Р Е Ш Е Н И Е
№ 693
гр.Плевен, 28.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева административно дело №778 по описа на Административен съд-Плевен за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.
4 ЗДДС във
вр. с чл. 145 и
сл. АПК.
Образувано е по жалба от „Тератерм“ ООД със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул „Хаджи Димитър“ №36, ет.2, ап.5, с ЕИК 114677287, с
управител и представляващ Л.Ц.В., против Заповед №10468/13.06.2019 г. на
Началник сектор „Мобилни групи“ в отдел „Оперативни дейности“ В.Търново,
Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, изпълняващ
длъжността началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново,
дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка:
запечатване на търговски обект- склад, находящ се в гр.Плевен, ул „Чаталджа“
№59, експлоатиран от жалбоподателя. и забрана за достъп до него за срок от 10
(десет) дни от влизане в сила на заповедта, на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като не отговаря на обективната
истина. Жалбоподателят сочи, че на 8.06.2019 год. е извършена проверка от
служители на НАП в обект, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр.Плевен,
на ул „Чаталджа“ №59 в присъствието на продавача П.П., за което е съставен
Протокол №0373096/8.06.2019 год., в
който е описано, че П. не е изпълнил задължението си за издаване на фискална касова бележка от
ЕКАПФ за сумата от 1.50 лева. Сочи, че проверяващите са пожелали да закупят
един брой тапа за радиатор „1 DX 1 109/42“ и един брой „нипел за OSCAR“. Твърди, че продавачът е заявил, че не са
налични и трябва да се поръчат като
комплект и ще се доставят. Предложил им е неколкократно да вземат в
момента безвъзмездно друг тип „тапа за
радиатор“, останали от фабричното комплектоване на радиатори на други клиенти.
От обясненията на продавача в обекта станало ясно, че въпреки неколкократното
предложение да я вземат безвъзмездно,
проверяващите настояли да платят. Продавачът им поискал символичната цена от
1,50 лева, при положение, че по действащата ценова листа цената на материалите като комплекти била
10,68 лева, но това били материали, останали от фабричното комплектоване на
радиатори на други клиенти и нямало как да бъдат продадени като единични
артикули. Счита, че не е налице търговска сделка и не е извършено нарушение. В
допълнителна молба вх.№3549/12.07.2019 год. жалбоподателят е уточнил петитума
на жалбата си, а именно, че претендира да бъде отменена Заповед №10468/13.06.2019 г.
за налагане на принудителна административна мярка. Направени са с молбата
допълнителни уточнения във връзка с фактите и обстоятелствата по проверката.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява
от управителя си Л.В., която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по
същество моли съда да отмени заповедта, излага подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Прави възражение за прекомерност на
претенедираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът- началник отдел
"Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, в
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ж. с пълномощно на л.72 от
делото, която оспорва жалбата, моли същата да бъде отхвърлена. Излага подробни
съображения в представена по делото писмена защита, сочи, че оспорената заповед
съдържа изискуемите от закона реквизити, същата е издадена в писмена форма, от
компетентен орган. Счита, че са налице материално-правните предпоставки за
налагане на ПАМ-установеното нарушение е описано в протокол за извършена
проверка и се изразява в неиздаване на фискална касова бележка, с което се
нарушава реда за отчитане на продажбите в търговския обект. Относно срока на
наложената мярка, който е под предвидения в закона среден
размер, счита, че органът е изложил обосновани
мотиви, свързани с целите на мярката, както и с констатираната в
търговския обект касова разлика между наличните парични средства в касата и
тези, отчетени във ФУ, което съставлява допълнителен фактически мотив за
прилагане на мярката. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание излага съображения, че нарушението е установено по безспорен
начин. Закупен е въпросния продукт и не е издадена касова бележка.
Административен съд-Плевен, като прецени
събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 8.06.2019 година контролните органи на НАП П. Григориев П. и Р.Н.А.
посетили търговски обект-склад, находящ се в гр.Плевен, ул „Чаталджа“ №59,
стопанисван от „Тератерм“ ООД. Предварително се информирали от сайта на фирмата
какво продава и с какво се занимава и установили, че повечето предлагани
артикули били на по-висока стойност, затова се спрели на два артикула, които
били на стойност около десет лева. Поискали от продавача в обекта П.А.П. два артикула, единият от които не бил
наличен в склада, предлагала се само тапа за радиато. Поискали да закупят
тапата, попитали продавача колко струва, и последният им предоставил тапата
безплатно, отказал да приеме плащане, защото този артикул нямало „да свърши
работа“ на клиентите. Контролните органи обаче неколкократно настояли да
заплатят предоставената им тапа, вследствие на което продавачът им поискал
символична сума от 1,50 лева. Контролните органи заплатили тапата с монета от
два лева, като им било върнато ресто от 0,50 лева. За извършената покупка не
била издадена касова бележка от наличното в търговския обект и функциониращо
фискално устройство. Заминали си и по –късно се върнали в търговския обект,
легитимирали се и намерили тези два
лева, с които по-рано платили тапата, в каса в търговския обект, съставляваща
едно „чекмедже от бюро“. За така извършената по-рано контролна покупка на тапа
за радиатор на стойност 1,50 лева продавачът в търговския обект-свидетелят П.А.П.
не
е издал фискален бон, което е установено както от разпечатан Междинен финансов отчет
№0006633/8.06.2019 год. към момента на проверката в 11:32 часа, така и от
установената положителна разлика на касовата наличност в размер на +2 лева. Установено
е нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин -неиздаване на ФКБ.
За констатираното при проверката
контролните органи съставили Протокол серия АА №0373096/8.06.2019 год.
По преписката е приложен и съставеният АУАН №F492355/13.06.2019 год. за констатирано нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
Описаните по-горе факти се установяват от
приложените по делото писмени доказателства-съставените Протокол серия АА
№0373096/8.06.2019 год. и АУАН №F492355/13.06.2019 год,
Междинен финансов отчет №0006633/8.06.2019 год, Опис на парични средства в
касата на л.12, както и от показанията на всички разпитани по делото
свидетели-тези на контролните органи П. и А. и тези на продавача в търговския
обект П..
Издадена е и оспорената в настоящото
производство Заповед
№10468/13.06.2019 г. на Началник сектор „Мобилни групи“ в отдел „Оперативни
дейности“ В.Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“,
ЦУ на НАП, изпълняващ длъжността началник отдел "Оперативни дейности"
Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна
административна мярка: запечатване на търговски обект- склад, находящ се в
гр.Плевен, ул „Чаталджа“ №59, експлоатиран от жалбоподателя. и забрана за
достъп до него за срок от 10 (десет) дни, считано от влизане в сила на заповедта, на осн.
чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Изложени са следните
мотиви: От събраните данни от извършената проверка еднозначно се
налага извод, че с извършването на нарушението, преценено от законодателя като
значимо по своята тежест и изрично посочено като изискващо налагането на ПАМ,
се е стигнало до отклонение от изискуемото законосъобразно поведение, свързано
с реда и начина за издаване на фискална касова бележка
при всяка извършена продажба. Посочено е, че с извършеното нарушение се засяга
утвърдения ред за данъчна дисциплина, който осигурява пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и
последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. Неотчитането на
извършените продажби води до невярно деклариране на реализираните приходи и
невярно определяне на публичните задължения, което от своя страна води до
негативни последици за фиска, с което се засяга важен държавен интерес и до
нарушение на основното конституционно задължение на лицата да плащат
данъци и такси, установени със закон. А стриктното планиране и
изпълнение на приходната част от бюджета е от съществено значение за изпълнение
на социалните функции на държавата. С неизпълнението на задължението за
издаване на фискална касова бележка се накърнява реда и правната
сигурност на данъчното документиране и дейността на органите по приходите и се
създават усложнения в отношенията между данъчните субекти от една страна и
между тях и данъчните органи от друга. Извършеното деяние показва поведение,
насочено срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира, че
всички лица ще спазват установените законови норми и ще гарантират бюджетните приходи, поведение, засягащо
интересите на обществото като цяло.Неотчитането на всички извършени продажби
създава благоприятно положение на пазара на предлаганите от лицето стоки по
отношение на изрядните търговци, отчитащи коректно паричните си приходи,
получавани в брой, което е в противоречие на прокламираното с Конституцията основно начало-законът да
създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия
за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма,
нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Заповедта е връчена на управителя на
жалбоподателя Л.В., на 3.07.2019 год., видно от разписката на л.7 от делото, а
жалбата против нея е подадена на същия ден-3.07.2019 год. и е
заведена с вх.№9257 в деловодството на административния орган.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице,
което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва
обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения
срок по чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149, ал.1 от АПК и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал.
3 ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената на л.34 от
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. изпълнителният директор на НАП е
оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в
териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Приложена
е и Заповед № ЗЦУ-881/27.06.2018 г. на главен секретар на НАП, с която
се нарежда при отсъствие на началник на отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, длъжността
да се изпълнява от Р. С. Л. – началник на сектор „Мобилни групи“
В. Търново в отдел „Оперативни дейности“ В. Търново, дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „ ФК“ при ЦУ на НАП. Отсъствието на титуляра на длъжността Ж. А.
на датата на издаване на оспорената заповед -13.06.2019 год. е удостоверено с
приложения на л.63 Болничен лист №Е20196869953. Ето защо Р. С. Л. – началник на
сектор „Мобилни групи“ В. Търново в отдел „Оперативни дейности“ В. Търново,
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „ ФК“ при ЦУ на НАП е издал и оспорената в
настоящото производство заповед при условията на заместване на отсъстващия
титуляр на длъжността, при наличие на доказателства за това отсъствие.
Оспореният административен акт е издаден в установената писмена
форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал.
2 АПК. Подробно в
заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение, което именно е мотивирало
фактически прилагането на процесната ПАМ, а именно- неиздаването на фискална
касова бележка за извършената в търговския обект продажба, от която продажба са
констатирали касова разлика между наличните парични средства в касата и тези,
отчетени във ФУ, като установената разлика е в размер на 2,00 лева.
С разпоредбата на чл. 186, ал.
1, б. "а" във
вр. с ал. 3 във вр. с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. на МФ, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са
формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. " В нормата на чл. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006
год. е предвидено задължение за лицата да регистрират
и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) за всяко
плащане. Самата Наредба №Н-18/2006 год. регламентира реда и начина за издаване
на фискални касови бележки за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за
пощенските услуги.
Съгласно чл. 187, ал.
1 ЗДДС при прилагане
на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.
1 ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на 25, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/2006 год. като източник на правомощието си по чл. 186, ал.
3 във
вр. с ал. 1, т. 1,
б. "а" ЗДДС, в случая ответният
административен орган е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието
съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено
констатираното от приходните органи нарушение. Самият
акт на ответника е мотивиран чрез
описание на констатираното нарушение на реда и начина за документиране на
продажбите в търговския обект. Тези
обстоятелства са описани в оспорената заповед и в протокола от извършена
проверка, към който се съдържа препращане и който е описан в оспорената
заповед, което е допустимо относно мотивацията на акта, по аргумент от
Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК.
Заповедта е мотивиран и от гледна точка
конкретната продължителност на наложената мярка. В разпоредбата на чл. 186,
ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна
мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като
законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е
длъжен да обоснове защо е определил срок от 10 дни, който е под средния срок,
определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността
на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е позовал на тежестта
на извършеното нарушение и последиците
от него, местоположението на търговския обект, неговата площ, оборотът от
извършените продажби, липсата на публични задължения, липсата на издадени НП за
извършени други нарушения на данъчното законодателство. Органът е
посочил още, че определеният срок е съобразен и с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните
практики в търговския обект, както и с необходимото време за създаване
на нормална организация за стриктно спазване на задълженията.
В производството пред административния
орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Фактите, изпълващи
хипотезата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 год. във връзка с чл.186, ал. 1, т. 1,
б. "а" ЗДДС, са описани
в съставения при проверката в търговския обект протокол №0373096/8.06.2019
год., който е описан в оспорената заповед.
По отношение спазването на материалния
закон: Разпоредбата
на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че принудителна
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции. В конкретната хипотеза се установява, че
търговецът не е изпълнил вмененото му от чл. 25 от
Наредбата задължение
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Неизпълнението на задължението за
отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане
на принудителна мярка по чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" ЗДДС .
В разглеждания случай за извършената
контролна покупка на тапа за радиатор в размер на заплатената за нея сума не е
бил издаден фискален касов бон, което съставлява неизпълнение на задължението
за регистриране на продажбата, респективно неспазване на реда и начина за
издаване на документ за нея. В случая е неотносимо обстоятелството, че
първоначално стоката е предлагана като дарение поради незначителната й стойност
и неспособността да послужи по предназначение поради факта, че е част от
комплект, другите части на който липсват, същественото е, че срещу приетото
плащане в брой за продажбата на тази
тапа, продавачът не е изпълнил установеното от закона задължение да издаде
касова бележка от наличното в търговския обект и работещо фискално устройство.
Ето защо формално материалният закон
правилно е приложен от органа.
Настоящият състав на съда намира обаче, че
в конкретния случай оспорената заповед не съответства на целта на закона и е
постановена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, според който
административните органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като те не могат да засягат интереси в по- голяма
степен от най- необходимото за целта, за която акта се издава актът.
В конкретния случай от всички
доказателства по делото, в това число от показанията на контролните органи,
които са разпитани пред съда, се установява, че контролната покупка е на
стойност 1,50 лева. Макар тази стойност да не е определяща за преценката за
прилагане на мярката по чл.186 от ЗДДС, в случая следва да се вземе предвид
факта, че продадената в крайна сметка стока-тапа за радиатор , е била
предлагана многократно от продавача П. на контролните органи като подарък
поради незначителната си стойност и невъзможността да се използва самостоятелно
от другите елементи от комплекта, от който е била част. Този факт обективно
сочи, че продавачът, приел плащането в крайна сметка, след многократно
настояване на контролните органи да заплатят тапата, не е имал за цел да укрие
прихода от продажбата на тапата (защото такъв приход е могъл изобщо да не
получи, ако те са приели тапата като дарение) и не е имал за цел да ощети фиска
и вследствие на това-да избегне плащането на данъци. Следва да се имат предвид
и другите отразени в протокола от извършената проверка обстоятелства, които
бяха потвърдени и от самите контролни органи при разпита им в съдебно
заседание, както следва: че единствените пари, намерени в касата и съставляващи
положителна касова наличност, неотчетена чрез издаване на касова бележка от ФУ,
са двата лева, предоставени от контролните органи за заплащане на тапата; други
налични в касата пари, за които да не е издадена касова бележка, не са
установени в търговския обект; установено е, че книгата за дневните финансови
отчети е водена хронологично за 2019
год.; при направена справка от програмния продукт от 1.05.2019 год. до
31.05.2019 год. са установени издадени 21 броя фактури на обща стойност
20531,84 лева, като 14 от тях са заплатени по банков път и са разпечатани копия
на същите, а останалите седем са заплатени в брой и видно от отчетите, за същите са издадени ФКБ. Установени са още
три броя фактури от 8.05.2019 год., заплатени в брой, за които също е издадена
ФКБ; представени са паспорт на ФУ, свидетелство за регистрация на ФУ, договор
за сервизно обслужване. Свидетелят А. при разпита си в съдебно заседание е
потвърдил, че при извършената проверка на софтуера за управление на продажбите
чрез справка за един месец назад, не са констатирали никакви нарушения на
данъчното и осигурителното законодателство, с изключение на неиздадената касова
бележка за процесната продажба на тапа за радиатор. За всички други продажби, установени при справката от
софтуера са установили, че са издадени ФКБ. Ето защо настоящият състав на съда
намира, че не е налице значително
съществено нарушение на охраняваните обществени интереси, поради което и целта на издадената Заповед за налагане на
ПАМ е явно несъразмерна с оглед на целта, за която следва да бъде издаден ПАМ.
Тази преценка се явява обективна с оглед характеристиката на обективно
случилите се факти по неиздаване на фискален касов бон, без да е налице стремеж
да бъде избегнато данъчно облагане и укриване на приходи. Същевременно при
отчитането на действителната касова наличност и съпоставката и с отчетения на
фискалното устройство дневен оборот се установява разлика, която касае
единствено и само цената на оперативната покупка на тапата за радиатор. Липсват
други не само съществени, но каквито и да било разминавания, които да
определят, че се касае за дейност, насочена към укриване на приходи с цел
избягване на данъчното облагане. Така единствено и само това осъществено от
жалбоподателя административно нарушение, квалифицирано като извършено деяние по
чл. 25, ал. 1, т.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. е прието от административният орган като обективно
основание за налагане на ПАМ по реда на чл. 186 и 187 от ЗДДС. Налице е била изрядна
счетоводна отчетност, даваща възможност да се установи, както е било и
установено, отчитането на всички други продажби чрез издаване на фискални
касови бележки от ФУ, както и не са констатирани други нарушения на данъчното
законодателство.
Принципът на съразмерност предвижда, че административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Този
принцип е ясно отражение на принципа за справедлив процес, посочен в чл. 6 от
Европейската конвенция за основните права и свободи, ратифицирана от Република
България. Съдебната практика е категорична, че неспазването на чл. 6 от АПК обуславя материална
незаконосъобразност на упражнените от административния орган правомощия, които
той има задължение да положи по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
В подкрепа на горните съображения е
Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. по тълкувателно дело № 6/2010 г. на
Върховния административен съд, в което по т.12 е посочено, че при налагането на
принудителна административна мярка трябва да се прави преценка на конкретните
относими факти спрямо конкретното лице, тоест "личното поведение на лицето
трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха",
засягаща основен обществен интерес. По т.9 от горепосоченото тълкувателно
решение на ВАС е отбелязано, че налаганите ограничителни мерки (принудителни
административни мерки) по съображения за защита на държавен или обществен
интерес трябва да са съответни на степента на опасност, която конкретните
обстоятелства от личното поведение на лицето разкриват. Т.е. засягането на
субективното право трябва да е само в необходимата и достатъчна степен, за да
преодолее осъществяваната реална, актуална и достатъчно сериозна заплаха за обществения
интерес. Мерките трябва да бъдат такива, че защитавайки императивния обществен
интерес, да засягат в най-малка степен правата на частното лице. Самият Съд на
Европейския съюз неотклонно приема в практиката си, че националните власти
могат да наложат принудителна административна мярка, но само ако безспорно
установят факти, позволяващи категорично да се направи изводът, че поведението
на лицето разкрива необходимата степен на заплаха за обществения интерес –
действителна, настояща и достатъчно сериозна. Ето защо изложените по –горе
факти за изрядност на отчетността на търговеца и за намерението му да подари
тапата на контролните органи, сочещо на липса на умисъл за ощетяване на фиска,
прави неправилно и необоснована преценката на административния орган за
наличието на достатъчно сериозна и актуална заплаха, която съответното лице
представлява за някой от фундаменталните интереси на обществото. Това прави
заповедта несъответна на преследваната от закона цел.
Съдът намира за необходимо да допълни още,
че при налагането на принудителна административна мярка трябва да са налице
доказателства за обективна противоправност на деянието, за да се цели
предотвратяване и преустановяване на административното нарушение (изпълнено
чрез него), или да са настъпили вредни последици от конкретното административно
нарушение, които да бъдат отстранени чрез административната принуда или има
непосредствена опасност от настъпване на такива. Съгласно чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания, принудителните административни мерки
могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. От съдържанието на тази разпоредба могат да се направят два основни
извода: 1) Законодателят не случайно е използвал израза "могат" да се
прилагат принудителни административни мерки. Следователно, не се прилагат
задължително и неизменно всеки път, когато е наложена глоба или имуществена
санкция, а се прави преценка от органа
дали да бъде наложена в конкретния случай с оглед конкретните особености на
деянието и всички други обстоятелства, като се държи сметка за спазване на
принципа за съразмерност, разписан в чл.6 от АПК и за преследваната от
законодателя цел с налагане на мярката ; 2) Принудителните административни
мерки могат да се приложат, ако се налага предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения или да се отстранят вредните последици от тях. За
целта, административният орган, който налага съответната принудителна
административна мярка трябва да мотивира нуждата от нея от гледна точка
спазване на принципа на съразмерност, като посочи обосновано какво налага
съмнението за извършване на същото или на други административни нарушения от
дадения субект, като направи анализ на неговото поведение като търговец. Това
не е сторено в оспорената заповед по
отношение на конкретното констатирано и описано нарушение , което обуславя и
отмяна на заповедта на това основание.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2 АПК Административен
съд-Плевен, пети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалбата на „Тератерм“ ООД със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, ул „Хаджи Димитър“ №36, ет.2, ап.5, с ЕИК
114677287, с управител и представляващ Л.Ц.В., Заповед №10468/13.06.2019 г. на Началник сектор „Мобилни групи“ в
отдел „Оперативни дейности“ В.Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП, изпълняващ длъжността началник отдел
"Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с
която е наложена принудителна
административна мярка: запечатване на търговски обект- склад, находящ се в
гр.Плевен, ул „Чаталджа“ №59, експлоатиран от жалбоподателя. и забрана за
достъп до него за срок от 10 (десет) дни от влизане в сила на заповедта, на
осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: /П/