Р E Ш Е Н И Е

№ 534

гр.Плевен, 14.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Катя Арабаджиева

Ралица Маринска

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 853 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 436 от 18.06.2019 г., постановено по анд № 1119/2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 19-0938-000059 от 11.01.2019 г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен, с което на Г.Т.О. ***, с ЕГН**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП за това, че на 2.01.2019 г. около 18:23 часа на Първокласен път ІІ №3 /Бяла-Ботевград/, км. 88+980 с посока на движение гр.София, като водач на ППС - Колесен трактор „***** с рег.№ ***** /по КТИ/, управлявал пътното превозно средство без разрешение по Наредба №11 към момента на проверката, в която е отразено, че максималната ширина е 255 см, като описания трактор бил с ширина 440 см по Разрешително РП №1087/15.05.2017 год. на АПИ и измерена с измервателен уред по стандарт в присъствието на водача.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Г.Т.О. чрез адвокат Г.Г. ***, който счита, че при постановяването му РС – Плевен е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че при издаването на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че административно-наказващият орган е приел, че е действията си О. е извършил нарушение по чл.139, ал.1, т.2, както и че съобразно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението, като условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, са регламентирани в Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Сочи, че в АУАН актосъставителят се е позоварл на чл.6 от Наредбата и е посочил, че при разрешена ширина 255 см. колесният трактор е бил с ширина 440 см. Намира, че след внимателен прочит на посочената разпоредба се установява, че същата не регламентира така описаното в акта изискване за обща ширина на пътните превозни средства, а регламентира допустимата максимална маса на пътните превозни средства за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, които представляват две съвсем различни характеристики. Счита, че от АУАН и от обжалваното наказателно постановление се установява, че описанието на вмененото административно нарушение на О. не е индивидуализирано и не позволява да се установи какво деяние конкретно е извършил - дали размерите на управляваното от него превозно средство са над допустимите или масата на същото е над допустимата, както и че в настоящия случай актосъставителят е посочил като нарушена законовата разпоредба на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, отнасяща се до изискванията към извънгабаритните превозни средства при движение по общинските пътища, без да конкретизира кое предложение от същата е налице и без да препрати към съответстваща му правна норма от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и по този начин да бъде идентифицирано нарушението в системата на нормативни актове. Според касатора правото на защита на О. е било накърнено поради невъзможност да разбере кое конкретно предложение от цитираната разпоредба на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП е нарушил с поведението си. Сочи, че в наказателното постановление липсва конкретизация на основанието, на което е наложено административното наказание глоба от 500 лева, като е посочена разпоредбата на чл.177, ал.З, т.1 от ЗДвП, без да е обозначено приложимото предложение от същата, което е необходимо с оглед съдържащите се в нея алтернативи нарушения, за които се налага горепосоченото наказание глоба, а именно: управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Намира, че това представлява съществено процесуално нарушение, което е опорочило административно-наказателната процедура и е довело до незаконосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Посочва също, че съгласно чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъдат посочени законовите норми, които са нарушени и в този смисъл следва да е налице правно единство, както между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, съставен на жалбоподателят, така и тази, отразена в НП, но в конкретния случай, видно от АУАН, като нарушени са посочени разпоредбите на наредба №11 на МРРБ и на чл.139, ал.1, т.2, от ЗДП. Твърди, че нормите в тях имат бланкетен характер, поради което при ангажиране на административно-наказателната отговорност позоваването единствено на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е неизпълнение на задължението за посочване на виновно нарушена законова разпоредба и води до нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Намира констатираните недостатъци за съществени и поради това, че рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя, ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви факти, както и че непълното излагане на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, възпрепятства и съдебния контрол по съществото на спора, т.е., проверката за обоснованост и правилност на констатацията за нарушение. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Г. ***, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на оспореното решение и НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че при извършена проверка на 2.01.2019г. около 18:23 часа на път Първокласен път ІІ №3 /Бяла-Ботевград/, км. 88+980 Х. и свидетелят М. констатирали, че Г.О. управлявал колесен трактор „***** ****** при допустима обща ширина 2,55м от Наредба №11 на МРРБ с ширина 4,30 метра, измерена с измервателен уред в присъствието на водача и без да представи разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, от администрацията, управляваща пътя и съгласувано със службите за контрол на МВР – нарушения по чл. 139, ал. І, т.2 от ЗДвП. За това нарушение на О. бил съставен АУАН затова, че на 2.01.2019г. около 18:23 часа на Първокласен път ІІ №3 /Бяла-Ботевград/, км. 88+980 с посока на движение гр. София, Г.Т.О. като водач на ППС - колесен трактор „***** ***** /по КТИ/ управлявал пътното превозно средство без разрешение по Наредба №1 към момента на проверката, в която е отразено, че максималната ширина е 255 см, като описания трактор бил с ширина 440 см, измерена с измервателен уред в присъствието на водача и отразена в Разрешително № 887/15.05.2017 год. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 139, ал. І, т.2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и на жалбоподателя О., на основание чл. 177, ал. ІІІ, т.1-ва от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 500,00 лева.

Съдът приел, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се подкрепя напълно от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – актосъставителят Х. и свидетелят по акта М., които съдът кредитирал с доверие като логични, последователни и неротиворечиви, възпроизвеждащи свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти, От показанията им се установил по несъмнен и категоричен начин, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство - колесен тръктор „***** ***** при допустима обща ширина 2,55м от Наредба №11 на МРРБ с ширина 4,30 метра, измерена с техническо средство ролетка, без разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от администрацията, управляваща пътя и съгласувано със службите за контрол на МВР. Така обсъдените гласни доказателства съдът приел за изцяло кореспондентни с приобщените писмени доказателства.

Съдът изложил мотиви, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка не се опровергава и от приобщеното към доказателствата по делото заверено копие от разрешително за движение на извънгабаритно или тежко пътно превозно средство № РИ-363/22.01.2019 година. Последното съставлява разрешение за движение на конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП в област В Търново и области, граничещи с нея (каквато е и област Плевен), но не изключва отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение, защото в самото разрешително е вписано, че не важи за автомагистрали, скоростни пътища, пътища от I, II и III клас, включени в приложение №6 към чл.8, ал.и 4 от Наредба №11, а процесният пътен участък, на който е установено и извършено нарушението, е включен по т.6 от това Приложение. Поради което издаденото разрешително съгласно указанието на приложението, не важи за процесния пътен участък - Първокласен път ІІ №3 /Бяла-Ботевград/, км. 88+980. Съдът констатирал още, че към релевантната за случая дата на извършване на нарушението– 2.01.2019 година същото не е било издадено.

При тази установеност на фактите, въззивният съд направил извод, че О. е автор на нарушението по чл. 139, ал. І, т.2 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна. Разпоредбата на чл. 139, ал. І, т.2 от ЗДвП изисква движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Съдът приел, че О. в качеството си на „водач“ по смисъла на т. 25, параграф 6 от ДР на ЗДвП е бил длъжен да знае цитираните законови разпоредби и да съобрази поведението си с тях. Според районния съд наказващият орган правилно е издирил и приложил съответната на извършеното нарушение санкционни разпоредби. За наказанието по чл. 139, ал. І, т.2 от ЗДвП е наложил на О. административно наказание на основание чл. 177, ал. ІІІ, т.1 от ЗДвП – глоба в минимално предвидения размер от 500,00 лева, което изцяло съответства на тежестта на нарушението и обществената опасност на деянието и дееца.

На тези основания съдът потвърдил оспореното решение.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.

Неоснователно е релевираното в касационната жалба оплакване за допуснати нарушения на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, неотчетени от решаващия съд, предвид, че в АУАН и в НП са посочени като нарушени бланкетни разпоредби и позоваването единствено на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е неизпълнение на задължението за посочване на виновно нарушената законова разпоредба. Видно е, че и в съставения акт за нарушение, и в издаденото впоследствие наказателно постановление като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тази разпоредба установява правилото за поведение, което следва да се спазва, и то в конкретния случай разписва, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с такива размери, които са установени в съответен подзаконов нормативен акт. Вярно е, че непосредствено след посочване на нарушената норма на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП не е направена привръзка със съответната норма от приложимия подзаконов нормативен акт, в който са установени конкретните размери на движещите се по републиканските пътища ППС, но самата приложима норма и нейните изисквания са посочени в описателната част на нарушението, в която, от една страна е направено препращане към чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата, а не към чл.6, както твърди касаторът, и от друга страна е описано какви са изискванията на нормата за ширина на съответното ППС съгласно приложимата Наредба. Посочено е конкретно, че максималната ширина за движение по Наредба №11 на МРРБ е 255 см., а такова е изискването на нормата на чл.5, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, към който текст се препраща изрично в описателната част на нарушението, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Като е описана и конкретно установената ширина на ППС, измерена по надлежния ред със съответното техническо средство, поради което е налице яснота относно основните елементи на състава на нарушената нормативна разпоредба. Посочена е ясно и недвусмислено и нормата, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора – тази на чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва всяко лице, което управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се спазва установения за това ред. Вярно е, че не е посочено конкретното предложение на текста на санкционната разпоредба, но в обстоятелствената част и на АУАН, и на НП, изрично и недвусмислено е посочено, че се касае за управление на ППС с размери-ширина, над установените в нормативната уредба. „Установения за това ред” от своя страна е описан в самото наказателно постановление, а именно- при липса на издадено разрешение по Наредба №11 на МРРБ, а именно- разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с което не е спазено и изключението от забраната на чл.139 ППС да могат да се движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им движение по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя, и то за движение по съответния пътен участък. Ето защо според касационната инстанция са описани всички типични признаци на състава на вмененото нарушение, включително е направена привръзка с конкретните норми от приложимия подзаконов нормативен акт. Затова не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на привлеченото лице. Правилен е и изводът на въззивния съд, че представеното пред въззивната инстанция и приложено на л.21 от делото Разрешително №РИ-363/22.01.2019 год. по принцип съставлява разрешение за движение на конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП, но същото не изключва отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение, защото в самото разрешително е вписано, че не важи за автомагистрали, скоростни пътища, пътища от I, II и III клас, включени в приложение №6 към чл.8, ал.3 и 4 от Наредба №11, а процесният пътен участък, на който е установено и извършено нарушението, е включен по т.6 от това Приложение. Освен това разрешителното е издадено след датата на извършване на нарушението и важи занапред, а не за минал период. Поради което издаденото разрешително съгласно указанието на приложението, не важи за този пътен участък и за датата на констатираното нарушение и на това основание деянието се явява съставомерно.

Като е достигнал до извод за правилност и законосъобразност на НП , ПРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 436 от 18.06.2019 г., постановено по анд № 1119/2019 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2./п/