Р Е Ш Е Н И Е

№ 32

гр.Плевен, 21.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 845 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.156 ал.1 от ДОПК във вр. с чл.4 ал.1 от ЗМДТ.

Производството по делото е образувано по жалба от Я.Я.Л. *** против Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация №107-899/16.08.2018г., издаден от Ц.Ц. на длъжност главен експерт в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община Плевен, потвърден с Решение №94Я-231-1/30.08.2018г. на Директора на Дирекция „ПМДТ“ при Община Плевен.

В жалбата се твърди, че АУПВ е неправилен и са налице основания за неговата отмяна. Счита се, че в него не се съдържа никаква информация относно вида на превозното средство, събраните факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, събраните факти и обстоятелства от значение за ползване на данъчни преференции. Сочи се, че не е отразено дали има основания за освобождаване от данъчно облагане. Твърди се, че не се съдържа ясна информация как е определен дължимия данък за 2016г. и 2017г. Твърди се още, че общинската администрация е длъжна да уведоми данъчно задълженото лице за размера на дължимия данък, кога и къде да го заплати и в какъв срок, а това задължение не е изпълнено. В заключение се счита, че липсата на мотиви в АУПВ възпрепятства проверката на материалната законосъобразност на акта и води до неговата отмяна. Моли се оспореният АУПВ да бъде отменен.

От процесуален представител на ответника е депозиран писмен отговор по жалбата, като последната се счита за неоснователна.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и заявява, че в нарушение на чл.54 ал.1 от ЗМДТ не е уведомена от общинската администрация за дължимия данък, а е получила направо оспорения АУПВ. Счита, че последното опорочава акта и моли за неговата отмяна.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна и недоказана. Позовава се на заключението на изслушаната счетоводна експертиза и счита, че актът е доказан по основание и размер. Счита, че не са допуснати нарушения във връзка с уведомяването на данъчно задълженото лице. Претендира присъждане на разноски –внесен депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

АУПВ е връчен на 20.08.2018г. (л.11). Обжалван е по административен ред пред Директора на Дирекция „ПМДТ“ при Община Плевен в срока по чл.107 ал.4 от ДОПК (л.4), който се е произнесъл с Решение №94Я-231-1/30.08.2018г. (л.5), с което е потвърдил АУПВ, което решение е връчено на оспорващата на 04.09.2018г. (л.12). Жалбата пред Административен съд-Плевен е подадена чрез административния орган на 13.09.2017г. и е заведена с вх.№ЖС-ГР-94Я-231-1 от същата дата. Ето защо съдът намира, че жалбата е допустима, като насочена срещу ИАА, установяващ задължение за данък върху превозните средства и подадена в законоустановения срок по чл.156 ал.1 от ДОПК от субект, за който актът пряко и непосредствено засяга права и законни интереси.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация №107-899/16.08.2018г., издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК от главен експерт в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община Плевен, на Я.Я.Л. са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 01.11.2016г. – 31.12.2017г. в размер общо 926.98лева, от които главница в размер на 837.90лева и лихва за просрочие начислена до 16.08.2018г. в размер на 89.08лева, както следва: за 2016г. главница в размер на 119.70лева и лихва за просрочие начислена до 16.08.2018г. в размер на 19.55лева, и за 2017г. главница в размер на 718.20лева и лихва за просрочие начислена до 16.08.2018г. в размер на 69.53лева. Съгласно отразеното в акта, с декларация по реда на чл.54 ал.1 от ЗМДТ Л. декларира собственост върху лек автомобил ******* с рег.№ ******, двигател №N47D20C51299202, година на производство 2015 и мощност 135KW. Посочено е още, че на база декларираните от лицето характеристики на автомобила са начислени облози за данък върху превозните средства съгласно параметрите на чл.55 от ЗМДТ по години и ставките, приети от ОбС-Плевен в наредба. Отразено е, че размерът на данъка е изчислен въз основа на приети с Наредба №20 на ОбС-Плевен разценки, съобразно мощността на двигателя (1,9 за KW), коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, който за конкретния автомобил е 2,8. Посочено е, че Л., в качеството на собственик на превозното средство, е задължено лице за заплащане на данъка, като за периода 01.11.2016г.-31.12.2017г. такъв не е внесен.

При обжалване по административен ред в срока по чл.107 ал.4 от ДОПК, актът е потвърден с Решение №94Я-231-1/30.08.2018г. на Директора на Дирекция „ПМДТ“ при Община Плевен, в което е посочено, че Л. не представя никакви нови доказателства от значение за данъчното облагане, като няма нови факти и обстоятелства, които да не са били известни на ревизиращия орган по време на издаване на АУПВ, и на която база е изчислено задължението. В заключение е счетено, че няма основания за изменение или отмяна на задължението, установено с АУПВ и същият е потвърден.

От фактическа страна по делото се установява още, че с декларация по реда на чл.54 ал.4 от ЗМДТ от 04.11.2016г. Л. е декларирала собственост върху лек автомобил ******* с рег.№ ******, двигател №N47D20C51299202, обем на двигателя 1995, мощност 135KW, шаси:WBA3D51010F707583, дата на придобиване – 02.11.2016г. вид гориво-дизел, регистрирано в РДВР-Плевен, причини за освобождаване – превозните средства с мощност на двигателя до 74 KW, включително и съответстващи на екологични категории Евро 5 и Евро 6. Информация за декларираните данни е изготвена служебно по данни постъпващи от регистъра за пътни превозни средства на МВР (чл.54 ал.1 от ЗМДТ), видно от приложеното на л.60 от делото писмо.

Установява се още, че със съобщение от 04.11.2016г. от Д“ПМДТ“ при Община Плевен, Л. е уведомена за дължимия данък върху превозните средства за 2016г. за процесния лек автомобил в размер на 119.70лева (л.62). За следващите години Община Плевен е прекъснала практиката за изпращане на съобщения до данъчно задължените лица на хартиен носител, като видно от доказателствата на л.51-56 от делото размерът на дължимите суми може да се проверява онлайн на страницата на общината.

От страна на ответника са представени и доказателства за компетентността на органа, издал акта и потвърждаващото го решение (л.9-10).

Във връзка с твърденията в жалбата, по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно. В заключението е посочен размерът на данъка върху превозното средство, съобразно декларираните характеристики на автомобила, а именно за периода 01.11.2016г.-31.12.2016г. в размер на 119.70лева и за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г. в размер на 718.20лева, или общо 837.90лева, като е начислена лихва към 16.08.2018г. в размер общо на 89.08лева. Дължимата сума по АУПВ е в размер на 926.98лева. Според вещото лице тъй като процесното МПС е с мощност на двигателя 135KW, няма основание за заплащане на данъка в намален размер на основание чл.59 ал.2 от ЗМДТ.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съобразно нормите на чл.156 ал.1 във връзка с чл.144 ал.1 от ДОПК и предвид факта, че с Решение №94Я-231-1/30.08.2018г. на Директора на Дирекция „ПМДТ“ при Община Плевен по същество не е уважена жалбата на Л., представляваща оспорване по административен ред на АУПВ, предмет на оспорване в настоящето производство е именно Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация №107-899/16.08.2018г.

Съобразно разпоредбите на глава четиринадесета от ДОПК за установяването на задължения за данъци и задължителните осигурителни вноски, в т.ч. местните данъци и такси (предвид препращащите разпореди на чл. 9 от ЗМДТ, чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ и чл. 144, ал. 1 от ДОПК) са приложими два способа: или чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК; като и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол. В случаите, при които задължението е установено с акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК компетентният горестоящ орган (в ДОПК наречен "решаващ орган") е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община (според чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ), а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината (според чл. 4, ал. 5, предложение първо от ЗМДТ). На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване (чл. 156, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК), като ответник в производството пред съда е решаващият орган, а не органът, издал обжалвания административен акт (в този смисъл е разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ДОПК).

Както бе посочено, оспореният АУПВ е издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК, въз основа на декларация по чл.54 ал.4 от ЗМДТ, изготвена служебно по данни постъпващи от регистъра за пътни превозни средства на МВР, и по инициатива на органа по приходите поради неплатени задължения за данък върху превозното средство. Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК, размерът на задължението по ал.1 се съобщава на задълженото лице, като по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането; акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Следователно, в хипотезата на чл.107, ал.3 от ДОПК актът следва да е издаден от орган по приходите, който по аргумент от разпоредбите на чл.4 ал.1 вр. ал.3 вр. ал.4 от ЗМДТ се определя със заповед на кмета на общината.

В контекста на горното следва извода, че процесният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Видно от приложената Заповед №РД-10-921/29.06.2018г. на Кмета на Община Плевен (л.10) за определяне на орган по приходите, издалият акта приходен орган е надлежно оправомощен. Потвърдителното решение е издадено от Директора на Дирекция „ПМДТ“ при Община Плевен, т.е. от ръководителя на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност, съгласно чл.107 ал.4 от ДОПК вр.с чл.4 ал.5 предл.второ от ЗМДТ.

Оспореният АУПВ е издаден в предвидената по закон писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 т.4 от АПК, а именно фактически и правни основания за неговото издаване. В АУПВ изрично е посочено, че се издава на основание чл.107 ал.3 от ДОПК. В него е отразено още, че е във връзка с декларация по чл.54 ал.1 от ЗМДТ от собственика на процесния автомобил, като при извършена служебна проверка е установено, че за периода 01.11.2016г. – 31.12.2017г. не са внесени дължимите суми за данък върху превозното средство от Л., която в качеството на собственик на декларираното превозно средство е задължено за заплащане на данъка лице. При издаване на акта, като основание за определяне размера на задълженията, административният орган се е позовал на съответните считани от него за приложими разпоредби на ЗМДТ и на актовете на Общински съвет Плевен, определящи съответните ставки относими за характеристиките на процесното МПС. Съгласно константната съдебна практика, няма пречка относимите към издаването на индивидуалния административен акт данни, да се съдържат и в други писмени доказателства, предхождащи издаването му. В съответствие с ТР на ОСГК на ВС №16/1975г. е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващи го документи, подготвящи неговото издаване. Т.е. както приходният, така и решаващият орган, са изложили мотиви относно възприетите от тях като относими факти и обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно спецификите на този вид производство за установяване на задължения, включително позовавайки се на данните от декларацията по реда на чл.54 ал.1 от ЗМДТ.

При извършената проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения АУПВ е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка не се споделя възражението за допуснато нарушение в процедурата, изразяващо се в липса на уведомяване за размера на данъка върху превозното средство, кога и къде следва да бъде заплатен и в какъв срок. С изменението на нормата на чл.54 от ЗМДТ (ДВ бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г.) е променен редът за определяне на данъка върху превозните средства, като това вече става не на база декларация от собственика на МПС, а въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържани от МВР. Определеният размер се съобщава на данъчно задълженото лице, като няма изрично изискване това да се извършва в писмена форма на хартиен носител. Видно от приложените по делото доказателства за дължимия данък върху превозните средства за 2016г. Л. е уведомена със съобщение от 04.11.2016г., като от следващата година е преустановена тази практика и размерът на дължимите суми може да бъде проверен онлайн на страницата на местната общинска администрация, както е и към настоящия момент , а сроковете за заплащане на дължимия данък са законово регламентирани. Ето защо не е налице съществено нарушение на процедурата, което да води до отмяна на оспорения АУПВ.

По отношение съответствието с материалноправните разпоредби на закона съдът съобрази следното:

Съгласно чл.52 т.1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като според чл.53 данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

По делото не се спори, че процесното МПС подлежи на облагане с данък върху превозните средства, като данъчно задължено лице е неговият собственик – Я.Л.. Предвид изложените твърдения в жалбата и в хода на първото съдебно заседание, по отношение размерът на данъка и основанията за ползване на преференции е назначена съдебно-икономическа експертиза. Във второто и последно съдебно заседание оспорващата изрично заявява, че спорният въпрос не е в размера на данъка, като последният е правилно определен. Независимо от това, по делото е безспорно установено, че дължимият размер на данъка върху превозното средство, съобразно декларираните характеристики на автомобила за периода 01.11.2016г.-31.12.2016г. е 119.70лева и за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г. е 718.20лева, или общо 837.90лева, като е начислена лихва към 16.08.2018г. в размер общо на 89.08лева. Т.е. дължимата сума от Л. е в размер на 926.98лева, така както е определена в процесния АУПВ. Няма основания за заплащане на данъка в намален размер, доколкото мощността на двигателя е 135KW и надвишава определената мощност в чл.59 ал.2 от ЗМДТ в редакцията към спорните периоди.

По изложените мотиви, съдът намира, че оспореният АУПВ е издаден в съответствие със ЗМДТ, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в определената форма, от компетентен орган и в съответствие с целта на закона, поради което е законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна.

При този изход на делото и с оглед направеното искане в хода по съществото на спора, на Община Плевен-юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения административен акт, следва да се присъдят направените по делото разноски. Съгласно чл.161 ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Предвид изричната правна уредба на разноските в данъчния съдебен процес не е налице неуреден случай, за да намери субсидиарно приложение разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК. В случаят характера на спора е свързан с оценяем в пари материален интерес, при което минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по правилото на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 300лева, но претендираната сума от процесуалния представител на ответника е в размер на 200лева, поради което последната сума следва да бъде присъдена. Следва да бъдат присъдени и направените разноски в размер на 75лева внесен депозит за вещо лице. Оспорващата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Административен съд Плевен сумата от 75лева, представляващи изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по назначена по делото съдебно-икономическа експертиза.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 изр. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Я.Л. *** против Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация №107-899/16.08.2018г., издаден от Ц.Ц. на длъжност главен експерт в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община Плевен, потвърден с Решение №94Я-231-1/30.08.2018г. на Директора на Дирекция „ПМДТ“ при Община Плевен.

ОСЪЖДА Я.Я.Л. ***, ЕГН:**********,*** направените по делото разноски в размер на 275лева (двеста седемдесет и пет лева).

ОСЪЖДА Я.Я.Л. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Административен съд-Плевен сумата от 75лв. (седемдесет и пет лева), представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.

Решението може да се оспори с касационна жалба чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: /п/