Решение по Административно дело 871/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 636

гр. Плевен, 12.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 871/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР гр. Плевен срещу Решение № 416/12.06.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 881/2019г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Електронен фиш серия К № 1841865 на ОД на МВР – Плевен, с който на Б.В.С. *** на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, затова че на 03.11.2017г. в 12:38ч. в гр. Плевен, ул. „Сторгозия“ до № 157, посока на движение с. Ясен, с лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с ***е извършено нарушение за скорост, установено с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 0585 при отчетен толеранс на измерената скорост от – 3км/ч, като при разрешена стойност на скоростта 70 км/ч е установена скорост 111 км/ч – превишение от 41 км/ч.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Сочи, че нарушението е извършено на 03.11.2017г., след изменението на ЗДвП – чл. 165 ал.3 и § 6 т.65 от ДР на ЗДвП, според която ЕФ за нарушение на ЗДвП може да бъде издаден и когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТС, при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., изм. от 16.01.2018г. Затова счита, че районният съд неправилно е отмени ЕФ на това основание.

Ответникът по касация – Б.В.С., чрез адв. Д.Д. ***, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и бланкетна и не сочи конкретни пороци на първоинстанционното решение. Счита решението на Районен съд – Плевен за правилно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. В.В. от Адвокатска колегия – Плевен, който счита, че в конкретния случай административния орган е следвало да ангажира административно-наказателната отговорност на С. по общия ред, със съставяне на АУАН и издаване на НП.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Плевен да бъде потвърдено. Счита, че когато е констатирано нарушение с мобилно устройство за контрол върху скоростта, следва да се приложи общия ред и да се издаде АУАН, съответно НП.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени ЕФ неправилно районният съд е приел, че след като нарушението е установено с мобилно устройство, то е следвало административно-наказателната отговорност на нарушителя да се реализира по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй като законът не допуска в този случай да се издава ЕФ.

Нарушението е констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство, което е от одобрен тип и преминало първоначална техническа проверка, според представените пред районния съд писмени доказателства от Българския институт по метрология – София. АТС, с което е заснето нарушението представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. Представена е и разпечатка от дневника за обработка и въвеждане на фишове от автоматизираната техническа система, който автоматично генерира и издава ЕФ за установеното нарушение, както и снимка от клипа, с който е заснето нарушението. В него са изведени автоматично дата и час, регистрационен номер на МПС, както и координати, установяващи мястото на нарушението, ограничението, измерената скорост и превишението и наказуемата скорост при отчетен толеранс от – 3 км/ч. Посочените координати установяват местоположението на автомобила, така както е посочено в ЕФ - гр. Плевен, ул. „Сторгозия“ до № 157 с посока на движение от гр. Плевен към с. Ясен, където е било поставено техническото средство, удостоверено със съставен протокол за използването му. В протокола е посочено, че на процесното място скоростта е ограничена с пътен знак до 70 км/ч., отразен е началния и крайния час на работа на системата и номера, броя на заснетите клипове за нарушения, които данни съответстват изцяло на данните от дневника за обработка и въвеждане на фишовете от АТС. Установява се от приложените справки, че в участъка от пътя, където е заснето нарушението, се намира в границите на гр. Плевен, където е въведено ограничение на скоростта до 70 км/ч. с пътен знак. Жалбоподателят е наказан с предвиденото в закона наказание за превишение на скоростта в населено място при отчетен толеранс от – 3 км/ч.

От справката за регистрацията на заснетия автомобил, се доказва, че автомобилът е собственост на М.П.Д.от гр. Троян. Собственикът е декларирал в писмена декларация на осн. чл. 189 ал.5 от ЗДвП, че на процесната дата е предоставил управлението на автомобила си на Б. В. С. като приложил копие на свидетелството му за управление, издадено от Република Кипър. Нарушението на ограничението на скоростта и неговия нарушител е доказано по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото, за което С. като ползвател на автомобила е наказан с предвиденото в закона наказание, съобразно чл. 188ал.1 изр.1 ЗДвП. След получаването на ЕФ С. е възразил единствено, че не е собственик на автомобила. Не сочи да го е предоставял на друго лице.

Съгласно легалната дефиниция в §6 т. 63 от ДР на ЗДвП ( ДВ бр. 19/2015г.)„Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Според §6 т.65 от ДР на ЗДвП ( бр. 19/2015г.)„Автоматизирани технически средства и системи“ - са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: както „стационарни“ – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; така и „мобилни“ – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В случая нарушението е установено с такова мобилно(преносимо) АТСС, временно разположено на участъка от пътя, където е извършено и заснето нарушението и неговото местоположение автоматично се визуализира с изписване на координатите от вградената GPS-система, доказано е със заснетия клип от системата, регистрираща автоматично скоростта на движение на МПС.

В случаите на установено нарушение по ЗДвП с такова АТСС (независимо дали стационарно или мобилно) в чл. 189 ал.4 (изм. ДВ – бр. 54/2017г.) ЗДвП се предвижда, че се издава електронен фиш в отсъствието на контролен оран и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следователно и в двата случая за нарушение, заснето с АТСС – стационарно или мобилно се издава ЕФ за нарушение. А самото регистриране на нарушението може да става, както със стационарна АТСС в отсъствие на контролен орган, така и с мобилна АТСС в присъствие на контролен орган, а издаването на ЕФ става автоматизирано от системата в отсъствието на контролен орган и нарушител. Т.е. според действащата законодателна уредба и в двата случая не се изисква съставянето на АУАН по общия ред за нарушение, което е било установено и доказано чрез АТСС.

Съобразно изложените мотиви в ТР № 1/26.02.2014г. по тълк.д. № 1/2013г. на ВАС изискванията за форма съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш. В ЕФ не се посочва дата на издаване и административно-наказващ орган - издател, а само дата на извършване на нарушението и съответната структура на МВР, в района на която е извършено нарушението. Относно формата и реда за издаването му са приложими единствено правилата на чл. 189 ал.4 –ал.11 от ЗДвП. Издаденият ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити съгласно чл. 189 ал.4 ЗДвП. Той замества едновременно АУАН и НП и се издава при съкратено производство, подчинено на собствени правила. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН, касаещи съставянето на АУАН и издаването на НП са неприложими за производството по издаване на ЕФ.

А съобразно ТР № 1/2015г. по тълк.д. № 1/2014г. на ВАС спрямо датата на извършване на нарушението – 03.11.2017г. не е изтекла абсолютната погасителна давност за административно-наказателно преследване по чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която с оглед вида на наложеното наказание – глоба е 4 години и половина.

Предвид изложеното решението на Районен съд – Плевен следва да се отмени, а по същество –ЕФ да се потвърди като законосъобразен.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 416/12.06.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 881/2019г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1841865 на ОД на МВР – Плевен, с който на Б.В.С. *** на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Особено мнение на съдията Катя Арабаджиева:

Съгласна съм с крайния извод на касационния състав, че оспореният електронен фиш следва да бъде потвърден, поради изложението от състава съображения.

Единствено не съм съгласна със съображенията, изложени в мотивите на решението, че „сроковете по чл. 34 от ЗАНН, касаещи съставянето на АУАН и издаването на НП са неприложими за производството по издаване на ЕФ“.

Давността е период от време, определен в закон, с изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената му от закона възможност да го осъществи. В наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо. По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.
В случая става въпрос за давността, която е обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на административнонаказателното производство в две хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението.

В случая различното тълкуване на мнозинството от съдебния състав касателно неприложението на давностните срокове по отношение на електронните фишове е наложено от изложените мотиви в ТР № 1/26.02.2014г. по тълк.д. № 1/2013г. на ВАС, според които изискванията за форма съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш , както и че относно формата и реда за издаването му са приложими единствено правилата на чл. 189 ал.4 –ал.11 от ЗДвП и от факта, че ЕФ замества едновременно АУАН и НП и се издава при съкратено производство, подчинено на собствени правила. Споделям извода, че издаването на ЕФ е подчинено на собствени правила, разписани в ЗДвП, но в тези правила не се съдържа правна регламентация относно давностните срокове за наказателно преследване и изпълнение на наказанието. При липса на изрична регламентация по този въпрос, за разлика от изричната регламентация по другите въпроси-за издаването на ЕФ, неговите реквизити, възможността за обезсилването му и т.н., се прилагат правилата на ЗАНН, включително и тези по чл.34 от ЗАНН относно нарушенията, санкционирани посредством ЕФ. Защото тези деяния на общо основание съставляват административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН, разликата с останалите административни нарушения е в нарочно разписаната процедура за тяхното санкциониране и минимално необходимо съдържание на санкционния акт, различно от разписаното такова в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Затова неоснователно е да се изключи въобще приложението на института на давността по чл.34 от ЗАНН в производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, които се санкционират посредством издаването на електронен фиш. Така би се стигнало до двоен стандарт по отношение на деяния, съставляващи на общо основание административни нарушения, за които е разписан просто отделен, специален ред за тяхното санкциониране. Различното третиране на извършителите на правно запретено поведение, което се санкционира с ЕФ, а не чрез издаването на АУАН и НП ще постави в по-неблагоприятно положение извършителите на деяния, които се санкционират с правоохранителен акт, различен от АУАН и НП, но по същността и последиците си идентичен с последните. По този начин ще се допусне възможността административните нарушения, за които се издава ЕФ, да се установяват и санкционират след изтичане на неопределен период във времето, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в правния мир.

Макар и да считам, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са приложими и по отношение на електронните фишове, в конкретния случай по данните от делото се налага извод, че тези срокове не са изтекли за конкретно вмененото на С. деяние.

Съдия Катя Арабаджиева: