Р Е Ш Е Н И Е

№ 583/ 29. Октомври 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На девети октомври 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 856/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на И.Д. *** срещу Заповед за ПАМ № 19-0938-000679/14.04.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че със съставен АУАН № 200670/14.04.2019г. е установено, че на 14.04.2019г. в 16:20ч. в гр. Плевен, жк „Кайлъка“ до бл. № 314 вх.В като водач на автомобил Субару Легаци с Рег. № ********** отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № 0036534, а в 17:30ч. пред дежурен лекарски екип от СПО-ЦСМП – Плевен отказал да даде кръв и урина за лабораторно изследване в нарушение на чл. 174 ал.3 пр.2 ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез адв. Д. *** оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона и иска отмяната й. Твърди, че не е извършил нарушение на чл. 174 ал.3 пр.2 ЗДвП – отказ да даде проба за наркотични вещества.

Ответникът – Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен изразява бланкетно становище за неоснователност на жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя срещу разписка на 30.06.2019г. Жалбата е подадена на 12.07.2019г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН № 200670/14.04.2019г. е установено, че на 14.04.2019г. в 16:20ч. в гр. Плевен, жк „Кайлъка“ до бл. № 314 вх.В жалбоподателят като водач на автомобил Субару Легаци с Рег. № *********** отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № 0036534, а в 17:30ч. пред дежурен лекарски екип от СПО-ЦСМП – Плевен отказал да даде кръв и урина за лабораторно изследване. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 174 ал.3 пр.2 ЗДвП. При съставянето на акта е иззето СУМПС на водача и контролния талон към него. Водачът подписал акта без възражения и получил препис от него.

Подписал и издадения талон за изследване, приложен по делото, като декларирал, че отказва тест с техническо средство и отказва да даде кръв и урина за изследване.

Последното е видно и от съставения протокол за медицинско изследване от 14.04.2019г. 17:30ч., в който е декларирал, че не е употребил наркотични вещества, посочил е, че през последните 24 часа е употребил медикамента – лексотан. Отказът за даване на кръв и урина за изследване е удостоверен и в съставения лист за преглед на пациента на 14.04.2019г. в 17:30ч.

В тридневния срок след съставянето на акта е подал писмени възражения, в които оспорва описаната в акта фактическа обстановка. Твърди, че не е отказал да му бъде извършена проверка за наркотични вещества. Сочи, че на 14.04.2019г. по време на проверката обяснил на проверяващия, че е приел болкоуспокояващо лекарство „Дексофен“, тъй като има силни болки в ставите. Помолил да даде проба малко по-късно или на следващата сутрин, но му било отказано и съставен акта. На следващия ден – 15.04.2019г. направил необходимите изследвания като приложил резултатите към възражението с срещу акта. Административно-наказващият орган не приел за основателно възражението и издал НП. Няма данни дали последното е влязло в сила.

От приложеното към жалбата лабораторно изследване от 15.04.2019г. на частна лаборатория, избрана от жалбоподателя е видно, че комбинираният тест за наркотични вещества за изследваните 6 параметъра е дал отрицателен резултат.

Но този тест е направен на следващия ден.

Видно и от подадените възражения срещу акта, жалбоподателят не оспорва, че при проверката на 14.04.2019г. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и да даде кръвна проба за медицинско изследване, което декларирал писмено срещу подпис в издадения талон, в съставения протокол за медицинско изследване и лист за преглед на пациента. Във възраженията посочил като причина за отказа - употребата на болкоуспокояващо лекарство „Дексофен“, а в протокола за медицинско изследване е посочил, че е употребил друг медикамент – „Лексотан“. Не е оспорил, че не е управлявал автомобила, каквото твърдение за първи път въвежда с жалбата.

Жалбоподателят е отказал тест с техническо средство и не е дал биологичен материал за медицинско изследване на 14.04.2019г., когато е извършена проверката в указаното в талона за медицинско изследване медицинско заведение и време, за да се установи по безспорен и несъмнен начин дали е употребил наркотични вещества.

Със съставения АУАН и приложените писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал посочения автомобил на 14.04.2019г. в 16:20ч. и в качеството си на водач е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества, както и отказал да даде кръв и урина за лабораторно изследване пред медицинския екип на СПО-ЦСМП - Плевен, в нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП. Извършеното на следващия ден лабораторно изследване в друга лаборатория по избор на жалбоподателя не може да бъде взето предвид и да санира отказа.

Поради отказа е издадена процесната заповед за ПАМ с правно осн. чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества или да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.

В случая при проверката на 14.04.2019г. жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство и е отказал да даде биологична проба за такова изследване, т.е. налице е отказ на водача и в двете цитирани хипотези. Затова е без значение, че на следващия ден жалбоподателят е направил тест за наркотични вещества, който показал отрицателен резултат.

Въз основа на съставения акт е издадено НП № 19-0938-001910/22.04.2019г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на осн. чл. 174 ал.3 пр.2 ЗДвП. Видно от справката по делото НП е изпратено за връчване. До приключване на съдебното дирене по настоящото дело, въпросът за отговорността на Д. във връзка със съставения акт и констатираното с него нарушение не е решен.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят като водач на МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и отказал да даде биологични проби за химико-токсикологично изследване.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, под прекратително условие – до решаване въпроса за отговорността и е ограничена до определен срок – не повече от 18 месеца.

Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по отношение на водача ефект, както и фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на нарушението и то временно – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, което е било съобразено.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС. Съгласно чл. 172 ал.3 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва СУМПС, както е процедирано в случая.

Заповедта е издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, който е оправомощен със Заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.1 от ЗДвП на цялата територия, обслужвана от ОД на МВР - Плевен.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание. Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, поради отказа на водача да бъде изпробван за употребата на наркотични вещества с техническо средство и да даде биологична проба за медицинско изследване. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида, срока и условието на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества и да даде биологична проба за медицинско изследване, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, под прекратително условие, ограничено с определен максимален срок – 18 месеца, което е законосъобразно определено.

Принудителната административна мярка не е вид административно-наказателна отговорност и не представлява санкция, защото с нея не се налага административно наказание на водача и затова не се конкурира с образувано административно-наказателното или наказателно производство. Тя е индивидуален административен акт. Прилага се временно именно до решаване въпроса за отговорността – административно-наказателна или наказателна. А налагането на съответното наказание с окончателен акт е прекратително условие за действието на мярката.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д. *** срещу Заповед за ПАМ № 19-0938-000679/14.04.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я : /П/