Решение по Административно дело 779/2019г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 519

гр.Плевен, 10.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Венелин Николаев

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 779 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 82 от 29.05.2019 г., постановено по НАХД № 82 по описа за 2019г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно постановление № 18-0285-000771 от 05.12.2018 г. на Началник РУП към ОД на МВР- Плевен, РУ Кнежа, с което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП и чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Р. ***, са наложени пет административни наказания глоба общо в размер на 2 230 лева, лишаване от право да управлява МПС за 30 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки – за нарушения по чл. 103 ЗДвП, по чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП и по чл. 174, ал.3 ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Р.П.Ц., чрез адв. Н.Ц. от АК – Враца, в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. Счита се, че в случая съдът е допуснал грешка като е разгледал въпроса по същността на спора без да съобрази, че както издаденото наказателно постановление, така и предхождащият го АУАН страдат от съществени пороци, които опорочават цялата административно-наказателна процедура и които са абсолютни основания за отмяната на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че съставеният АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, не е връчен на нарушителя, а отказът да се получи акта не е оформен съгласно изискванията на закона, отказът на нарушителя да подпише акта при предявяване е оформен с подписа на един свидетел, но отказът на нарушителя да получи акта не е оформен, поради което не може да се установи дали този акт му е връчван или не. Счита се, че съдът напълно превратно е изтълкувал показанията на тримата разпитани свидетели - Р.Д., П.П.. и П.Д.досежно отказа на касатора да подпише съставения му АУАН, както и относно уж направения от него отказ да получи препис от акта. Счита се, че доказателствата, събрани в хода на административно-наказателното производство, установяват по безспорен начин обстоятелството, че в разрез с изискванията на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН на нарушителя не е връчен препис от АУАН, а е посочено единствено, че той отказва да го подпише. Счита се, че начинът на съставяне на АУАН и направеният отказ от касатора да подпише същия, не освобождава актосъставителя от задължението му да връчи препис от съставения акт на соченото за нарушител лице. Счита се, че съставеният АУАН страда и от редица други съществени нарушения при съставянето му, които няма как да бъдат определени само като технически грешки, а именно същият е съставен в нарушение на чл. 42, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7, т. 10 от ЗАНН, което поставя под въпрос редовността на съставения акт. Твърди се, че е налице съществен пропуск засягащ правото на защита на касатора по отношение на нарушението на чл. 103 от ЗДвП, тъй като не е контретизирано в коя хипотеза на разпоредбата е нарушението. На следващо място се счита, че съдът, въпреки очевидните изначални липси в АУАН и в НП, както и въпреки събраните гласни доказателства по делото, неправилно е приел, че полицейският патрул е подал ясен и разпознаваем сигнал за спиране на водача на автомобила. Счита се още, че съдът не е констатирал и нарушенията на актосъставителя и на административно-наказващия орган по отношение вменените нарушения на касатора по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, а именно водачите имат задължение да представят документи при проверка по време на управлението на МПС, а в конкретния случай от доказателствата се установява, че проверката е осъществена не по време на управлението. Твърди се липса на единство между акта и НП по отношението вмененото нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Сочи се, че липсата на единство в нарушените норми в АУАН и НП, води до нарушаване правото на защита на касатора, тъй като той е лишен от възможността да разбере за кое точно нарушение е санкциониран, за това което е описано в АУАН и в мотивите на наказателното постановление, за това което е посочено в приетата за нарушена норма или за това което е посочено в санкционната норма. Счита се, че допуснатото процесуално нарушение на нормите на чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Счита се за неправилен и необоснован изводът на районния съд, че не са констатирани нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Р.П.Ц. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – РУ - Кнежа не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Ц. за това, че на 08.11.2018г. в 22:15часа в гр.К., на кръстовището на ул.“******“ и ул.“*****“, управлява по ул.“*****“ към ул.“******“ л.а. **** (***) с рег.№***** като не спира на подаден сигнал със стоп палка и синя лампа и се отправя по ул.“Кирил и Методий“ №56 където спира и се крие в домът; отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техн.средство Дрегер 7410 с фабр.№ARSM0009; не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него; не представя свидетелство за регистрация на МПС. Нарушенията са квалифицирано по чл.103, чл.100 ал.1 т.1, чл.100 ал.1 т.1, чл.100 ал.1 т.2 и чл.174 ал.3 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Св.показания съдът е кредитирал с оглед тяхната последователност и логическа изложеност и съответствие с писмените доказателства. При така установените факти е направил извод, че от обективна и субективна страна Ц. е осъществил състава на вменените му нарушения. Посочил е, че възражението в акта, че не е карал автомобила, не се доказва, дори напротив всички свидетели сочат, че именно той е управлявал автомобила на посочената в НП дата и място. Счел е още, че наложените от наказващия орган санкции са правилно определени по вид и размер и способстват в максимална степен за постигане на целите на наказанието, установени в чл.12 от ЗАНН. Посочил е, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават същото и да водят до ограничаване правото на защита на лицето. По възраженията в жалбата и по същество съдът е приел, че от всички показания на свидетелите се установява, че Ц. е управлявал МПС и е имал качеството на водач, и че контролните органи са подали ясно видими и разпознаваеми сигнали за спиране на водача на автомобила, на които последният не се е подчинил и е продължил движението, с което е осъществил състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП. Приел е още, че проверката е била извършена непосредствено след установяването на водача, при която последният е отказал да представи СУМПС и КТ към него, както и свидетелство за регистрация на МПС, с което е осъществил съставите на нарушения по чл.100 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Посочил е още, че водачът не отрича, че е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство, с което е осъществил състава на нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Подробно е мотивирал защо не се споделя възражението, че с изписването на всички хипотези на отказ за проверка за употреба на алкохол в чл.174 ал.3 не е ясно за кое нарушение е бил наказан жалбоподателя. Приел е също, че отказът на водача да подпише акта е удостоверен по надлежния ред, като Ц. сам се е лишил от възможността да получи екземпляр от АУАН и да прави своевременно възражения пред наказващия орган, но въпреки това е упражнил своевременно правото си на жалба, поради което не му е нарушено правото на защита.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на лицето за нарушения по ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба преповтарят тези в жалбата пред районния съд и в хода по същество, на които последният е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия състав. За пълнота следва да се посочи само, че са неоснователни оплакванията, свързани с обстоятелството, че на нарушителя не е бил връчен препис от съставения АУАН. От приложения по делото акт е видно, че нарушителят е отказал да го подпише, което е удостоверено с подпис на един свидетел, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване, от което следва, че при отказ да бъде подписан АУАН не е налице и възможност за удостоверяване връчването на препис от него. Целта на връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него административнонаказателно производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства в подкрепа на неговата защитна теза. По делото не са събрани данни екземпляр от АУАН да е връчен на нарушителя, но това е единствено поради отказа на него самия да подпише и да се запознае с акта, при което той не следва да черпи права от това си поведение, включително и да се позовава на нарушени му права по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и от това да се прави извод, че съществено е нарушено правото му на защита. Ето защо не е била нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, приложима единствено в хипотеза на подписване на акта. Следва да се посочи още, че очевидно касаторът е знаел, че му е съставен АУАН. Той не е поискал събиране на допълнителни доказателства от административнонаказващият орган преди издаване на НП, оспорил е същото в срок, като при оспорването му е имал възможност, но не е направил нови доказателствени искания пред съда, поради което настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато накърняване на правата му.

АУАН е редовно съставен, като се споделя изводът на районния съд за липса на допуснати съществени нарушения. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното производство всички събрани писмени и гласни доказателства са в подкрепа на фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Безспорно е доказано извършването от страна на Ц. на вменените му нарушения по ЗДвП, установен е нарушителя и е доказана неговата вина, поради което правилно е ангажирана административна наказателната му отговорност с обжалваното НП. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилно решението, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82 от 29.05.2019 г., постановено по НАХД № 82 по описа за 2019 г. на Районен съд – Кнежа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/