Р Е Ш Е Н И Е

№ 184

гр. Плевен, 04.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

при секретар Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Николай Господинов административно дело № 831/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В.И.П. ***, подадена чрез адв. И.А. *** срещу заповед № РД-16-012/26.01.2017г. на Началника на ДНСК – София, с която на осн. чл. 89 ал.2 т.1 и т.5 , чл. 90 ал.1 т.5 от ЗДСл на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на осн. чл. 107 ал.1 т.3 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение като „инспектор” в РО - НСК Плевен при РДНСК – СЗР, за това, че на 28.11.2016г. като председател и член на ДПК, назначена със заповед № ДК-08-ПЛ-44/22.11.2016 г. на началника на РО- НСК – Плевен при РДНСК - СЗР е нарушила служебните си задължения, не е спазила правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и е уронила престижа на държавната служба, която заема като е допуснала съставянето и подписала протокол обр. 16/28.11.2016 г. с предложение за издаване разрешение за ползване на строеж „Кабелно ел. захранване на РК1, РК2 с дължина на трасето 180 м. и електромерни табла за присъединяване към ел.мрежа на ФВЕЦ до 30 кW”, находящ се в УПИ Х-ХХ-2192, кв.7в по пл. на гр. Д. Дъбник, без да е завършен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти, в нарушение на нормативната уредба по устройство на територията.

В жалбата се излагат пространни доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи производството по издаването ѝ. Твърди се, че не е налице виновно осъществено дисциплинарно нарушение, както и че дисциплинарно наказващият орган не е обосновал вида на наложеното дисциплинарно наказание, съобразно правилата на чл. 91 от ЗДСл. Сочи се, че не са налице данни за поведение на оспорващата, с което да е уронила престижа на ДНСК по смисъла на чл. 28 от ЗДСл вр. чл. 17 ал.1 от КПСДА. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът е депозирал писмено становище /л.34 от АД № 144/2017 г./, с което оспорва подадената жалба и излага доводи, че е налице неизпълнение на служебните задължения на жалбоподателя, изразено в допускане на съставянето и подписването на протокол обр.16 от 18.11.2016 г., с предложение до началника на РО НСК- Плевен при РДНСК СЗР, за издаване на разрешение за ползване на процесния строеж, в който е посочено, че няма „незавършени или недовършени“ строително и монтажни работи, което не отговаря на отразеното в приложените по административната преписка констативни протоколи. Ето защо се изразява становище, че е налице допуснато дисциплинарно нарушение, за което е наложено адекватно на тежестта му дисциплинарно наказание. В заключение се иска да бъде постановено решение, с което да се отхвърли като неоснователна подадената жалба.

Административен съд- Плевен с решение № 363/26.07.2017 г., постановено по адм.д. № 144/2017 г. е отхвърлил жалбата на г-жа П.. Горното решение е оспорено от ответника пред ВАС, който с решение № 10605/17.03.2018 г., постановено адм.дело № 10885/2017 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АС- Плевен.

В съдебно заседание при повторното разглеждане на производството жалбоподателката се явява лично и с процесуалния си представител адв. И.А. ***. Поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения. Адвокат А. твърди, че доверителката ѝ не е извършила дисциплинарното нарушение, за което е наказана, тъй като обектът реално е функционирал към датата на проверката, осъществена на 13.12.2016 г. Излага доводи, че жалбоподателката е наказана за нарушение, изразяващо се за уронване на престижа на държавната служба, каквото обективно не е извършила и това е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. На следващо място сочи, че при налагане на наказанието не е изследвана тежестта на извършеното нарушение, ако се приеме изобщо, че такова е налице, което води до необоснованост на заповедта, а наложеното наказание е несъразмерно тежко. В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателката сочи, че е било образувано и алтернативно дисциплинарно производство против доверителката ѝ за това, че тя не е могла изобщо да бъде председател на приемателна комисия, което сочи, че е била назначена като такава без да има съответната квалификация и без да ѝ е било вменено задължение по длъжностна характеристика да приема подобни обекти. В заключение пледира да бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед по доводите, изложени във всички подавани до момента жалби, вкл. и тази пред ВАС. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът се представлява от юрк. Н.Т., която изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че при образуваното дисциплинарно производство жалбоподателката е дала обяснения пред дисциплинарния състав, в които не е отрекла, че в качеството си на председател на ДПК е допуснала съставяне на протокол обр.16 с предложение за въвеждане в експлоатация на незавършен строеж, поради което същият не може да функционира по предназначение. Представя и писмени бележки, в които развива доводи за неоснователност на посочените в жалбата съображения, касаещи обстоятелството, че ЗПК е колективен орган. Твърди, че жалбоподателката като председател на въпросната комисия несъмнено следва да носи отговорност за констатираното грубо неизпълнение на служебните си задължения. Оспорва и доводите, че степента на завършеност на строежа е установена преимуществено от представените на комисията документи, тъй като се касае за преимуществено скрити работи с оглед вида на строежа, който е под повърхността на земята. Сочи, че това не отговаря на обективната истина, още повече, че жалбоподателката както в писмените си обяснения, така и в устните такива, дадени в хода на дисциплинарното производство не е отрекла обстоятелството, че е допуснала съставяне на протокол обр.16 при положение, че строежът е бил незавършен и не е могъл да функционира по предназначение. Излагат се доводи, че при извършена на място проверка на 13.12.2016 г. с констативен протокол № АО-3276/1/ от същата дата е установено, че предвидените в инвестиционните проекти 6 бр. шахти не са изпълнени. Вместо тях на пясъчна подложка на шест места са поставени по 2 бр. капаци от полимер- бетон и при огледа не са установени следи от извършени изкопни и насипни работи по прилежащото трасе. Цитират се и констатациите от извършените проверки, обективирани в протоколи № АО 3276-/3/ от 21.12.2016г. и № АО- 3276-/4/ от 21.12.2016г., въз основа на които се твърди, че процесният строеж не е бил завършен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти към момента на изготвяне на протокол обр.16 от комисията, председателствана от жалбоподателката, поради което се изразява становище за доказаност на допуснатото нарушение, за което същата е била наказана. Излагат се и доводи, че наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на допуснатото нарушение. В заключение се прави искане да бъде отхвърлена подадената жалба, а оспорената заповед да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 124 от ЗДСл.

Процесната заповед е връчена на жалбоподателката на 27.01.2017г., а жалбата против нея е подадена на 10.02.2017г., поради което съдът намира, че е спазен законния 14-дневен срок за съдебно обжалване. Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В.И.П. е изпълнявала длъжността „инспектор“ в Регионален отдел „Национален строителен контрол“ – Плевен при РДНСК СЗР по служебно правоотношение, видно от заповед № РД-15-798/30.06.2004г. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността тя следва да осъществява дейност по упражняване на държавния контрол по устройство на територията, проектирането, строителството и експлоатацията на строежите в обхвата на териториалната компетентност на РО НСК, под прякото ръководство на инспектори от по-високи длъжностни нива, както и събирането, обработването и систематизирането на информация във връзка с контролната дейност, изпълнява възложените задачи при упражняване на държавния контрол по спазване нормативната уредба по устройство на територията, строителството и експлоатацията на строежите. За заемане на длъжността се изисква средно-професионално образование с квалификация в професионална област – строителство, каквато жалбоподателката притежава – средно специално образование с със специалност – строителство и архитектура, видно и от приложената диплома. Съгласно т.7.2 от длъжностната характеристика г-жа П. носи пряка отговорност за качественото и в срок изпълнение на поставените задачи и съставените актове, съгласно т.6.1.1 задачите за изпълнение се възлагат пряко от началника на РО НСК. Запозната е с длъжностната си характеристика на 29.08.2012г. срещу подпис.

Със заповед № ДК-08-Пл-44/22.11.2016г. на Началника на РО- НСК – Плевен при РДНСК – Северозападен район на осн. чл. 177 ал.2 от Закона за устройство на територията и чл. 4 ал.1 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строително-монтажни работи, съоръжения и строителни обекти е назначена Държавна приемателна комисия с председател В.П., за строеж „Кабелно ел. захранване на РК1, РК2 с дължина на трасето 180 м. и електромерни табла за присъединяване към ел.мрежа на ФВЕЦ до 30 кW”, находящ се в УПИ Х-ХХ-2192, кв.7в по регулационния план на гр. Д. Дъбник, община Д. Дъбник. Възложената на комисията работа е да извърши оглед на строежа като се събере и започне работа на 28.11.2016г. за срок от десет работни дни и въз основа на огледа на строежа, направените измервания и изпитания, съгласно представените документи, разискванията на нейните заседания и становища на членовете й, да състави протокол обр. 16 (Приложение № 16) към чл.7 ал.3 т.16 от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството с предложение за издаване на разрешение за ползване на строежа или с предложение за отказ от издаване на разрешение за ползване.

На 28.11.2016г. назначената държавно- приемателна комисия съставила протокол относно установяване годността на ползване на строежа - протокол обр. 16, според който – т.1.1. строежът е изпълнен съгласно строителните изисквания с несъществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти, т.2 – незавършени или недовършени строително-монтажни работи съгласно одобрената проектна документация от община Д. Дъбник и договора за строителство – няма, което комисията е установила от представените от строителния надзор документи за извършени СМР, включително актове за извършени изкопни работи, изпълнена тухлена зидария за двойни кабелни шахти – 6 бр., полагане на бетон за кабелна тръбна система и за дъно шахти, полагане на ПВЦ – тръби, изтегляне на нов кабел в тръбна мрежа и шахти, обратен насип със земни маси, вкл. трамбоване, електромонтажни работи. Всички членове на комисията, вкл. и П. са дали положителни становища за въвеждане на строежа в експлоатация. ДПК, чийто председател е П. е приела строежа с подписването на протокола и предложила на Началника на РО НСК – Плевен да издаде разрешение за ползването му. Въз основа на протокол обр. 16 на ДПК Началника на РО НСК – Плевен издал разрешение за ползване на строежа № ДК -07-ПЛ-44/29.11.2016г.

Впоследствие по постъпило писмо в ДНСК с вх. № АО-3276-16-279/12.12.2016г. от ДАНС относно въвеждане в експлоатация на строежа, изпълнен в отклонение от одобрените инвестиционни проекти е издадена заповед № РД-16-296/12.12.2016г. на Началника на ДНСК за извършване на проверка на място на строежа и по документи в РО НСК – Плевен и община Д.Дъбник в присъствието на представители на общината и възложителя – „ЧЕЗ Разпределение България“АД.

В изпълнение на заповедта са извършени проверки на строежа на 13.12.2016г. и на 21.12.2016г. от сформирана работна група от строителни специалисти в състав: началника на РДНСК – СЗР, началници отдели при РДНСК, представител на ЧЕЗ и специалист ТСУ в Община Долна Митрополия, като втората проверка е била в присъствието на представител на строителния надзор на обекта и представител на „Белмондо“ ЕООД – инвеститор на строежа, за което са съставени общо четири Констативни протокола с № АО-3276(1) и (2) от 13.12.2016 г. и (3) и (4) от 21.12.2016 г. Според установеното при последващите проверки по документи, проверка в община Д. Дъбник и оглед на място на 13.12.2016г. се установило, че предвидените в инвестиционния проект 6 бр. кабелни шахти не са изпълнени, на предвиденото за тях място е изпълнена пясъчна подложка, върху която са поставени по 2 бр. капаци от полимер-бетон, което е констатирано, чрез повдигане на единия от капаците на всяка една шахта, поради което не може да се установи изпълнението на предвидената с одобрения инвестиционен проект тръбна мрежа. При проверката на място на 21.12.2016г. е установено, че предвидените в инвестиционния проект 6 бр. кабелни двойни шахти са изпълнени, в тях влизат и излизат по 5 бр. ПВЦ тръби, налични са кабели, проверена е кабелната свързаност, чрез технически средства и поставяне на временно под изпитателно напрежение, при което се установила свързаността на кабелната мрежа от представител на ЧЕЗ, поради което комисията е заключила, че предвиденото в инвестиционния проект окабеляване е изпълнено, но не са монтирани електромери. Поради липса на техническа възможност не е извършен изкоп по трасето на кабелната линия, като при визуален оглед по него се установили следи от скорошни изкопни работи и обратно засипване. Изводите на работната група при последвалите две проверки са, че неизпълнените към 13.12.2016г. 6 бр. кабелни шахти, предвидени в инвестиционния проект са изградени в периода между 13.12.2016г. и 21.12.2016г., видно от съставените констативни протоколи. При извършения на 21.12.2016г. оглед на кабелното трасе се установило, че след първата проверка на 13.12.2016г. са изпълнявани нови СМР по цялото трасе на кабелната линия, видно от следите от изкопни работи, обратно засипване и депонираните непосредствено до кабелното трасе (между КШ1 и КШ2) земни маси, които следи не са били налични при проверката на 13.12.2016г., както и новоизградените 6 бр. кабелни шахти. Кабелни шахти – КШ-1, КШ-2, КШ -3, КШ -5 и КШ – 6 са изпълнени по различно трасе и на различни места от тези, на които върху пясъчна подложка са били поставени капаците от полимер-бетон, констатирани при проверката на 13.12.2016г. Затова е прието, че след въвеждането на строежа в експлоатация са извършвани нови СМР с цел завършване на строежа и привеждането му в съответствие с одобрените проекти.

Посочените по- горе констативни протоколи съставляват официални документи, тъй като са издадени от длъжностни лица и в кръга на службата им и по установена форма и ред. Същите не са оспорени от жалбоподателя и неговия процесуален представител, поради което съдът приема за доказани отразените в тях обстоятелства. При повторното разглеждане на делото и с оглед дадените от касационната инстанция указания бе изслушана съдебно техническа експертиза по въпроса за състоянието на стоежа към момента на проверката на ДПК, председателствана от жалбоподателката; към момента на проверката на 13.12.2016г. и към момента на проверката на 21.12.2016г. Вещото лице обаче не е отговорило на така поставените задачи, тъй като в заключителната част на експертиза а е посочило единствено какво представлява обекта, както и че видно от сертификатите за контрол и договорите за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ, обектът е изпълнен по изготвената проектна документация на част ЕЛ и функционира. В съдебно заседание в обясненията си на конкретно поставен от съда въпрос вещото лице твърди, че на обекта не е имало незавършени или недовършени работи както към датата на проверката, осъществена от ДПК, така и към 13.12.2016 г. и 21.12.2016 г., което обаче не кореспондира с писмените доказателства по делото, а именно констативните протоколи с № АО-3276(1) и (2) от 13.12.2016 г. и (3) и (4) от 21.12.2016 г. Както вече бе посочено в настоящето решение, тези протоколи съставляват официални документи, не са оспорени от жалбоподателя и съдът счита за доказани отразените в тях обстоятелства. От протокола, съставен на 13.12.2016г., че към датата на съставянето му не са били построени шахти от едно до шест.

Поради липсата на изрично формулиран в писмен вид отговор в заключението на поставения въпрос и с оглед противоречието на устните обяснения на вещото лице от съдебно заседание с посочените по- горе писмени доказателства, съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.202 от ГПК същото не следва да бъде ценено.

Съобразно дадените задължителни указания от ВАС с касационното решение съдът изиска представянето от страна на ответника на снимков материал от извършените проверки на строежа на 13.12.2016 г. и 21.12.2016 г. Същите са в подкрепа на констатациите по изготвените констативни протоколи, но настоящият съд смята, че не следва да ги съобразява при постановяване на настоящето решение, тъй като те не са доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото по смисъла на чл.226, ал.2 от АПК.

При така обсъдените доказателства, съдът счита за установено, че към 13.12.2016 г. строежът не е бил завършен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти, защото не са били изградени всички кабелни шахти по трасето, дори и да се приеме, че са били положени кабели между първа и шеста шахта. Първа и шеста шахта също не са били изградени според инвестиционния проект, защото не са били довършени, което е прието от ДПК като несъществено отклонение от проекта. В изготвените по случая два доклада от 14.12.2016 г. и от 23.12.2016 г. до Началника на ДНСК проверяващите са отразили резултатите от двете проверки и са посочили, че ДПК не е проверила това обстоятелство, каквото задължение има, поради което отразените обстоятелства в съставения протокол обр. 16 от 28.11.2016 г. не отговарят на обективната истина относно степента на завършеност на строежа, защото в протокол 16 е отразено, че незавършени или недовършени СМР съгласно одобрената проектна документация и договора за строителство няма. Съставеният протокол обр. 16 от 28.11.2016 г. е съставен в нарушение на чл. 12 ал.2 и чл. 13 ал.2 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. При наличието на неизвършени и незавършени строително-монтажни работи, установени по време на работата на комисията е трябвало да се състави протокол по реда на чл. 14 от същата Наредба – решение за отказ за приемане на строежа.

Във връзка с отразеното в двата доклада, съдържащи данни за неизпълнение на служебни задължения, със заповед № РД-16-028/29.12.2016 г. Началникът на ДНСК образувал дисциплинарно производство срещу В.П. като на осн. чл. 93 ал.1 от ЗДСл и е предоставил възможност на същата да даде обяснения в тридневен срок относно това, че е допуснала приемането на строежа, без да е завършен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти. Заповедта за започване на дисциплинарното производство е връчена на служителката на 05.01.2017 г. На 11.01.2017 г. тя е представила писмени обяснения. В обясненията си е посочила, че при огледа на място на строежа при повдигане на капаците на местата на първа и последна шахта се виждал изкоп, на дъното с пясъчна подложка и кабелни връзки, шахти е имало, но не е било изпълнено оформлението с тухлена зидария, което не пречи на обслужването на кабелното трасе и имайки предвид представеното геодезическо заснемане на трасето на положените кабели и протоколите за контрол на съпротивлението на изолацията на кабелите от лицензирана лаборатория, както и становищата на членовете на ДПК за въвеждане строежа в експлоатация и подписването на протокола без особено мнение от всички членове на комисията е предложено на Началника на РОНСК – Плевен да издаде разрешение за ползване. Възразява, че не е била поканена да присъства при последващите проверки. Счита, че след като са били отстранени пропуските – т.е. шахтите са изградени с тухлена зидария, то както към момента на ДПК, така и впоследствие строежът е изпълнен до такава степен в съответствие с проектите и законовите изисквания за изграждането му, че е напълно годен за ползване. Признава, че единственият ѝ пропуск е, че не е следила стриктно за обзиждането на изградените шахти. Със заповед от 16.01.2017 г. Директорът на ДНСК е наредил служителката да се яви за изслушване от дисциплинарно-наказващият орган. Поради представен болничен лист е насрочено изслушване за друга дата – за 23.01.2017 г. Според съставения протокол от 23.01.2017 г. при изслушването служителката е заявила, че поддържа писмените си обяснения, признава, че има вина по конкретния случай, но се доверила на становището на участниците в строителния процес и проверката на общината, че обекта може да бъде въведен в експлоатация.

Със Заповед № РД-16-008/23.01.2017г. Началникът на ДНСК разпоредил на осн. чл. 96 ал.1 от ЗДСл предвид събраните по случая доказателства, определящи тежестта на извършеното нарушение дисциплинарният съвет на ДНСК да образува дисциплинарно дело срещу служителката. С Решение от 26.01.2017г. Дисциплинарният съвет е предложил налагане на служителката на осн. чл. 90 ал.1 т.5 от ЗДСл на дисциплинарно наказание „уволнение“. В решението е посочил, че П., в качеството си на член и председател на ДПК, назначена със заповед на началника на РОНСК Плевен при грубо нарушение на служебните си задължения и в нарушение на чл. 14 ал.2 от Наредба № 2/31.07.2003г. е допуснала съставянето и е подписала протокол обр. 16 /28.11.2016г. с предложение до началника на РО ДНСК – Плевен да издаде разрешение за ползване на строежа, в който протокол описанието на строежа не отговаря на обективната истина за степента на завършеност на строежа, като е посочено, че няма „незавършени или недовършени“ строителни и монтажни работи, при наличието на неизвършени и незавършени строителни и монтажни работи на строежа. Това е довело до въвеждане в експлоатация на строеж, неотговарящ на изискванията на законовата и подзаконовата нормативна уредба по устройство на територията, с неизвършени и незавършени строителни и монтажни работи. Прието е, че е налице нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДСл, извършено е виновно и представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, като не е изпълнила служебните си задължения, не е спазила правилата на кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и е уронила престижа на държавната служба, която заема, с което е нарушила чл. 28, ал.1 от ЗДСл, вр. чл. 17, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Въз основа на решението на дисциплинарния съвет при определяне на вида на дисциплинарното наказание началникът на ДНСК е издал процесната заповед като е наложил на служителката най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.

Заповедта е издадена от Директора на ДНСК, който е органът по назначаване на държавния служител и респективно компетентният дисциплинарно-наказващ орган, който има правомощие да прекрати служебното правоотношение със служителя, вкл. и да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание по чл. 92 ал.1 от ЗДСл, поради което съдът счита, че същата е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.

В хода на дисциплинарното производство са изяснявани факти и обстоятелства, като са взети предвид констатациите от извършени на място на обекта последващи проверки, на документацията на строежа, както и на материалите по съставяне на Протокол обр. 16 от ДПК. Съпоставени са предвидените строителни работи според инвестиционния проект, установеното при огледа действително положение и констатираното и отразено в протокол обр. 16. Взето е предварителното становище на дисциплинарния съвет, което съгласно чл. 96 ал.1 от ЗДСл е задължително при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Спазени са и сроковете по чл. 94 ЗДСл за налагане на дисциплинарното наказание – не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Нарушението е извършено на 28.11.2016г. с подписване протокола на ДПК за приемане на строежа, а заповедта е издадена на 26.01.2017г.

Съдът обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна.

Между страните няма спор, а и от представените при първоначалното разглеждане писмени доказателства- диплома и заповед № РД-15-798/30.06.2004г., с която е възникнало служебното правоотношение на жалбоподателката е видно, че последната е със средно специално образование по специалност „Архитектура“. Същата е била назначена като председател на ДПК от началника на РО НСК- Плевен при РДНСК- СЗР. Касае се за строеж III категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.3 от ЗУТ- „Кабелно ел. захранване на РК1, РК2 с дължина на трасето 180 м и електромерни табла за присъединяване към ел. мрежа на ФВЕЦ до 30 кW“.

В връзка с оплакването от жалбата, че жалбоподателката не е имала подходящото образование за да председателства конкретната ДПК, съдът намира, че това действително е така. Очевидно такова е и становището на ответника- Началника на ДНСК, който със заповед № РД- 16- 029/29.12.2016 г. /л.13 от а.д. № 144/2017 г./ е разпоредил образуване на дисциплинарно производство срещу В.П. за превишаване на права и служебни задължения. В същата изрично се сочи, че П. е председателствала работата на 6 бр. ДПК, назначени от началника на РО НСК- Плевен при РДНСК- СЗР в периода 01.09.2016 г. – 14.12.2016 г., без да има права и задължения по длъжностна характеристика да участва и ръководи работата на ДПК за установяване на годността на строежите за въвеждане в експлоатация. Обстоятелството, че П. не може да участва и работи в ДПК е станало известно на ответника и от докладна записка вх. № АО- 3276- 16- 504/15.12.2016г. /л.19 от АД № 144/2017г./ Това обаче не обуславя автоматично незаконосъобразност на оспорената заповед по отношение допуснатото нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. Съгласно чл.24, ал.2 от ЗДСл държавният служител не е длъжен да изпълни неправомерна заповед, издадена по установения ред, когато тя съдържа очевидно за него правонарушение. В конкретния случай жалбоподателката е приела да осъществява възложените ѝ функции и с оглед изложените по- горе в настоящото решение съображения съдът намира, че като е допуснала съставянето и е подписала протокол обр. 16 /28.11.2016г. с предложение до началника на РО ДНСК – Плевен да издаде разрешение за ползване на строежа, в който протокол описанието на строежа не отговаря на обективната истина за степента на завършеност на строежа, същата е осъществила нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. Ответникът обаче не е отчел обстоятелството, че същата е натоварена неправомерно със задължението да председателства ДПК, както и че не е имала съответната квалификация за това при преценката си по чл.91, ал.1 от ЗДСл.

По отношение на нарушението по смисъла на чл.89, ал.1, т.5 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е приел, че тъй като с поведението си жалбоподателката е станала причина за издаване на заповед за приемане на строеж с неизвършени и недовършени СМР, това представлява поведение в нарушение на чл.17, ал.1 от КПСД, което е довело до уронване престижа на държавната служба. Дисциплинарно наказващият орган обаче не е събирал доказателства за такова нарушение и не е поискал обяснения от жалбоподателката за него. В оспорената заповед не са налице и мотиви, с които да се обосновава това нарушение. Съгласно решение № 14608/04.12.2014 г. на ВАС по адм.д. № 8039/2014 г. уронването на престижа на службата е различно нарушение от неизпълнение на служебните задължения и е свързано с личното поведение на служителя по време на изпълнение на служебните му задължения или в обществения му живот, видно от систематичното място на нормата /гл. шеста- Лично поведение/. При тези съображения съдът намира, че липсват данни, от които да се направи извод за допуснато нарушение по смисъла на чл.89, ал.1, т.5 от ЗДвП, а освен това във връзка с това нарушение е допуснато и нарушение на чл.93, ал.1 от ЗДСл, поради което са налице предпоставките на чл.93, ал.2 от с.з.

Основателни са и доводите на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена при нарушение на чл.91 от ЗДСл. В същата не е изследвано цялостното служебно поведение на В.П., каквито са изискванията на чл.91, ал.1, т. 4 от закона. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не се съдържат практически никакви конкретни съображения, с които да бъде обоснована преценката за налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание, поради което съдът не е в състояние да провери преценката на ответника, свързана с обективността и съразмерността на същото.

По изложените съображения съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава.

С оглед този изход от производството в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК. Претендира се адвокатско възнаграждение за първоначалното разглеждане на делото от АС- Плевен в размер на 500 лв., както и 500 лв. за производството пред касационната инстанция. От приложеното адвокатско пълномощно и договор за правна помощ на л.4 от АД № 144/2017г. е видно, че жалбоподателката е заплатила на адв. А. в брой сумата от 500 лв. В кориците на адм.д. № 10885/2017г. по описа на ВАС не се съдържа адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, от които може да се направи извод за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, поради което съдът намира, че следва да присъди единствено сумата, заплатена от жалбоподателя в хода на първото по ред първоинстанционно разглеждане по делото, а именно 500 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В.И.П. ***, подадена чрез адв. А. ***, Заповед № РД-16-012/26.01.2017г. на Началника на ДНСК – София, с която на осн. чл. 89 ал.2 т.1 и т.5 , чл. 90 ал.1 т.5 от ЗДСл на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на осн. чл. 107 ал.1 т.3 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение като „инспектор” в РО - НСК Плевен при РДНСК – СЗР.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от АПК ДНСК- София да заплати на жалбоподателя В.И.П. *** сумата от 500 /петстотин/ лв., съставляваща заплатено от жалбоподателката възнаграждение за един адвокат.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за един адвокат за производството пред ВАС по а.д. № 10885/2017г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :