Р E Ш Е Н И Е
№ 540
гр. Плевен, 17.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на четвърти
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател:
Николай Господинов
Членове: Катя Арабаджиева
Ралица
Маринска
при
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура
Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от
съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 781 по описа
на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение №82 от 23.05.2019 г., постановено по анд № 76/2019 г., Районен съд – Левски е отменил
Наказателно постановление № 1080/14.02.2019 г. на директора на Регионална
дирекция по горите - Ловеч, с което на А.
М.Г. ***, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от Закона за горите е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 лева за това, че на 28.08.2018
г. в с. Обнова, общ. Левски, ул. „9-ти септември“ транспортира с товарен
автомобил „******“ ******, 2 пр. м3 дъбови
и габърови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка или друга
марка.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от
инж. П.П.Б., действащ чрез юрк. С.Т., в която се сочи, че постановеното решение
е незаконосъобразно и неправилно, а НП 1080/14.02.2019г. на Директора на РДГ -
Ловеч е законосъобразно и правилно. Твръди, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и по никакъв начин не е нарушено правото на защита
на жалбоподателя. От събраните писмени и гласни доказателства по делото по
безспорен начин се доказва, че жалбоподателят е извършил посоченото в НП
нарушение, както и неговата вина. Според касатора нарушението не се оспорва от
същия и той е подписал без възражения съставения му АУАН. Описаното в АУАН и НП
ясно си кореспондира, което се потвърждава и от свидетелските показания, които
са непротиворечиви и отговарят на фактическата обстановка по делото. В т. 1 от
АУАН е направено точно и ясно описание на нарушението, което е отразено и в
издаденото НП, Написаното напълно си кореспондира с посочените нарушени
законови разпоредби. В подкрепа на този факт е и Решение № 80/23.05.2019г. по
АНД № 75/2019г. по описа на съда, с което се потвърждава НП 1079/14.02.2019г.
на Директора на РДГ - Ловеч относно извършено още едно нарушение на Закона за
горите от дата 28.08.2018г., а именно - транспорт на дървесина без превозен
билет. От събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че
транспортираната дървесина е с общо количество - 2 пр. м3. Твърди,
че обемът, посочен в представения превозен билет, действително е бил 1 пр. м3, а количеството в
превозното средство е била 2 пр. куб.м., но съгласно разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, НП се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
На следващо място сочи, че няма никакво значение дали
транспортираната дървесина произхожда от гора или горска територия, тъй като
законодателят е категоричен по отношение на изискването същата да бъде
транспортирана след като е маркирана със съответната марка. Така например, когато
се установи, че дървесината е добита извън горска територия е приложима
разпоредбата на чл. 207 от Закона за горите - Дървесината, добита извън горските територии, преди
транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия
е извършен добивът. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от
кмета на общината. В конкретния случай, след като е установено,
че по същата има следи от производствена марка, е приложима разпоредбата на чл.
65, т. 2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии - Маркирането
с производствена марка на дървесина, транспортирана от обекти, в които
постъпва, преработва се или се експедира дървесина, се извършва на един от
отрезите на секциите при облата дребна строителна дървесина, дървесината за
технологична преработка и дървата за горене, като се маркира най- малко 30 на
сто от общия обем на транспортираната дървесина, в т. ч. и всички секции с
диаметър над 20 см на видимия при транспортиране отрез.
На следващо място сочи, че както съставеният АУАН, така и
издаденото НП отговарят на всички изисквания на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от
същия закон, направено е пълно и точно описание на нарушението, правилна е
правната квалификация на нарушението, липсва противоречие между констатациите в
АУАН и НП. Наложеното наказание е в предвидения минимум и с него се постигат
задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН. От друга страна АУАН и неговото
изпълнение не засягат по никакъв начин права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която същия е издаден, поради което
счита за спазен принципът на съразмерност. В заключение моли съда да отмени
оспореното решение и да потвърди НП.
В съдебно
заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на
спора.
Ответникът
по жалбата-А.М.Г., е депозирал писмено становище чрез упълномощен адвокат, в
което моли да се остави в сила оспореното решение. Твърди, че цялото
административнонаказателно производство е протекло при неизяснена фактическа
обстановка и при действия на контролните органи , които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Счита за
правилна преценката на въззивния съд, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в липса на описание в АУАН и в НП на релевантните обстоятелства,
касаещи преценката за наличието на годен предмет на нарушението. Счита за
безспорно установено от показанията на самия актосъставител, че поставената
марка е била производствена, тъй като дървесината е била превозвана от склад, а
не от горска територия. Счита за правилен извода на въззивния съд, че НП не
пресъздава фактическата обстановка, описана в АУАН, тъй като в НП е описано, че
се превозват два пространствени кум.м.дърва, немаркирани с контролна горска или
друга марка, а в АУАН е описано, че се транспортира 1 пр.куб.м. дърва. Тези
различия счита за съществени , доколкото нарушават правото на защита ан Г..
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява и
не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
По
същество жалбата е неоснователна.
С
оспореното решение съдът е приел за установено, че служители на ДГС – Плевен са
получили сигнал от служители на МВР, че са спрели в с. Обнова бус,
транспортиращ дърва за горене, като се усъмнили в документацията, представена
от шофьора на буса. Извършили проверка, при която установили, че по превозен
билет имало явни различия и несъответствия в описаното в билета и
действителното в буса. По спомен на актосъставителя, марката е била
производствена – триъгълна, а според поясненията на същия контролната горска
марка се поставя на дървета, които излизали от гората, а производствената – от
склад. Проверяващите установили, че обемът, посочен в билета е бил за 1 куб.
дърва, а количеството дървесина в превозното средство е била 2 куб. Тъй като
маркираното количество дърва е било под 30% от общото тегло, т.е. не е имало
15%, актосъставителят е съставил акт на жалбоподателя за това, че 28.08.2018г.
в с. Обнова транспортира с товарен автомобил ****** ****** 1 пр. куб.м. дъбови и габърови дърва за
огрев, немаркирани с КГМ или друга марка. На Г. било вменено нарушение на разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от Закона
за горите. Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.266, ал.1, пр.4
от ЗГ е наложил административно наказание глоба в размер на 150 лева,
за нарушение на чл.213, ал.1, пр.4 от ЗГ, затова че жалбоподателят транспортира
2 пр. куб.м. дъбови и габърови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска
марка или друга марка.
Въззивният съд изложил мотиви, че
в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на описание в акта и наказателното
постановление на релевантните обстоятелства, касаещи преценката за наличието на
годен предмет на нарушението. Със Закона на горите, законодателят защитава
обществените отношения, свързани с опазване, ползване и стопанисване на
горските територии в страната. Легални дефиниции на понятията „гора” и „горска
територия” се съдържат в разпоредбите на чл.1, ал.1 и ал.2, като ал.3 изключва
от обхвата на закона конкретно изброени обекти. Във връзка с цитираните
разпоредби, съдът приел, че административнонаказващият орган следва да докаже,
че превозваните дърва са именно дърва от гора или горска територия по смисъла
на специалния закон. Съдът се позовал на показанията на актосъставителя, според
които поставената марка е била производствена, тъй като дървесината е била
превозвана от склад, а не от горска територия. Установил още, че превозваните
дървесни видове се срещат не само в горската територия, но и извън нея. Съдът
приел за недоказано от кое землище, от кой отдел или подотдел е добита
превозваната дървесина. Изложил мотиви, че не са налице събрани по делото
доказателства, установяващи по безспорен начин вината на жалбоподателя, както и
на всички относими факти, касаещи извършването на нарушението – дееца и вината
му.
Съдът
констатирал още , че наказателното постановление не пресъздава
фактическата обстановка, описана в АУАН, тъй като в наказателното постановление
е описано от административнонаказващия орган, че жалбоподателят транспортира с
товарен автомобил, описан ДВА пространствени кубически метра дъбови и
габърови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка или друга
марка. В АУАН актосъставителят е описал нарушението като транспортиране
на един пространствен кубически метър дърва за огрев, немаркирани с
контролна горска марка или друга марка. Така описаните различия съдът намерил
за съществени процесуални нарушения, доколкото на Г. съществено е нарушено
правото на защита. Недопустимо е да има противоречие между описаната в АУАН и
НП фактическа обстановка.
На
основание горните изложени мотиви съдът направил извод, че по делото не се
установява по несъмнен и безспорен начин, че от обективна и субективна страна Г.
е осъществил съставите на вмененото му административно нарушение на чл. 213, ал.1,т.1 от ЗГ. При тези съображения отменил оспореното НП.
Според касационната инстанция оспореното
решение е неправилно.
Неправилен е изводът на съда, че административнонаказващият орган следва да
докаже, че превозваните дърва са именно дърва от гора или горска територия по
смисъла на специалния закон. Отговорността на Г. е ангажирана за това, че транспортира с товарен автомобил определено количество
дъбови и габърови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка или
друга марка. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.213, ал.1,
предл.четвърто, т.1 от Закона за горите. Съгласно този текст се забранява транспортирането
на дървесина, немаркирана с контролна
горска марка, съответно с производствена марка. Следователно, съставът на
нарушението, за да е съставомерно същото, изисква установяването и доказването
на осъществено изпълнително деяние-транспортиране и предмет на нарушението-
дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена
марка. Законодателят не въвежда изискване транспортираната дървесина да е
добита от гора или горска територия, нито регламентира диференциация на
отговорността, ако е добита от различни места в конкретния случай. Единствено
изискване, което поставя към транспортираната дървесина е да не е маркирана с
контролна горска или производствена марка. Следователно, законодателят
санкционира транспортирането във всички случаи на немаркирана с каквато и да е
марка дървесина, тъй като при липсата изобщо на такава маркировка не може да се
установи от къде е добита дървесината. При транспортирането на дървесина се
изисква тя да е маркирана с марка, като при липсата на такава марка безспорно
се счита, че транспортирането на дървесината е незаконно. Затова дали част от
дървесината е била маркирана с контролна горска марка или с производствена
марка е без значение за отговорността на Г., след като е установено, че само
общо 15% от общото количество натоварена в буса и превозвана дървесина е имала
марка, при изискване в случаи от вида на
процесния, когато върху някаква част от дървесината има поставена марка, според
контролните органи производствена, съобразно
разпоредбата на чл.65, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, маркирането
с производствена марка на дървесина, транспортирана от обекти, в които
постъпва, преработва се или се експедира дървесина, да се извършва на един от
отрезите на секциите при облата дребна строителна дървесина, дървесината за
технологична преработка и дървата за горене, като се маркира най-малко 30 на
сто от общия обем на транспортираната дървесина, в т. ч. и всички секции с
диаметър над 20 см на видимия при транспортиране отрез. Такова минимално количество-най-малко
30 % от транспортираната дървесина, не е установено от контролните органи да е
било маркирано с производствена марка.
Неправилен е и изводът на съда, че следва да бъде
доказано от кое землище, от кой отдел или подотдел е добита превозваната
дървесина, тъй като посочената като нарушена норма не съдържа такова изискване.
Вярно е , че в съставения АУАН е
описано, че Г. транспортира 1 куб.пр.м.немаркирана дървесина, а в НП е описано,
че се транспортиран 2 куб.пр.м. такава. Последното действително е нарушение, но
не е от категорията на съществените, защото според касационната инстанция количеството на транспортираната дървесина,
не е елемент от състава на нарушението и неустановяването на точното количество
дървесина, която се транспортира, не съставлява съществено нарушение, влечащо
отмяна на НП само на това основание. Съгласно посочената като нарушена
разпоредба на чл.213, ал.1,
предл.четвърто, т.1 от Закона за горите, се забранява транспортирането на дървесина, немаркирана с контролна горска
марка, съответно с производствена марка.. Видно от
изписаната в НП санкционна разпоредба на чл.266, ал.1, предл.четвърто от ЗГ, се
наказва с глоба физическо лице, което в
нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му транспортира
дървесина и недървесни горски продукти. Налага се извод, че едно деяние по тези
цитирани текстове е съставомерно, когато се установи транспортиране на
дървесина , която не е маркирана със съответната марка, като количеството на
изсечената дървесина не се отразява на съставомерността на деянието. Поради
което транспортирането на каквото и да е количество немаркирана дървесина се явява съставомерно. ЗГ
не съдържа нито привилигировани, нито квалифицирани състави на нарушения от
вида на процесното, диференциращи размера на отговорността/наказанието в
зависимост от количеството на предмета на нарушението. Разбира се, количеството
транспортирана дървесина би имало значение с оглед преценката дали се касае за
маловажен случай на административно нарушение, респ. при преценка относно
индивидуализация на наказанието. Но в конкретния случай деянието не може да се
квалифицира като маловажно, независимо от това дали изсеченото количество е 2
пр.куб.м или 1 пр.куб.м, тъй като опазването, поддържане и подобряване
състоянието на горите; гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и
икономическите функции на горските територии; природосъобразното стопанисване
на горските територии; поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие и
подобряване състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и
микота и т.н. е п с приоритет пред масовото изсичане на горите. Конкретното
изсечено количество- дали е 2 или 1 пр.куб.м. дърва, обаче би могло да доведе
до намаляване размера на определеното наказание. В случая безспорно е установено, че част от общото
количество дървесина е било маркирано с производствена марка, макар и
маркираното количество да не е било достатъчно, за да се счете, че не е
извършено нарушение, няма данни деецът да е наказва за други нарушения до процесната дата. Последното обуславя
изменение на НП в частта на наложената глоба, като размерът на същата се намали
от 150 лева на предвидения в закона минимален размер от 50 лева.
Като не е достигнал до аналогични изводи,
РС е постановил едно валидно и допустимо, но неправилно решение, което следва
да се отмени.
Воден от горното и на основание чл. 63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №82 от 23.05.2019 г., постановено по
анд № 76/2019
г., с което Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление №
1080/14.02.2019 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на А.М.Г. ***, на основание чл. 266, ал. 1, пр.
4 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на
150 лева и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 1080/14.02.2019 г. на директора на Регионална дирекция по
горите - Ловеч, с което на А.М.Г. ***, на основание чл. 266, ал. 1, пр.
4 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на
150 лева, като намалява размера на наложената глоба от 150 /сто и петдесет/
лева на 50 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/