Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

гр.Плевен, 15.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №862 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба от Н.М.А. ***, чрез адв.Ф.П. ***, против Решение №2153-14-68/31.08.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-62/10.08.2018г. и е потвърдено Разпореждане №2113-14-1152##2/24.07.2018г. на Ръководител ПО като правилно и законосъобразно.

В жалбата се счита, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно по отношение на това, че не е признат стажът за периода от 05.05.1988г. до 02.05.1995г. за втора категория труд. Твърди се, че лицето е работело все една и съща работа, а именно отначало като електрокарист и после като мотокарист, след смяна на електрокарите с мотокари. Твърди се още, че дейността му с тези машини е била да работи в цеховете за добиване на стъклени изделия, които след поставяне в палети да ги извозва до складовете на предприятието. Сочи се, че е работил само в цех №1 и цех №2. Счита се, че трудът на лицето следва да се зачете за втора категория труд по т.48 от ПКТП (отм.). В заключение се моли за отмяна на решението, както и отмяна на потвърденото с него разпореждане.

От ответника по делото-Директорът на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.П., която с оглед събраните по делото доказателства счита жалбата за основателна. Счита още, че стажът на А. за спорния период е от втора категория труд по т.48 от ПКТП (отм.), като излага подробни доводи в тази насока. Като реплика сочи, че неправилно органът тълкува ограничително т.48 от ПКТП (отм.), а именно че товаро-разтоварната работа касае само цех „материален“ в стъкларската и фаянсовата промишленост. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и прави искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Счита, че правилно е отказано на лицето стажът за спорния период да бъде зачетен като втора категория труд, тъй като не отговаря на изискването на т.48 от ПКТП (отм.). Сочи, че е извършвана товаро-разтоварна дейност, но не в цех „материален“, за да бъде зачетена за втора категория труд. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №2153-14-68/31.08.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е получено от адв.Ф.П. на 04.09.2018г. (л.90). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 13.09.2018г. по пощата, и е заведена при административния орган с рег.№1012-14-62#5 от 14.09.2018г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх.№2113-14-2003/13.10.2017г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен Н.А. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 от КСО, с приложени към него документи.

С Разпореждане №2113-14-2003#5/30.11.2017г. на Ръководител ПО на А. е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ с мотиви, че лицето отговаря на изискването на чл.69б ал.2 от КСО за навършена възраст 58години, но не отговаря на условието за осигурителен стаж от втора категория минимум 15години. Разпореждането е обжалвано и с Решение №2153-14-3/02.01.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен жалбата е отхвърлена, тъй като пенсионният орган правилно е приел, че А. няма 15години осигурителен стаж от втора категория. Решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен не е обжалвано от Н.А..

Със Заявление вх.№2113-14-177/21.02.2018г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен А. отново е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО, по което с Разпореждане №2113-14-177#2/28.03.2018г. на Ръководител ПО отново му е отказано отпускане на исканата пенсия с мотиви, че лицето няма изискуемите 15години стаж при условията на втора категория труд. Това разпореждане е обжалвано и с Решение №2153-14-37/08.05.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен жалбата на А. е отхвърлена като неоснователна с мотиви, че периодът 05.05.1988г.-02.05.1995г. като електрокарист/мотокарист в „Рубин“ АД-Плевен (бивш Стъкларски завод „Ген.Иван Винаров“-Плевен) е труд от трета категория, зачетен по трудова книжка и други, приложени към пенсионното досие документи, в които е отразено цех ТРД (товаро-разтоварна дейност) и не може да се приеме, че е работил непосредствено в цехове за производство на стъкло, поради което и разпоредбата на т.66и от ПКТП (отм.) е неприложима. Това решение е обжалвано пред Административен съд Плевен, като е образувано адм.дело №533/2018г. по описа на съда, което е прекратено с определение от 04.06.2018г. поради просрочие на жалбата на А. срещу решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен.

Със Заявление вх.№2113-14-1152/05.07.2018г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен Н.А. отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69б от КСО. Към заявлението са приложени допълнително писмо от 22.06.2018г. от „Рубин Трейдинг“ ЕОД гр.Плевен, в което е посочено, че за периода 05.05.1988г.-02.05.1995г. А. е работил като „електрокарист“ и „мотокарист“ в отдел „Товаро-разтоварни дейности“ в Стъкларски завод, както и длъжностна характеристика на водач на мотокар в ТРД.

С Разпореждане №2113-14-1152#2/24.07.2018г. на Ръководител ПО е отказано на А. отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е посочено, че лицето отговаря на условието на чл.69б ал.2 от КСО за 2018г. за навършена възраст от 58години и 2месеца, но не е работил най-малко 15 години при условията на втора категория труд. Посочено е още, че в отговор на служебно запитване до отдел „Обединен осигурителен архив“ гр.Ловеч е установено, че трудът за периода 05.05.1988г.-02.05.1995г. като електрокарист/мотокарист положен към обособено поделение ТРД, не отговаря на условията за категоризиране по чл.66и от ПКТП (отм.) и следва да бъде зачетен от ІІІ-та категория труд. Разпореждането е получено лично от А. на 31.07.2018г. и на 10.08.2018г. е подадена жалба срещу него до Директора на ТП на НОИ-Плевен.

С Решение №2153-14-68/31.08.2018г. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата на А. и е потвърдил Разпореждане №2113-14-1152##2/24.07.2018г. на Ръководител ПО. След изясняване на фактите, горестоящият административен орган е приел, че от приложените в пенсионното досие документи не може да се направи извод, че извършваната за периода 05.05.1988г.-02.05.1995г. от лицето товаро-разтоварна дейност е в някои от посочените в т.48 от ПКТП (отм.) цехове, които са постоянно заети в технологичния транспорт, товаро-разтоварните работи при производството на стъкло. Предвид последното е приел, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.69б от КСО А. има навършената възраст, но няма осигурителен стаж от втора категория минимум 15 години, поради което правилно е отказано отпускане на исканата пенсия.

Именно това решение е предмет на настоящето съдебно производство.

По делото като свидетели са разпитани лицата С. П. Т., Й. М. Д. и Р. М. Д.. Св.Т. заявява, че с А. са работили заедно от 1968г. до 1995г. в стъкларския завод, като работата се е изразявала в товарене на продукцията и изкарване от склада. Сочи, че са работили в първи и втори цех, на осветление и при запрашеност. Св.Д. заявява, че е работил с А., като работата е била да изкарват от цеха палетата в склада. Сочи, че са работили в първи и втори цех. Сочи още, че понякога са товарили сода в материалния цех. Св.Д. заявява, че е работила в стъкларския завод от 1982г. до 1995г. като електрокарист и е учила А. на тази работа. Сочи, че са работили в първи цех, като много рядко се е случвало по заместване да работят в цех „материален“. Сочи още, че естеството на работата е било да товари и разтоварва готовите палета с амбалаж. Заявява, че в цех „материален“ се е разтоварвала сода, от вагон до склад.

По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните съдът възприема за компетентно, обективно и безпристрастно. Според вещото лице, от събраните доказателства не може да се даде категоричен отговор, че осигурителният стаж на Н.А. през периода 05.05.1988г.-02.05.1995г. следва да се зачете за втора категория труд, като се позовава на т.48 от ПКТП (отм.). Вещото лице сочи, че придобитият трудов стаж от втора категория на лицето е 10години, 04месеца, 27дни; от трета категория е 32години, 10месеца, 24дни, като общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия е 45години, 10месеца, 28дни.

По делото е приложено и писмо вх.№445/25.01.2019г. от „Рубин Трейдинг“ ЕАД, в което е посочено, че за периода 1988г.-1995г. е имало три производствени цеха, като Н.А. е работил като „електрокарист“ и „мотокарист“ в отдел „Товаро-разтоварна дейност“, а основната част от работата му е пренасяне на готовата продукция от производствения цех до складовете за готова продукция и от складовете до превозното средство за натоварване за експедиция.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-68/31.08.2018г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен, т.е. от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

По отношение съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. За този период приложение намира Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП – отм.), а след тази дата – Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП).

За да откаже отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69б ал.2 от КСО административният орган е приел, че лицето няма изискуемият осигурителен стаж от минимум 15години при втора категория труд, като за периода 05.05.1988-02.05.1995г. извършваната от него дейност като електрокарист/мотокарист в „Рубин“ АД гр.Плевен (бивш Стъкларски завод) е труд при трета категория, тъй като не отговаря на изискванията на т.48 от ПКТП (отм.).

Нормата на т. 48 от ПКТП (отм.) е материално-правна и следва да се прилага в редакцията й, такава каквато е била към момента на полагане на труда.

Разпоредбата на т.48 от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на работници и инженерно-технически работници до началник цех включително в цеховете: "Материален", "Плоско стъкло", "Водно стъкло", "Производство на копирки", участък "Масозаготовка в стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост"; постоянно заетите в технологичния транспорт, товарно-разтоварните работи, контролно-аналитичната дейност в цех "Материален" в стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост; работници при производството на домакинско стъкло, гравьори на кристални изделия, шлайфисти на стъклени изделия и оператори на диамантни резачки; работници в цех "Промпреработка": амалгамчици, работници по почистване на огледала, шприцьори на огледала, изготвители на бои и лустри; стругари по престъргване на азбестови валове и изделия; работници при производство на фаянсови плочки, домакински порцелан и санитарна керамика: формовачи (оператори на полуавтомати), отливари на гипсови санитарни и порцеланови изделия, глазировачи на санитарни изделия, разтоварачи на бисквит и глазирана продукция, газовчици, оператори на керамични машини за пресоване (пресьори-отнемачи на фаянсови плочки), настройчици на керамични машини за пресоване.

Преценката на фактите, относими към категоризирането на труда на нормативно основание, е от правен характер и се извършва от съда. Настоящият състав счита, че по делото не са събрани годни доказателства, от които да се направи извод, че при извършване на товаро-разтоварни работи като електрокарист/мотокарист А. е работил в цех „Материален“ на бившия Стъкларски завод. Дори напротив, от всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен начин, че А. е работил само в първи и втори цех на завода и е извършвал дейност по товарене и разтоварване на палета със стъклен амбалаж, като много рядко е работил, при заместване, в цех „Материален“. Съдът счита, че работниците от посочената длъжност могат да ползват правата по т.48 от ПКТП (отм.), доколкото същите са постоянно заети в товаро-разтоварните работи в цех „Материален“ в стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост. Конкретният случай не е такъв. Ето защо правилно периодът 05.05.1988г.-02.05.1995г. е зачетен от административния орган като трета категория труд.

В тази връзка следва да се отбележи, че заплащането на добавка за условия за труд, каквото е заплащано на А., също не може да промени горния извод, тъй като няма данни за какво точно е изплащано това допълнително трудово възнаграждение. Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд, издадена въз основа на ПМС № 169/28.08.1991г. предвижда, че оценката на условията на труд се извършва по работни места или видове дейности (чл. 2), като на оценяване подлежат изрично изброените в десетте точки по чл.4 от същата елементи, а именно: микроклимат (температура, топлинно облъчване, скорост на движение и влажност на въздуха); токсични вещества; прах; шум; вибрации; осветление; физическо натоварване; електромагнитни полета и лазерни лъчения; йонизиращи лъчения и производствен риск. Тази елементи са твърде различни и са специфични за различните видове трудови дейности и именно поради това обстоятелството, че на А. е заплащано допълнително трудово възнаграждение за "условия на труд" не може да се приеме за доказателство, че е упражнявал трудовата си дейност при условията на втора категория труд.

Според настоящият състав на съда, в конкретния случай не е приложима и хипотезата на т.66и от ПКТП (отм.), нито нормата на т.67 от ПКТП (отм.), доколкото не може да се приеме, че А. е работил непосредствено в цеха за производство на стъкло и при същите вредни и тежки условия.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са правилни, постановени в съответствие на материалния закон и събраните доказателства. Жалбата на А. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че Н.А. следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ-Плевен направените по делото разноски в размер на 100лева, представляващи внесен депозит за СИЕ (л.116 от делото).

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М.А. *** против Решение №2153-14-68/31.08.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-62/10.08.2018г. и е потвърдено Разпореждане №2113-14-1152##2/24.07.2018г. на Ръководител ПО.

ОСЪЖДА Н.М.А. ***, ЕГН: **********, да заплати в полза на ТП на НОИ-Плевен направените по делото разноски в размер на 100.00лева /сто лева/.

Решението може да се оспори с касационна жалба чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните. СЪДИЯ:/п/