Р Е Ш Е Н И Е

№ 147/ 25. Март 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На четиринадесети ноември 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 796/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на „ВиК- Стенето” ЕООД – Троян, представлявано от управителя Т. Г., чрез адв. К. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 34/11.05.2018г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен, с който на осн. чл. 166 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 194 ал.1 т.3 б. „а“ от Закона за водите за дружеството е определено задължение за периода 01.01.2015г. до 31.12.2015г. в размер на 20 501,56 лв., представляващо дължима такса за водовземане и заустване по Разрешително № 13140246/05.03.2014г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, ведно със законната лихва върху сумата до пълното погасяване на главницата.

Жалбоподателят оспорва акта и иска отмяната му като незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Излага доводи за допустимост на съдебното обжалване. Счита, че не дължи такса в определения размер, тъй като неправилно е приложена по-високата ставка на таксата по чл. 12 ал.2 т.1 от Тарифата по §2 от ПЗР за целия едногодишен период, въпреки че по-високи нива на замърсяване на водите и то по отношение само на два от показателите са констатирани само за месеците - февруари, март и април 2015г., а изчислено средногодишно не е налице превишение на допустимите нива. Погрешно е определен и началния момент на изискуемостта на вземането в противоречие с чл. 15 ал.1 от Тарифата. Претендира разноски съгласно приложен списък.

Ответникът – Директорът на Басейнова Дирекция „Дунавски район“ – Плевен, чрез юрисконсулт Х. в проведеното съдебно заседание прави възражение за недопустимост на жалбата заради просрочие. А по същество изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като завишената такса е годишна и се изчислява на годишна база, а не помесечно. Общата дължима такса е посочена на л.2 като платима до 31.03.2016г., изискуема от 01.04.2016г., а посочените дати на л.3 се дължат на техническа грешка и не се отразяват на законосъобразността на акта. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 195б ал.1 от Закона за водите вр. чл. 66 ал. 3 ДОПК.

АУПДВ е обжалван по съдебен ред на 29.05.2018г., като с влязло в сила Определение № 735/04.06.2018г. по адм.д. № 538/2018г. по описа на АС – Плевен жалбата е изпратена за разглеждане по подведомственост на компетентния горестоящ административен орган – МОСВ с оглед приетия от съдебния състав задължителен административен контрол съгласно чл. 166 ал.3 от ДОПК. В изпълнение на съдебното определение МОСВ се произнесъл с Решение № 119/03.08.2018г., с което отхвърлил жалбата. Жалбата срещу решението на МОСВ, е подадена до АС – Плевен на 05.08.2018г., където е образувано настоящото дело.

С Определение № 898/22.01.2019г. на ВАС по адм.д. № 148/2019г. по описа на съда е отменено Определение № 1571/26.11.2018г. по адм.д. № 796/2018г., с което е оставена без разглеждане жалбата като недопустима, поради просрочие и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. ВАС е приел, че съгласно чл. 166 ал.3 ДОПК не е задължително обжалване по административен ред, противно на приетото с влязлото в сила Определение № 735/04.06.2018г. по АД № 538/2018г. по описа на АС – Плевен. Жалбата срещу АУПДВ е подадена на 29.05.2018г. до АС – Плевен, чрез административния орган, издал акта в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване съгласно чл. 149 ал.1 АПК. В случая е налице отклонение от процедурата, предвидена в чл. 91 и чл. 97 от АПК за административно обжалване и не може да се направи извод за релевантната дата на получаване на преписката от долустоящия орган.

Съобразно определението на ВАС жалбата е подадена в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

„ВиК – Стенето“ ЕООД – Троян, е ВиК оператор на канализационната система на гр. Троян и с. Орешак, съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води с № 13140246/05.03.2014г., издадено по Закона за водите от Директора на БДДР – Плевен със срок на действие от 05.03.2014г. до 05.03.2024г. Титуляр по разрешителното е Община Троян, която е едноличен собственик на капитала на ВиК дружеството.

В разрешителното са определени показателите на индивидуалните емисионни ограничения по потоци и места на заустване. Съгласно условията на разрешителното ВиК операторът на канализационната система на гр. Троян и с. Орешак, заплаща годишна такса за замърсяване, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води на осн. чл. 194 ал.1 т.3 б. „а“ от ЗВ. Размерът на таксата, начинът и редът за нейното изчисляване и заплащане се определят с Тарифа на Министерския съвет. Размера на таксата се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерните замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Ежегодно до 31 януари на следващата година ВиК оператора е длъжен да представя в БДУВ - Плевен информация, необходима за изчисляване на дължимата такса и включваща: резултатите от собствения мониторинг; показанията на измервателните устройства; резултатите от извършения през годината контрол. Таксата е годишна и се внася от ВиК оператора не по-късно от 31 март на следващата година по сметка на Басейнова дирекция.

С писмо вх. П№ 2783/02.04.2015г. на БДДР, „ВиК – Стенето“ ЕООД е представило резултати от собствен мониторинг на отпадъчните води на входа и изхода на ГПСОВ – Троян за м. Февруари 2015г., отразени в протоколи за изпитване с № 123В и 124В от 26.02.2015г. В протокол от изпитване № 124В/26.02.2015г. е установено превишение на допустимите индивидуални емисионни ограничения съгласно разрешителното по показател БПК5 – 40,0 mg/l, при допустима стойност на ограничението – 25 mg/l, както и по показател неразтворени вещества – 42,0 mg/l при допустима стойност - 35 mg/l.

С писмо вх. № 3112/23.04.2015г. на БДДР, „ВиК – Стенето“ ЕООД е представило резултати от собствен мониторинг на отпадъчните води на входа и изхода на ГПСОВ – Троян за м. март 2015г., отразени в протоколи за изпитване № 188В и № 189В от 30.03.2015г. В протокол от изпитване № 189В от 30.03.2015г. е установено превишение на допустимите индивидуални емисионни ограничения съгласно разрешителното по показател БПК5 – 28,0 mg/l, при допустима стойност – 25 mg/l.

С писмо Вх. № 3531/21.05.2015г. на БДДР, „ВиК – Стенето“ ЕООД е представило резултати от собствен мониторинг на отпадъчните води на входа и изхода на ГПСОВ – Троян за м. април 2015г., отразени в протоколи за изпитване № 245В и 246В от 21.04.2015г. С протокол от изпитване № 246В/21.04.2015г. е установено превишение на индивидуалните емисионни ограничения съгласно разрешителното по показател Неразтворени вещества – 47, 0 mg/l при допустима стойност – 35 mg/l.

В изпълнение на чл. 194б ЗВ и условията по разрешителното с Вх. № 1147/29.01.2016г. дружеството е представило декларация по образец за количеството заустени отпадъчни води – 1 366 771 куб.м., за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г., въз основа на които изчислило дължимата такса за заустване на отпадъчни води по разрешителното в размер на 6 833,86 лв. Дружеството е внесло изчислената такса по банков път на 26.01.2016г.

С писмо изх. № 1147/26.02.2016г. БДДР е изпратила уведомление до дружеството, че дължимата такса е в размер на 20 501,56 лв., получена след приспадане на извършеното плащане в размер на 6833,86 лв., с което дружеството е поканено да плати задължението си.

С писмо Вх. № 2109/26.06.2016г. на БДДР, от РИОСВ – Плевен, в резултат на контролна дейност по чл. 151 ал.4 ЗВ е постъпила информация за установени превишения на индивидуалните емисионни ограничения съгласно приложени протоколи от изпитване с № 124В/26.02.2015г., № 189В/30.03.2015г., № 246В/21.04.2015г.

При проверка на задълженията към БДДР – Плевен е установено, че не е постъпило плащане от дружеството на остатъка от задълженията за такса по разрешителното за 2015г. в размер на 20 501,56 лв. С писмо изх. № 5840/10.10.2017г. БДДР е уведомила дружеството за започването на административно производство по издаване на АУПДВ за задължението и е изпратена покана за доброволно изпълнение на осн. чл. 195б ал.2 т.3 ЗВ и чл.182 ал.2 т.1 от ДОПК в 14-дневен срок от получаване на поканата. Поканата е получена на 13.10.2017г. В срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане.

На осн. чл. 195б ал.2 т.4 ЗВ служители на БДДР извършили проверка и съставили Констативен протокол от 17.04.2018г. за изчислените дължими такси от „ВиК – Стенето“ ЕООД за право на ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за 2015г. в размер 20 501,56, платима до 31.03.2016г. и изискуема от 01.04.2016г. и лихва, дължима до пълното погасяване на главницата. Констативния протокол е изпратен на дружеството с писмо изх. № 5840/18.04.2018г., получен на 19.04.2018г.

Административното производство е приключило с издаването на оспорения АУПДВ № 34/11.05.2018г. на Директора на БДДР, с който на осн. чл. 166 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 194 ал.1 т.3 б. „а“ от Закона за водите за дружеството е определено задължение за периода 01.01.2015г. до 31.12.2015г. в размер на 20 501,56 лв., представляващо дължима такса за водовземане и заустване по Разрешително № 13140246/05.03.2014г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, ведно с дължимата лихва върху главницата.

Директорът на БДДР – Плевен е материално и териториално компетентния орган, който съгласно чл. 195б ал.1 от ЗВ издава акт за установяване на публични държавни вземания по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за незаплатените такси по чл. 194 ал.1 т.1 -3 от ЗВ.

АУПДВ е издаден в предписаната писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му.

При издаване на акта е спазена разписаната в чл. 195б ал.1 и ал.2 от ЗВ процедура, тъй като е издаден на база изследване и проверка на фактите и обстоятелствата по случая. Изготвен е констативен протокол за установяване и изчисляване точния размер и основание за възникване на задължението за такса. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до задълженото лице. В хода на административното производство са установени количествата заустени отпадни води, декларирани от ВиК оператора за 2015г. Изследвано е спазването на индивидуалните емисионни ограничения. Установени са извършените плащания за дължимата такса за 2015г. Разяснено е на каква база е изчислена дължимата такса. Приложените по делото протоколи от изпитвания са предоставени от ВиК дружеството в изпълнение на произтичащото от разрешителното задължение за периодично извършване на собствен мониторинг на заустваните отпадъчни води с оглед спазването на заложените в условията индивидуални емисионни ограничения, които не могат да бъдат надвишавани. В този смисъл дружеството е било запознато с тези протоколи и резултатите от изпитванията. Още през 2016г. е било уведомено за дължимата такса и начина на определянето й, но не я е заплатило.

Размерът на дължимата годишна такса е определен съобразно материалния закон и целта му.

За 2015г. е установено превишение от ВиК оператора на определените с разрешителното индивидуални емисионни ограничения за м. Февруари по показател БКП5 и по показател „Неразтворени вещества“, за м. Март по показател БКП5 и за м. Април по показател „Неразтворени вещества“ или за общо три месеца от годината.

Съгласно чл. 194 ал.1 т.3 б. „а“ от Закона за водите за правото на използване на водите се заплаща такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Съгласно ал. 5 таксите по ал.1 т.3 по буква „а“ за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания се определят въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата „отвеждане на отпадъчни води“ в куб.м., с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. Съгласно ал.6 – размерът на таксите по ал.1 т.1-3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на МС. Съгласно чл. 194б ЗВ титулярите на разрешителни предоставят ежегодно информация за изчисляване на дължимата такса по образец, съдържащ данните съгласно тарифата, въз основа на които се изчислява дължимата такса.

Съгласно действащата към 2015г. Тарифа за таксите за водоползване, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ- бр. 50/2011г. в сила от 01.01.2012г., отм. от 01.01.2017г.) размерът на годишната такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води се определя по формулата съгласно чл. 12 ал.2 за ВиК операторите - според фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите в куб. м. , умножено по единичният размер на таксата.

Според §2 от ПЗР на Тарифата в случаите, когато стойности на показателите за замърсяване за съответната година надвишават индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване или в комплексното разрешително, единичният размер на таксата по чл. 12, ал. 2 се определя в размер на 0,020 лв./куб. м за 2015г.-2017г. В тарифата не са предвидени корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване при определяне на годишната такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, поради което няма как да бъдат съобразени.

В случая е установено, че за 2015г. стойности на показателите за замърсяване – БКП5 и „Неразтворени вещества“ надвишават индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, което замърсяване е отчетено през три месеца на годината. Затова годишната такса следва да се определи в размер на 0,020 лв./куб.м. на база фактурираното количество вода за годината - 1 366 771 м3, а не за всеки месец поотделно в зависимост от това дали е отчетено превишение или не. Собственият мониторинг за спазване на индивидуалните емисионни ограничения, определени с разрешителното е предвидено да се извършва ежемесечно и те следва да не надвишават определените емисии. Затова преценката за замърсеност не може да се прави на средно-годишна база и няма нормативно основание таксата да се изчислява по този начин, както претендира жалбоподателя.

Таксата е годишна, затова достатъчно е за част от периода да се установи отклонение от установените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения по стойности на показателите, за да се определи годишната такса по единичния размер на таксата, определен в §2 от ПЗР на тарифата, изчислен по формулата съгласно чл. 12 ал.2 от същата тарифа.

Определената по този начин годишна такса за 2015г. е в размер на 27 335,42 лв. От сумата е приспаднато извършеното плащане на 26.01.2016г. в размер на 6833,86 лв. за такса по разрешителното, при което остатъкът от дължимата такса е в размер на 20 501,56 лв.

Годишната такса се заплаща не по-късно от 31 март на следващата година съгласно чл. 15 ал.1 от Тарифата. Следователно таксата за 2015г. е дължима не по-късно от 31 март 2016г., затова законната лихва върху неплатеното задължение се начислява от 01.04.2016г., както е посочено в мотивите на акта на стр.2. Посочената на стр.3 дата до която таксата е платима – 31.01.2016г. и изискуема – от 01.02.2016г. очевидно се дължи на техническа грешка и затова не се отразява на законосъобразността на АУПДВ.

По тези съображения процесният АУПДВ е законосъобразен, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВиК- Стенето” ЕООД – Троян, представлявано от управителя Т. Г., чрез адв. К. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 34/11.05.2018г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен, с който на осн. чл. 166 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 194 ал.1 т.3 б. „а“ от Закона за водите за дружеството е определено задължение за периода 01.01.2015г. до 31.12.2015г. в размер на 20 501,56 лв., представляващо дължима такса за водовземане и заустване по Разрешително № 13140246/05.03.2014г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, ведно със законната лихва върху сумата до пълното погасяване на главницата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я : /П/