Р E Ш Е Н И Е

№ 651

гр.Плевен, 14.11.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 851 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 470/01.07.2019 г., постановено по НАХД № 1043 по описа за 2019 г., Районен съд- Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 19-0938-000190 от 21.01.2019 година на Началник сектор към ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен, с което на основание чл. 177, ал. ІІІ, т.1-во от ЗДвП и чл. 185 ЗДП на Р.А.С. ***, ЕГН ********** са наложени две административни наказания съответно глоба в размер на на 500 лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. І, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение по 190 ал. 3 ЗДП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Р.А.С. ***, чрез адв. Г.Г. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което е направено искане за отмяна на въззивното решение. Твърди се, че е допуснато нарушение при съставяне на АУАН, тъй като актосъставителят се е позовал на разпоредбата на чл.6 от Наредба № 11 на МРРБ от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, която регламентира допустимата маса на ППС, а фактическите му констатации касаят габаритите на управляваното от нарушителя ППС. Предвид горното се изразява становище, че нарушението не е индивидуализирано. Сочи се, че в оспореното НП е посочена като нарушена законовата разпоредба на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, но не е конкретизирано кое от предложенията на тази норма е нарушено и не е налице препращане към съответстващата правна норма от Наредба № 11 на МРРБ от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Излагат се и оплаквания, че в оспореното НП липсва конкретизация на основанието, на което е наложено административното наказание глоба от 500 лв., тъй като е посочена разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, но не е конкретизирано конкретното предложение от същата.В заключение се твърди, че съставените АУАН и НП не са в съответствие с изискванията на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Горното е довело до накърняване правото на защита на касатора, поради което се иска отмяна на въззивното решение, както и да бъде отменено оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът също не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно, а касационната жалба против него е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Със съставеното НП касаторът е санкциониран за нарушения на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.190, ал.3 от ЗДвП. С оглед изложеното в жалбата настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с оплакване единствено досежно законосъобразността на въззивното решение в частта му, касаеща нарушението по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

По делото между страните не е налице спор, че на 10.01.2019 година касаторът Р.А.С. е управлявал колесен трактор „Джон Диър“ с ***, собственост на ***чиято ширината е 4,50 метра, както и че горното е осъществено на път, който е отворен за обществено ползване. От приложеното на л.4 копие от Разрешително за движение на извънгабаритно или тежко пътно превозно средство е видно, че същото е издадено за конкретния колесен трактор, но на 22.01.2019г. От същото са видни и габаритите на ППС, които съвпадат с отразените в АУАН. По делото няма представено валидно към датата на установяване на нарушението разрешително за движение на процесното ППС по пътища отворени за обществено ползване.

Действително в АУАН актосъставителят се е позовал на разпоредбата на чл.6, а не на чл.5 от Наредба № 11/03.07.2011г. на МРРБ, но словесно е посочил изискванията на чл.5 от същата наредба, които касаят габаритите на управляваното от нарушителя ППС, а не неговата маса, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН съдът намира, че горното не съставлява съществено нарушение. Неоснователни са и доводите, че АУАН не отговаря на изискванията на чл.42, т.5 от ЗАНН. От приложения в делото акт е видно, че е посочена като нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и тази на чл.190, ал.3 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на касатора, касаещи законосъобразността на обжалваното НП. Същото отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН и в него също са посочени законовите разпоредби, които са нарушени виновно, а именно чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.190, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДП установява правилото движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Както бе посочено по- горе в настоящето решение, касаторът не твърди, че процесното ППС е с габарити, различни от описаните в АУАН, а и по делото е установено по безспорен начин, че към датата на нарушението не е имало валидно издадено разрешително за движение на извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата отворени за обществено ползване. Неоснователно е и оплакването, че в НП липсва конкретизация на основанието, на което е наложено административното наказание глоба от 500 лв. За нарушението по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП /в която част единствено се оспорва въззивното решение е посочена разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. За административнонаказващият орган не е налице задължение да конкретизира „предложението“, във връзка с което е наложена санкцията. Терминът „предложение“ не е легален. Съобразно чл.26 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, всеки нормативен акт се състои от членове. Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби се означават с параграфи. Членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви.

С оглед изложеното настоящият съд намира, че РС- Плевен е постановил валидно, допустимо и съответно на материалния закон решение.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 470/01.07.2019 г., постановено по НАХД № 1043 по описа за 2019 г.на Районен съд- Плевен.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.