Р E Ш Е Н И Е

№ 520

гр.Плевен, 10.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Венелин Николаев

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 787 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 16 от 16.04.2019 г., постановено по НАХД № 49 по описа за 2019г., Районен съд – Никопол е изменил Наказателно постановление № НЯСС - 42/07.02.2019г. на Зам. председател на ДАМТН гр.София, с което на Министерство на земеделието, храните и горите гр.София, представлявано от Р.А.П.– министър, за нарушение на чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, като е намалил размера на имуществена санкция от 5000 /пет хиляди/ лева на 1000 /хиляда/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Министерство на земеделието, храните и горите, чрез гл. юрисконсулт И.Д., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован. Сочи се, че наказателното постановление представлява ИАА по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и следва да отговаря на изискванията на чл.59 ал.2 от АПК. Счита се, че от цялостния текст на наказателното постановление се установява, че в него никъде не са изложени мотиви, които да кореспондират с установените факти и обстоятелства, както и че не са изложени конкретни съображения относно размерът на наложената имуществена санкция. Сочи се, че съдебната практика е константна в насока, че липсата на мотиви за налагането на административното наказание и липсата на обосновка по отношение размера на определената имуществена санкция, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до ограничаване правото на защита на нарушителя, и обуславя извод за формална и процесуална незаконосъобразност на акта. Счита се, че при издаването на обжалваното наказателно постановление административно- наказващият орган не се е съобразил и с разпоредбата на чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като описанието на нарушението не е пълно. Счита се, че съществен порок на съставения АУАН е липсата на конкретно описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и че в АУАН не е посочено, че нарушението е извършено виновно, тоест налице е противоречие със законовата разпоредба. Счита се, че друг порок на съставения АУАН, прехождащ обжалваното наказателно постановление е, че при установената фактическа обстановка описанието на извършеното нарушение не съответства на фактическия състав на нарушение на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ във връзка с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ, като неправилната правна квалификация и приложение на материалния закон представлява съществено процесуално нарушение на нормативните изисквания, визирани в чл. 42. т. 5 и чл. 57. ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Сочи се, че съществен пропуск на обжалваното наказателно постановление се явява и фактът, че като ЕИК на МЗХГ е посочен такъв, който е различен от актуалния ЕИК на МЗГХ. Счита се, че при постановяването на решението си PC-Никопол неправилно не е взел предвид и че нарушението се явява маловажно, защото в резултат на него, не са настъпили никакви вредни последици и случаят е с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Министерство на земеделието, храните и горите се представлява от юрисконсулт Д., който поддържа касационната жалба и моли решението да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – ДАМТН - София не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на МЗХГ-София по чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, за това, че на 01.09.2018г. не е изпълнило даденото предписание с Констативен протокол №26/23.05.2018г. за язовир „Драгаш войвода“, находящ се в поземлени имоти №000067 и №000066 в землищата на с.Въбел, общ.Никопол, собственост на МЗХГ съгласно Акт за публична държавна собственост №881/07.08.2002г. и №882/07.08.2002г., а именно Да се възстанови крана на основния изпускател, със срок на изпълнение 31.08.2018г. Нарушението е констатирано при проверка на 12.09.2018г., за което е съставен Констативен протокол №03-04-52/17.09.2018г. Квалифицирано е като такова по чл.190а ал.2 от ЗВ за неизпълнение на предписание по чл.138а ал.3 т.5 от ЗВ.

Районен съд Никопол е приел, че описаните в акта и НП факти се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочил е, че при съставянето на акта правилно е изписано ЕИК на министерството, като само в НП е отразено неактуално ЕИК, което е приел за техническа грешка и нарушение, което не е повлияло съществено върху установяването на нарушението и неговия извършител. Приел е още, че е спазена процедурата по съставяне на акта и издаване на НП, като са изпълнени всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Счел е, че в акта и постановлението нарушението е описано прецизно с неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.190а ал.2 във вр. с чл.138а ал.3 т.5 от ЗВ, като не е налице разминаване между описание на нарушението и неговата правна квалификация. Счел е още, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като е изложил подробни доводи в тази насока. За да измени НП обаче, съдът е приел, че при определяне размерът на имуществената санкция наказващият орган не е изложил мотиви за налагането й в размер над минималния предвиден в закона. Посочил е, че случаят не се отличава с нещо по-различно от обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което е намалил размерът на имуществената санкция в минималния размер от 1000лева.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на министерството, в качеството му на собственик на язовира, за когото са дадени задължителни предписания за изпълнение. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба преповтарят тези в жалбата пред районния съд, на които последният е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия състав. В допълнение следва да се посочи на първо място, че наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, но то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В този смисъл Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г.

На следващо място, както в АУАН, така и в НП са описани ясно и пълно обстоятелствата при извършване на констатираното нарушение, като е дадена правилна правна квалификация на същото. За пълнота е необходимо да се посочи, че в административно наказателното производство при проверката за законосъобразност на наказателното постановление съдът следва да установи единствено дали са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, а именно дадено задължително предписание на контролен орган на ДАМТН по чл. 138а ал.3 т.5 от ЗВ и неговото неизпълнение от страна на адресата на предписанието. Следователно преценката обхваща единствено съществуването на правнорелевантните за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, без да се преценя съответствието на предписанията с материалните и/или с процесуалните изисквания на закона. Защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на дадените задължителни предписания е следвало да се реализира по друг процесуален ред и в друго производство.

Според настоящият съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като се споделят изцяло мотивите на районния съд. Споделят се и доводите за размерът на наложената имуществена санкция. Ето защо решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 16.04.2019 г., постановено по НАХД № 49 по описа за 2019 г. на Районен съд – Никопол.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.