О       П       Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н       И       Е

 

1416

 

гр. Плевен, 22.07.2019г.

 

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание  на двадесет и втори юли  2019г. в състав - 

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 856/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:                                      

 

Административното дело е образувано по жалба на И.Д. *** срещу Заповед за ПАМ № 19-0938-000679/14.04.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона и иска отмяната й. Твърди, че не е извършил нарушение на чл. 174 ал.3 пр.2 ЗДвП  – отказ да даде проба за нарокотични вещества.

Моли на осн. чл. 166 АПК да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, тъй като то би довело до значителни и непоправими за него вреди. Твърди, че живее сам, не работи по трудово правоотношение и няма постоянни доходи. Сочи, че е алпинист с квалификация височинен работник и за упражняването на това занятие използва специални инструменти, които превозва в служебен микробус. Лишаването му от право да управлява МПС го лишава от възможността да упражнява правото си на труд за твърде продължителен период от време (до настоящия момент, вече 3 месеца няма издадено НП, което да му е връчено и да оспори по съдебен ред, за да докаже незаконосъобразността му, а служителите заявили, че поне 2 години ще го спрат да работи). За този период ще изгуби контактите и позициите си на пазара, което ще му попречи за в бъдеще да упражнява професията си. В подкрепа на направеното искане прилага лабораторно изследване от комбиниран тест за наркотични вещества от 15.04.2019г., Трудов договор № 003/04.12.2018г. и удостоверение за завършен курс по обучение за работа с лични предпазни средства срещу падане от височина. Внесъл е държавна такса.

Ответникът е представил административната преписка, включително заповед относно компетентността и справка за нарушенията на водача, изразява бланкетно становище за неоснователност на жалбата.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя срещу разписка на 30.06.2019г. Жалбата е подадена на 12.07.2019г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните – жалбоподателя и административния орган, издал оспорената заповед.

Съгласно чл. 172 ал.6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка.

Съгласно чл. 166 ал.4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2 – при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

С разпоредба на специалния закон е допуснато предварително изпълнение на приложената със заповедта ПАМ, като разпоредбата не съдържа изрична забрана за съдебен контрол, затова допуснатото предварителното изпълнение може да бъде спряно от съда при наличието на цитираните законови предпоставки - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Спиране на допуснатото предварително изпълнение е допустимо преди изпълнението на разпореденото със заповедта действие – отнемане на СУМПС.

Заповедта е издадена на 14.04.2019г., въз основа на съставения АУАН от същата дата. АУАН е бил връчен на жалбоподателя лично срещу подпис при съставянето му. При което видно от съдържанието на акта е било фактически иззето и СУМПС на водача съобразно разпоредбата на чл. 172 ал.3 ЗДвП, с което заповедта за ПАМ по чл. 171 т.1 б. „б“ е била ефективно изпълнена, както разпорежда специалния закон.

Поради изпълнението на заповедта за ПАМ с фактическото изземване на СУМПС, разпореденото с нея действие вече е изпълнено, поради което е безпредметно и в тази връзка е недопустимо произнасяне по искането за спиране на допуснатото по силата на чл. 172 ал.6 ЗДвП предварително изпълнение на заповедта за временното отнемане на СУМПС на жалбоподателя.

Поради това и не следва да се разглеждат изтъкнатите от жалбоподателя доводи за наличието на предпоставките на чл. 166 ал.2 вр. ал.4 АПК, че допуснатото предварително изпълнение би могло да му причини твърдяните значителни и трудно поправими вреди.

Смисълът на съдебната защита по този ред е да предотврати настъпването на неблагоприятните последици от изпълнението при обжалване. Този ефект не може да бъде постигнат, когато заповедта вече е била изпълнена.

Затова искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да се остави без разглеждане като недопустимо, а делото да се насрочи в открито съдебно заседание с призоваване на страните за разглеждане на жалбата срещу заповедта за ПАМ.

Водим от горното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И.Д. *** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за ПАМ № 19-0938-000679/14.04.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

          Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2019г. от 10.00ч., за когато да се призоват страните:

-       И.Д. *** – жалбоподател, на посочения в жалбата съдебен адрес;

-       Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен – ответник.

Указва на ответника, че на осн. чл. 170 ал.1 АПК носи доказателствената тежест и трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта и изпълнението на законовите изисквания при издаването й.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта по искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

 

                                                           С Ъ Д И Я :/П/