Р Е Ш Е Н И Е

№ 217/ 17. Април 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесети март 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 802/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на В.А.К. *** срещу Разпореждане № 4506-40-58/27.07.2017г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – София към НОИ – София, с което на жалбоподателя е отказано изплащане на гарантирано вземане на осн. чл. 26 ал.3 вр. чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, поради подаване на заявлението извън законоустановения двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Жалбоподателят оспорва разпореждането като незаконосъобразно и моли за отмяната му. Посочва, че е представил болнични листове, отнасящи се за периода 23.05.2017г. до 15.07.2017г., от които е видно, че в тези периоди, поради влошеното му здравословно състояние е бил в разрешен отпуск по болест. Поради тези обстоятелства е бил в невъзможност да спази посочения в закона двумесечен срок, който е изтекъл на 27.06.2017г., когато е бил в болнични. Моли срокът да се счита възстановен по уважителна причина. Внесъл е дължимата държавна такса.

Ответникът - Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – София към НОИ – София е приложил административната преписка. Поискал е спиране на производството по делото на осн. чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК до постановяване на решение на Съда на Европейския съюз по отправено преюдициално запитване от Върховния административен съд, с което се иска тълкуване за съответствието на разпоредбата на чл. 25 от ЗГВРСНР (относно двумесечния преклузивен срок за подаване на заявление) с ДФЕС и Директива 2008/94/ЕО –въпроси 2 и 4, поставени с Определение от 31.05.2017г. на ВАС по адм. дело № 1727/2017г. Чрез юрисконсулт Р. изразява становище за неоснователност на жалбата. Признава, че действително жалбоподателят е бил във временна неработоспособност, но в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане, изплащане на гарантираните вземания в производства по несъстоятелност е предвидена възможност освен лично, лицата да подадат заявленията си чрез упълномощено лице или чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка, предвидени са т.е. предвидени са и други хипотези за подаване на заявлението. Затова, ако жалбоподателя не е могъл да подаде заявлението си лично, поради здравословното си състояние, то е могъл да използва някой от посочените способи. Изтъква аргумент, че въпреки временната си неработоспособност, той е упражнил това си право с подаване на заявление на 12.07.2017г., в период, в който е бил във временна неработоспособност, но това е станало след срока, който е изтекъл на 27.06.2017г. Моли да се потвърди разпореждането.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 26 ал.4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

Разпореждането е връчено на 24.08.2017г. видно от приложената обр. разписка. Жалбата е подадена по пощата на 05.09.2017г., видно от пощенското клеймо на плика, в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Определение № 1205/18.10.2017г. съдът е спрял производството по делото до постановяване на решение по преюдициално дело С-338/17 на Съда на Европейския съюз по отправено преюдициално запитване по адм.д. № 1727/2017г. по описа на ВАС, тъй като то има значение за правилното тълкуване и прилагане на чл. 25 от ЗГВРСНР, която разпоредба е послужила като правно основание за издаване на разпореждането – предмет на настоящото дело.

Служебно е приложено Решение № 15905/19.12.2018г. на ВАС по адм. д. № 1727/2017г. по описа на съда, от което е видно, че СЕС се е произнесъл с решение от 25.07.2018г. по преюдициално дело № С-338/2017г. С Определение № 188/29.01.2019г. производството по делото е възобновено.

СЕС е приел, че Директива 2008/94/ЕО относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в смисъл, че тя допуска национална правна уредба като чл.4 ал.1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, който не гарантира вземания от трудови правоотношения на работници и служители, чиито трудови правоотношения са прекратени повече от три месеца преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя им. А предвид отговора на първия въпрос не следва да се отговаря на втория, третия и четвъртия въпрос, в това число и по относимите към настоящото дело въпрос №2 и №4 - относно разпоредбата на чл. 25 от ЗГВРСНР, по силата на която, автоматично и без възможност за индивидуална преценка, с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност се погасява и правото на предявяване и на получаване на гарантирани вземания. Т.е. допустимо е национална правна уредба да определи сроковете и условията за предявяване и погасяване на вземането.

Разпореждането е издадено от Директора н Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

С разпореждането на В.А.К. в трудово правоотношение с „Плевенски хляб“ ООД – в несъстоятелност, считано от 25.08.2016г. е отказано изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26 ал.3 вр. чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

Като мотиви за отказа е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 25 от ЗГВРСНР гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадено от работника или служителя до териториалното поделение на НОИ по седалището на работодателя в двумесечен срок от датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР за откриване производството по несъстоятелност. При проверка в търговския регистър е установено, че Решение № 69/24.04.2017г. по дело № 229/2016г. на Русенски Окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на „Плевенски хляб“ ООД е вписано на 27.04.2017г. Двумесечният срок по чл. 25 от ЗГВРСНР е изтекъл на 27.06.2017г. В.А.К. е подал заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане на 12.07.2017г. извън законоустановения двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, който срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на лицето да получи гарантирано вземане от фонд ГВРС.

Жалбоподателят се позовава на наличието на обстоятелства от обективен характер – заболяване, което му попречило да подаде заявлението в законния двумесечен срок.

Видно от представените по делото писмени доказателства за дружеството „Плевенски хляб“ ООД е открито производство по несъстоятелност с решение на съда, вписано в търговския регистър на 27.04.2017г., откогато е започнал да тече двумесечния срок за подаване на заявление-декларация по образец по чл. 25 от ЗГВРСНР за изплащане на гарантираните вземания за трудово възнаграждение. При извършената проверка е установено, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадлъжнялостта – 31.12.2015г., както и че трудовото правоотношение на К. не е било прекратено и начислените трудови възнаграждения за м. октомври, ноември и декември 2016г. и м. януари, февруари и март 2017г. не са били изплатени от работодателя „Плевенски хляб“ ООД.

Според представените болнични листове за периода от 23.05.2017г. до 15.07.2017г. К. се е намирал във временна нетрудоспособност поради общо заболяване с диагноза – увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия при домашен-амбулаторен режим. Временната нетрудоспособност е продължила и след тази дата – от 10.08.2017г. до 02.10.2017г. при същия режим. За периода 10.08.2017г. – 23.08.2017г. е предписано санаторно-курортно лечение.

Двумесечният срок по чл. 25 от ЗГВРСНР (ред. ДВ 84/2013г.) за подаване на заявлението-декларация за отпускане на гарантираните вземания на работниците е започнал да тече от датата на откриване на производството по несъстоятелност с вписване на съдебното решение в търговския регистър – 27.04.2017г., който регистър е публичен и общодостъпен и е изтекъл на 27.06.2017г. К. е подал заявлението си след този срок – на 12.07.2017г. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на лицето да получи гарантирано вземане от фонда по реда на ЗГВРСНР.

Несъстоятелни са аргументите на жалбоподателя, че е бил обективно възпрепятстван да подаде заявлението в срока, поради здравословни причини. Видно е, че към 12.07.2017г. също е бил във временна неработоспособност, поради същото заболяване и при същия лечебен режим, но е подал заявлението си. Отделно от това, съгласно чл. 8 ал.2 от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, заявлението-декларация може да се подава не само лично, но и чрез упълномощено лице или чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка. Поради това не може да се приеме, че здравословното състояние на жалбоподателя е било толкова тежко, че той е бил обективно възпрепятстван да подаде лично заявлението си, а и са налице алтернативни способи за подаване на заявлението, които е могъл да използва. Пропускането на определения от закона двумесечен срок се дължи на бездействие на жалбоподателя, а не на пречки от обективен характер.

Поради това Директорът на фонд „ ВРС“ с оспореното разпореждане законосъобразно е отказал изплащането на К. на гарантирано вземане от ФГВРС на осн. чл. 26 ал.3 ЗГВРСНР, предвид че заявлението е подадено след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 25 ЗГВРСНР, считано от откриване на производството по несъстоятелност на работодателя съгласно приложимата редакция на разпоредбата към момента на издаване на разпореждането.

Решението на Директора на „ГВРС“ към НОИ – София е издадено от материално и териториално компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща фактически и правни основания, мотивиращи акта. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Правилно е приложен материалния закон съобразно правилото на чл. 142 ал.1 АПК. Спазена е целта на закона - възможността за гарантиране на вземанията на работниците да се упражни в кратък срок, за да им бъде осигурен доход, въпреки изпадането на работодателя в несъстоятелност, а фондът да упражни правото си на регресен иск срещу работодателя и да се удовлетвори от масата на несъстоятелността до приключване на производството. Ето защо предвидените в специалния закон срокове са сравнително кратки, а при отказ за изплащане на гарантирано вземане от фонда за работника/служителя остава възможността да предяви иск за изплащане на дължимите трудови възнаграждения и в производството по несъстоятелност.

Затова жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.К. *** срещу Разпореждане № 4506-40-58/27.07.2017г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – София към НОИ – София, с което на жалбоподателя е отказано изплащане на гарантирано вземане на осн. чл. 26 ал.3 вр. чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, поради подаване на заявлението извън законоустановения двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я : /П/