РЕШЕНИЕ

79

гр.Плевен, 19.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Административен съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                            Председател: Снежина Иванова

при секретаря Д. Добрева, като разгледа докладваното  от съдия Иванова и.административно дело № 806  по описа на Административен съд-Плевен за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по искова молба на П.Ц.В.,*** чрез адв. П.Д. от САК съдебен адрес:*** срещу Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК 121100421, гр. София 1618, бел. „*****“ № 136 с правно основание чл. 203, ал. 1 вр. чл.204 ал. 2 от АПК с искане за присъждане на обезщетение в размер на 24 916, 61 лева за причинени имуществени вреди, претърпени от издаването на уведомително писмо изх. № 01-153-65000/96 от 31.01.2014 г на П.Д.вр.и.д. директор на ОД на ДФЗ –Плевен и писмо изх. № 01-153-6500/96 от 12.03.2014 г на зам. изпълнителен директор на ДФЗ, които се иска да бъдат обявени за нищожни.

С определение № № 1079/28.09.2017 година съдът е отделил за разглеждане в отделни съдебни производство исканията на П.Ц.В.,*** за обявяване на нищожност на уведомително писмо изх. № 01-153-65000/96 от 31.01.2014 г на П.Д.вр.и.д. директор на ОД на ДФЗ –Плевен и писмо изх. № 01-153-6500/96 от 12.03.2014 г на зам. изпълнителен директор на ДФЗ и с определение от 23.10.2017 година  е спрял съдебното производството по искова молба на П.Ц.В.,*** срещу Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК 121100421, гр. София 1618, бел. „*****“ № 136 с искане за присъждане на обезщетение в размер на 24 916, 61 лева за причинени имуществени вреди, претърпени от издаването на уведомително писмо изх. № 01-153-65000/96 от 31.01.2014 г. на П.Д.вр.и.д. директор на ОД на ДФЗ –Плевен и писмо изх. № 01-153-6500/96 от 12.03.2014 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ, до произнасяне с окончателен съдебен акт по адм. дело № 812 по описа за 2017 г на АС-Плевен и по адм. дело№813 по описа за 2017 г. на АС Плевен.

С определение от 11.05.2018 година е възобновено съдебното производство по и.адм. дело № 806 по описа за 2017 г на АС-Плевени след указание на съда до ищцата с  писмо от 31.05 2018 година адв. Д. посочва, че вредите се претендират от обявено за нищожно на уведомително писмо изх. № 01-153-6500/96 от 31.01.2014 година на врид директор на ОД на ДФЗ Плевен. Посочва, че размерът на обезщетението е 24 916,61 лева за периодите , както следва: - 2074,86 лева дължима по заявление УИН 15/150513/70139 за календарната 2013 година, 19 196,61 лева ,дължима по заявление за подпомагане УИН 15/310514/76645 за календарната 2014 година и сумата от 3645, 14 лева, дължима по заявление за подпомагане с УИН15/080615/80818 за календарната 2015 година.

Съдът с определение от 01.06.2018 година е оставил без разглеждане исковата претенция в частта относно претендиране на обезщетение за вреди от нищожен акт - писмо изх. № 01-153-6500/96 от 12.03.2014 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ като недопустима, тъй като не е налице отменен по надлежния ред незаконосъобразен административен акт , а и с оглед посоченото в молба от 31.05.2018 година вреди се претендират само от обявеното за нищожно уведомително писмо изх. № 01-153-6500/96 от 31.01.2014 година на врид директор на ОД на ДФЗ Плевен в размер на 24 916,61 лева за периодите , както следва: - 2074,86 лева дължима по заявление УИН 15/150513/70139 за календарната 2013 година, 19 196,61 лева ,дължима по заявление за подпомагане УИН 15/310514/76645 за календарната 2014 година и сумата от 3645, 14 лева, дължима по заявление за подпомагане с УИН15/080615/80818 за календарната 2015 година.

В съдебното заседание на 31.01.2019 г. пълномощникът на ищцата заявява искане за изменение на иска по отношение на неговия размер и съдът е допуснал такова и същият е предявен за сума в размер на 22 916.61 лв.

Съдът приема, че  настоящото производство е с предмет искова молба на П.Ц.В.,*** чрез адв. П.Д. от САК съдебен адрес:*** срещу Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК 121100421, гр. София 1618, бел. „*****“ № 136 с правно основание чл. 203, ал. 1 вр. чл.204 ал. 2 от АПК с искане за присъждане на обезщетение в размер на 22 916, 61 лева за причинени имуществени вреди, претърпени от прогласено за нищожно на уведомително писмо изх. № 01-153-65000/96 от 31.01.2014 г. на П.Д.вр.и.д. директор на ОД на ДФЗ –Плевен.

В съдебно заседание оспорващата – П.Ц.В. *** се явява лично и  се представлява от  адв. П.Д. от САК. Моли съдът да уважи предявения иск изцяло с направеното изменение изцяло, тъй като от събраните по делото доказателства се установяват всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответния орган за връщане на претендираната сума. Сочи, че е налице уведомително  писмо от 31.01.2014 г. въз основа, на което на доверителката й е събрана сумата, посочена в експертизата и исковата молба от 24 916.61 лв., която сума представлява полученото от нея първо плащане по договор за подпомагане от 29.12.2008 г. плюс лихвите, които ответникът е изчислил и събрал, като тази сума е събрана чрез прихващане от суми за подпомагане от различни мерки и схеми, които доверителката й  е следвало да получи за подпомагане на осъществяваната от нея земеделска и животновъдна дейност или т. нар. „единно плащане на площ за животни“ по подадени от нея заявления за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.  Счита, че между сумите, които са събрани и които е получила и сумите, от които е удържана тази сума за финансово  подпомагане, няма нищо общо, а те се дължат на съвсем различно основание и тава е лесен начин за ответника да събере сумите, които счита, че му се дължат и той се възползва. Сочи, че в последствие,  уведомителното писмо като административен акт е обявено за нищожно, в специално производство пред Административен съд – Плевен, за което са налице доказателства за влязло в сила решение  по адм. дело № 812/2017 г. и направените от ответника удръжки чрез, които е събрал сумата, са без основание и са имуществена вреда, понесена от доверителката й, тъй като вместо да ги получи, те са останали при ответника и до момента от тях са възстановени само 2000 лв. Твърди, че остатъкът от 22 916.61 лв. все още не й е възстановен, с оглед на което  моли ответникът  да бъде осъден да й плати тази сума.Представя списък с разноски – 10 лева държавна такса и 1500 лева адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки , в които поддържа искането за присъждане на обезщетение  и намира , че от доказателствата по делото се установява, че  по сключен договор с ответника ищцата е получила първо плащане в размер на 24 446 лева и й е отказано второ плащане именно с обявеното за нищожно писмо от 31.01.2014 година, като сумата по първото плащане е удържана от следващи дължими й плащания от ответника за стопанските години за 2013 г, 2014 г. и 2015 година и следва тази сума да й бъде върната. Прави искане за присъждане на разноски в размер на 1910 лева – 400 лева депозит за експертиза, 10 лева държавна такса и 1500 възнаграждение за едни адвокат.

В съдебно заседание ответникът – директор на ОД на ДФ „Земеделие“ Плевен се представлява от юрк П., която счита подадената искова молба за неоснователна и недоказана в настоящото производство. Намира, че не е налице първата предпоставка за отговорността по чл. 203 по АПК, именно  отменен като незаконосъобразен акт. Излага доводи, че не са налице и последващите предпоставки. Счита, че не са доказани в настоящото производство  вреди, действителни, реално причинени в това число и лихви, неустойки по договори и по размер,  настъпили от отменен като нищожен акт. Претендира заплащане на разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които посочва, че от обявеното за нищожно уведомително писмо от 31.01.2014 година не са настъпили вреди за ищцата, тъй като преписката  е върната за произнасяне и е постановен акт за установяване на публично държавно вземане, с който се отказва изплащането на финансова помощ в размер на 24 446 лева , представляващо второ плащане по договор от 2008 година година и анекс  от 2011 година и се разпорежда връщане на сума в размер на 22 446 лева, която обаче вече е върната. Намира, че е налице административен акт обявен за нищожен, но не са налице вреди, тъй като сумата, която е прихваната от Фонда от дължими плащания на ищцата е следвало да бъде възстановена, както правилно е установено с издадения АУПДВ през 2018 година , като това е установено и от вещото лице. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК приема за установено от фактическа страна следното:

Между П.Ц.В. и ДФ „Земеделие" е сключен Договор № 15/112/00132 от 29.12.2008 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за финансиране изпълнението на проект № 15/112/00132. Съгласно чл. 2.3. и 2.4. от договора безвъзмездната финансова помощ по чл.1.1. от общо 48 892 лева е платима на две равни части, всяка от които в размер на 24 446 лв.

На 05.12.2011 г. между П.Ц.В. и ДФ „Земеделие" е сключен Анекс № 1 (лист 120 от адм. дело № 812/2018 г.), съгласно който ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверка и предмет на договора (Приложение 1) в срок до 29.11.2013 г.

На 16.12.2013 г. П.В. посетила областната дирекция на ДФЗ в гр. Плевен, за да подаде заявка за второ плащане. Заявката й не е приета с мотива, че е подадена извън рамките на нормативно определения срок, което е отразено изрично в съставения при посещението в ОД на ДФЗ - Плевен контролен лист /РРА1 -Документална проверка на заявката за плащане/, в който са описани и констатациите на експерта за липса на част от необходимите документа. Във връзка с това, на 21.12.2013 г. П.В. отново посетила ОД на ДФЗ в гр. Плевен и представила описаните в контролния лист от 16.12.2013 г. липсващи документа, но експертът на ДФЗ категорично отказал да разгледа и приеме заявката и документите. Като причина за този отказ е изтъкнат отново същият мотив - че не е спазен нормативният срок за подаване на заявката за второ плащане и вече не е възможно да се подаде такава.

С Уведомително писмо от 31.01.2014 г. (лист 17 по адм. дело № 812/2017 г.), издадено от вр.и.д. директор на ОД на ДФЗ - Плевен, П.В. е уведомена, че ДФ „Земеделие" - РА отказва второто плащане, тъй като не била изпълнила задължението си по т.5.2. от Договора и чл.24, ал.З от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. да подаде в договорно и законово определения срок заявка за второ плащане, а също - че на основание т. 4.7., предл. второ, и т. 6, б. „г" от него във връзка с чл. 87, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /съгласно, който разваляне на договора се допуска и без предоставяне на допълнителен срок за изпълнение, когато последното е станало невъзможно или е трябвало да се извърши в точно определен срок/, договорът се прекратява и в срок от 30 дни следва да възстанови полученото първо плащане в размер на 24 446.00 лв.

С молба вх.№ 01-153-6500/21.02.2014 г., към която приложила заявка за второ плащане със съответните необходими документа, П.В. отново поискала  заявката да бъде разгледана. В отговор на тази молба, с писмо изх. № 01-153-6500/96 от 12.03.2014 г. (лист 19 по адм. дело № 812/2017 г.)  на зам.изпълнителен директор на ДФЗ ДФЗ-РА я уведомява, че не може да приеме заявката за второ плащане, тъй като за сключения с нея договор нормативно определеният срок за подаване бил от 29.10.2013 г. до 29.11.2013 г. и приемането след тази дата на заявка за второ плащане е недопустимо.

П.Ц.В. е предявила отрицателен установителен иск за недължимост за сумата от 2000 лв., представляваща част от полученото от нея първо плащане. С влязло в сила решение № III-128-42 от 28.05.2015 г. по гр.д. № 54687/2014 г. по описа на СРС, 128-ми състав, потвърдено с решение № 1849 от 03.03.2016г. по гр.д.(В) № 10263/2015г. на СГС, Възз. ІІ-Г състав, искът е уважен. В мотивите към посочените решения изрично е прието от съда по отношение на заявката за второ плащане по Договор № 15/112/00132 от 29.12.2008 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007- 2013 г. (ПРСР)" за финансиране изпълнението на проект № 15/112/00132, че П.Ц.В. е посетила в нормативно определения срок ОД на ДФЗ гр. Плевен за подаване на заявка за второ плащане и не е имало основание да й бъде отказан прием на документите, които е представила. Прието е изрично, че неподаването в срок на заявка за второ плащане по образец е изцяло по вина на ДФЗ, поради което не са налице основанията за прилагане на предвидените в чл.4.4. от договора и чл.ЗЗ от Наредбата санкции, вкл. и за връщане на получената сума по първото плащане. По отношение изпълнението на договора съдът е приел, че заложеният в бизнес-плана и договора икономически ръст на стопанството на ищцата е достигнат. Считано от 03.04.2014 г. до момента на приключване на горното дело с влязло в сила решение ДФ „Земеделие" - РА е удържала оторизирани и дължими към П.Ц.В. суми за подпомагане по в общ размер на 24 916.61 лв. по схемите за директни плащания и по схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни, оторизирани (одобрени за изплащане) по подадени от нея заявления за подпомагане с УИН 15/150513/70139 - за кампания 2013 година, УИН 15/310514/76645 - за кампания 2014 година, и УИН 15/080615/80818 - за кампания 2015 година. Посочените суми в общ размер на 24 916.61 лв. са прихванати с цел събиране на изисканото от ДФЗ-РА с оспорените писма първо плащане в размер на 24 446.00 лв. и лихви за забава върху него от дължимите към П.В. суми за подпомагане. Съдът съобразява, че мотивите на съдебното решение нямат обвързващ характер за настоящото съдебно производство.

С молба вх. № 3883/20.10.2017 г . (лист 14 по делото) пълномощникът на ищцата уточнява, че  вредите, чието обезщетяване се претендира с исковата молба на доверителката, представляват суми за подпомагане, които ищцата в качеството си на земеделски стопанин е следвало да получи по схемите за директни плащания (по Глава четвърта от Закона за подпомагане на земеделските производители) въз основа на подадени от нея заявления за подпомагане за кампании 2014, 2015 и 2016 години, така както са конкретизирани на стр.6 от исковата молба. Тези суми са били одобрени за изплащане (оторизирани) от ответника и е следвало да бъдат изплатени на ищцата, както следва:

-        по заявление за подпомагане с УИН 15/150513/70139 за кампания 2013

година е удържана сума от 2074.86 лв., която е следвало да бъде заплатена на

ищцата най-късно до 30 юни 2014 г;

-        по заявление за подпомагане с УИН 15/310514/76645 за кампания 2014

година, е удържана сума от 19196.61 лв., която е следвало да бъде заплатена

на ищцата най-късно до 30 юни 2015 г;

- по заявление за подпомагане с УИН 15/080615/80818 за кампания 2015 година е удържана сумата 3645.14 л в., която е следвало да бъде заплатена до 31.12.2015 г.

С писмо вх. № 1952/08.05.2018 г. (лист 27 по делото) посочва, че след отделяне по реда на чл.206 от АПК на производството по оспорване на посочените административни актове, пред Административен съд - Плевен са образувани адм.дело № 812 от 2017 г. с предмет обявяването на нищожност на Уведомително писмо изх.№ 01-153-6500/96 от 31.01.2014г. на Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФЗ-Плевен, и адм.дело № 813 от 2017 г. с предмет обявяването на нищожност на Уведомително писмо изх.№ 01-153-6500/96 от 12.03.2014г. на зам.изпълнителен директор на ДФЗ. По първото дело - адм.дело № 812 от 2017 г., е постановено решение от 14.03.2018 г.

В изпълнение на указанията на съда с молба вх. № 2323/31.05.2018 г., адв. Д. уточнява, че вредите, чисто обезщетяване се иска в настоящото производство, се претендират за следните периоди:

-        сумата 2074.86 лв., дължима по заявление за подпомагане с УИН 15/150513/70139, се претендира за календарната 2013 година;

-        сумата от 19196.61 лв., дължима по заявление за подпомагане с УИН 15/310514/76645, се претендира за календарната 2014 година;

-        сумата 3645.14 лв., дължима по заявление за подпомагане с УИН 15/080615/80818, се претендира за календарната 2015 година. Горните суми в общ размер на 24 916.61 лв. представляват оторизирани суми за подпомагане, които ищцата е следвало да получи по схемите за директни плащания (по Глава четвърта от Закона за подпомагане на земеделските производители) въз основа на подадени от нея заявления за подпомагане за кампании 2014, 2015 и 2016 години. Същите не са изплатени на ищцата в нормативно определените срокове. Вместо това с тях са направени удръжки за възстановяване на полученото от нея първо плащане по процесния договор за подпомагане, което ответният административен орган претендира да му бъде върнато. Посочва, че вредите, претендирани в настоящото производство, произтичат от ,уведомително писмо изх № 01-153-6500/96 от 31.01,2014г. за отхвърляне на плащанията, издадено от П.Д.- вр.и.д. директор на ОД на ДФЗ-Плевен, което е обявено за нищожен административен акт с влязло в сила решение от 14.03.2018 г. по адм.дело № 812 от 2017 г. на АС - Плевен.

В молба с вх. № 4440/09.11.2018 г. (лист 91 по делото) пълномощникът на ищцата посочва, че във  връзка с влязлото в сила решение от 14.03.2018г. но адм.дело № 812/2017 г.  по описа на Административен съд - Плевен, с което е обявена нищожността на Уведомително писмо изх.№ 01-153-6500/96 от 31.01.2014г., издадено от вр.и.д. директор на ОД на ДФЗ-Плевен, ответникът ДФ «Земеделие» е открил ново производство но издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В посоченото производство е издаден Акт за установяване па публично държавно вземане № 15/112/00132/04/01 от 01.11.2018 г. В мотивите към акта изрично е отразено, че  за събиране на сумите по Уведомително писмо изх.№ 01-153-6500/96 от 31.01.2014г. (обявено за нищожно) е извършено  прихващане от страна на ДФ „Земеделие" на цялата дължима сума за изплатеното първо плащане по процесния  Договор № 15/112/00132 от 29.12.2008 г. в размер на 24 446.00 лв.. ведно с дължимата лихва до датата  на извършените прихващания, общо в размер на 24 916.61 лв. (стр.3, абз.2).

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Т.Ц.И., която дава заключение, че: На 29.12.2008 г. със сключен договор №5/112/00132 за отпускане па финансова помощ „Създаване на стопанства па млади фермера" от Програма за развитие па селските райони за периода от 2007 Г.-2013 г. между страните по делото, като  общата сума на безвъзмездната финансова помощ е в размер на 48 892 лв., платима на две равни части, всяка от които в размер на 24 446 лв. ДФ „Земеделие“ е заплатил сумата от 24 446 лв. на П.Ц.В. па 14.03.2009 г.видно от хронологичен опис на сметка 6443 „Изплатени субсидии", представляваща първото плащане по горепосоченият договор, но поради неспазване на нормативния срок за подаване на заявление за второ плащане, Фондът е отказал плащането на втората вноска по договора, както и е поискал възстановяването на първото получено плащане в размер на 24 446 лв. С влязло в сила Решение ІІІ-128-42/28.05.2015 г.. по гр.д.54687/2014 г. е решено, че П.В. не дължи връщане на сумата от 2000 лв., представляваща част от полученото първо плащане по т. 2.3 от сключеният с ДФ „Земеделие“  договор № 15/112/00132 от 29.12.2008 г.

С АУПДВ № 15/112/00132/04/01 от 01.11.2018 година на П.В. е отказано изплащането на финансова помощ общо размер на 24446 лв., представляваща второ плащане по договор № 15/112/00756 от 06.02.2009 г. и Анекс №1 /27.02.2012 г. и е определено на П.В. сума за възстановяване в размер на 24 446 лв., като след приспадане на посочените   по-горе 2000 лв., които съдът е решил, че не подлежат на възстановяване, остава сума на задължението в размер на 22 446 лв. Поради това, че ДФ „Земеделие“  е извършил прихващане на сумите, които ищцата е следвало да получи като директни плащания за  2013 г., 2014 г. и 2015 г., в АУАН от 01.11.2018 г. е посочено, че дължимата  сума е нула лева. Вещото лице обобщава, че  оторизираните суми за директни плащания за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. са в размер на  74 479,57 лв.; прихванати суми за възстановяване на първа заплатена вноска по договор от 29.12.2018 г. - 24 916,63 лв. в това число главница 24 446,00 лв. и лихва 470,63 лв. за забава за периода от датата на превода 14,03,2009 г. до датата на извършените прихващания; изплатени суми по директни плащания за 2013 г.. 2014 г. и 2015 г. - 45 562,96 лв. В заключение, вещото лице дава становището си, че сумата от 24 916.61 лв. представлява удържана сума от оторизираните за плащане за подпомагане по  схеми за директни плащания въз основа на подадени заявления от П.В.  за календарните  2013 г., 2014 г. и 2015 г. На 11.07.2016 г. на П.В. са възстановени от ДФ „Земеделие“ 2322.87 лв. по ПНДЖЗ 2015, от които 2000 лв. главница и 322.87 лв. лихва за забава /стр. 107/, поради това, че съда е установил, че не се дължи връщане на сумата от 2000 лв., представляваща част от полученото първо плащане по сключения  договор № 15/112/00132/29.12.2008 г. Съдът кредитира заключението на вещото лице относно установените факти, че по договор от 2008 година ищцата е получила  сумата от 2 322, 87 лева.

По делото ответникът на оспорва обстоятелството, че сумата , изплатена като първо плащане  по договора от 2008 година е прихваната от други плащания на Фонда към ищцата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца.

Предявеният иск е допустим, тъй като е налице обявено за нищожно уведомително писмо № 01-153-6500/96 от 31.01.2014 година на вр. И.д. директор на ОД на ДФЗ Плевен. Искът е предявен от активно легитимирана страна П.В., която е адресат на прогласения за нищожен акт, от който претендира вреди. Искът е насочен срещу надлежен ответник - от ДФ „ Земеделие", който като юридическо лице съгласно изричната разпоредба на чл. 205 от АПК във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник, отговаря по исковете за обезщетение за вреди.

Материалноправните предпоставки за търсене на отговорност от държавата и общините за вреди са обективирани в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. В конкретната хипотеза се касае за акт, а именно уведомително писмо , което  прогласено за нищожно и е върната преписката на административния орган за произнасяне.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Касае се за обективна безвиновна отговорност на държавата при причиняване на вреди от актове на нейни органи. Разгледан по същество, така предявеният иск е неоснователен.  За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи наличието на всички елементи от фактическия състав, установен в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличието на незаконосъобразен акт, претърпяна от ищеца вреда, както и пряката и непосредствена причинна връзка между този акт и вредата.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника не е налице.

По делото безспорно е установено наличието на първия елемент от правопораждащия фактически състав на отговорността на ответника –обявен за нищожен акт, като  не е решен спорът по същество и преписката е върната за ново произнасяне. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха твърдяните имуществени вреди в размер на 22 916, 61 лв.. След връщане на преписката е постановен АУПДВ от ноември 2018 година, по който се приема, че връщането на сумата от 24 446 лева следва да бъде върната от ищцата и тъй като същата е вече прихваната, то ищцата не дължи връщането т.е. в случая е налице нов административен акт, чиято законосъобразност подлежи на оспорване в самостоятелно производство и по отношение на размера, като в настоящото производство ищецът не доказа твърдяните имуществени вреди , тъй като към датата на подаване на исковата молба не е постановен акт, съгласно който да се посочва, че следва да бъде извършено второ плащане на лицето и, че удържаната сума от платеното първо плащане в размер на 24 446 лева следва да бъде възстановена респективно претендираната в настоящото производство. Съдът намира, че удържаната сума от различни други плащания в периода 2013 – 2015 година не са вреда за ищцата, тъй като и към настоящия момент не е постановен акт, който да разпорежда, че й се следва второ плащане по договора от 2008 година и изплатената сума като първо плащане следва да й бъде възстановена, а от прогласяването за нищожно на уведомителното писмо не  произтичат сочените имуществени вреди, тъй като органът следва да се произнесе  относно дължимостта на второ плащане и връщане на сумата по първото, което е сторено, както вече бе посочено по-горе с АУПДВ от ноември 2018 година, който обаче не е предмет на съдебен контрол по настоящото производство.

Съдът намира, че в случая обявеното за нищожно уведомително писмо не се намира в причинна връзка с претендираните от ищцата имуществени вреди. Пряката причинна връзка предполага директно въздействие върху правната сфера на лицето и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе нищожният на административния орган.В случая с обявяването  нищожността на акта се приема, че такъв не е  издаден, но преписката е върната на органа  и въпросът, дали се дължи второ плащане и връщане на сумата, получена като първо плащане  не е решен с обявяването на нищожността и не доказа в производството, че претендираната сума е вреда. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. От друга страна, освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат (в този смисъл Решение №8466 по адм. дело №7915/ 2008г. на ВАС, III отд.). В конкретния случай липсва пряка и непосредствена връзка между обявеното за нищожно уведомително писмо и твърденията, че сумата за първо плащане по договора от 2008 година  -получена и прихваната впоследствие е вреда, тъй като именно с издадения АУПДВ от ноември 2018 година се приема, че правилно е прихваната, но както бе посочено този акт подлежи на съдебен контрол.

Предвид горепосоченото исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева е основателно и съдът намира на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, че следва П.Ц.В.,*** , да заплати на ДФ“Земеделие“ гр. София, ул. „Цар Борис ІІІ“  № 136 разноски в размер на 200 лева.

Воден от горното и на основание чл. 203  от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

Отхвърля искова молба на П.Ц.В.,***, съдебен адрес:*** срещу Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК 121100421, гр. София 1618, бул. „*****“ № 136 с искане за присъждане на обезщетение в размер на 22 916, 61 лева за причинени имуществени вреди от обявено за нищожно  уведомително писмо изх. № 01-153-65000/96 от 31.01.2014 г. на П.Д.вр.и.д. директор на ОД на ДФЗ –Плевен.

Осъжда П.Ц.В.,*** , да заплати на ДФ“Земеделие“ гр. София, ул. „Цар Борис ІІІ“  № 136 разноски в размер на 200 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/