложение на разпоредбата чл. 28 от ЗАНН. В заключението моли съда да отмени решението  и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Д., който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не се представлява и не взема становище по  жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба, счита решението на РС за неправилно , необосновано и немотивирано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с Акт за публична собственост №881/07.08.2002г. и №882/07.08.2002г. на областен управител – Плевен, на основание чл.13, т.3 от ЗВ е обявен за държавна собственост с предоставени права на Министерство на земеделието и горите, а понастоящем МЗХГ ретензионен язовир „Драгаш войвода“, намиращ се в поземлени имоти №000067 и №000066 в землището на с.Въбел, общ.Никопол с обща площ от 106698 м2. На 23.05.2018г. междуведомствена комисия,  назначена със заповед №РД-12-06/18.04.2018г. на основание чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ извършила проверка на язовир „Драгаш войвода“, ПИ №000066 в землището на с.Въбел, общ.Никопол, собственост на МЗХГ съгласно АПДС №882/07.08.2002г., като във връзка с проверката бил съставен протокол №26/23.05.2018г. от огледа на язовирната стена и съоръженията към нея. По време на проверката било установено, че в дясната част на язовирната стена има висока и гъста храстовидна и дървесна растителност, има и свличания и хлътвания от преминаването на едрокопитни животни. На база констатираното в протокол №26/23.05.2018г. от междуведомствената комисия било дадено предписание да се възстанови дренажната призма, да се възстанови въздушния откос и да се премахне храстовидната и дървесната растителност със срок за изпълнение 31.08.2018г. За проверката, резултатите от нея, дадените предписания и сроковете за изпълнението им, МЗХГ било надлежно уведомено на 11.06.2018г. На 12.09.2018г., след изтичане срока за изпълнение на дадените предписания и на основание чл.190, ал.4, т.1 от ЗВ, била извършена последваща проверка на същия язовир в присъствието на представител на собственика за изпълнение на задължителните предписания, при която било установено, че не са изпълнени предписанията. Констатациите били обективирани в КП№03-04-52/17.09.2018г., който също надлежно е бил връчен на собственика на язовира. В последствие Министърът на земеделието, храните и горите бил поканен да се яви лично или да изпрати упълномощен представител в ДАМТН-София в 11:00 часа на 06.12.2018г. за съставяне на АУАН, като в поканата било указано, че при неявяване на посочената дата актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя. На 6.12.2018г. в присъствието на упълномощен представител на МЗХГ бил съставен АУАН №03-075/06.12.2018г. за нарушение на чл. 190а, ал.2 от ЗВ, подписан без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от МЗХГ постъпило писмено възражение №85-02-408/10.12.2018г. Въз основа на съставения АУН било издадено обжалваното пред РС наказателно постановление.

Съдът приел за установена описаната в АУАН и НП  фактическа обстановка  въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът направил изводи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение правилно е изписан ЕИК на МЗХГ. Единствено в НП е посочен неактуален ЕИК, което съдът приел за техническа грешка и нарушение, което съществено не е повлияло върху установяване на нарушението и неговият извършител, както и върху възможността последният да упражни в срок правото си на защита. Съдът изложил още мотиви, че при издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган. Съдът приел, че както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, а така също са посочени и останалите компоненти – време и място на извършване на нарушението. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон, а от там и за разминаване между описание на нарушението и неговата правна квалификация съдът приел за  неоснователно. Съдът счел, че не са и налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.28, б.А от ЗАНН, тъй като то е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с другите нарушения от същия вид. По отношение размера на наложеното наказание съдът приел, че предвиденото наказание по чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите за юридическите лица е "имуществена санкция" в размер от 1000лв. до 20000 лв. Направил извод, че в случая наказващият орган правилно е определил вида на санкцията, но при определяне на конкретния й размер не е изложил мотиви за налагането й над минималния предвиден размер в закона. Случая не се отличава с нещо по-различно от обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което съдът направил извод, че наказателното постановление в тази му част следва да бъде изменено, като имуществената санкция се определи в минимален размер от 1000 лв. На тези основания съдът изменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Изпълнителното деяние на нарушението по  чл. 190а, ал.2 от Закона за водите се изразява в неизпълнение на задължително предписание, дадено от на Комисия, сформирана със заповед на областен управител, по реда на чл.138, ал.3, т.5 от Закона за водите. Последното е дадено с констативен протокол  №26/23.05.2018 год., с който от една страна е констатирано, че въздушният откос на язовира е затревен, както и че отпадъците от предишно почистване на растителността са оставени по откоса, в дясната част с храстовидна и дървесна растителност, свличания и хлътвания от преминаването на едрокопитни  животни. От друга страна е дадено предписание с протокола  да се възстанови въздушния откос със срок на изпълнение 31.08.2018 год. Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Следователно задължителното предписание е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на 190а, ал.2 от Закона за водите в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже  - наличието на предписание  и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство. Констатациите в протокола и дадените предписания не са оспорени от наказаното министерство с жалба против самото издадено Предписание, затова и в хода на съдебното производство пред РС, и пред настоящата инстанция не могат да се правят възражения във връзка със законосъобразността на самото предписание. В този смисъл са неоснователни оплакванията в касационната жалба, че не става ясно как превеждането на едрокопитни животни, собственост на частни лица по въздушния откос на язовирната стена биха могли да се вменят в отговорност на МЗХГ, както и че ремонта на свличанията по откоса на язовира и почистването му от храстовидна растителност е възпрепятстван от природозащитни организации поради това, че ще бъдат унищожени местообитанията на ценни животински видове. В производството по установяване на правнорелевантния факт на неизпълнение на предписанието, административно наказващият орган  не следва да подлага на преценка съответствието на това предписание със закона. Такава преценка не се дължи и от  съда, сезиран със спора за законосъобразността на издаденото НП.  Адресатът, който съвпада със санкционираното лице, не може да предявява възражения в административно наказателното производство по ЗАНН, които се основават на допусната от проверяващите органи незаконосъобразност на задължителните предписания. На това основание касационната инстанция приема, че по делото пред РС безспорно е доказано, че  наказаното министерство не е изпълнило конкретно дадените му предписания и това неизпълнение е констатирано при последваща проверка от контролните органи, резултатите от която са обективирани в  Констативен протокол №03-04-52/17.09.2018год. На тези основания вмененото нарушение се явява съставомерно и доказано.

Неоснователни са оплакванията за непълно и неточно описание на нарушението, тъй като същото не съдържало конкретни факти и данни  във връзка с нарушените правни норми. В АУАН и в НП са описани както констатациите от проверката, при която е установено  първоначалното състояние на въздушния откос и дадените предписания, така и обстоятелството, че същите не са изпълнени. Цитирани са и двата констативни протокола от първоначалната и последващата проверка , като отделно от това са пресъздадени и констатациите от проверките, обективирани в тези цитирани протоколи. Описано е, че наказаното лице е собственик на язовира, като са цитирани АДС, удостоверяващи тази собственост, съдържат се данни за мястото и датата на извършеното нарушение и за всички съставомерни признаци на вмененото на МЗХГ деяние. Коректно и точно са посочени както нарушената, така и санкционната правни норми. Въпросът за вината, противно на оплакванията в касационната жалба, в случаи като настоящия не се изследва, тъй като на МЗХГ е наложена имуществена санкция за неизпълнение на задължение към  държавата при осъществяване на своята дейност. Тази отговорност е обективна и безвиновна и се носи в предвидените от закона случаи на основание чл.83 от ЗАНН, какъвто е настоящия. Допуснатата грешка в първата цифра на ЕИК на наказаното Министерство е техническа, както правилно е приел и РС, тъй като не е препятствала наказаното лице да се индивидуализира като нарушител , да организира своевременно и адекватно защитата си и да подаде жалба против НП в срок, а и следва да се има предвид, че няма друго лице на територията на страната , носещо другите/освен ЕИК/ индивидуализиращи белези на субекта на нарушение-Министерство на земеделието, храните и горите е едно единствено на територията на страната. Правилен е и изводът на въззивния съд, че деянието не може да се квалифицира като маловажно. Действително в случая не се установи да са настъпили някакви вредни последици за хората или околната среда от извършеното нарушение. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства по делото. В случая вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят предвид близостта на язовира до село Въбел, в чието землище  по данните от делото се намират поземлените имоти, в които е ситуиран язовирът. Следователно неизпълнението на даденото предписание поставя в риск  живота и здравето на хора и околната среда. С неизпълнение на вмененото му задължение по предписанието, собственикът на водния басейн е застрашил обществените отношения, гарантиращи правилното техническо и експлоатационно състояние на язовира, поставил е под съмнение безопасното му ползване и вероятността за недопускане на аварии и злополуки, които са с непредвидими, общественоопасни и рискови последици за неограничен кръг хора и имущество. С оглед характера на обществени отношения, които са застрашени, съдът намира, че допуснатото нарушение не носи белезите на маловажно по см. на чл. 28 от ЗАНН. Липсата на настъпили вредни последици има значение в случая относно индивидуализация на наказанието, което следва да понесе субекта на нарушение, като очевидно РС е отчел всички обстоятелства от значение за индивидуализация на наказанието и е намалил същото в размер на предвидения от закона минимум на наказание от хиляда лева. Ето защо решението на въззивния съд като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21 от 17.05.2019 г., постановено по нахд № 50/2019 г. на Районен съд – Никопол, поправено с Решение №33/12.07.2019 год. по същото дело.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                

                                                                                         2.