РЕШЕНИЕ

№ 60

Плевен, 12.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и.адм. дело № 825 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от  Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 203 от АПК.

Делото е образувано по искова молба на Т.В.Т.,*** срещу ГДИН, гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21 като възложител на дейността на ОЗ –Плевен по реда на чл. 284 от ЗИНЗС с искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 13.07.2018 г – 17.07.2018 година, когато пребивава в коридора „разпределител“ при ОЗ –Плевен, тъй като не е имал право на телефонни разговори и престой на открито по един час на ден. Претендира заплащане на обезщетение в размер на 1000 лева ведно със законната лихва от датата на окончателното изплащане на претендираната сума и възстановяване на държавната такса.

В исковата молба се твърди, че са му причинени неимуществени вреди чрез действия и бездействия на териториалната служба ОЗ-Плевен. Сочи, че в периода 13.07.-17.07.2018 г. са му нарушени системно негови законни права. По това време е пребивавал в коридор „разпределител“ при ОЗ-Плевен. Настанен е бил там с оглед участие в съдебно заседание по н.о.х.д. №136/2018 на РС-Левски, насрочено за 16.07.2018 г. от 11.00 часа. През този период правото му на телефонна връзка, съгласно чл.86, ал.1, т.5 от ЗИНЗС му е било отнето в противоречие със заповед № 1-4051/03.10.2016 г. на Директора на ГДИН. През същия период му е било отнето и правото на престой на открито минимум 1 час на ден, съгласно чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Сочи, че системното ограничение или отнемане на предоставени от закона права, води винаги до нарушаване на чл.3 от ЗИНЗС, поражда в ощетения чувство на незащитеност, че това, което законът дава като изрични права, затворническата администрация е в състояние своеволно да отнема. Иска да се осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените негативи в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху сумата до датата на окончателното изплащане, като и да му се възстанови внесената държавна такса.

С определение № 1171/14.09.2018 г. /л.6/ са конституирани страните и е дадена възможност на ответника да представи писмен отговор.

Ответникът ГДИН, представя писмен отговор на ИМ /л.л.13-14/, чрез юрк. П. /пълномощно на л.15/, в който се сочи, че ИМ е недопустима, алтернативно - неоснователна. Сочи, че ищецът не е посочил, какви неимуществени вреди е претърпял. Твърди, че не са налице сочените незаконосъобразни действия и бездействия, като прилага като доказателство справка от затвора Плевен. Не е нарушен чл.3 от ЗИНЗС. Твърди, че затворническата администрация е предоставила и осигурила възможност да използва предоставените му от закона права. Моли да се отхвърли иска и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В съдебно заседание ищецът -Т.В.Т., редовно призован, се явява лично. Смята, че заслужава обезщетение за тези два дни, в които не е присъствал на престоя на открито поради една или друга причина, както и за лишаването му от възможността да се свърже с майка си, за да я уведоми, каква присъда има. Не претендира заплащането на държавната  такса от 10 лв. Посочва, че липсват основания да му бъде отказан престой на открито, като на 15 и 16.07.2018 г. са му отказали престой на открито, а но 16.07.2018 г, когато делото е приключило в гр. Левски, са били върнати и изкарани от старшина в 04.40 часа на престой на открито с претекст от старшината да направят 5 дължини и да бъдат прибрани.

В съдебното заседание ответникът -Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София се представлява от юрк. П.. Оспорва изцяло предявената искова молба като неоснователна и недоказана. Намира, че от събраните доказателства, се установява, че не е налице твърдяното бездействие - видно от протокол от съдебно заседание от 06.12.2018 г.,  по време на разпит на свидетел, посочен от ищеца - свидетелят Б. е обяснил, че лице на име М. е щяло да даде на ищеца карти за провеждане на телефонни разговори. Съгласно  т. 9 от приложената заповед в настоящото производство, не се разрешава преотстъпването и ползването на чужди карти за провеждане на телефонни разговори, и дори и да е имало възможност да се предостави чужда карта, то това би било незаконосъобразно от страна на ищеца. Посочва, че ищецът не е имал фонокарта, с която да провежда телефонни разговори. Същият по думите от посочения от него свидетел е възнамерявал да извърши  дисциплинарно  нарушение, като е щял да ползва карта на друго лице. С оглед на това, счита че не са налице действия или бездействия, които да са незаконосъобразни, от страна на служителите на затвора. Намира, че Т. не е лишен от правото, което му е предоставено от закона. Неоснователни е исковата претенция и в частта и за лишаване от право да ползва предвидения по закон престой  на открито, тъй като от приложените по делото доказателства, които ищецът не е оспорил, той е имал възможността  да ползва престой на открито. От книгата за проведен престой на открито е видно, че определен брой лица, които  са били в четвърти  етаж, в  корпуса на затвора, тези по чужда делегация, не са ползвали, тъй като са отказали ползване на престой на открито. Счита, че не е имало обективна възможност и не е имало задължение на администрацията да предостави ползването на престой на открито, тъй като това е извън посочения час в графика. Лицето е взето рано сутрин и е върнато след час за престой на открито в корпуса на Затвора – Плевен. Това кореспондира с показанията на свидетеля Б., с който двамата са съпроцесници в друго производство. Счита, че не е налице първата предпоставка, която да ангажира отговорността по настоящото производство на ГДИН, в частност служителите от нейната администрация. Посочва, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства за претърпените от него неимуществени вреди, в следствие на твърдените незаконосъобразни действия, нито пък връзка между такива действия и настъпили вреди. Намира, че не е налице нито една от предпоставките, които водят до реализирането на отговорността на ответника. Счита, че исковата претенция е неоснователна  и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Моли да се присъди исканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В съдебно заседание –представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, прокурор Йорданка Антонова дава заключение, че с оглед на събраните доказателства по делото предявената искова молба се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Намира, че няма бездействие и никакви извършени противоправни действия от страна на администрацията на Затвора – Плевен, тъй като затова, че лицето не е осъществило телефонна връзка и относно престоя  на открито, са налице обективни невъзможности да бъдат осъществени. Първото поради липса на фонокарта – собственост на ищеца, а за престоя на открито на първия и последен ден от престоя в Затвора – Плевен, той е бил конвоиран до Районен съд гр. Левски за воденото там дело. Другите два дни е отказал да осъществи престой на открито, поради причините, които е заявил. При тези обстоятелства, счита исковата молба за недоказана и моли да бъде отхвърлена.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно справката на л.18, Т. изтърпява наказание в затвора Ловеч. В периода 13.07.-17.07.2018 г. е пребивавал в затвора Плевен като чужда делегация. Бил е настанен в приемно отделение - четвърти етаж. Видно от справката на л.97, л.с. Т. е бил конвоиран от ЗО “Атлант - Троян“ на 12.07.2018 г. до затвора - Ловеч от служители на затвора - Ловеч. От ОЗ „Охрана-Ловеч“ на 13.07.2018 г. /петък/ в 13.30 часа е конвоиран от Затвора-Ловеч до Затвора гр.Плевен по н.о.х.д. №136/2018, насрочено за 16.07.2018 г. от 11.00 часа в РС Левски. На 16.07.2018 г. в 08.40 часа Т. е приет от служители на ОЗ „Охрана - Плевен“ за конвоиране от затвора Плевен до РС Левски за представяне по посоченото дело, като е върнат обратно в 14.05 часа. На 17.07.2018 г. в 08.30 часа е приет от ОЗ „Охрана - Плевен“ за конвоиране от Затвора Плевен до ИС“ИН“ гр.Велико Търново за представяне по н.о.х.д. №234/2018 в гр.Свищов на 19.07.2018 г. от 11.00 часа, като е предаден на служителите на ОЗ „Охрана - Велико Търново“ в 12.40 часа.

По делото е представен график за разпределение на времето на лишените от свобода от четвърти етаж в корпуса на затвора - Плевен, /л.л.94,95/, като видно от същия, престоят им на открито е предвиден от 09.00 до 10.00 часа.

Видно от писмото от Затвора Плевен рег.№Р-7442/13.12.2018 г. /л.91/, за периода 13.07-17.07.2018 г. не се съхраняват видеозаписи от камерите, монтирани на четвъртия етаж на затвора Плевен. Същите записи се съхраняват 1 месец. В същото писмо се сочи, че за осъществяване на телефонни разговори, л.с. ползват телефонни апарати Мобика, монтирани от Виваком. Разговорите се осъществяват с предплатени импулсни карти.

По делото е разпитан свидетел - Ф.И.Б., посочен от ищеца. Същият заявява, че когато са поискали телефонно обаждане, служителят на етажа е отговорил „Дърпай навътре, мършо“. Държанието му е било гадно. След връщане от делото са стояли на каре 15 минути най-много. Св. не е имал фонокарта, взел е такава от М., който е изтърпявал наказание в Белене. Св. не помни през тези дни ищецът да е искал да проведе разговор и някой от служителите да му е казал, че не може да проведе такъв разговор. Първия ден не са ги изкарвали на каре, въпреки че им се полага, като на него са отказали само телефон. След това признава, че след като е получил картата от М., се е обадил по телефона, като за да се проведе телефонен разговор, чука по вратата, на него са му дали възможност да се обади. Твърди, че не знае, защо ищецът не се е обадил по телефон, като той не е имал карта за телефон, за карта трябва да има пари, като е получил карта за телефон от М., но не се спомня, дали е поскал и дали е провел разговор по телефона.

В о.с.з. на 06.12.2018 г. /л.л.76-81/ ищецът заявява, че е имал две фонокарти от затвора Ловеч, като за да си закупи карта от затвора - Плевен трябва да напише заявление и да изчака 3 дни, за да му активират картата. На 16.07. са се прибрали след делото около 14.30 часа.

По делото са приобщени извлечения от: книга за подавани молби от л.с. /л.л.63-70/, от която е видно, че Т. не е подавал молби в процесния период; дневник за провеждане на престоя на открито /л.л.30, 58-62/, от който е видно, че на 13, 14, 15, 16 и 17.07.2018 г. л.с. на четвърти етаж са провеждали престой на открито, като настанените в приемно отделение на 13, 14 и 15.07 са отказали престой на открито, а на 16 и 17.07 л.с. не са били налице л.с. в приемно отделение; книга за движението на лишените от свобода /л.л.52-57/, от която е видно, че Т. е постъпил на 13.07.2018 г., и е напускал на 16.07 и 17.07.2018 г. затвора Плевен.

По делото е приобщена заповед № Л-4051/03.10.2016 г. на главния директор на ГДИН /л.л.50,51/, съгласно която лишените от свобода могат да разговарят с неограничен брой абонати и без ограничение на продължителността на разговорите. Със същата заповед е предвидено, че л.с. могат да закупуват фонокарти от лавката на затвора, както и да получават такива по време на свиждане или чрез кореспонденция от близките си. Съгласно същата заповед, фонокартите са лични и не се разрешава преотстъпването им за ползване на други лишени от свобода.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Исковата претенция е процесуално допустима,но неоснователна.

Ответникът е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, която е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и затворът в гр.Плевен, са нейни териториални служби (чл. 12, ал.2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.

Твърдят се неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на незащитеност вследствие на отнемане на права от страна на затворническата администрация, а именно право да се обажда по телефон и право да разходка на открито. Периодът на ИМ е 13.07.2017 г. - 17.07.2018 г., а мястото на извършването - Затвора Плевен.

Съгласно специалната разпоредба на  чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, съгласно който е налице забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, провертяване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснованата употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съдът счита, че нарушение на тази забрана е и лишаването от право на престой на открито не по-малко от един час на ден и лишаването от право на телефонни разговори. Тези права на л.с. са изрично посочени в чл.86, ал.1, т.1 и т.5 от ЗИНЗС.

Съдът намира, че не се доказа в настоящото производство твърдението за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за посочения по-горе исков период. За да е основателен искът за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.

В ИМ се твърдят незаконосъобразно действие и незаконосъобразно бездействие на администрацията, изразяващи се в лишаване от право на престой на открито не по-малко от един час на ден и лишаването от право на телефонни разговори.

По така наведените твърдения съдът съобразява следното: Твърденията за лишаване от право на престой на открито не по-малко от един час на ден се опровергават от събраните по делото доказателства. На 13, 16 и 17.07 ищецът е пребивавал в затвора Плевен извън часовете, предвидени за престой на открито, но това му право фактически е било предоставено, доколкото в тези дни не е бил само в килията, респективно сградата на затвора. През тези дни е бил транспортиран, като е пребивавал повече от един час всеки ден извън местата за лишаване от свобода, включително е бил и на заседание на РС-Левски. Въпреки че е пребивавал на открито по начин, различен от обичайния, съдът приема, че правото му на престой през тези дни не е било нарушено. По отношение на 14 и 15.07.2018 г., когато през цялото време е бил в затвора Плевен, видно от представената книга за провеждане на престоя на открито, на лишените от свобода на четвърти етаж е било предоставено това право, като лишените от свобода в приемно отделение, също намиращо се на четвъртия етаж, са отказали провеждането на престоя. Същите доказателства не са били оспорени по делото и съдът следва въз основа на същите да направи своите правни изводи. Нещо повече, св. Б. сочи, че само първия ден не са ги извеждали на каре, а в деня след делото /който ден е 16.07.2018 г./ престоят е продължил по-кратко. Липсват доказателства за лишаване от право на престой на открито не по-малко от 1 час, и са налице доказателства, че е бил осигурен такъв престой през дните от процесния период, включително когато ищецът е бил извън сградата на затвора Плевен. С оглед липсата на оспорване на представените писмени доказателства съдът приема, че това право не е било отказано от ищеца.

По отношение твърденията за лишаването от право на телефонни разговори, същите се опровергават от събраните доказателства. Видно от приложените писмени доказателства, използването на телефон става с карти с предплатени импулси. Ищецът признава, че няма такава карта за затвора Плевен. Същият обаче не е поискал да си закупи такава, като от книгата за молби е видно, че не е искал снабдяването си с такава карта, а от показанията на св.Б. е видно, че не е имал пари, за да може да си я закупи. Свидетелските показания за възможността за провеждане на телефонни разговори са противоречиви в тази им част. От една страна, св.Б. сочи, че когато са поискали телефонно обаждане, служителят на етажа е отговорил „Дърпай навътре, мършо“, и държанието му е било гадно. След това обаче заявява пред съда, че е взел фонокарта от друг л.с. - лице на име М., с която карта се е обадил по телефона, като описва как става искането за обаждане по телефон. По отношение на ищеца сочи, че не знае защо ищецът не се обадил по телефон. Признава, че ищецът не е имал карта за телефон. Ищецът обаче също е получил карта за телефон от М., но св. не се спомня дали е поскал и дали е провел разговор по телефона. Лишаване от право да се проведе телефонен разговор е налице само ако провеждането на такъв разговор е поискано и отказано от страна на затворническата администрация, което не се доказва по делото.

Самият ищец признава, че за да може да ползва телефон, следва да има фонокарта, за каквато е видно, че не е подавал молба да му се осигури. След като не се е снабдил с такава карта по предвидения в заповед № Л-4051/03.10.2016 г. ред, не може да се смята, че правото му на телефонни разговори е било възпрепятствано. Разговор може да се осъществи само от лице, снабдено с такава карта.

По отношение на твърденията на процесуалния представител на ответника, че не се твърдят конкретни неимуществени вреди, съдът отбелязва, че с оглед изложените по-горе мотиви на ЕСПЧ, такива вреди винаги се предполагат при доказани лоши условия на задържане. В случая обаче такива лоши условия не са доказани.

С оглед на изложеното, ИМ е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло, включително и акцесорната претенция за лихва върху исканата като обезщетение сума.

С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.

Воден от горното, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отхвърля искова молба на Т.В.Т.,*** срещу ГДИН, гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21 като възложител на дейността на ОЗ –Плевен по реда на чл. 284 от ЗИНЗС с искане за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лева и законната лихва до датата на окончателното изплащане на претендираната сума за претърпени неимуществени вреди за периода 13.07.2018 г – 17.07.2018 година, когато пребивава в коридора „разпределител“ при ОЗ –Плевен, тъй като не е имал право на телефонни разговори и престой на открито по един час на ден.

Оставя без уважение искането на процесуален представител на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/