Р E Ш Е Н И Е

№ 640

гр.Плевен, 12.11.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 840 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 357/15.05.2019 г., постановено по НАХД № 521 по описа за 2019 г., Районен съд- Плевен е изменил наказателно постановление № НЯСС-45/12.02.2019 г. издадено от Заместник- председател на ДАМТН София, с което на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена на Община Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, площад „Възраждане“ № 2, представлявана от Г.Л.С.– Кмет на Община Плевен, административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като намалил горната санкция на 1 000 /хиляда/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Община Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, площад „Възраждане“ №2, представлявана от Г.Л.С., чрез адв. В.П. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което е направено искане за отмяна на въззивното решение. Твърди се, че съдът не е обсъдил посочените във въззивната жалба оплаквания и не се е произнесъл по тях. С касационната жалба се излагат доводи, че е налице неясно описание на изпълнителното деяние, от което не става ясно как на 01.06.2018 г. община Плевен е извършила описаното в АУАН и НП нарушение, след като това е първият ден от определения от самите контролни органи 7- дневен срок за уведомяване на същите. На второ място се сочи, че не е ясно как Община Плевен е нарушила разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, доколкото тя не създава задължения за адресата на НП. Развиват се доводи, че горната норма регламентира правомощия на председателя на ДАМТН и на оправомощени от него лица, но не съдържа правило за поведение, което да може да бъде нарушено от касатора. Освен това се твърди, че описаното в обстоятелствената част на НП нарушение не съответства на посочената от административния орган като нарушена правна норма на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, поради което е налице нарушено право на защита на касатора.

Излагат се и доводи, че на последната страница на констативния протокол е посочено, че за изпълнение на дадените задължителни предписания собствениците уведомяват писмено Председателя, от което следва извод, че задължението на Община Плевен за изпълнение на дадените предписания е до 7 календарни дни след изтичане на срока по констативния протокол, а именно 07.12.2018 г. и едва след изтичането на този срок би следвало да се приеме, че е налице осъществено нарушение.

Твърди се, че в оспореното НП не е посочена санкционна разпоредба, от която да са видни вида и размера на наказанието, имащи отношение по прилагането на чл.12 от ЗАНН, поради което няма как да се прецени правилно ли е определен размерът на това наказание, респ. налице ли са предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, което също е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

В заключение се сочи, че в процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на наказанието са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което е направено искане да бъдат отменени въззивното решение и оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът също не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно, а касационната жалба против него е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията, свързани с правната квалификация на нарушението.

В АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. В горната норма са посочени правомощия на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от ЗВ. С посочването в НП като нарушена разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.39 за неизпълнение на предписание, дадено на осн. чл. 190а, ал.1, т.3 ЗВ, са изпълнени изискванията на чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.39 ЗВ предвижда наказание имуществена санкция за юридическите лица в размер от 1000 лв. до 20 000 лв. за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал.2 ЗВ, което съдържа и правилото за поведение, а именно собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията на ДАМТН по чл. 190а ал.1 т.3 ЗВ, каквото именно е описаното в обстоятелствената част на НП нарушение.

Безспорно е и че до датата на повторната проверка на 05.09.2018 г. предписанието не е било изпълнено. Вмененото на Община Плевен административно нарушение не е за неизпълнение на даденото предписание въобще, а за неизпълнение навреме до 31.05.2018 г. Описанието на нарушението в оспореното НП е ясно. Изпълнителното деяние е описано подробно. Неоснователни са доводите, че нарушението следва да се счита за довършено едва след изтичане на дадения с констативния протокол 7- дневен срок за писмено уведомяване. С горния протокол е определен срок за изпълнение на предписанията, а именно до 31.05.2018 г., поради което правилно административнонаказващият орган е приел, че нарушението е осъществено на следващия ден след изтичане на този срок, а именно 01.06.2018 г.

Касаторът не е санкциониран за това, че в указания 7- дневен срок не е уведомил административния орган за изпълнение на предписанията, а за това, че не е изпълнил същите в срок до 31.05.2018 г.

Съдът намира, че при издаване на обжалваното НП са спазени всички изисквания по ЗАНН – същото е издадено от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити – отново са описани вмененото нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и е посочена нарушената законова разпоредба - чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и санкционната норма - чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, въз основа на която е наложено административното наказание.

Не са налице и предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. В чл. 93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено легално определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В случая от една страна нарушението е формално, на просто извършване, като е неотносимо към преценката налице ли са причинени вреди. Нарушението е типично за вида си и не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

Районен съд- Плевен е изменил издаденото НП като е намалил наложената санкция в минималния предвиден от закона размер. В тази част решението не се оспорва.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения, които да са довели до ограничаване правото му на защита.

С оглед изложеното настоящият съд намира, че РС- Плевен е постановил валидно, допустимо и съответно на материалния закон решение.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 357/15.05.2019 г., постановено по НАХД № 521 по описа за 2019 г. на Районен съд- Плевен.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.