РЕШЕНИЕ

№ 621

гр. Плевен, 06.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 792 по описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Производството е образувано по искова молба на Р.Д.Д.,*** срещу ОД на МВР Враца с правно основание чл.1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с който претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди и неимуществени вреди от частично отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП пред РС-РС –Бяла Слатина в размер 750 лева и 5 лева за заплатена такса за издаване на заверен препис, от съдебното решение и 500 лева обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2019 година до окончателното плащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски. Посочва, че период на неимуществените вреди е от 30.11.2018 година – 28.05.2019 година.

В исковата молба се посочва, че с НП от 30.11.2018 година на началника на РУ Бяла Слатина са наложени три санкции и след обжалване на същото пред РС Бяла Слатина са отменени втората и третата санкция, като решението е влязло в сила на 28.05.2019 година. По делото пред РС Бяла Слатина - анд №59/2019 година е ангажиран адвокат, на който е платено възнаграждение от 1000 лева, като пълномощник е бил и Д.В.Д.. – баща на ищеца. Посочва, че в личен и семеен план са настъпили неимуществени вреди – повишена раздразнителност, страх от органите на МВР, депресия и влошени взаимоотношения с родителите и лицето, с което живее на семейни начала. Претендира изплащане на обезщетение за имуществени вреди -750 лева-адв.възнаграждение, пропорционално на отменените в НП санкции, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева за периода от 30.11.2018 година – 28.05.2019 година и 5 лева държавна такса за издаване на заверен препис от съдебното решение.

Представено е становище по исковата молба от ответника, в което се оспорва исковата молба като неоснователна и моли за отхвърлянето й. посочва, че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 750 лева е прекомерно голяма с оглед размер на отменената санкция и фактическата и правна сложност на делото, а намира, че неимуществените вреди не са доказани. Намира неоснователна и претенцията за заплащане на законна лихва.Моли за отхвърляне претенцията и прави възражение за прекомерност на разноските.

В съдебно заседание ищецът - Р.Д.Д.,*** се представлява от АДВ.С., който моли исковата молба да бъде уважена, като моли да бъдат кредитирани свидетелските показания относно претърпените неимуществени вреди, тъй като в хода на делото ЗДвП е изменен, че не може да управляваш автомобила си и с един незаконосъобразен акт се отразява на живота на ищеца. Моли за присъждане на разноски в размер на 810 лева – 10 лева държавна такса и 800 лева – договорено и заплатено възнаграждение.

Ответникът –ОД на МВР Враца, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за неоснователност на исковата претенция по отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като такива не се доказват в съдебното производство. По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, счита , че същото е частично основателно в раземр от 300 лева.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С наказателно постановление № 18-0248-001380/30.11.2018 година на началник РУ Бяла Слатина към ОД на МВР Враца на Р. Д. за това, че на 17.11.2018 година около 14.45 часа в Община Бяла Слатина на трети клас № 1306-км. 30+800 като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ******посока с. Габъре-с. Сухаче управлява лекия автомобил и като участник в ПТП не носи СУМПС и КТ към него, като управлява с връчени и влезли в сила НП и фиш , неплатени в срок – нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 – 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и за нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП – глоба по чл. 185 от ЗДвП – 20 лева.

Срещу НП е подадена жалба и образувано анд № 59 по описа за 2019 година на РС Бяла Слатина. На л. 16 по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева.

С решение № 41 от 03.05.2019 година по анд № 59 по описа за 2019 година на РС Бяла Слатина е отменено наказателно постановление № 18-0248-001380/30.11.2018 година на началник РУ Бяла Слатина към ОД на МВР Враца по отношение на наказанията по т. 2 и т. 3 , а е оставено в сила по отношение на наказанието по т. 1. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 28.05.2019 година.

На л. 44 по анд№59/2019 година са приложени доказателства за внесена държавна такса от 5 лева за издаване на заверен препис от съдебното решение.

По искане на ищеца за доказване на претърпени неимуществени вреди в периода от 30.11.2018 година до 28.05.2019 година бяха разпитани като свидетели Г.Х.Г- съсед на ищеца и Д.В.Д... Свидетелят Г. посочи, че живее до ищеца в блока, Д. е бил разстроен от ПТП и неспокоен, бил като болен и се успокоил в началото на лятото. Свидетелят Д.Д.. е баща на ищеца и посочва, че не е следил психичното му състояние, но синът му не искал да присъства на съдебното заседание, тъй като е отвратен от всичко, бил е афектиран и се успокоил след отмяна на НП, като е спрял да коментира случая. Посочва, че не е запознат да е търсил медицинска помощ , не потвърждава сочените в исковата молба влошени взаимоотношения с родителите.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Съдът намира, че производството е допустимо независимо, че се касае за частично отменен/изменен санкционен акт. Действително, разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени, в съответната част или изменени. Следователно, ако разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. Като се изхожда от принципа, че ограничаването на права, включително и на правото на иск, може да бъде само изрично, настоящата инстанция счита, че при тълкуване на нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК, която ограничава правото на иск, условията за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се тълкуват разширително. В случая, при тълкуване на чл. 204, ал. 1 от АПК следва да се приеме, че наличието на частично отменено наказателно постановление по съответния ред, осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл са Определение № 6256/26.05.2016 г. по адм. дело № 5312/2016 г. и Определение № 8233/27.06.2017 г. по адм. дело № 6525/2017 г. на ВАС, и др.

Разгледана по същество претенцията е частично основателна.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ответника.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, частично отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или

В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното анд №59/2019 год. на РС Бяла Слатина, че частично е отменено НП и решението не е обжалвано и е влязло в сила т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред .

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 59/2019 по описа на РС Б.Слатина е представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., което е изплатено. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно-наказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление. В случая се претендира изплащане на обезщетение в размер на 750 лева с оглед обстоятелството, че са отменени две от наложените глоби за 10 и 20 лева, като по отношение на наложената глоба за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не носи свидетелство за управление, НП е оставено в сила. Основателно е възражението на ответника в становището по исковата молба, че следва обезщетението да е съразмерно на санкцията и фактическата и правна сложност на делото. В случая за определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на отменената санкция- глоба е в размер на 30 лева. Разпоредбата на чл. 7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 лева ,възнаграждението е 300 лева. Съдебното производство се е развило в рамките на едно съдебно заседание, тъй като по молба на ищеца същото е пренасрочено, не се отличава с фактическа и правна сложност и не следва да бъде присъдено обезщетение в претендирания размер от 750 лева, а в размер на 300 лева.

Съдът намира, че е налице и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето имуществена вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от частично отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания.

Съдът обаче намира за неоснователна исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева за периода от 30.11.2018 година до 28.05.2019 година. Сочените в исковата молба - депресия и влошени взаимоотношения с родителите и лицето, с което живее на семейни начала, не се доказаха. Свидетелските показания на Г. са общи, липсват конкретни впечатления за влошено здравословно състояние и съдът не ги кредитира като достоверни, не са ангажирани медицински документи за проведени прегледи и предписани медикаменти, не са доказа промяна в здравословното състояние на лицето преди и след издаване на НП. Не се кредитират и свидетелските показания на свидетеля Д., тъй като същите са общи, схематични и не съдържат конкретни факти относно промяна в психичното състояние на лицето, а се коментира общо разочарование от системата и съдът не ги кредитира и недоказана е претенцията за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Неоснователна е и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 5 лева за издаване на заверен препис от съдебното решение на РС Б.Слатина, тъй като държавната такса не представлява пряка няма характер на вреда, а се дължи за предоставяне на документи от съда и следва да бъде оставена без уважение.

Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 1255 лева от 28.05.2019 година - датата на влизане в сила на съдебното решение ,до окончателното изплащане на сумата. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, като в случая искането на лицето е за заплащане на законна лихва именно от датата на влизане в сила на решението на РС Б.Слатина и следователно се дължи върху главницата в определения от съда размер от 300 лева , считано от 28.05.2019 г., до окончателното плащане на сумата.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски и съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, то на ищеца ще следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски съразмерно уважената част от иска. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца , направено от ответника в становище на л. 17 по делото, е основателно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като размерът на претендираното обезщетението е 1255 лева и адвокатското възнаграждение се определя с оглед материалния интерес в размер на 317,85 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, развило се е в едно съдебно заседание . С оглед уважената част от иска съдът намира, че ОД на МВР Враца дължи заплащане на разноски в размер на 75,98 лева възнаграждение за един адвокат съразмерно уважената част от иска и 10 лева държавна такса.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав

РЕШИ:

Осъжда Областна дирекция на МВР –Враца, гр. Враца ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на Р.Д.Д.,*** сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №59 по описа за 2019 година на РС Б. Слатина ведно със законната лихва върху сумата от 300 лева от 28.05.2019 година - датата на влизане в сила съдебно решение № 41 от 03.05.2019 година по анд № 59 по описа за 2019 г. на РС Бяла Слатина до окончателното изплащане на сумата.

Оставя без уважение исковата претенция на Р.Д.Д.,*** за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до претендирания размер от 750 лева.

Оставя без уважение исковата претенция на Р.Д.Д.,*** за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 500 лева.

Оставя без уважение исковата претенция на Р.Д.Д.,*** за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 лева –държавна такса за издаване на заверен препис от съдебно решение на РС Б.Слатина.

Осъжда Областна дирекция на МВР –Враца, гр. Враца ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на Р.Д.Д.,*** направените в настоящото съдебно производство разноски в размер на 85,98 лева.

Оставя без уважение искането на Р.Д.Д.,*** за присъждане на разноски до претендирания размер от 810 лева.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/