Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 262/ 20.05.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и четвърти април 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на Прокурор Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 797 / 2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано  е по искова молба на И.Х.И., понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“ на специален режим в Затвора – Белене  срещу МП, ГДИН – София с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лв. за периода 01.06.2017г. – 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2018г. - датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на органите по изпълнение на наказанието в нарушение на чл. 43 ал.2 от ЗИНЗС да осигурят навес на второто каре за престой на открито в Затвора-Белене при неблагоприятни метеорологични условия, когато вали дъжд или грее силно слънце, предвид напредналата възраст на ищеца, здравословното му състояние и застоялият начин на живот, както и на осн. чл. 276 ЗИНЗС да бъде осъден Главния директор на ГДИН – София да прекрати незаконосъобразното бездействие като осигури построяването на такъв навес. 

Ищецът лично и чрез служебния защитник адв. П. *** поддържа исковата молба, като сочи че задължението на ответниците да се изгради навес върху второто каре на открито произтича от разпоредбата на чл. 71 от ЗИНЗС и такъв не е бил изграден, поради което ищецът е поставен под  въздействието на неблагоприятните метеорологични условия при престой на открито като се вземе предвид възрастта и заболяванията му и така са нарушени неговите права на осъден. Твърди, че така е бил подложен на ежедневно унижение и нечовешко отношение.

Ответниците – МП, ГДИН – София и Гл. Директор на ГДИН и Началникът на Затвора - Белене чрез юрк. У. изразява становище за неоснователност на иска. Възразява, че в разпоредбата на чл.71 ал.2 ЗИНЗС се предвижда по възможност мястото за престой на открито да предлага защита при лошо време, но не се има предвид слънчево време. На ищеца е осигурен минималния 1 час престой на открито съгласно чл. 86 ал.1 ЗИНЗС, а мястото за престой, където са поставени уредите за спортуване е с осигурен навес при неблагоприятни метеорологични условия. Счита, че липсва нормативно задължение за построяване на навеси и на двете места за престой на открито. Позовава се на разпоредбата на чл. 71 ал.7 ЗИНЗС, според която при неблагоприятни атмосферни условия и вредни за здравето на лишените от свобода престоят може да бъде прекратен или отменен, като в тези случаи времето за престой на открито при възможност се компенсира през следващите дни. Ищецът е провеждал 2 ч. престой на открито в сутрешните часове и само за последните 22 дни от исковия период е провеждал престой във време, определено от постовите надзиратели. Затова счита, че във времето, в което ищецът е провеждал престой на открито, слънцето не напича така силно, че да причини на ищеца претендираните като настъпили неимуществени вреди. Моли, да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска и предлага да се отхвърли. Счита, че не са били ограничени правата на ищеца да ползва престой на открито.

Като съобрази становищата на страните, относимите  доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 203 и следващите от АПК вр. чл. 284 и чл. 276 от ЗИНЗС.

Искът е заведен на 28.08.2018г., затова правната квалификация на иска според твърденията в исковата молба е по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС, а не по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ.

Според  специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.

Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.

Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди срещу ГДИН – София, произтича от  незаконосъобразни  бездействия на администрацията на ответника за исковия период да осигури на ищеца като лице, изтърпяващо наказание в затвора Белене навес върху второто каре за престой на открито за защита при неблагоприятни метеорологични условия – силно слънце, дъжд на осн. чл. 71 ал. 2 ЗИНЗС. В резултат на това бездействие той е претърпял неимуществени вреди. Или претенцията за вреди, произтича от незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника, изразяващо се в неосигуряване на необходимите условия за провеждане на ежедневен престой на открито и осигуряване на условия за двигателна активност, което представлява нечовешко и унизително отношение.

Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, каквито са следствените арести и затворите, които са териториални звена на ГДИН.

Затова исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за посочения период е предявена срещу надлежен ответник – ГДИН, а по отношение на МП следва да се остави без разглеждане като недопустима.

Съвместно   е предявен за разглеждане и иск по чл. 276 от ЗИНЗС да бъде осъден Главния директор на ГДИН – София да осигури на ищеца ежедневно посещение от медицинско лице т.е. прекратяване на бездействието и извършване на действие с цел прекратяване на нарушения на забраната на чл. 3 ЗИНЗС. Като ответник по този иск освен Главния Директор на ГДИН като специализиран орган по изпълнение на наказанията, се призовава и Началника на затвора, поради което е конституиран като страна.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът И.Х.И.  за исковия период изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна при специален режим в Затвора Белене, където се намира и понастоящем.

Съгласно чл. 71 ал.2 от ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Разпоредбата е относима и за осъдените на доживотен затвор без право на замяна предвид препращащата разпоредба на чл. 197 ал.2 от ЗИНЗС, според която  доколкото в глава ХV не са предвидени особени разпоредби, при изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се прилагат общите разпоредби.

Съгласно чл. 86 ал.1 т.1 ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито, не по-малко от един час на ден.

На осн. чл. 146 ал.1 т.1 ЗИНЗС при причини от здравословен характер медицинското лице при затвора може да препоръча да се удължи престоят на открито.

Видно от приложеното медицинско досие и медицинска справка  ищецът страда от следните заболявания: ***************************. По препоръка на лекуващия лекар в Затвора – Белене – д-р Г. е препоръчано повече време за разходка на открито съгласно мед. справка Рег. № 1439/20.03.2017г.

Според твърденията на страните, приложени заповеди за организиране престоя на открито и разпитания св. П.,*** за исковия период е осигурено провеждане на престой на открито, който се осъществява на две обособени места, където провеждат престоя си осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна лица от зоната за повишена сигурност. Едното място е оборудвано със съоръжения за гимнастически упражнения – щанги, гири, тежести, лежанки и върху тази част е изграден навес, тъй като администрацията е преценила, че изграждането на навес за защита при лошо време върху тази част няма да повлияе на сигурността, а другото каре е без навес. Администрацията е осигурила общо 100 минути престой на открито, като половината време се провежда на едното каре, а другата половина на второто. За периода от 03.08.2017г. ищеца е провеждал престой на открито в сутрешните часове, съответно по 50 мин. във вътрешното и по 50 мин. във външното заграждение. А считано от 02.08.2018г. л.св. И. провежда престой на открито самостоятелно, с оглед избягването на конфликт и сбиване с други лишени от свобода, като мястото за престой на открито се редува по 50 минути във външното каре и 50 минути във вътрешното каре. Времето за провеждане на мероприятието се определя от дежурен главен надзирател за деня, при съобразяване с останалите дейности и мероприятия за деня.

С две молби – Рег. № 3991/22.08.2017г. и Рег. № 3644/09.08.2018г. ищецът е поискал от началника на затвора да се изгради навес и върху второто каре за престой на открито за защита при дъжд или силно слънце, като изтъква последното обстоятелство като неблагоприятно за здравето му.  С писмо Рег. 8699/30.08.2018г. ГДИН се е произнесла по искането като го счела за неоснователно, тъй като размяната на местата за провеждане на престой на открито е продиктувана от възможността всеки лишен от свобода да има достъп до уредите за фитнес, а в същото време да има и достъп до слънчева светлина. По тази причина 50 минути се провежда престой под навес, а останалите 50 минути престоят на открито се провежда извън навес.

Според показанията на св. П., изтърпяващ заедно с ищеца наказание в ЗПС на Затвора – Белене, навесът е изграден на голямото каре, другото е по-малко, ищецът се оплаквал от силното слънце, че не му влияе добре на здравето. Според свидетеля карето не се напича в периода до 10ч., а по-късно.

Съгласно разпоредбата на чл. 71 ал.2 ППЗИНЗС престоят на открито се провежда под надзора на служители от надзорно-охранителния състав на специално определени места в затвора, като по възможност същите предлагат защита при лошо време. Съгласно ал.3 – по време на престоя на открито администрацията на затвора осигурява подходящи условия – съоръжения, екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве. Според ал.5 лишените от свобода, които по здравословни причини не могат или не желаят да участват в предлаганите дейности, прекарват времето за престой на открито на определените за отдих и разходки места.А съгласно ал.7 – при неблагоприятни атмосферни условия и вредни за здравето на лишените от свобода и служители условия престоят на открито може да бъде прекратен или отменен от медицински специалист, от дежурния главен надзирател или от дежурния командир на отделение, като в тези случаи времето за престой на открито при възможност се компенсира през следващите дни.

Съгласно чл. 164 ал.1 ЗИНЗС по възможност на всеки лишен от свобода се предоставя възможност за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето за престой на открито. За да се обезпечи тази възможност за спортуване престоят на всички лишени от свобода е удължен на 100 мин. като всяка група има възможност да провежда половината от престоя на карето със спортни уреди, оборудвано с навес.

Според разпоредбата на чл. 71 ал.2 ППЗИНЗС не съществува императивно задължение за администрацията да оборудва и второто каре за престой на открито с навес. Такъв е осигурен на първото каре, където са разположени спортните уреди и съобразно преценката относно сигурността на затвора. А лишените от свобода провеждат престоя си на открито и на двете карета, така че при лоши метеорологични условия им се осигурява възможност за спортуване и защита, както и минималния престой от 1 час. Предвижда се по възможност на местата за престой на открито да се предлага защита при лошо време. Това предполага лоши атмосферни условия – студ, дъжд, сняг, летни горещини. В тези случаи, когато условията са неблагоприятни или вредни за здравето престоят може да бъде прекратен, но се компенсира по възможност през следващите дни. Тези случаи не са ежедневни, а по изключение и времето за престой се компенсира, както е предвидено в закона. Освен това ищецът е провеждал престоя си през сутрешните часове, когато слънцето не е толкова силно, а и на второто каре, което е без навес, слънцето напича по-късно след 10 ч.

Ето защо съдът счита, че правото на ищеца на престой на открито не е било незаконосъобразно ограничено, нито за него са настъпили твърдяните неимуществени вреди – неблагоприятно въздействие върху здравето и неосигуряване на условия за двигателна активност. Затова и не е налице жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието с неосигуряването на навес на второто каре за престой на открито. 

 

 

При изложената фактическа обстановка съдът намира, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях.

Поради това предявеният иск с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС срещу ГДИН се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху сумата. А искът срещу МП следва да се остави без разглеждане като недопустим.

Като неоснователен следва да се отхвърли и съвместно предявеният иск по чл. 276 от ЗИНЗС за осъждане на Главния Директор на ГДИН и Началника на Затвора Белене да извърши действието, тъй като не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.

Разпоредбата на чл. 286 от ЗИНЗС, която е идентична на чл. 10 от ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските, поради което общите разпоредби на ГПК не намират приложение и затова юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне на иска не следва да се присъжда.

Водим от горното съдът

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И.Х.И., понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“ на специален режим в Затвора – Белене  срещу ГДИН – София с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лв. за периода 01.06.2017г. – 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2018г. - датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на органите по изпълнение на наказанието в нарушение на чл. 43 ал.2 от ЗИНЗС да осигурят навес на второто каре за престой на открито в Затвора-Белене при неблагоприятни метеорологични условия, когато вали дъжд или грее силно слънце, предвид напредналата възраст на ищеца, здравословното му състояние и застоялият начин на живот.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на И.Х.И. срещу Министерство на правосъдието с правно основание чл. 284 ал.1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лв. за периода 01.06.2017г. – 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2018г. - датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на органите по изпълнение на наказанието и прекратява производството по делото в тази част.

ОТХВЪРЛЯ искането на И.Х.И., понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“ на специален режим в Затвора – Белене на осн. чл. 276 ЗИНЗС да бъде осъден Главния директор на ГДИН – София и Началника на Затвора - Белене да прекрати незаконосъобразното бездействие като осигури построяването на навес на второто каре за престой на открито. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните  и Окръжна прокуратура - Плевен.        

 

                                                                  С   Ъ   Д   И   Я : /П/