ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1956

гр. Плевен, 07.10.2019 г.

Административен съд – Плевен, шести състав в закрито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав

Съдия: Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдият и. адм.дело № 825 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

С решение № 60 от 12.02.2019 година съдът е отхвърлил искова молба на Т.В.Т.,*** срещу ГДИН, гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21 като възложител на дейността на ОЗ –Плевен по реда на чл. 284 от ЗИНЗС с искане за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лева и законната лихва до датата на окончателното изплащане на претендираната сума за претърпени неимуществени вреди за периода 13.07.2018 г – 17.07.2018 година, когато пребивава в коридора „разпределител“ при ОЗ –Плевен, тъй като не е имал право на телефонни разговори и престой на открито по един час на ден и е оставил без уважение искането на процесуален представител на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Подадена е касационната жалба от ответника срещу решението в частта за разноските, която е изпратена на Върховен административен съд и с определение № 11020/15.07.2019 г. –Върховен административен съд –Трето отделение е оставил жалбата без разглеждане и изпратил на съда да се произнесе по жалбата в частта по разноските.

В жалбата се посочва, че разноски за юрисконсултско възнаграждение са дължими, тъй като съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването подателят на жалбата заплаща всички направени разноски по делото, включително минималното възнаграждение за адвокат, като за неуредените случаи се прилага ГПК. Съгласно разпоредбите на ГПК разноски се дължат. Посочва се практика на съда по производство по реда на ЗИНС. Прави искане за присъждане на разноски.

Искането е изпратено на страните за становище.

Съдът намира искането за процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС ищецът дължи заплащане на разноските по производството, ако искът бъде отхвърлен изцяло; при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. В ал. 3 на чл. 286 от ЗИНЗС е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Законодателното разрешение на въпроса относно отговорността за разноски в съдебния исков процес по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 285, ал. 1 във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, представлява отклонение от общите правила по ГПК. При прилагането на тази нормативна регламентация от една страна следва извода, че хипотезите, при които ищецът дължи разноски, са изброени изрично и изчерпателно в чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, а от друга че отговорността за разноски на загубилия делото ищец, се ограничава само до разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за възнаграждение за свидетели и вещи лица т. е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, обуславя извод, че в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо независимо от изхода на делото, предвид специалните разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", поради което и искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на такова възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Административен съд –Плевен, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение искане на ГДИН, гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21 чрез юрк. П. за изменение в частта за разноските на решение № 60 от 12.02.2019 година по и.адм дело № 825/2018 г по описа на съда.

Определението да се съобщи на страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ: /п/