Р E Ш Е Н И Е

№ 533

гр.Плевен, 14.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Катя Арабаджиева

Ралица Маринска

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 848 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 437 от 19.06.2019 г., постановено по анд № 1001/2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 19-0940-000213 от 4.04.2019 г. на Началника на РУ – Пордим към ОД на МВР – Плевен, с което на А.П.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП за това, че на 11.03.2019 г. около 15,50 часа в община Пордим на път втори клас № 3402 в посока от гр.Пордим към с.Вълчитрън на 150 метра преди входа на селото управлява колесен трактор ЮМЗ с рама № **** и двигател № ****, нерегистриран по надлежния ред, без регистрационни табели.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А.П.И., който счита, че съдът неправилно не е уважил възраженията му за приложението на чл.28 от ЗАНН, като е приел за безпристрастни и непротиворечиви показанията на актосъставителя В.К., която има интерес да се потвърди НП. Твърди, че не е било доказано, че пътят е с обществено предназначение, както и че е неправилен изводът на съда, че жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка. Счита обжалваното решение за неправилно, постановено при неправилно изяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви. В заключение моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на И. е съставен АУАН за това, че на 11.03.2019г. около 15:50 часа в община Пордим на път втори клас № 3402 с посока на движение от гр. Пордим към с. Вълчитрън на 150 метра преди входа на селото управлява колесен трактор ЮМЗ с рама № **** и двигател №****, нерегистриран по надлежен ред, без регистрационни табели.

Съдът приел, че така описаните в АУАН фактически констатации се подкрепят изцяло от събрания по делото доказателствен материал. Съдът възприел и кредитирал показанията на свидетеля В.К. като ясни, изчерпателни и незаинтересовани. От същите установил, че на датата, посочена в акта, К. пътувала към с. Вълчитрън. На 150 метра преди входа на селото забелязала на пътното платно да излиза нерегистриран трактор. След като тракторът се отбил в дясно по земния път, водачът И. бил спрян и се установило, че управляванoто от него МПС не е регистриранo. Безспорно било установено, че И. се е движил по път втори клас № 3402 в участък, намиращ се непосредствено пред входа на с. Вълчитрън. Пътищата от втори клас в България са предназначени за транзитно движение на средни разстояния и са част от републиканската пътна система, предназначена за обществено ползване. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.140 от ЗДвП, установяваща императивно, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Тъй като И. се е движил именно по път с такова предназначение, въззивният съд направил извод, че той виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което административнонаказващият орган правилно го е санкционирал.

Съдът приел за неоснователно възражението, че се касае за маловажен случай. Изложил съображения, че И. е земеделски производител, и изкарва прехраната си, използвайки процесния колесен трактор, поради което фактът, че последният не е регистриран, налага извод за нехайно отношение относно изпълнение на задълженията му по ЗДвП. За защитна теза приел твърденията на жалбоподателя, че няма как да бъде регистриран тракторът, тъй като е стар, а няма пари да си купи нов, тъй като самият жалбоподател заявил, че има разходи всяка година от порядъка на 80000лв. Управлението на нерегистрирано, старо МПС, притежаващо големи габарити, по път за обществено ползване, независимо от интензивността на движението, наложило извод у съда, че винаги е в състояние да причини пътнотранспортно произшествие. Поради тази причина, съдът не възприел застъпеното в жалбата становище, че използваният от жалбоподателя път е с минимална интензивност на движението и има по-малък риск от настъпване на ПТП. На тези основания счел за неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Според касационната инстанция оспореното решение е правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че И. е управлявал нерегистрирано по съответния ред МПС - колесен трактор. Тракторът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване. В тази връзка актосъставителят съобщава, че е възприела непосредствено, тъй като е била в автомобила, движил се в процесния ден след този на водача, че И. е излязъл от полския път на пътното платно, по което се е движил до табелата-разстояние около 200 метра, и след табелата отново се е отбил вдясно по земния път. Св.К. е очевидец на нарушението и е възприела пряко поведението на виновния водач. Нейните показания са ясни, конкретни , категорични, а не колебливи, поради което и правилно са кредитирани от районния съд. Самият касатор се е отказал от разпита на другия свидетел-очевидец на нарушението и е поискал заличаването му, поради което е недопустимо да се позовава на липса на изясняване на фактическата обстановка от страна на съда, който не е допуснал процесуални нарушения във връзка със събирането и допускането на относими доказателства. Следва да се има предвид, че жалбоподателят не отрича факта на движение на нерегистрираното МПС по път, отворен за обществено ползване, единствено навежда извинителни според него причини затова.

Не са налице основания за квалифициране на деянието като маловажно. Факт е, че И. притежава процесния трактор от 20 години, придобил го е от бившето ТКЗС в селото, което налага извод, че през целия този 20 годишен период, през който е използвал трактора за нуждите на стопанството си, той го е управлявал, без последният да е регистриран. Същевременно той е съзнавал противоправния характер на деянието си, защото, както сам твърди в обясненията си пред въззивния съд, „няма как да се регистрира, той е стар, той е ЮМЗ..“ Не без значение е фактът, че И. по занятие е земеделски производител, видно от представената пред въззивния съд регистрационна карта, което налага ползването поне в активните сезони на замеделска техника от вида на нерегистрирания колесен трактор за нуждите на стопанството, в т.ч. и нерегистрирания трактор, тъй като в противен случай не би имало основание И. да го притежава в продължение на 20 години. Липсата на регистрация на съответното МПС не влече и задължение за сключване на задължителна застраховка „ГО“, която би покрила евентуални щети при настъпване на ПТП с това МПС, което е още едно основание такива нерегистрирани МПС да не се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Фактът, че И. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност и няма криминалистически регистрации, както и че от деянието не са настъпили вредни последици, е отчетено от АНО при индивидуализацията на наказанието, което и относно глобата, и по отношение на лишаването от права е в минималния предвиден от закона размер и срок. Деянието е такова на формално извършване и вредите не са съставомерен признак на същото, поради което и отсъствието на такива не се явява основание за прилагане разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Именно с оглед особеностите на конкретния деец , обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените, типичните случаи на престъпление от този вид, РП-Плевен е направила преценка, че в случая не се касае за престъпление, а за административно нарушение, което следва да се санкционира по административнонаказателен ред.

Ето защо касационната инстанция счита, че оспореното решение, с което е направен същия извод за съставомерност и доказаност на вмененото на И. нарушение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 437 от 19.06.2019 г., постановено по анд № 1001/2019 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2./п/