РЕШЕНИЕ

№ 597

град Плевен, 30.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. СНЕЖИНА ИВАНОВА 2. ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

 

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 864/2019 г.

 

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А. М.Г. ***, чрез адв. Р.М. ***, срещу решение № 80 от 23.05.2019 г. по н.а.х.д. № 75 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Левски с доводи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобазно.  Твърди се, че   административнонаказателното производство е протекло при неизяснена фактическа обстановка и при действия от контролните органи, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Посочва се, че съгласно чл. 42, ал. 4 от ЗАНН, АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.  Излагат се твърдения, че още при самата проверка жалбоподателят е представил превозен билет и съгласно чл. 69, ал. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии служителите е следвало да съобразят българския държавен стандарт при измерване на дърва за отопление - БДС № 773 от 1974 г., издаден от Държавния комитет по стандартизация, чийто подробни правила разписват нареждане на дърветата във фигура и няколко детайлни и контролни измервания по дължина, височина, диагонал и пр. Посочва се, че срещу жалбоподателя е издадено НП за липса на превозен билет, но в случая може да се касае единствено, че не съответства количеството на превозваните дърва, ако са измерени правилно.  Сочи се, че нито от съда, нито АНО не са събирани доказателства за причината маршрута на жалбоподателя да минава през с. Обнова, за да се приеме, че е нарушен. Излагат се доводи, че по делото е представен превозен билет за произхода на дървесината, като единствено се приема, че са налице различия от приеманата от съда фактическа обстановка, но не се посочва извод в мотивите на съда как го цени и евентуалната причини да не го приема като обективен. Сочи се, че съгласно чл. 273, ал. 1 ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен, ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. В чл. 20, ал. 1 ЗАНН са установени два принципа - законоустановеност на отнемането на вещите, послужили за извършване на нарушението и правото на собственост върху същите вещи да принадлежи на нарушителя. Макар да е конкретно проявление на първия принцип, разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ЗГ е едно изрично отклонение от втория, тъй като не държи сметка кому принадлежи правото на собственост върху вещта, послужила за извършване на административното нарушение по Глава осемнадесета, Раздел втори на ЗГ. От друга страна, последната разпоредба отчита обстоятелството дали същата вещ, макар и послужила за извършване на административно нарушение, е била използвана от нарушителя независимо или против волята на собственика й. Ако последното е налице, вещта-средство на административното нарушение не следва да се отнема в полза на държавата. По този начин с разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ЗГ не се допуска засягане правото на собственост на собственика, чиято воля е била игнорирана от нарушителя, чрез извършване на нарушение с вещ, която не е негова собственост.  Твърди се, че в случая дори да се приеме, че с процесния автомобил се транспортира маркирана дървесина без превозен билет, следва задължително да се отчете и че правото на собственост върху него не принадлежи на жалбоподателя, а на трето лице и че същата вещ е била използвана независимо от волята на собственика, който не е знаел за неправомерно й ползване, ако било налице такова. Навеждат се доводи, че отчитайки тези обстоятелства, съдът е следвало да приеме, че с отнемането на автомобила разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ЗГ е приложена неправилно и в тази част наказателното постановление е незаконосъобразно. Твърди се, че собственик на товарен автомобил „Пежо Боксер” с ДК № ЕН *** ВН е П. Л. И. с ЕГН ********** и адрес: ***.  Излагат се доводи, че след съставянето на АУАН срещу жалбоподателя А. Г., собственикът на товарния автомобил П. Л. И.с ЕГН ********** е депозира пред РДГ Ловеч молба да й бъде върнат собствения й автомобил, тъй като той е бил даден за проба и тя по никакъв начин не знаела и не е давала съгласие с него да се извършва превоз на товари, с които може да се извърши административно нарушение или престъпление. Сочи се, че ако е извършено и твърдяното нарушение, то е явно без знанието и съгласието на И. и обективно е против волята й с оглед направеното от нея заявление. Твърди се, че  въззивният съд по никакъв начин не е събрал доказателства в тази насока и не е взел становище. Излагат се доводи, че по отношение на средството, с което се твърди, че е извършено нарушение не става ясно по какъв начин е установена пазарната стойност на товарния автомобил, като се счита, че тя е нереално ниска.  Разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ не въвежда ограничения в стойността на вещите, но съгласно разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗАНН отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. В ЗГ не е предвидено друго /т.е. не е изрично изключено приложението на чл.20 ал.4 от ЗАНН с разпоредба "независимо от стойността им"/, следователно приложима е специалната разпоредба на чл.20 ал.4 от ЗАНН.  Излагат се доводи, че като е предвидил отнемане на вещите, предмет на нарушението, и на тези, с които е извършено същото, без да предвиди друго, законодателят е приел, че същото се допуска само тогава, когато стойността на вещите явно съответства на характера и тежестта на нарушението, т.е. извън случаите на ал.4 на чл.20 от ЗАНН. Моли се да бъде отменено решение № 80/23.05.2019 г. по АНД № 75/2019 г. по описа на РС – Левски.

В съдебно заседание касаторът – А.М.Г., не се представлява. Представено естановище ог адв М., който поддържа жалбата на изложените основания и моли решението да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – РДГ - Ловеч , не се представлява, като е представено писмено възражение на л. 8 по делото, в което се оспорва жалбата и се излагат доводи, че решението е правилно и не налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е частично ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено  наказателно постановление  № 1079 от 14.02.2019 г.  на директора на РДГ - Ловеч,  с което на А.М.Г. ***, с ЕГН **********,  за това, че на 28.08.2018 г. в 13:00 часа в с. Обнова, община Левски по ул. „9-ти септември“ транспортира с товарен автомобил Пежо „Боксер“ с рег. № ЕН ***Н, два пространствени кубически метра дъбови и габрови дърва за огрев, без да представи превозен билет за дървесината, удостоверяващ произхода й - нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и  на основание чл. 266, ал. 1, предл. 4 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 150 лв. и на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите, вещите предмет на нарушението – 2 пр. кубически мета дъбови и габърови дърва за огрев с пазарна стойност 120 лв. и вещите послужили за извършване на нарушението – 1 бр. товарен автомобил Пежо „Боксер“ ЕН ***ВН с пазарна стойност 2500 лв. са отнети в полза на държавата.

Настоящата инстанция намира, че решението е  валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона в частта по отношение на наложеното наказание  глоба в размер на 150 лева на Г. и постановеното отнемане в полза на държавата на  предмет на нарушението – 2 куб. м дъбови и габърови дърва за огрев на пазарна стойност 120 лева. В случая установеното нарушение – транспортиране на дърва за огрев без да  е наличен превозен билет, е безспорно доказано. Твърденията за допуснати процесуални нарушение при съставяне на АУАН и НП са неоснователни, като настоящата инстанция споделя изцяло мотивите, изложени от РС.

Решението в останалата част обаче съдът намира за постановено в несъответствие с материалния закон.Твърденията на касатора, че постановеното отнемане на един брой товарен автомобил „Пежо Боксер“ ЕН *** ВН с пазарна стойност 2500 лева е несъразмерно, съдът намира за основателно. Отнемането  е мотивирано с разпоредбата на  чл. 273, ал. 1 от ЗГ , но е налице несъразмерност между наложената санкция за отнемане на средството за извършване на нарушението и характера и тежестта на същото. Според чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, когато административно-наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, следва да съобрази дали това е предвидено в закон. Безспорно, такова отнемане е предвидено в  чл. 273, ал. 1 от ЗГ. Съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗАНН обаче отнемане по алинея 1 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Следователно чл. 20, ал. 4 от ЗАНН определя съизмеряване на стойността на вещите с характера и тежестта на административното нарушение. В конкретния случай не са представени по делото доказателства и относно начина на определяне на стойността на автомобила в размер на 2500 лена, но и и така възприетата от административно –наказващия орган стойност на автомобила, е явно несъразмерна на причинената щета от 120 лева – стойност на дървесината, за която не е представен превозен билет, и следва решението в тази част да бъде отменено и да бъде отменено наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 80/23.05.2019 г. по н.а.х.д. № 75/2019 г. на Районен съд – Левски в частта в която е потвърдено наказателно постановление  № 1079 от 14.02.2019 г.  на директора на РДГ - Ловеч,  с което на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са отнети в полза на държавата  вещите, послужили за извършване на нарушението – 1 бр. товарен автомобил Пежо „Боксер“ ЕН ***ВН с пазарна стойност 2500 лв, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление  № 1079 от 14.02.2019 г.  на директора на РДГ - Ловеч, в частта ,в която на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са отнети в полза на държавата  вещите, послужили за извършване на нарушението – 1 бр. товарен автомобил Пежо „Боксер“ ЕН ***ВН с пазарна стойност 2500 лв.

Оставя в сила решението в останалата част.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/         ЧЛЕНОВЕ 1. /п/      2./п/