Р Е Ш Е Н И Е

№ 230

гр.Плевен, 23.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на  единадесети април  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                        Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното  от съдия Арабаджиева административно дело № 809 по описа на Административен съд-Плевен за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във връзка с чл.46, ал.5 от ЗОС.

            Образувано е по жалба от С.Н.П. *** против Заповед № РД-10-1439 от 4.09.2015 г. на кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“ Плевен и жалбоподателката за ползваното от нея жилище, находящо се в гр.Плевен, ул. ***, разпоредено е П. да освободи доброволно описания жилищен имот до 25.09.2015 г. и е посочено, че в случай на неизпълнение в посочения срок следва да започне процедура по принудителното му изземване по чл.65 от ЗОС.

            В жалбата са наведени доводи, че жалбоподателката отговаря на условията за настаняване в общинско жилище и продължаване  на заповедта, както и че няма промяна, за да й се предлага друго жилище. Моли съда да спре изпълнението на заповедта за прекратяване на наемните правоотношения.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.В.Ч. ***, назначена за служебен защитник на П. с Определение  №589/25.03.2019 год., която поддържа жалбата, моли за отмяна на заповедта. Счита, че неправилно и неоснователно й е прекратен договора за наем с Община – Плевен, позовавайки се в заповедта на чл. 46, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗОС, вр. с чл. 32, т. 6 и 7 от същия закон, както и Наредба 18 на Общински съвет и по-конкретно чл. 5. Формално е основанието за прекратяването на договора, тъй като чл. 32, т. 6 и 7 от закона не съществуват. Не е ясно защо е изписана тази разпоредба и защо препраща 47 към 32 от ЗОС. Твърди, че се съдържа позоваване на Наредба 18, чл. 5, ал. 1 и 5 от Наредбата , но това основание не е относимо към П.  и по никакъв начин не я задължава. Обитавайки, ползвайки жилището като наематели с Ц.К.- нейната сестра е изписано  същото основание, но от доказателствата по делото се установява, че  тя получава и се разпорежда веднага с този имот,  като го дарява на дъщерята. Това става през март 2015 г., а договорът и заповедта, с която е настанена П. са от август месец и са еднолично към нея, т.е. към този момент, Ц.К.получава имота и се разпорежда с него и го дарява, както е изписано в Наредбата „не се ползва, не притежава друг имот“ , но основание и това обстоятелство не са относими към заповедта на С.П., на която по същия начин е преписано вкл. 32, който не съществува от ЗОС и Наредба 18. Едно общо основание, че е изтекъл срокът, но и след изтичане на срока от 1991 г. на всеки пет години на нея й е подновяван договорът, заедно със сестра й. Не е имало нарушение от нейна страна, за да се търси причина и да й се прекрати на формално основание договора за наем. Същественото е че на практика с предходната заповед тя е настанена заедно с Ц.К.като е изписано „Ц.К.и С., ведно със семейството й“.  Твърди, че  на практика семейството продължава да живее със С.П. в това жилище, което въпреки издадената заповед тя не е освободила.

Ответникът по жалбата –кметът на община Плевен, е депозирал по делото становище чрез юрисконсулт Д.Б., който счита жалбата за процесуално допустима, но неоснователна. Сочи, че с настанителна заповед № РД-11-111 от 22.07.2010 г. и последвал договор за наем от 3.08.2010 г. Ц.К.и С.П. са настанени в общинско жилище, находящо се на адрес гр.Плевен, ул. ***. Сочи се също, че във връзка с изтичане на петгодишния срок на договора за наем, до Ц.К.и С.П. е изпратено предизвестие, с което са уведомени, че срокът им за настаняване в общинското жилище изтича на 3.08.2015 г. и ако желаят да продължат ползването на общинския имот е необходимо до 3.07.2015 г. да представят документ за обстоятелствата по чл.5 от Наредба 18 на Общински съвет – Плевен. Твърди се, че на 2.07.2015 г. наемателите са подали молба до Директора на ОП „Жилфонд“ Плевен за продължаване на наемното правоотношение за жилището, при разглеждането на която е установено, че Ц.К.не отговаря на изискванията на чл.5 ал.1 т.3, поради което е започната процедура по прекратяване на наемните отношения с нея. Посочва, че на заседание на 29.07.2015 г. Комисията за решаване жилищните нужди на гражданите към Общински съвет – Плевен е разгледала представените от С.П. документи за продължаване срока за настаняване в общинско жилище и е взела решение С.П. да бъде служебно преместена в друго общинско жилище поради факта, че ползваното от нея към момента се явява с по-голяма жилищна площ от полагаемата й се, въз основа на което е издадена Заповед, с която на С.П. е предоставено общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул. ***, със застроена площ от 23,50 кв.м., което напълно отговаря на жилищната й нужда и е изцяло съобразено с текста на чл.16 ал.1 т.1, регламентиращ, че за едночленно семейство полагаемата жилищна площ е 25,00 кв.м. П. е отказала да получи заповедта, което води до загуба на създадените с нея права и лицето губи право за настаняване в общинско жилище за период от 5 години и поради това е уведомена за прекратяване на наемните правоотношения, последвано от издаване на процесната заповед.

В съдебно заседание ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт Б. с надлежно пълномощно на л.184 от делото, който оспорва жалбата. Сочи, че Заповед № РД-10-14 39/04.09.2015 г. е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, преповтарящ и чл. 32, т. 6 от Наредба 18, според който текст договорът се прекратява поради изтичане на срока на договора. На второ място  сочи, че  подробно в представеното становище са изложени всички процедури и всички действия на административния орган относно договорните отношения със С.П. и Ц.К.. С решение на ВАС, което е приобщено по делото е потвърдено правилно прекратяването на договорните отношения с Ц.Н. К.. От 2015 г. до настоящия момент почти четири години, двете обитават жилище, за което договорни отношения са изтекли. С.П. след подаване на молба за издаване на нова настанителна заповед е уведомена поради какви причини не може да продължи да ползва въпросното жилище на „***“, и за да бъдат удовлетворени жилищните й нужди, административният орган е счел, че същата има право на друго общинско жилище, което да отговаря на жилищните й нужди. Със своя заповед кметът на Община - Плевен е предложил на С.П. ***, което тя категорично е отказала. Този отказ води до загуба на създадените права със заповедта, както и води до загуба на право за настаняване в общинско жилище за срок от 5 години. Моли съда да потвърди оспорената заповед.

            Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

            Със Заповед № РД-11-111 от 22.07.2010 г. на кмета на Община Плевен Ц.Н. К.и семейството на С.Н.П. са настанени да ползват общинско жилище, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения с АОС № 31654 и застроена площ 70,24 кв.м., находящо се в гр.Плевен, ул. ***, за срок от пет години.

            С договор вх.№ 1521 от 4.08.2010 г. за наем на общински жилищни имоти, въз основа на Заповед за настаняване № РД-11-111 от 22.07.2010 г., Община Плевен е отдала под наем на С.Н.П. за срок от пет години, считано от 03.08.2010 г. общински жилищен имот – апартамент, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ общо 70,24 кв.м., находящ се в гр.Плевен, ул. ***, срещу месечен наем в размер на 63,34 лв., определен от ОП „Жилфонд“ гр.Плевен, като наемателят се задължава да заплаща месечния наем до 25-то число на текущия месец в брой в касата на наемодателя в гр.Плевен, ул ***, а заедно с него и дължимата такса смет, определена от отдел „Местни данъци и такси“ при Община Плевен до края на първото шестмесечие на текущата година. В договора за наем подробно са описани всички права и задължения на страните, както и условията за прекратяването му. Договорът е подписан от Директора на ОП „Жилфонд“ гр.Плевен Б.П. и Главния счетоводител И.С.И. в качеството на наемодател и от С.П. и Ц.К.в качеството на наемател.

            С предизвестие изх.№ 701 от 18.03.2015 г. Директорът на ОП „Жилфонд“ Плевен е уведомил Ц.К.и С.П., че срокът на договора за наем за временно и възмездно ползване на общинския жилищен имот, в който са настанени, изтича на 3.08.2015 г., след което същият се прекратява и ако желаят да продължат ползването, в срок до 3.07.2015 г. следва да представят в ОП „Жилфонд“ документи за обстоятелствата по чл.5 ал.1 от Наредба 18 на Общински съвет Плевен, придружени с писмено заявление до Директора на ОП „Жилфонд“ Плевен за продължаване срока за настаняване.

            Със заявление вх.№ 1924 от 02.07.2015 г. до Директора на ОП „Жилфонд“ гр.Плевен С.Н.П. и Ц.Н. К.са пожелали да им бъде продължен срока на настанителната заповед.

            Видно от Удостоверение изх.№ 2921/2015 от 23.06.2015 г., издадено от Служба по вписванията гр.Плевен, Ц.К.на 03.07.2014 г. е придобила апартамент в гр.Плевен, ж.к. *** с площ 59,78 кв.м. и на 16.03.2015 г. го е дарила на Ж.А.М.

            Видно от нотариално заверена на 16.07.2015 г. при нотариус А.П. декларация, С.Н.П. и Ц.Н. К.са декларирали, че са съгласни да живеят заедно в предоставеното им общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул. ***.

            С.Н.П. е уведомена с писмо от Зам.председателя на Комисията по чл.8 ал.І от Наредба № 18, че със свое решение от 27.07.2015 г. по протокол № 42, комисията я е картотекирала, като е определила степен на жилищна нужда 5 група, 5 подгрупа.

            До Ц.Н. К.е изпратено писмо № ОУС-301 от 28.07.2015 г. от Председателя на Комисията по чл.8 ал.І от Наредба № 18, с което е уведомена, че с решение от 27.07.2015 г. по протокол № 42 Комисията е отказала картотекирането й на основание чл.5 ал.І т.3 от Наредба № 18, поради прехвърляне на имоти на други лица до пет години преди кандидатстването за настаняване в общинско жилище.

            С Уведомление № ОУС-Ж-94Ц-977-1 от 05.08.2015 г., Ц.Н. К.е уведомена, че документите й за обстоятелствата по чл.5 от Наредба 18 на Общински съвет Плевен са разгледани в Комисията по решаване жилищните нужди на гражданите на заседание на 29.07.2015 г., протокол № 30, т.26 и е взето решение наемните правоотношения с нея да бъдат прекратени, тъй като има отказ от картотекиране и не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище.

            Ц.Н. К.е обжалвала по съдебен ред решението на Комисията по чл.8 ал.І от Наредба 18, с което е отказано картотекирането й. С Решение № 82 от 24.02.2016 г., постановено по адм.д.№ 679 по описа за 2015 г. на Административен съд – Плевен, потвърдено с Решение № 7110 от 07.06.2017 г. на ВАС, Трето отделение, постановено по адм.д. № 4287/2016 г., жалбата на К.е отхвърлена.

            Със Заповед № РД-11-149 от 05.08.2015 г. на Вр.И.Д.Кмет на Община Плевен, на основание чл.43 т.1 от Закона за общинската собственост и чл.20 ал.2 от Наредба 18 на Общински съвет Плевен, е извършено служебно преместване на С.Н.П. в общинско жилище, състоящо се от една стая и сервизни помещения с АОС № 38134 и застроена площ 23,50 кв.м., находящо се в гр.Плевен, ул. ***, за срок от пет години, считано от датата на сключване на договора.

            Със Заповед № РД-10-1335 от 18.08.2015 г.на Кмета на Община Плевен е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“ Плевен и Ц.Н. К., за ползваното от нея общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул. *** и е разпоредено на П. в срок до 31.08.2015 г. да освободи доброволно описания жилищен имот. Заповед № РД-10-1335 от 18.08.2015 г.на Кмета на Община Плевен е обжалвана от К.пред АС-Плевен с жалба, по която е постановено Решение №378/14.09.2017 год. по адм.дело №772/2015 год., с което жалбата е отхвърлена. Решението на АС-Плевен е оставено в сила с решение №2686/22.02.2019 год. на ВАС по адм.дело №11851/2017 год.

            С уведомление № ОУСЖ-94С-332-1 от 21.08.2015 г. на кмета на Община Плевен С.Н.П. е уведомена за откриване на административно производство за прекратяване на наемното правоотношение за ползването на общински жилище имот, в който е настанена, тъй като срокът на настанителната заповед е изтекъл на 3.08.2015 г. В същото се сочи, че представители на Общински инспекторат при Община Плевен са запознали П. със съдържанието на Заповед № РД-11-149 от 05.08.2015 г., но тя е отказала да я подпише, което води до загуба на създадените с нея права, съгласно чл.18 ал.4 от Наредба 18 на Общински съвет – Плевен. Уведомлението е връчено на С.П. на 26.08.2015 г., видно от отбелязването върху същото (л.18-гръб).

            На 04.09.2015 г. е издадена оспорената Заповед № РД-10-1439 на Кмета на Община – Плевен, с която на основание чл.46 ал.2, във връзка с чл.46 ал.1 т.6 от Закона за общинската собственост и чл.32 т.6 от Наредба № 18 на Общински съвет – Плевен е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“ Плевен и С.Н.П. за ползваното от нея общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул. *** и е разпоредено на П. в срок до 25.09.2015 г. да освободи доброволно описания жилищен имот. Заповедта е връчена на С.П. на 9.09.2015 г., видно от отбелязването на л.11-гръб. Жалбата против последната заповед е подадена от П. на 14.09.2015 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена  в срок, от надлежна страна-адресат на акта, който е неблагоприятен за П. и пред компетентния съд.

По същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от кмета на община Плевен, който е издал настанителната заповед, в съответствие с разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОС, поради което същият се явява компетентен за издаването й орган.

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. правни и фактически основания за издаването си. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено изтичане срока на настанителната заповед на 3.08.2015 год.

При издаване на заповедта са спазени  административно-производствените правила при откриването на административното производство по реда на чл. 26 от АПК. С уведомление № ОУСЖ-94С-332-1 от 21.08.2015 г. кметът на община Плевен е уведомил С.Н.П. за откриване на административно производство за прекратяване на наемното правоотношение за ползването на общински жилище имот, в който е настанена, тъй като срокът на настанителната заповед е изтекъл на 3.08.2015 г. , което  е връчено на С.П. на 26.08.2015 г., видно от отбелязването върху същото (л.18-гръб).

Заповедта е в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Жалбоподателката  е  настанена в общинско жилище под наем със срочен наемен договор, приложен на л.13-14 от делото до 3.08.2015 г. След изтичане на срока се счита, че договорът е прекратен. По делото е безспорно установено, че към датата на издаване на оспорената заповед-4.09.2015 год. е изтекъл уговореният срок за настаняване в общинското жилище, поради което са настъпили визираните в  чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС предпоставки. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и в този случай наемното правоотношение се прекратява едностранно, със заповед на органа, издал настанителната заповед, в която се посочва основанието и срока за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Тези разпоредби са инкорпорирани и в текста на чл. 32, т.6 от Наредба №18 за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти, приета с решение на ОС-Плевен №466/2005 год. , цитиран и в издадената заповед. Предвид това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, обусловили прекратяване на наемното отношение.

Съгласно чл. 46, ал. 4 ЗОбС при изтичане на срока за настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят  отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Това е правна възможност,  предвидена за титуляра на правото на собственост. Кметът на общината,  имащ качеството на орган по настаняването, преценява дали да продължи срока на наемния договор и да приложи разпоредбата на ал. 4 на чл. 46 от ЗОбС. Тази норма е диспозитивна по своя характер, урежда само една възможност, а не съдържа безусловно задължение за административния орган да продължи наемното правоотношение. С оглед на възможността, предвидена в  тази разпоредба, С.П. е подала Заявление вх.№1924/2.07.2015 год. на л.15 от делото, с което е поискала да бъде продължен срока на настанителната заповед. Предвид обаче, решението от 27.07.2015 г. по протокол № 42 на Комисията по чл.8 ал.І от Наредба № 18, с което Комисията е отказала картотекирането на сестрата на С.П.-Ц.К., с която заедно са били настанени в общинското жилище (заповед на л.9) , както и предвид издадената Заповед № РД-10-1335 от 18.08.2015 г.на Кмета на Община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“ Плевен и Ц.Н. К., за ползваното от нея общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул. ***, кметът на община Плевен е преценил, че наемното правоотношение за същия този имот със С.П. няма да бъде продължено, а същата ще бъде преместена служебно в друго общинско жилище, поради факта, че ползваното до момента ул. ***  е с по-голяма жилищна площ от полагаемата се. Именно на това основание със Заповед № РД-11-149 от 05.08.2015 г. на Вр.И.Д.Кмет на Община Плевен, на основание чл.43 т.1 от Закона за общинската собственост и чл.20 ал.2 от Наредба 18 на Общински съвет Плевен, е извършено служебно преместване на С.Н.П. в общинско жилище, състоящо се от една стая и сервизни помещения с АОС № 38134 и застроена площ 23,50 кв.м., находящо се в гр.Плевен, ул. ***, за срок от пет години, считано от датата на сключване на договора.

            Тези развили се между страните правоотношения обаче, са неотносими към законосъобразността на настоящата оспорена заповед, защото, както вече беше посочено, нормата на чл.46, ал.4 от ЗОС е диспозитивна по своя характер, урежда само една възможност, а не съдържа безусловно задължение за административния орган да продължи наемното правоотношение за същия ползван имот, още повече, че в случая  относно С.П. са били отпаднали основанията да ползва жилище с квадратурата на процесното поради прекратяване на наемното правоотношение на общината със сестра й за същия този имот. След като срокът на договора за наем е изтекъл и е налице изрично изразено несъгласие от титуляра на собствеността да го поднови, то обстоятелството дали наемателят отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище, дали има отговор на искането й за продължаване на срока на договора за наем, както и семейното й положение и др. подобни е без правно значение. Развитите от жалбоподателката съждения и представени доказателства-декларация на л.178 от делото, че семейството на С.П. включва нейната пълнолетна дъщеря, съпругът на дъщеря й и четирите им малолетни деца, както и че с настанителната  Заповед №РД-11—111/22.07.2010 год. са настанени не само Ц.К.и С.П., но и семейството на С.П., са неотносими към законосъобразността на заповедта на прекратяване на наемното правоотношение, защото същото е прекратено поради изтичане срока на договора, по който договор-титуляр, наемател е С.П., а не и членовете на семейството й, тя е титуляр и е подписала и настанителната заповед, а не членовете на семейството й. Поради което прекратяването на договора с титуляра влече последици и по отношение на другите ползващи се от договора, но не страни по него лица.  Към момента на издаването на заповедта са били налице посочените в нея правни и фактически основания - изтекъл срок за настаняване -  чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и идентичния чл. 32, т.6 от Наредбата на ОС-Плевен. Изтеклият на 3.08.2015 година срок за  настаняване в жилището е самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение и заради това, в рамките на правомощието си по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС,  кметът на община Плевен, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване целта на закона, е издал процесната заповед.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.П. *** против Заповед № РД-10-1439 от 4.09.2015 г. на кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“ Плевен и жалбоподателката за ползваното от нея жилище, находящо се в гр.Плевен, ул. ***, разпоредено е П. да освободи доброволно описания жилищен имот до 25.09.2015 г. и е посочено, че в случай на неизпълнение в посочения срок следва да започне процедура по принудителното му изземване по чл.65 от ЗОС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

 

 

СЪДИЯ: