РЕШЕНИЕ

№ 664

град Плевен, 19.11.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. СНЕЖИНА ИВАНОВА 2. РАЛИЦА МАРИНСКА

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 800/2019 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115И, срещу решение № 324/08.05.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 629/2019 год. по описа на Pайонен съд гр. Плевен, доводи, че първоинстанционното решение съдържа неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на правния спор за законосъобразността на атакуваното наказателно постановление и поради това, то е издадено в противоречие с материалния закон, с процесуалния закон, без съблюдаване целта на закона и е необосновано. Посочва се, че първоинстанционният съд не е взел под внимание доводите на БТК, че наказателно постановление № 20/01.02.2019 г. е недоказано, както и че неправилно е отсъдил, че нарушението е доказано за извършено. Счита се, че първоинстанционният съд неправилно е потвърдил издаденото от Комисия за регулиране на съобщенията наказателно постановление № 20/01.02.2019 г. като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че при постановяване на процесното решение първоинстанционният съд не е взел предвид, нормата на чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и административните наказания (ЗАНН), според която, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Счита се, че в процесния случай това не е направено, а първоинстанционният съд неправилно е потвърдил извършеното нарушение. съдът не е обсъдил и не е взел под внимание доводите на БТК относно неизпълнението на задължението по събиране и преценка на всички релевантни доказателства и информация. В своето решение съдът само бланкетно посочва, че АУАН и НП са издадени коректно като не коментира тяхната законосъобразност по същество. Твърди се, че проверката не е извършена в цялост, както и че за наличие на административно нарушение само се твърди, като административно наказващият орган не е привел никакви доказателства за обективното му извършване. Посочва се, че представените и събраните по административно наказателната преписка доказателства установяват, че не са налице обстоятелствата, които осъществяват фактическия състав на административното нарушение, чието извършване е вменено на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Излагат се доводи, че липсата на мотиви и обосновка в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е съществен пропуск на административно наказващия орган, който пропуск води до невъзможност да бъде извършена преценка как последният е стигнал до извода, че е извършено процесното нарушение. Счита се, че липсата на мотиви е съществен порок, водещ до незаконосъобразността на издадения акт. БТК счита, че извършването на твърдяното нарушение не е безспорно установено, както и че не е ясно по какъв начин административно – наказващият орган е установил неосигуряването на възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера на адреса на ползване на услугата 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, като едно такова твърдение се явява недоказано и необосновано. Твърди се, че при постановяване на своето решение първоинстанционният съд не е взел предвид доводите на БТК относно неприложимостта на разпоредбите на Индивидуална лицензия № 100-00001/28.01.2005 г. , както и разпоредбата на §7 от ПРЗ на ЗЕС и т.2.5. от Решение N9 1317/2006 на КРС. Посочва се, че на БТК е издадено Разрешение № 01577 през 2009 г. и доколкото в посоченото разрешение не са налице никакви задължения в насока предоставяне на универсална услуга, считаме, че неправилно е посочено в наказателното постановление, задължението за БТК да спазва задълженията по отмененанта вече индивидуална лицензия. Счита се, че противното мнение би било неправилно и необосновано. Излагат се доводи, че непосочването на правилната законова разпоредба налага извод за липса на яснота относно причините за издаване на наказателното постановление и реалните основания за налагане на санкцията, като по този начин се нарушава правото на защита на БТК да разбере в какво нарушение се обвинява и го лишава от възможността за защита, а това води до порочност на наказателното постановление и е основание за неговата отмяна. Моли се съдът да отмени изцяло решение № 324/8.05.2019 г. на Pайонен съд гр. Плевен по н.а.х.д. № 629/2019 г.

В съдебно заседание касаторът - „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115И , не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията, гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 6, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, намира решението за правилно и законосъобразно.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 20/01.02.2019 г. на Председател на Комисията за регулиране на съобщенията - София, с което на жалбоподателя “Българска телекомуникационна компания” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 115и с ЕИК 831642181, за това, че на 14.12.2018 г. длъжностните лица Д. И. М.-инспектор в ГД „Контрол на съобщенята“ на КРС и Г. П. И.-старши инспектор в КРС извършили проверка по повод жалба вх. № 14-00-1831/05.10.2018 г. депозирана по електронен път от страна на „П.“, телефон ********, гр. Плевен, *************, относно неосигуряване на П. Ц. Д. – краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с номер 064/*******, 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални повиквания на адреса на ползване на услугата – гр. Плевен, *************** - нарушение на чл. 335 от ЗЕС, във вр. с чл. 4, ал. 1, т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсална услуга по ЗЕС и на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 83 ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 335, във вр. с чл. 336 от ЗЕС, във вр. с чл. 4, ал. 1, т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсална услуга по ЗЕС е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон. Доводите на касатора, че нарушението не е доказано са обсъдени от РС Плевен и са изложени мотиви, които изцяло се споделят. Изцяло правилно е установена фактическата обстановка от РС, поради което и неговите фактически изводи се явяват правилно изградени. За да потвърди наказателното постановление, съдът приел за доказано по несъмнен начин, че в периода 26.09.2018г.- 11.10.2018 г. "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК ЕАД) не е осигурило на П.Д. краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с номер 064/*******, 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/ към географски и негеографски номера, на адреса на ползване на услугата – гр. Плевен, ************. Приел е, че на основание § 7 от ПЗР на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), във връзка с т. 5 от Решение № 1214 от 25.09.2009 г. на КРС, БТК ЕАД било длъжно да продължи да изпълнява предвидените в Закона за далекосъобщенията (отм.); и в Индивидуална лицензия № 100-0001/28.01.2005 г., ведно с нейните изменения, задължения, свързани с предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга. Като не е изпълнило това си задължение, дружеството подлежало на санкциониране. Първоинстационният съд приел за безспорно доказано от обективна страна описаното в процесното наказателно постановление административно нарушение, както и извел извод за правилно определен размер на наложената административна санкция.

Касаторът излага довод, че са неприложими разпоредбите на Индивидуална лицензия № 100-00001/28.01.2005 година и §7 от ПЗР на ЗЕС, тъй като е издадено разрешение № 01577 през 2009 година, в което не са налице задължения в насока за предоставяне на универсална услуга. този довод е обсъден от РС Плевен и са изложени мотиви, които изцяло се споделят и по тази причина и на основание чл. 221, ал. 2, in fine от АПК не е необходимо да ги преповтаря.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 324/08.05.2019 год. постановено по н.а.х.д. № 629/2019 год. по описа на Pайонен съд - Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/

2./п/