Р Е Ш Е Н И Е 

 

571

 

гр.Плевен, 25.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Плевен, II-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ГОСПОДИНОВ

 

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното  от съдия Господинов адм. дело № 776 по описа за 2019 г.  на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 във вр. с чл. 147 ал.2 във вр. с чл.16 ал.1 т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Производството по делото е образувано по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Плевен против Свидетелство за управление на моторно превозно средство с № 283308498 г. за категория „АМ“ и „В1“ и „В“ с валидност до 29.06.2027 г. на името на Н.Я.М. с ЕГН: **********, издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен.

С протеста се иска обявяване на СУМПС за нищожно, като издадено в нарушение на закона. Твърди се, че при подаване на изискуемите документи за издаване на СУМПС от Н.Я.М. е представено свидетелство за завършено основно образование серия А-08, № 002438, рег. № 018/12.07.2008 г., издадено от 70-то Основно училище „Св. Климент Охридски“ - София. Твърди се, че производството е приключило с издаване на СУМПС с № 283308498 г. за категория „АМ“ и „В1“ и „В“ с валидност до 29.06.2027 г. и връчено на лицето на 05.07.2017 г.  Сочи се, че видно от съдебния акт по решение по НОХД № 1220/2019 г. по описа на РС – Плевен, представеното от Н.Я.М. свидетелство за основно образование серия А-08, № 002438, рег. № 018/12.07.2008 г., издадено от 70-то Основно училище „Св. Климент Охридски“ - София се явява неистински документ, обявен за такъв с влязъл в сила съдебен акт. Твърди се, че така установеното се явява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК и е от съществено значение за издаване на индивидуалния административен акт – СУМПС на името на Н.М., което не е могло да бъде известно на административния орган, издаващ този акт. Сочи се, че са изтекли предвидените в чл. 102, ал. 2 вр. с чл. 100 от АПК, срокове за възобновяване на административното производство, поради което е в правомощията на прокуратурата да предприеме действия по обявяване за нищожен на индивидуалния административен акт, като издаден в нарушение на Закона.

         В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен, който излага доводи за неговата основателност. 

         Ответникът в съдебно заседание не се явява, не се представлява.

         Заинтересованата страна Н.Я.М. се явява в съдебно заседание. Предоставя на съда да прецени основателността на протеста.

Административен съд – Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК, административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като според чл. 147, ал. 2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта  в случаите по чл. 16 от АПК. В чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в административния процес като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове. Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, според легалната дефиниция на чл. 50 от ЗБЛД. Т.е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.

От горното следва извода, че  законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК.  Ето защо прокурорът при ОП – Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на издаденото на името на Н.Я.М. СУМПС.

С разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК е регламентирано, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Ето защо, производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество протестът е основателен.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление рег. № 3427 до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен Н.Я.М. е поискал първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС, съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.  Към това заявление лицето е приложило изискуемите се документи, включително е представил свидетелство за завършено основно  образование серия А-08, № 002438, рег. № 018/12.07.2008 г., издадено от 70-то Основно училище „Св. Климент Охридски“ – София.

На Н.Я.М. е издадено СУМПС с № 283308498/29.06.2017 г. за категория „АМ“ и „В1“ и „В“ с валидност до 29.06.2027 г.

С писмо рег. № 316000-211345/18.06.2019 г. в сектор „ПП“ при ОДМВР – Плевен е получено писмо от Районна прокуратура – Плевен, от което е видно, че представеното от Н.Я.М. свидетелство за завършено основно образование серия А-08, № 002438, рег. № 018/12.07.2008 г., издадено от 70-то Основно училище „Св. Климент Охридски“ – София е неистински документ обявен със съдебен акт по НОХД № 1220/2019 г. на Районен съд – Плевен.

Във връзка с горното, с Докладна записка рег. № 316р-19751/21.06.2019 г. до Началника на сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, е направено предложение да бъде уведомена Окръжна прокуратура – Плевен за предприемане на действия по обявяване на СУМПС на М. за нищожно. Посочено е в докладната, че сроковете за възобновяване на производството и отмяна на СУМПС са изтекли на 05.07.2018 г., поради което е наложителна намесата на прокуратурата, предвид нормата на чл.16, ал. 1 от АПК. Тази докладна записка е изпратена по компетентност на Окръжна прокуратура – Плевен за преценка за предприемане на действия.

Видно от справка за съдимост на Н.Я.М. /л. 38/ е, че по НОХД № 402/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен /в предложението на ОП - Плевен неправилно е посочено НОХД № 1220/2019 г./, съдът е одобрил споразумение, по силата на което същият се признава за виновен в това, че през периода 01.01.2016 година – 28.06.2017 година, в град Плевен, област Плевен, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински официален документ за завършено образование- Свидетелство за основно образование Серия-А 08, № 002438, Рег.№ 018/ 12.07.2008 година на 70 ОУ „Климент Охридски“ – София, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност, както следва:

1. На неустановена дата през периода 01.01.2016 година- 13.04.2017 година, в град Плевен, област Плевен, пред „Автомотърс“ ЕООД град Плевен, съзнателно се ползвал от неистински официален документ за завършено образование - Свидетелство за основно образование Серия-А 08, № 002438, Рег.№ 018/ 12.07.2008 година на 70 ОУ „Климент Охридски“ град София като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност

2. На 28.06.2017 година, в град Плевен, област Плевен, пред Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, съзнателно се ползвал от неистински официален документ за завършено образование- Свидетелство за основно образование Серия-А 08, № 002438, Рег.№ 018/ 12.07.2008 година на 70 ОУ „Климент Охридски“ – София, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и му се налага наказание три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с три години изпитателен срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Преди да се изложат правни изводи по основателността на подадения протест, съдът следва да изясни характера на претенцията за нищожност на оспореното СУМПС. Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента  и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.

Във връзка с горното, по искането за прогласяване нищожност на процесното СУМПС съдът съобрази следното:

За да притежава право да управлява МПС, водачът следва да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, съобразно чл.150а от ЗДвП, което се издава от органите на МВР при наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т.е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория.

Процесното СУМПС е издадено от компетентен орган, съобразно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП и съдържа изискуемите реквизити по чл. 7 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № І-157/01.10.2002 г., свидетелство за управление на МПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория, което става въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит и на документи представени от лицето, като в т. 7 на чл. 13 ал. 1 от наредбата, в относимата редакция към датата на подаване на заявлението и издаване на СУМПС, е регламентирано представяне от страна на лицето на копие от документ за завършено най-малко основно образование.

От събраните писмени доказателства е безспорно установено, че Н.Я.М. е представил неистински документ за завършено средно образование от 70-то ОУ „Св. Климент Охридски“ – София пред органите на МВР, въз основа на който документ очевидно е направена преценката, че същият притежава най-малко основно образование,  поради което му е издадено първоначалното свидетелство за управление на МПС. След като лицето не е завършило основното си образование в това училище и не му е издаван документ от него, то същото не притежава свидетелство за завършено основно образование, каквото е императивното изискване на  чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. Липсата на такъв документ е с правоизключващо действие относно възможността за  издаване на свидетелство на управление на МПС. Лицето е въвело в заблуждение административния орган за наличието на една от всичките изискващи се предпоставки за издаване на СУМПС. Същото си е послужило с престъпни действия, а именно съзнателно е ползвал неистински официален документ, за да му бъде издадено СУМПС.

С оглед изложеното, съдът намира, че при издаване на процесното свидетелство за управление на МПС на името на Н.Я.М. с валидност до 29.06.2027 г. е  допуснато тежко нарушение на изискванията на чл. 13, ал. 1 от Наредба № I-157/1.10.2002 г., водещо до нищожност. Волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на правно основание, както и в непреодолимо противоречие с целта на закона, посочена в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, която е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване и да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица.

Ето защо, посочените тежки нарушения на материалния закон, изразяващи се в липса на законово основание за издаване на СУМПС, опорочават същото до степен на нищожност, която следва да бъде прогласена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 предл. първо от АПК, съдът

                                      Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Свидетелство за управление на моторно превозно средство с рег.№ 283308498 г. за категория „АМ“ и „В1“ и „В“ с валидност до 29.06.2027 г. на името на Н.Я.М. с ЕГН: **********, издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

 

                                                              СЪДИЯ: