РЕШЕНИЕ
№ 580
Плевен, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 860 по описа за 2019
година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството
е образувано по искова молба на В.Т.Ш., ЕГН:**********,*** чрез адв Л.П.,
съдебен адрес:***, офис 207 срещу Регионална дирекция по горите – Ловеч, гр.
Ловеч ул. „Търговка“ № 56 с правно основание чл.1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с
който претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди от изменено с
влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 445/03.05.2019 г на
директора на РДГ гр. Ловеч представляващи платено възнаграждение за един
адвокат по обжалване на НП в размер на 300 лева ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
както и направените в настоящото производство разноски и адв. възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА.
В исковата молба ищецът посочва, че с наказателно постановление № 445
от 03.05.2019 година на директор на РДГ Ловеч е наложено наказание глоба, което е обжалвано и с решение №
438/19.06.2019 година на РС Плевен е отменено наказателното постановление. За
защита по делото е ангажиран адвокат и е уговорено възнаграждение в размер на 300
лева. Моли да му бъде присъдено обезщетение в размер на 300 лева и разноски за
настоящото производство .
В съдебно
заседание ищецът – В.Т.Ш.,*** , не се явява, представлява се от адв Л.П.,който
поддържа исковата молба и моли за присъждане на обезщетение и разноски.
Ответникът –РДГ Ловеч, не се представлява. Представен
е писмен отговор на исковата молба, в която се посочва, че обезщетението е
прекомерно, тъй като не е съразмерен на оказаната защита и не отговаря на
изискването за справедливост, тъй като наложената глоба е в размер на 50 лева.
Посочва, че разноски по настоящото дело са дължими в предвидения минимум в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за основателност на исковата
претенция и намира, че същата следва да бъде уважена .
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна
следното:
С наказателно постановление № 445/03.05.2019 г на
директор на РДГ –гр. Ловеч, е ангажирана административно-наказателната
отговорност на лицето за това, че на 12.01.2019 година в землище на с. Одърне,
м. Шаварана, ловище I-ДГС-Плевен в качеството си на
председател на на ЛРД-Одърне и
ръководител на лов по разрешително за
групов лов № 129487 не е изпълнил разпореждане на длъжностно лице на ДГС
Плевен, като не е провел инструктаж срещу подпис на ловец под № 5 в
разрешителното и не е вписал номер на членска карта на ловеца под номер 10.
Срещу наказателното
постановление е подадена жалба и е образувано нахд № 1030 по описа за 2019
година на Районен съд Плевен и с решение
№ 438/19.062019 година е отменено наказателното постановление. Решението
не е обжалвано и е влязло в сила. В производството пред РС Плевен Ш. е
ангажирал адвокат и съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 1о по
нахд № 1030/2019г. по описа на РС Плевен е договорено възнаграждение от 300 лева, което е внесено.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Исковата
молба е допустима като подадена от лице с правен интерес и разгледана по
същество е неоснователна.
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Държавата по чл. 4 от
ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1
от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице
кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на
ответника.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП
№ 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС,
ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от
Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1
ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното нахд 1030/2019 год.
на РС Плевен, че е отменено наказателното постановление. Решението на съда е влязло в законна сила, т.е. налице е
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон,
който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за
осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно
производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски
в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат
възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде
отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР №
2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело №
7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не
подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство,
за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен
по исков ред .
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1
и ал. 4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния
резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки,
вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат.
В хода на нахд № 1030/2019 по описа на РС Плевен е
представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото,
като видно от същия е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. ,
което е изплатено. Съгласно ТР по т. д.
№ 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Доколкото този
разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият
следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което
с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е
било привлечено към административно-наказателна отговорност и санкционирано с
издаденото наказателно постановление. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на претендираното
обезщетение и определянето му по справедливост. За определяне размера на
дължимото възнаграждение се прилага чл. 18, ал.2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на отменената
наложена санкция- глоба е в размер на 50 лв, но разпоредбата на чл. 7, ал.2,
към която се препраща, предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес от до
1000 лева е 300 лева т.е. в случая договореното възнаграждение е в минимален
размер и не е прекомерно.
Съдът намира, че е
налице и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото
незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил
адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако
при осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице
бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания.
Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 300
лева от 18.07.2019 година - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Съгласно чл. 86 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3
ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД
във вр. с чл. 84, ал.3
ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно
задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази
сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила
на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, като в
случая искането на лицето е за заплащане на законна лихва от датата на подаване
на исковата молба и следователно се дължи върху главницата в определения от
съда размер от 300 лева , считано
от 18.07.2019 г., тъй като съдът не може да се произнесе извън претендираното от ищеца.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че исковата молба следва да бъде уважена.
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски, както
следва: 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и
минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските
възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в
настоящото производство, на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 пр. 2 от ЗА, съдът намира същото за основателно. Разходът от
10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с платежно
нареждане на л. 4 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на основание чл. 10, ал.3
от ЗОДОВ.
В
самото приложено на л.3 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена
безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.
1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл. 38, ал.
1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството,
че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице,
поради което следва да бъде заплатено от ответника на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ на адв. Л.П.П. *** адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева с
оглед чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и
на основание чл. 203 от АПК,
вр. с чл. 1, ал.1 от
ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав
РЕШИ:
Осъжда Регионална
дирекция по горите – Ловеч, гр. Ловеч ул. „Търговка“ № 56 да заплати на В.Т.Ш.,
ЕГН:**********,*** сумата от 300 (триста)
лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, платени по анд №1030 по описа за 2019 година на РС Плевен ведно със законната лихва считано от 18.07.2019
г. до окончателното плащане на сумата.
Осъжда Регионална дирекция по горите – Ловеч, гр.
Ловеч ул. „Търговка“ № 56 да заплати на В.Т.Ш., ЕГН:**********,*** направените в настоящото съдебно
производство разноски в размер на
10 лева.
Осъжда Регионална
дирекция по горите – Ловеч, гр. Ловеч ул. „Търговка“ № 56 да заплати на адв. Л.П.П. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева с оглед чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба чрез Административен
съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: