О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

1372

 

гр.Плевен, 15.07.2019 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, ІІ-ри състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

                                                       

като разгледа докладваното от съдията Господинов административно дело № 805/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е образувано по жалба от „БАЛКАН ХАРВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 293461713, със седалище и адрес на управление гр. Койнаре, обл. Плевен, ул.“Петър Симеонов“ № 34, чрез адв.И.А. и адв. Д.Д. ***, срещу решение № 126/24.06.2019 г. на Директор на ТД на НАП- В. Търново, с посочено правно основание чл.266 от ДОПК.

         С жалбата е направено особено искане, а именно да се постанови спиране на изпълнително дело № 1506/2016 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП- В.Търново- М. Т.

С определение № 1315/10.07.2019 г. съдията- докладчик е оставил без движение подадената жалба и е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса за образуване на производството в размер на 50 лв..

          С  молба вх. рег. № 3560/15.07.2019г. е представена вносна бележка за внесена държавна такса.

         Съдът намира, че особеното искане е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

Разпоредбите на глава Двадесет и седма от ДОПК "Защита срещу принудително изпълнение", уреждащи обжалването на действията на публичния изпълнител пред Изпълнителния директор на АДВ и съответно - на неговото решение по съдебен ред, не предвиждат изрично правомощия на съда, разглеждащ жалбата, подадена по чл. 268 от ДОПК, да спре изпълнението (изпълнителното дело). В чл. 266, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че жалбата по административен ред не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, като тези самостоятелни права следва да бъдат установени с писмени доказателства, приложени към жалбата. Безспорно, жалбоподателят не е трето лице по смисъла на закона, а длъжник по цитираното по-горе изпълнително дело. В чл. 222 от ДОПК са регламентирани правомощията на публичния изпълнител с разпореждане да спре принудителното изпълнение в следните случаи: 1. поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или попечител; 2.  при повикването му на учебен сбор - до завършването му; 3. при смърт на длъжника - до приемане на наследството; 4. други случаи, предвидени в закона. Такива основания за спиране не се твърдят от страната, поискала спирането и не са налице основания съдът да го постанови. Доколкото нормите, съдържащи се в ДОПК, са специални, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 297 от АПК, уреждаща производството по жалба срещу постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението и по-конкретно на нейната ал. 4, предвиждаща, че подаването на жалбата не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаването ѝ. Следва да се посочи, че в АПК не е предвидено задължително обжалване на действията на органа по изпълнението по административен ред, за разлика от ДОПК. Съгласно § 2 от ПЗР на ДОПК, нормите на АПК и ГПК се прилагат субсидиарно, т. е. само доколкото в този кодекс не е предвидено друго, респ. за неуредените случаи. При наличието на разпоредбата на чл. 266, ал. 4 от ДОПК, в която е уреден случаят на спиране на действията по принудителното изпълнение, а именно - само при подадена жалба от трети лица със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение и при липсата на изрично овластяване на съда да спре обжалваните действия по собствена преценка до приключване на производството по обжалването им, направеното искане е неоснователно. Воден от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ направеното особено искане за спиране на изпълнително дело № 1506/2016 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП- В.Търново- М. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок от съобщението .

 

                                               СЪДИЯ : /п/