Р Е Ш Е Н И Е

№ 277

гр. Плевен, 30 май 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ГОСПОДИНОВ

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 798/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл.3 и чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. с чл. 3 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/.

Образувано е по искова молба от Р.М.Р.,***, в която се сочи, че се предявява граждански иск за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. срещу затвора Белене, за нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

По делото е предоставена правна помощ на ищеца по реда на ЗПП.

Назначеният служебен адвокат М.А. *** е депозирал от името на доверителя си искова молба, с която е направил уточнения на исковата претенция, съобразно която съдът е сезиран с иск, предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията„ гр. София с правно основание чл.3, вр. чл.128 и сл., вр. чл.284 от ЗИНЗС, вр. чл.3 от ЕКЗПЧОС, с цена 30 000 /тридесет хиляди/ лева и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора Белене, изразяващи се в липсата на осигурена своевременна дентална помощ; навременен преглед и осигуряване на възможност за манипулация- изготвяне на рентгенова снимка и лечение, както и липса на дентален кабинет в мястото за изтърпяване на наказанието, което е довело до физически болки и страдания, психически страдания, чувство за дискомфорт, физическо неразположение и потиснатост, проблеми с храненето и стрес за периода от началото на м. януари 2018г. до 03.09.2018г.

В първото редовно заседание по делото ищецът е пояснил исковата си молба на основание чл.143, ал.2 от ГПК, като е посочил, че претенцията му касае единствено бездействието на администрацията на Затвора - Белене, изразяващо се в неизготвяне на дентална рентгенова снимка, а обезщетението се претендира за периода от 02.02.2018 г. до датата на подаване на исковата молба- 29.08.2018 г.

От ответника е постъпил писмен отговор, в който се оспорва предявената претенция. Излагат се доводи, че на ищеца е извършен медицински преглед при постъпването му в Затвора Белене на 25.10.2017 г., във връзка с изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, в хода на който преглед Р. не е съобщил за наличие на каквито и да е заболявания. Същият не е разполагал с книжка на здравно- осигурено лице, поради което такава му е издадена със съдействие на администрацията на ответника на 31.01.2018 г. От здравната книжка на ищеца се установява, че първият медицински преглед му е извършен на 08.02.2018 г. и именно при този преглед ми у снет зъбен статус, при което е установено, че Р. не се нуждае от спешно стоматологично лечение. Сочи се, че от докладна записка рег. № 5711/01.11.2018 г. на ст. инспектор социални дейности е видно, че ищецът е търсил съдействие за започване на зъболечение. След извършване на първоначален преглед ищецът е бил уведомен, че за лечението му е необходимо изготвяне на зъбна снимка, което не е сред безплатните услуги, договорени за финансиране от здравната каса. Към този момент ищецът е разполагал със 107, 64 лв. собствени средства. Ищецът е депозирал молба с рег. № 1390/13.03.2018 г., в която е посочил, че има проблеми със стоматологичното обслужване, но не е поставил въпроси за реда, по който следва да му бъде изготвена рентгеновата снимка. На 22.01.2018 г. той е получил по сметката си сумата от 200 лв., а на 05.04.2018 г. е получил и пощенски запис за 30 лв. Такива записи е получил на 19.04.2018 г. и на 26.04.2018 г., като събраната сума в общ размер на 290 лв. е изхарчил за лични нужди. На 18.05.2018 г. ищецът е депозирал заявление за изготвяне на зъбна снимка, за която стойността на услугата възлиза на 5 лв., което според процесуалния представител на ответника опровергава твърдението му, че когато е узнал за реда, по който следва да се направи снимка на болния му зъб, вече не е разполагал с финансови средства по сметката си. Твърди се, че на 26.05.2018 г. ищецът е провел свиждане със свои близки и е получил храна, имал е възможност да получи и сумата от 5 лв. от близките си, но не се е възползвал от нея. Излагат се твърдения, че ищецът е бил уведомен за обстоятелството, че за лечението му е необходима зъбна снимка още при прегледа на 08.02.2018 г., когато му е обяснен и реда, по който същата следва да се направи. Р. е разполагал с необходимите средства за да заплати стойността на тази снимка, но е предпочел да изхарчи разполагаемите си към 15.05.2018г. средства за други лични нужди. Два дни по- късно е депозирал искане за снимка със средства от бюджета, за което според ответника не е имал законно основание. Въпреки това такива средства са били отпуснати и въпросната снимка е направена на 03.09. 2018 г. В писмения отговор се сочи, че единствената причина, поради което е забавено стоматологичното лечение на ищеца е липсата на зъбна снимка. Р. е имал ясна представа за това и въпреки, че е разполагал с необходимите парични средства да заплати услугата, не е предприел никакви действия в тази насока. При горните съображения се излагат доводи, че забавеното стоматологично лечение е изцяло по вина на ищеца, поради което се поради искане да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.31, ал.1 от ЗПП, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с назначения служебен адвокат М.А. ***, който пледира да бъде уважена исковата претенция. Твърди, че още на 08.02.2018 г. лекуващият лекар е дал направление с мнение, че следва да бъде направена дентална снимка, а такава е направена едва на 03.09.2018 г., поради което в посочения период ищецът е търпял болки, страдания и не е могъл да се храни пълноценно, което се установява от събраните в хода на производството гласни доказателства. Излага доводи, че по закон лишените от свобода са здравно осигурени и при наличието на належаща нужда, която е установена с медицинско заключение би трябвало въпросната дентална снимка да бъде изготвена по спешност. Сочи, че в затвора Белене не е налице правилник или разписана процедура, съобразно които на лишените от свобода да бъде осигуряван своевременен и бърз медицински преглед, а тези обстоятелства се решават по усмотрение на администрацията. Излага доводи, че по делото е установено обстоятелството, че затвора не разполага със зъболекарски кабинет, а е осигурил прегледи с мобилен такъв, който идва веднъж седмично и е недостатъчно оборудван, което е достатъчно доказателство, че на лишените от свобода не се предоставя своевременна дентална помощ. Позовава се на разпоредбата на чл.134 от ЗИНЗС и твърди, че липсата на дентален кабинет в конкретния затвор е в нарушение на тази разпоредба. Твърди, че по делото е доказано обстоятелството, че ищецът многократно се е обръщал към началника на затвора с молби, но това не е довело до вземането на своевременни решения във връзка с неговото лечение. В заключение излага доводи,че всичко това е довело до претърпяване на болки и страдания, физическа неразположеност и невъзможност ищецът да се храни нормално, както и психическа травма и чувство за дискомфорт, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт У.. Същият изразява становище да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като недоказан и неоснователен. Излага доводи,че ищецът е променил исковата си претенция в съдебното заседание, проведено на 29.01.2019 г., в резултат на което същата се отнася единствено до забавяне изготвянето на дентална рентгенова снимка. Твърди, че по делото е установено, че лекарят, провел преглед на ищеца го е уведомил своевременно за необходимостта от такава снимка, за да бъде осъществено лечението и е обяснил реда, по който тази снимка следва да бъде изготвена. С оглед твърдението на ищеца, че е узнал за този ред след един месец, излага доводи, че към м. март Р. е разполагал по сметката си със сума, която е била достатъчна, за да заплати стойността на рентгеновата снимка. Разполагал е с достатъчно средства за това и през м. 02.2018 г., когато е извършен прегледът му. Ищецът обаче е бездействал, изхарчил е наличните по сметката му средства до 15.05.2018г. за други свои нужди, след което е написал молба да му бъде направена снимка за сметка на бюджета. Тъй като затворът не е първостепенен разпоредител с бюджетни средства и не разполага със собствени средства, администрацията е изготвила заявка за такъв разход от бюджета на ответника и такъв разход е бил одобрен от ГДИН, вследствие на което на лишения от свобода е била изготвена зъбната снимка. Процесуалният представител на ответника сочи, че лекарят, извършил стоматологичния преглед е преценил, че състоянието на ищеца не е спешно, позовавайки се на мед. Справка № 17/25.07.2018 г. на МДЦ „Свети Панталеймон“, поради което в конкретния случай не е съществувало задължение за ответника да осигури съответни медицински специалисти или да финансира лечението на лишения от свобода. В заключение изразява становище,че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че исковата молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като във времето след прегледа на 8-ми февруари ищецът е разполагал със средства по своята сметка и заплащане на сумата от 5 лв., необходима за изготвяне на рентгеновата снимка не е било непосилно за него. Излага доводи, че по делото не са събрани доказателства случаят на Р. да е бил спешен, което да е налагало да бъде изпратен на лечение в съответно медицинско заведение, както и че лечението на ищеца фактически е било осъществено благодарение на отпуснатите от ответника бюджетни средства.

От фактическа страна по делото се установи следното:

Между страните не е налице спор, а и от писмените доказателства по делото се установява, че ищецът Р.М.Р. е лишен от свобода, постъпил е в затвора на 25.10.2017 г. и през посочения съобразно уточнената искова претенция период 02.02.2018 г.- 29.08.2018 г. е изтърпявал наказанието си в Затвора Белене. Не се спори и за обстоятелството, че по силата на чл.128 , ал.2 и чл.84, ал.2, т.4 от ЗИНЗС ищецът е здравно осигурено лице, а от негово изявление в с.з. на 29.01.2019 г., както и от писмено доказателство, неоспорено от ищеца /л.66 и л.67/ е видно, че му е била издадена здравноосигурителна книжка след постъпването му в затвора, която е от дата 31.01.2018 г.

На л.74 е приложена справка, а на л. 68 и 69 докладна записка от СИ СДВР, съдържащи изисканата на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС с определение № 1366/18.10.2018г. информация за обстоятелствата в какво здравословно състояние е бил приет ищецът в Затвора Белене, какво е актуалното му такова, имал ли е оплаквания от остър зъбобол, осигурявана ли му е дентална медицинска помощ, по какъв начин е организирано предоставянето на такава.На л. 75 и л.78 са приложени заверени копия от страници на медицинския картон на ищеца, в които е отразено заключение след проведен на 30.10.2017 г. преглед, а именно, че Р.М.Р. е клинично здрав и иска да работи. Отразени са и оплаквания за нанесен през 2016 г. побой, вследствие на който има болки в гърба и кръста. На л.76 и 81 е приложена медицинска справка от № 4470/16.08.2018 г. от МДЦ „Свети Панталеймон“- гр. Плевен, подписана от д-р Е.Н., лекар по дентална медицина, в която е посочено, че при направения преглед на 08.02.2018 г. е установено, че лицето /л.св. Р.М.Р./ е с екстрахирани 5 /пет/ броя зъби и 3 /три/ фрактурирани такива. Посочено е, че състоянието не е спешно и лечение при необходимост може да бъде извършено в условията на Мобилен стоматологичен кабинет, който посещава Затвора- Белене. На л.77 е приложен договор за оказване на стоматологична помощ на лишените от свобода в Затвора- Белене, сключен на 02.10.2017 г. между Началника на Затвора Белене като възложител и д-р Е.Н.Н. като изпълнител.

На л.82 е приложен амбулаторен лист № 000185 от 08.02.2018 г., в който е посочена дейност : „Обстоен преглед със снемане на зъбен статус и изготвяне на амбулаторен лист“ по отношение на Р.М.Р..На л.86 е приложена жалба от ищеца до Началника на затвора с рег. № 1390/13.03.2018г., в която са налице изчерпателно изброени оплаквания от условията в затвора. В т.1 от същата, четвъртия по ред абзац е посочено: „Стоматологични проблеми също не липсват“. Всички останали оплаквания не касаят предмета на ИМ.На л.89 заявление от 18.05.2018г. /заведено с рег. № на 21.05.2018г./, изходящо от ищеца, от което е видно, че същият е сезирал Началника на затвора за издаване на направление за панорамна рентгенова снимка на зъбите, която да послужи за денталното му лечение. В заявлението е налице отбелязване „Изпълнено! Изведен на 03.09.2018 г. със средства от бюджета“.

На л.24 е приложена справка от Затвора Белене за наличните парични средства на лишения от свобода, от която е видно, че за периода 01.01.2018 г. до 10.09.2018 г. същият е получил доходи от ваучери в общ размер от 290 лв. от изисканата от съда справка, изготвена от счетоводител на Затвора Белене /л.22/ е видно, че лишеният от свобода разполага към 20.09.2018 г. със 0, 29 лв., същият не полага доброволен труд и не получава доходи от трудова дейност.

Посочените по- горе писмени доказателства са представени от ответника и не са оспорени от ищеца и неговия процесуален представител.

На л.79, 80, 84 и 85 са приложени амбулаторен листове с № № 000726/29.08.2018 г.; 484/24.102018г.; 000196/05.04.2018г. и 000179/22.02.2018г., които обаче не са свързани със здравословните оплаквания, предмет на исковата претенция, поради което съдът намира,че не са относими и не следва да бъдат обсъждани. Неотносимо е и представеното от ответника рентгеново изследване на хранопровод, стомах и дуоденум /л.83/.

По делото са разпитани като свидетели Д.Й.Д., лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора Белене. От неговите показания се установява обстоятелството, че се познава с ищеца и от разговори с него е узнал, че има проблеми със зъбите. Насочил го към инспектор Б.П., който отговаря за записване за зъболечение. Свидетелят твърди, че знае за обстоятелството, че на ищеца е била необходима зъбна снимка, но такава не му е била направена до м август 2018 г. Твърди, че от ищеца е искано да заплати стойността на тази снимка. Съдът намира,че с оглед предмета на исковата претенция, която касае единствено забавяне изготвянето на рентгенова дентална снимка, горните показания са относими единствено в тази им част.

От показанията на свидетеля Б.А.,*** се установява, че той осигурява достъпа на лишените от свобода до дентална медицинска помощ по нареждане на началника назатвора. Разяснява процедурата, а именно писмена молба от лишения от свобода и вписване в списък. Сочи, че лечението се осъществява от мобилен кабинет, който идва веднъж седмично, а при спешни случаи лишените от свобода се транспортират до „МДЦ Св. Панталеймон“- Плевен, от където идва и мобилния кабинет. Свидетелят сочи, че ищецът е включван в списъците за преглед при всеки случай, в който е подавал молба за това и твърди, че не е бил уведомен от стоматолога за нуждата от рентгенова снимка за л. св. Р.. Твърди, че в такива случаи стоматологът издава направление и тогава не е налице необходимост да му бъде казвано, че следва да се предприемат съответните действия. Зъболекарят при напускането на затвора оставя на КПП здравноосигурителните книжки, списък на прегледаните пациенти и направления, ако е издал такива. След получаване на такова направление то се докладва от свидетеля на началника на затвора, който разпорежда да се осигури конвой. Ако зъболекарят устно е казан на лишен от свобода, че е необходимо да му бъде направена рентгенова снимка, то лишеният от свобода би следвало да подаде писмена молба, по която да се вземе отношение. Твърди, че всяко издадено направление е изпълнено в указания в него срок. Сочи, че когато има издадено направление лишените от свобода не заплащат стойността на услугата. Такава се заплаща само в случай, че услугата се извършва без издадено направление.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

В ЗИНЗС (ДВ - бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), глава седма "Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията", се съдържат специални процесуални правила (чл. 284-286 ЗИНЗС).

Съгласно  чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285, ал.1 вр.  чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

В случая в ИМ е посочен като ответник ГДИН. По отношение на допустимостта на иска срещу същия съдът съобразява следното:

ГДИН е обособена като самостоятелно юридическо лице, считано от 01.06.2009 г. с влизането в сила на ЗИНЗС - чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка.

Искът срещу ГДИН за процесния период 02.02.2018 г.- 29.08.2018 г. е подаден от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването му и на основание чл. 204, ал.4 от АПК е допустим за разглеждане.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Според специалната разпоредба на  чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Съобразно критериите, установени в практиката на Европейския съд за правата на човека по чл. 3 от ЕКПЧ, които са приложими и при преценката за наличие на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, за да бъде квалифицирано едно отношение като нарушение на забраната за нечовешко или унизително отношение, първо, то трябва да достигне минимално ниво на суровост, така че да доведе до действителна телесна повреда, силно физическо или психическо страдание. Второ, тези страдания и унижения трябва да надхвърлят неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщи на самото лишаване от свобода, като при преценката следва бъде приложен цялостен подход към условията на изтърпяване на наказанието и бъде отчетено тяхното кумулативно въздействие, като се има предвид, че финансовите и логистични затруднения на държавата да осигури условия, които не водят до нарушаване на забраната по чл. 3, не могат да изключат или намалят нейната отговорност.

В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, провертяване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснованата употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно. Съдът счита, че нарушение на тази забрана би било и бездействие на административния орган, довело до несвоевременното изготвяне на дентална рентгенова снимка, необходима за осъществяване лечението на лишения от свобода, каквото твърдение е наведено в ИМ. Дали в настоящия случай е налице такова бездействие е въпрос на доказване по делото.

Предоставянето на дентална медицинска помощ в местата за изтърпяване на наказанията е уредено в чл.134, ал.1, т.1 и 4 от ЗИНЗС, а в чл.25-29 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уреден редът за предоставянето ѝ. Съобразно горната нормативна уредба, в местата за лишаване от свобода е необходимо да има медицински центрове, в които да се осъществява спешната дентална помощ и денталното обслужване на лишените от свобода. От разпоредбите на чл.25-29 от Наредбата е видно, че денталната медицинска помощ на лишените от свобода се осъществява от лекар по дентална медицина от медицинския център в мястото за лишаване от свобода. Денталната помощ се извършва по график, утвърден от началника на съответния затвор, поправителен дом или затворническо общежитие. Нуждаещите се от спешна дентална помощ се обслужват с предимство.

Прегледаните пациенти се записват в амбулаторна книга, в която се отбелязват диагнозата и направените манипулации.

Консултации и лечение с лекари по дентална медицина извън местата за лишаване от свобода се извършват по реда на глава четвърта от Наредбата, а именно със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода, след издаване на съответно медицинско направление.

От събраните по делото доказателства е видно, че в Затвора Белене не е налице медицински център по смисъла на чл.129, ал.1 от ЗИНЗС, в който да е възможно осъществяването на дейностите по чл.134, ал.1, т.1 и т.4 от ЗИНЗС /с оглед конкретиката на исковата претенция/. Денталното лечение на лишените от свобода е организирано въз основа на договор за оказване на стоматологична помощ на лишените от свобода в Затвора- Белене, сключен на 02.10.2017 г. между Началника на Затвора Белене като възложител и д-р Е.Н. Н. като изпълнител /л.77/. На основание този договор затворът е посещаван веднъж седмично от Мобилен стоматологичен кабинет към МДЦ „Свети Панталеймон“- гр.Плевен. Желаещите лечение лишени от свобода се преглеждат и лекуват като се вписват в списък, по който в деня на посещението на кабинета се отвеждат за преглед.

По отношение на ищеца по описания по- горе ред е извършен дентален преглед на 08.02.2018г., като видно от медицинска справка /л.76/ и препис- извлечение от амбулаторен дневник на „МДЦ Св. Панталеймон“ ООД- Плевен /л.124/ При същия е снет зъбен статус и е посочено, че състоянието не е спешно и лечение при необходимост може да бъде извършено при условията на Мобилен стоматологичен кабинет, който посещава Затвора Белене. Ищецът твърди, че при този медицински преглед зъболекарят му казал, че за лечение на болния му зъб е необходима дентална снимка. Тоест не е налице издадено направление за изготвяне на такава, а само устно предписание. Сред писмените доказателства не е налице писмено предписание и/или направление за подобна снимка към посочената по- горе дата. Предвид горното за Началника на затвора не е възникнало задължение за издаване на заповед по смисъла на чл.60, ал.4 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, доколкото изготвянето на такава снимка следва да бъде извършено в специализирано медицинско заведение извън Затвора Белене.

Ищецът е отправил искане до Началника на Затвора Белене да му бъде издадено направление за изготвяне на дентална рентгенова снимка едва със заявление от 18.05.2018г. /заведено с рег. № на 21.05.2018г./, приложено на л.89 от делото. От събраните по делото доказателства не е видно да е налице предходно такова негово искане. Към тази дата, видно от представените справки за разполагаемите парични средства, ищецът не е разполагал с достатъчно парични средства за да заплати сумата от 5 лв., необходима за изготвяне на въпросната снимка, тъй като тази услуга не е сред безплатните такива, съобразно Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски за 2018 г.

В заявлението е налице отбелязване „Изпълнено! Изведен на 03.09.2018 г. със средства от бюджета“.

От приложеното на л.98 заявление от 09.08.2018г., изходящо от ищеца е видно, че същият е направел искане да бъде заведен за дентален преглед, което очевидно е сторено, тъй като в същото заявление е налице резолюция от СИ СДВР в този смисъл и отбелязване, че д-р Н. препоръчва л. св. да бъде изведен за зъбна снимка. На л.97 е приложена докладна записка от 20.08.2018г., изготвена от СИ СДВР Б.А., в която е обективирано предложение до Началника на Затвора Белене за отпускане на средства от бюджета в размер на 5 лв., след което ищецът да бъде изведен до Поликлиниката- Белене за снимка. На 24.08.2018г. е изготвено заявление за снимка на зъб /л.100/. Сумата от 5 лв. е била предоставена на лишения от свобода, видно от разходен касов ордер, приложен на л.99, издаден на 29.08.2018 г.

С така обсъдените доказателства, съдът счита, че в случая е налице нарушение по смисъла чл. 3 от ЕКЗПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС, но само за част от периода, посочен от ищеца, а именно от 21.05.2018 г. до 29.08.2018г.

На 18.05.2018г. ищецът е подел заявление до Началника на Затвора Белене /л.89/, с което е поискал „да му бъде издадено направление за изготвяне на дентална рентгенова снимка“. Горното е заведено в деловодството на затвора на 21.05.2018г., видно от поставения рег. номер. Необходимостта от изготвяне на такава снимка, въпреки липсата на издадено по надлежния ред медицинско направление, се установява от заявлението на ищеца с рег. № 3643/09.08.2018г. /л.98/, в което служител СИ СДВР с резолюция е удостоверил, че Р. е изведен на преглед и д-р Е.Н. е препоръчал лишеният от свобода да бъде изведен за изготвяне на зъбна снимка. От горните доказателства се установява, че е за лечението на лишения от свобода е била необходима дентална рентгенова снимка, за което обстоятелство той е сезирал началника на затвора със заявлението си от 18.05.2018г, заведено съобразно поставения върху него рег. № в деловодството на затвора на 21.05.2018г. /л.89/. Както бе посочено по- горе в настоящето решение, към тази дата ищецът не е разполагал със средства за заплащане на въпросната снимка, тъй като въпросната медицинска услуга не е сред безплатните такива, съобразно Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски за 2018 г. От обсъдените по- горе писмени доказателства се установява, че отношение по горното заявление е взето едва на 20.08.2018, когато е изготвена приложената на л.97 докладна записка, изготвена от СИ СДВР Б.А., в която е обективирано предложение до Началника на Затвора Белене за отпускане на средства от бюджета в размер на 5 лв.

Въпросната сума е отпусната на 29.08.2018г./последната дата на посочения от ищеца период, за който претендира присъждане на обезщетение/, което е видно от видно от разходен касов ордер, приложен на л.99.

Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.2, т.1 вр. ал.1 от Закона за здравето, всеки български гражданин има право на своевременна, достъпна и качествена медицинска помощ. В конкретния случай е налице необосновано бездействие от страна на администрацията на Затвора Белене в периода от завеждане на заявлението за изготвяне на процесната зъбна снимка- 21.05.2018г. до отпускане на паричните средства, необходими за изготвянето ѝ, а именно 29.08.2018г., което несъмнено е довело до нарушаване правата на лишения от свобода, тъй като същият е бил поставен в неблагоприятни условия, свързани със своевременно упражняване на правата му, регламентирани в глава XX от ЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода и чл.81, ал.2, т.1 вр. ал.1 от Закона за здравето.

Съдът намира, че конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Самото осъждане има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване с характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер от 350 /четиристотин и петдесет/ лева в полза на ищеца,, поради което искът за разликата до претендирания от ищеца размер от 30 000 лв. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Поради изложените по- горе съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и за периода от 02.02.2018г. до 20.05.2018 г. Ответникът следва да бъде осъден да заплати присъденото обезщетение ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 29.082018 г. до окончателното ѝ изплащане

При този изход на делото претенциите за присъждане на направените в производството разноски от страна на ГДИН - юрисконсултско възнаграждение в размера по чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК са неоснователни.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София да заплати на Р.М.Р., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева за причинените му неимуществени вреди за периода от 21.05.2018г. до 29.08.2018г, през който е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в останалата му част за разликата над 350 /триста и петдесет/ лева до 30 000 /тридесет хиляди/ лева и за периода от 02.02.2018г. до 20.05.2018 г. като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: