Р E Ш Е Н И Е

№ 555

гр.Плевен, 22.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Катя Арабаджиева

Ралица Маринска

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 815 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 20 от 15.05.2019 г., постановено по анд № 317/2019 г., Районен съд – Никопол е потвърдил наказателно постановление №КГ-2138/29.05.2018г. на зам. председател на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, с което на ЕТ“ ГЕА – Ц.Н.“ с ЕИК 824033365, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.“****“ № *, вх.*, ап.**, представлявано от Ц.Н. Н., на основание чл.34 ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), чл.83 ал.1 от ЗАНН и чл.43а ал.3 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева за нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, във вр. с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията и техния контрол и на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, за това, че на 9.01.2018 г. е разпространявал течно гориво – гориво за дизелови двигатели, за което на 11.01.2018 г. с Констативен протокол № КП-0006/11.01.2028 г. е установено несъответствие с изискванията за качество съгласно Приложение 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК).

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ „ГЕА – Ц.Н., представлявано от Ц.Н. Н., чрез адвокат И. П. М. ***, който счита същото за неправилно и в несъответствие с целта на закона. Намира, че нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност, е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че в този смисъл би могло да се приеме наличието на предпоставките по чл. 93, т. 9 от НК и извършеното да бъде охарактеризирано като нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Твърди, че такава преценка за маловажност не е била направена от наказващия орган, за да бъде предприето налагане на наказание още при констатираното нарушение. Според касатора, макар че е налице констатирано нарушение, следва да се спазва принципа на съразмерност, законово установен в чл.28 от ЗАНН и административно наказващият орган е следвало да обсъди всички тези обстоятелства преди да се произнесе и да наложи тази имуществена санкция. Сочи, че в издаденото НП липсва мотивация на административно наказващия орган, защо не се прилага чл. 28 от ЗАНН, както го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Позовава се на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, според който административният орган събира всички необходими доказателства и осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително с предупреждение. Предвид факта, че констатираното нарушение се оказва от незначителен характер счита, че започване на наказателно производство е довело до налагане на санкция, която във всички случай е несъразмерна с допуснатото нарушение. Не оспорва, че е налице нарушение, но намира, че то може да се отнесе към деяние с незначителен характер. Посочва също, че нарушението е извършено за първи път, не е ощетен държавния бюджет, няма данни наказаното лице да е укрило информация и не е осуетявало проверката, от което е видно, че се касае за невиновно поведение, тъй като различията в показатели на горивото не е защото наказаното лице го е направило или пък е желало то да бъде такова, а реално такова му е било докарано от доставчика. Навежда доводи, че доставчика на горивото може да замърси съответното гориво и че касаторът нито е знаел, нито пък е имал възможността да узнае, че превозвачът при превозване на горивото е замърсил същото. Счита, че наказанието в случая дори в минимален размер ще е несъразмерно тежко и незаслужено. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 09.01.2018 г., длъжностни лица от ДАМТН извършили проверка на бензиностанция, намираща се в гр. Гулянци, Индустриални зона, стопанисвана от ЕТ„ГЕА-Ц.Н..“, относно спазване на изискването, визирано в чл.8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във вр. с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията и техния контрол. В хода на проверката в присъствието на св.И.С.., продавач - консултант в проверяваният обект, от 2 броя бензиноколонки – бензиноколонка №1 и бензиноколонка № 2, били взети от всяка по 4бр.контролни и 2бр. арбитражни проби, в еднократни, охладени, чисти съдове, от разпространяваното течно гориво – автомобилен бензин А-95Н и гориво за дизелови двигатели, за което бил съставен и протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пл-002/09.01.2018 г. По време на проверката, било установено, че последната доставка на горивото е в количество 14 115 л. по нареждане за експедиция № 132026/30.11.2017 г. и Декларация за съответствие № 483/13.11.2017 г., издадена от ,Дукойл Нефтохим Бургас“ АД, за партида № 483, в общо количество 3 213 т. Установено било също, че наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 2 в момента на проверката е 8 821 л. В подвижна лаборатория в гр.Плевен били извършени изпитвания на взетите проби, при което били установени несъответствия, констатациите от които били отразени в Протокол от изпитване № Р-0004-2/10.01.2018 г. и въз основа на него е дадено Експертно заключение № ЕЗ-0015/10.01.2018г., както и в Протокол от изпитване № Р-0004/11.01.2018 г. Според експертното заключение, горивото за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по показатели, както следва: "дестилационни характеристики", „съдържание на сяра“ и „пламенна температура“. В стационарна лаборатория в гр.София били извършени изпитвания на взетата проба от дизеловото гориво, при което отново били потвърдени резултатите от първото изпитване, и било установено, че показателите "дестилационни характеристики", „съдържание на сяра“ и „пламенна температура“ не съответстват на въведените с Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол изискване за дестилация, съдържание на сяра и пламна температура на този вид горива. Констатациите били отразени в Протокол от изпитване, приложен на л.40 по делото и издаден въз основа на тях Констативен протокол № КП-0006/11.01.2018 г., според които горивото не съответства на изискванията за качество по 3 показателя - "дестилационни характеристики", „съдържание на сяра“ и „пламенна температура“.

С писмо с изх. № 84-00-31/30.01.2018 г., управителят на ЕТ бил поканен да се яви за съставяне и връчване на Акт за административно нарушение (АУАН).Поканата е била получена на 1.02.2018 г. на адреса на седалището на дружеството от неговата съпруга – С.Н.а в качеството й на упълномощено лице, видно от обратната разписка. Поради неявяване на управителя или негов пълномощник на ЕТ на посочената в поканата дата, актът е съставен на 2.03.2018 г. в негово отсъствие, на основание чл. 40, ал. 2 и ал. 4 от ЗАНН, в който са отразени констатациите от проверката. Актът е връчен на 6.03.2018 г. на надлежно упълномощено от управителя лице . Въз основа на съставения акт било издадено от Зам. председател на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор оспореното НП.

Горната фактическа обстановка съдът установил по несъмнен начин от събраните по делото доказателства –показанията на актосъставителя и разпитаните свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът кредитирал като обективни, логични, незаинтересовани и кореспондиращи с писмените доказателства показанията на всички разпитани по делото свидетели – тези на административнонаказващия орган и свидетелят, посочен от жалбоподателя. Съдът ценил като неоспорени приложените към делото протоколи от проверката и вземане на проба от течно гориво , констативен протокол, протоколи за изпитване и експертно заключение и др., видно от които по изпитаните показатели и получените резултати относно дизеловото гориво не съответстват на изискванията за качество в Приложение №2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол по 3 вида показатели.

Въз основа на горната установеност, съдът изложил мотиви, че с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ е установена забрана за пускане на пазара, разпространяване, транспортиране и използване на течни горива, неотговарящи на изискванията за качество, определени в НИКТГУРНК. Направил извод, че ЕТ разпространява гориво за дизелови двигатели, което не съответства на изискванията за качество по показателите "дестилационни характеристики", „съдържание на сяра“ и „пламенна температура“. Приел, че е осъществен съставът на нарушението по чл.8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във вр. с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията и техния контрол, за което правилно и законосъобразно дружеството е санкционирано с имуществена санкция в размер на 30 000 лева и е постановено да заплати направените разходи за вземане и изпитване на пробата в размер на общо 840.00 лв. Отклонението от посочените изисквания, съдът приел за безспорно нарушение на изискванията към качеството на разпространяваното гориво - деяние, обявено за наказуемо с нормата на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ.

Съдът направил изводи, че съставения акт и издаденото НП съдът не страдат от съществени процесуални нарушения, АУАН отговаря на изискванията относно формата и съдържанието му, установени в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. В случая нарушението е установено въз основа на официални писмени документи по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, вр. чл. 85 от ЗАНН - протоколи за изпитване и констативен протокол.Представител на дружеството не се е явил в указаното в изпратеното писмо на ДАМТН време и място, за съставяне на АУАН, поради това в случая е налице приложимост и на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която норма при нарушение, установено въз основа на официални документи, АУАН може да се състави и в отсъствие на свидетели. Съдът се позовал и на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, установяваща задължение за АНО да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта,, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението и да е индивидуализиран нарушителят. Направил извод, че в конкретния случай в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати нарушения, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Съдът приел и за законосъобразно определен размерът на наложената с НП санкция На тези основания потвърдил НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на ЕТ деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че пробите от дизеловото гориво са взети при спазване на предвидената в Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, процедура. Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание  чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ в качеството му на краен разпространител, какъвто ЕТ безспорно е съгласно легалното определение на т. 20 § 1 от ДР на ЗЧАВ. С разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е регламентирано, че безспорното притежаване на декларация за съответствие от производителя на горивото е изключено ex lege като основание за отпадане отговорността на крайния разпространител, поради което притежаването на такава от ЕТ не го освобождава от отговорност за това нарушение. С НП на ЕТ е наложена имуществена санкция за констатираното нарушение, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което АНО изобщо не е длъжен да изследва въпроса за вината при извършване на нарушението. Наложеният размер на санкцията от 30 000 лева съответства на броя на констатираните несъответствия по три показателя-„дестилационни характеристики“, „Съдържание на сяра“ и „пламна температура“, каквато е била повелята на нормата на чл.34, ал.3 от ЗЧАВ в приложимата към датата на извършване на нарушението редакция- ДВ, бр. 99 от 2006 г. Понастоящем в ЗЧАВ също се съдържа аналогична регламентация относно пропорционалното нарастване на размера на глобата, но вече в чл.34, ал.7 / ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 3.01.2019 г./- Размерът на наложените глоби и имуществени санкции нараства пропорционално спрямо минималния им размер в зависимост от броя на установените несъответствия с изискванията за качество, определени в наредбите по чл. 8, ал. 1 или чл. 8а, ал. 1.

Неоснователно е релевираното с касационната жалба оплакване, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение. В чл. 93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено легално определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В случая от една страна нарушението е формално, на просто извършване, като е неотносимо към преценката му налице ли са вреди и дали е изтеглено и унищожено горивото, негов предмет. Няма и данни и твърдения горивото да е било незабавно изтеглено от пазара и/или унищожено. Конкретното деяние не съставлява по-ниска степен на обществена опасност, то е типично за деянията от този вид. Въвеждането на толкова висок минимум на имуществената санкция, предвидена в чл. 34, ал.2 от ЗЧАВ показва идеята на законодателя да въведе засилена закрила на обществените отношения, свързани с контрола и опазването на чистотата на атмосферния въздух, тъй като неизпълнението на въведените задължения застрашава с голям интензитет здравето и живота на хората, вкл.от гледна точка изискванията за сигурност и защита правата на потребителите. Предмет на закрила са и други обществени отношения, според разписаното в чл.1 от ЗЧАВ, регламентиращ целта на закона-освен опазването на здравето на хората и на тяхното потомство, още опазване на животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, както и предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух. Именно тези защитавани обществени отношения са обусловили законодателното разрешение разпространението на течни горива, несъответстващи на определени показатели за качество, да бъде предвидено и определено като противоправно и общественоопасно съставомерно деяние, съответно квалифицирано като административно нарушение по чл. 8, ал.2 от ЗРА. В случая дори особеностите на самото деяние-фактът, че се разпространява гориво, в случая дизелово, което е леснозапалимо вещество и всяко превишаване на края на кипене при авария би имало съществено значение за настъпването на общоопасни последици за намиращите се в близост до бензиностанцията хора и други движими и недвижими вещи. Възможните неблагоприятни последици, които биха настъпили от евентуален инцидент в бензиностанцията, са взети предвид от законодателя именно чрез предвиждането на такъв висок минимален размер на санкция. В този смисъл не са налице основания констатираното и вменено на касатора административно нарушение да се квалифицира като маловажно.

Ето защо оспореното решение като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 15.05.2019 г., постановено по анд № 317/2019 г. на Районен съд – Никопол.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2./п/