Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

гр. Плевен, 20 февруари 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 770/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 171, т.1, буква „б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В.Й.Г. ***, ЕГН **********, чрез адв.Д.М. от ВАК, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 18-0374-000195 от 29.07.2018 г. на Началника на РУП към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен, РУ-Червен бряг, с която на основание чл.171, т.1, буква “б” от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на Г. до решаване въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата е направено искане оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че е налице противоречие между диспозитив и обстоятелствена част. Излагат се доводи, че В.Г. не е извършил административното нарушение, което му е вменено и същото не е установено по предвидения в закона ред. Сочи се, че Г. е бил повикан на адреса, посочен в заповедта - *** в гр. ***, но пред въпросния недвижим имот не е налице път в същинския смисъл на думата, а има селски такъв с коловози по 60 см, по който може да се премине единствено с джип. В жалбата се твърди, че се касае за инцидентно възникнал дефект на ръчната спирачка, при който предницата на джипа леко е допряла външна порта на имота, находящ се на ул. ***, след което.жалбоподателят се разбрал със собственика на имоти и си тръгнал, а служителите на МВР пристигнали след повече от 1 час. В това време Г. е оставил джипа си пред портата на дома си и не се е укрил. В тази връзка се оспорва констатацията, че е налице управление на МПС след употреба на алкохол, тъй като според жалбоподателя такава може да се направи само когато на местопроизшествието водачът е поканен от контролните органи да бъде изследван с техническо средство.

С определение №1114/30.08.2018 г. /л.16/ жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса. В посочения от съда срок е внесена държавна такса /л.22/.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П.Д., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди, че че от събраните доказателства се установява, че  заповедта за прилагане ПАМ, издадена от Началник РУП към ОДМВР, РУ - Червен бряг е неправилна, незаконосъобразна и издадена при множество нарушения на процесуалните правила, които са допуснати още при съставянето на самия АУАН, който е издаден в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, нарушение на чл. 42, т. 9 от ЗАНН. Счита, че обжалваната заповед трябва да бъде отменена. Излага съображения, че е налице издадено НП за същия случай, което е оспорено от доверителя му, във връзка с което е образувано АНД № 308/2018 г. по описа на РС – Червен бряг, който съд е отменил постановлението като неправилно и незаконосъобразно, но решението не е влязло в сила. Пледира да се отмени обжалваната заповед и представя писмени бележки. Относно свидетеля З. Д.сочи, че е налице съществено различие между обстоятелствата, които свидетелят е описал в изготвеното сведение и показанията му, дадени в съдебно заседание. Сочи, че свидетелят е заявил в съдебно заседание, че не може да чете и да пише, и че не знае на какво се е подписал, че е бил ядосан на жалбоподателя и затова е решил да се обади на 112, както и че В.Г. не е бил пиян.. В писмените бележки допълнително излага доводи, че неправилно в АУАН е посочен само един свидетел, който не е и очевидец. Твърди, че поради липсата на протокол за ПТП не е изяснена фактическата обстановка. Оспорва показанията на З. Д., тъй като е налице съществена разлика между тези, дадени пред полицейските органи и дадените от Д.пред съда, поради което изразява становище, че тези показания не следва да бъдат кредитирани.

Претендира за присъждане на направените разноски.

Ответникът – НАЧАЛНИК РУП КЪМ ОД НА МВР – ПЛЕВЕН, РУ ЧЕРВЕН БРЯГ се представлява от гл. юрк. П.Ф. с пълномощно по делото, която пледира да бъде оставена без уважение подадената жалба срещу издадената на основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП заповед за ПАМ. Счита, че заповедта е законосъобразна и правилна, тъй като е издадена от компетентен орган и в рамките на правомощията му, което е видно от представената по делото упълномощителна заповед. Твърди, че оспорената заповед съдържа фактическите и правните основания за издаването ѝ, които са непротиворечиви. Същата е допълнително мотивирана с посочения в нея АУАН, чиято доказателствена сила не е оборена към настоящия момент. Потвърждава наличието на административнонаказателно производство пред Районен съд – Червен бряг, но излага доводи, че постановеното въззивно решение не влязло в сила, тъй като е обжалвано и предстои делото да бъде разгледано в АС – Плевен. Поради тази причина счита, че фактическите констатации, посочени в АУАН не са оборени. Сочи, че от представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 29.07.2018 г. около 17.20 часа жалбоподателят е управлявал „Нисан Терано“ като е предизвикал ПТП с материални щети. Позовава се на приетите по делото писмени доказателства,снимков материал и свидетелски показания на свидетели-очевидци за ПТП, а именно показанията на свидетелите З. Д.и В.С., посочени като свидетели от страна на жалбоподателя. Според процесуалния представител на ответника и двамата свидетели са категорични в показанията си, че жалбоподателят В.Г. е управлявал на съответната дата „Нисан Терано“ и е предизвикал ПТП с материални щети. Твърди, че от показанията на разпитаните полицейските служители, както и от останалите свидетелски показания е видно, че нарушителят е В.Г. е установен непосредствено след като същият е предизвикал ПТП. Същият е бил в дома си във видимо нетрезво състояние. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил в нетрезво състояние се подкрепя и от сведенията, които е дал по време на проверката свидетелят-очевидец З. Д.. В тези сведения, макар и  записани от полицейски служител П.П.е записано, че жалбоподателят е употребил алкохол. Изразява становище, че показанията на свидетелите В.С. и З. Д.следва да бъдат кредитирани в частта им, в която твърдят, че жалбоподателят е управлявал МПС, а именно „Нисан Терано“.  Според юрк. Ф. от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е отказал както да бъде изпробван с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта, така и да получи издадения талон за медицинско изследване, поради което са налице предвидените от закона основания, за да бъде наложена ПАМ и издадена заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП. Предвид изложеното пледира да бъде оставена без уважение жалбата. Претендира да бъде присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева. По отношение на претендираните разноски от страна на жалбоподателя прави възражение за прекомерност, ако жалбата бъде уважена.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Въз основана на събраните доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Съгласно АУАН бл.№ 777127 от 29.07.2018 г. /л.8/ В.Й.Г., ЕГН **********,***, на 29.07.2018 г. около 17.20 часа в гр.Червен бряг, ул.“Братя Миладинови“ пред дом №2, като водач на автомобил Нисан Тирано с рег.№ ***, собственост на И. К. Н., не съобразява поведението си с автомобила и габаритите му и реализира ПТП с материални щети, като блъска метална врата на дом ****. Отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№ 0263. Издаден талон за медицинско изследване. Не носи К.Т. и СУМПС, с което нарушил чл.5, ал.1, чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Г. е отказал да подпише АУАН, което е установено с подпис на свидетел.

Издаденият талон за медицинско изследване № 0003786 /л.9/ е с предписание да се яви във ФСМП гр.Червен бряг до 19.30 часа. Видно от талона, Г. е отказал да получи препис от същия, като отказът е удостоверен с подпис на свидетел.

На 29.07.2018 г., Началникът на РУ Червен бряг към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен е издал процесната заповед /л.л.4,5/, като последната е връчена при условията на отказ на 16.08.2018 г., видно от отбелязването на самата нея /л.5/. В заповедта са възпроизведени изложените в АУАН факти, като е посочено, че :

1. Отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алк. в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биол. проби за хим. изследване за установяване на конц. на алк. в кръвта му, с което е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

2. Участник в движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, с което виновно е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. 3. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посочено е, че на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП временно се отнема СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбата е подадена на ръка на 17.08.2018 г., видно от поставения вх.№ на органа /л.2/. По делото няма данни дали и кога е издадено наказателно постановление въз основа на съставения АУАН. Между страните обаче не е налице спор, че такова е издадено, обжалвано е по съдебен ред и към датата на съдебно заседание не е налице влязло в сила решение.

По делото е приобщено сведение от З. В. Д., събрано от полицейските служители на 29.07.2018 г. /л.10/. В същото се сочи, че Г. го е заплашвал с убийство, защото му дължи пари, и с джипа си е ударил портата, при като е изкривил същата. Според посоченото в сведението жалбоподателя е бил употребил алкохол.

Приобщено е и сведение от Г. от същата дата /л.11/, в което същият отрича изложените от Д.твърдения.

На Г. е бил съставен протокол за предупреждение /л.12/, който същият е отказал да получи, което е удостоверено с подписа на свидетел.

За случая е съставена докладна записка от полицейските служите до началника на РУ-Червен бряг /л.78/, в което се сочи изложеното от З. В. Д., а също, че пред портата на последния /***/ е имало множество счупени пластмасови части, оранжеви остатъци от мигачи, а портата е била деформирана и със следи от бяла боя. Служителите на МВР също са установили, че пред входа на къщата на ул. *** е паркирал автомобил „Нисан Терано“ с рег.№ ***, който е със следи от удар по предна дясна страна, повредени калник и преден десен мигач, които са отскоро, тъй като не е имало следи от корозия. Посочено е, че Г. е бил във видимо нетрезво състояние. Описани са съставеният АУАН, както и че е съставен АУАН за нарушение на Кодекса за застраховането и протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР.

Приобщен е дневник за сигнали, в който е бил отразен случая, като видно от същия, сигналът е бил подаден в 17.40 часа /л.66/.

Приобщен е снимков материал на автомобила /л.л.67-70/, на който са видни повредите по предна дясна част на същия автомобил.

От Г. като писмени доказателства са представени решение на ТЕЛК /л.6/ и етапна епикриза /л.л.34-46/ за проведено по отношение на него лечение.

По делото е приобщена заповед № 316з-1612/19.05.2017 г. на директора на ОД на МВР-Плевен /л.л.57,58/, съгласно която директорът на ОД на МВР-Плевен оправомощава началниците на РУ при ОД на МВР Плевен да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а и т.5 от ЗДвП за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ.

По делото са разпитани шестима свидетели. Св. Д.Г.И. заявява /л.48/, че не си е бил в къщи, при прибирането си е видял полицейската патрулка пред тях. Твърди, че вуйчо му В.Г. не пие, има пет инфаркта. Бил е много ядосан, но не е бил пиян. Св. В.В.С./л.48, гръб/ заявява, че В. е бил спрял джипа си пред З., но е изтървал джипа по инерция, не е могъл да включи на задна скорост, там било много стръмно. Твърди, че Г. не е бил видимо пиян и не употребява алкохол. Св. В.М.С./л.л.48,49/ излага твърдения, че е видял полицаите пред къщата на жалбоподателя, те го разпитвали дали пие алкохол. Според този свидетел жалбоподателят не употребява алкохол. Св. З. В.М.С.Д./л.49/ заявява, че с Г. са се карали за пари. Когато Г. е тръгнал да се връща е „изтървял“ колата, ударил е портата и тя се е отворила. Свидетелят се обадил на полицията, но не е пускал жалба. Твърди, че джипът не е могъл да включи на задна, тъй като мястото е стръмно. Относно сведението, приложено към адм. преписка заявява, че то е написано от полицая, а свидетелят само го е подписал. Св. В.М.С.П.заявява /л.72/, че е полицейски служител и заедно с колегата си е посетител местопроизшествието след получен сигнал. Твърди, че пред него З. В.М.С.е заявил, че жалбоподателят е блъснал с джипа си портата и визуално е установил такива. Сочи, че той технически е изписал сведенията, представени по делото, но в тях е отразил това, което са му казали свидетелите очевидци, които са подписали сведенията след като са им били прочетени. От неговите свидетелски показания се установява, че с колегата му са отишли пред дома на Г., където имало паркиран джип, в предната част на който имало побитости и счупени елементи. Двигателят бил още топъл. Извикали Г., който говорил завалено, действията му са били забавени, имал е бавни рефлекси и според св. е бил употребил алкохол. Г. отрекъл да е управлявал автомобила.

От показанията на свид. В.Г.В. се установява, че същият е полицейски служител. На посочената в АУАН дата същият е бил изпратен заедно с колегата си П.на сигнал за възникнал скандал. Сигналът постъпил около 17.40 часа, а свидетелят и колегата му пристигнали на местопроизшествието около 17.45 часа. Подалият сигнала З. заявил пред полицаите, че В. е дошъл пиян с джипа си и е блъснал портата му. Горното било отразено в сведение, изготвено от свидетеля П.и подписано от свид. З. Д.. След това двамата полицейски служители отишли при жалбоподателя в настоящето производство В.Г., чийто имот се намирал на около 200 м. Свидетелят твърди, че Г. говорил завалено и е бил във видимо нетрезво състояние, лъхал е на алкохол. Отказал да бъде изпробван с техническо средство. Свидетелите му съставили два АУАН и издали талон за медицинско изследване, които Г. е отказал да подпише. Свидетелят твърди, че често му се налага да работи по сигнали против В.Г., тъй като последният е конфликтен, кара се с роднините си и в повечето случаи е пиян.

При така обсъдените доказателства съдът намира за установено следното от правна страна:

Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, видно от т.1.3 на заповед №316з-1612/19.05.2017 г., приобщена на л.л.57,58.

В заповедта изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, отразени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.

По отношение на спазването на процесуалните правила и материалния закон съдът съобрази следното:

Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно производство по ангажиране отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол, или при отказ да се установи с техническо средство такава употреба. Ангажирането на административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.

Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП в действащата към датата на издаване на заповедта редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

При тази законова регламентация, необходима материалноправна предпоставка за прилагане на мярката в случая е отказ да бъде проверен с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, както и отказ да даде биологични проби за химическо изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който като е посочено по-горе, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Видно от доказателствения материал по делото на жалбоподателя е съставен АУАН бл.№ 777127 от 29.07.2018 г. затова, че около 17.20 часа в гр.Червен бряг, ул. *** пред дом ***, като водач на автомобил Нисан Тирано с рег***, собственост на И.К.Н., не съобразява поведението си с автомобила и габаритите му и реализира ПТП с материални щети, като блъска метална врата на дом № 2, ул. “Братя Миладинови“ 2. Отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№ 0263. Издаден талон за медицинско изследване. Не носи К.Т. и СУМПС. Виновно е нарушил чл.5, ал.1, чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Г. е отказал да подпише АУАН, което е установено с подпис на свидетел.

Видно от талона за медицинско изследване, Г. е отказал да го получи, респективно не се е явил и не е дал кръвна проба.

По отношение на оспорването на фактическата обстановка от страна на жалбоподателя съдът съобразява следното: следва да се посочи, че неправилно жалбоподателят счита, че е наказан за употреба на алкохол, която употреба се отрича. Както в АУАН, така и в процесната заповед ясно е посочено, че Г. е отказал проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол. В случая полицейските служители ясно посочват в показанията си, че според тях Г. е имал симптоми на лице, употребило алкохол. Но следва да се посочи, че дори да не е имал такива симптоми, и полицейските служители да не са установили такива, същият е бил длъжен да окаже съдействие и да се съгласи на проверка за алкохол, каквато е била поискана. В самата жалба се признава, че поради лошия път и проблем с ръчната спирачка автомобилът на Г. се е ударил във външната порта на дом №2, ул.“***“, т.е., че е налице реализирано ПТП с материални щети. Признава се, че след това жалбоподателят си е тръгнал и е паркирал автомобила пред дома си. Следователно Г. е имал качеството на водач на МПС. Това качество се установява и от показанията на свидетелите очевидци, които са присъствали на случая. Следва да се посочи, че разпитаните пред съда свидетели В.В.С.и З. В.М.С.Д., които пред настоящия съд са единствените свидетели, които са очевидци на настъпилото ПТП посочват, че Г. поради стръмнината е ударил автомобила в портата, след което се прибрал у дома си. Посочените от жалбоподателя други двама свидетели - Д.Г.И. и В.М.С.не са очевидци на настъпилото ПТП, същите са видели по-късно пристигналите полицейски служители и са възприели единствено разговора им с Г.. Следователно в жалбата не се отрича, а от събраните свидетелски показания се установява, че Г. е имал качеството на водач на МПС. Несъмнено е установено и че същият е причинил ПТП с материални щети. Ето защо той е подлежал на проверка с техническо средство за употреба на алкохол, каквато проверка е отказал. Спрямо същия е наложена процесната ПАМ не защото е бил пиян, а защото е отказал проверка с техническо средство за употреба на алкохол.

Следва да се отбележи, че полицейските служители са събрали и други доказателства по отношение на реализираното ПТП, които подкрепят твърденията на очевидците, както и качеството „водач на автомобил“ по отношение на Г.. Установили са, че пред портата на дом № *** на ул.“***“ са налице счупени пластмасови части, оранжеви остатъци от мигачи от автомобил, деформация на портата и следи от бяла боя по нея. При оглед на автомобила, паркиран пред входа на къщата на Г. ***, е установено, че на същия автомобил са повредени калник, предна броня и преден десен мигач, като повредата е настъпила скоро, тъй като не са били налице следи от корозия. Видно от приложения снимков материал, тези повреди на автомобила личат на снимките, като същият автомобил е бял на цвят, което е в съответствие с установените следи от бяла боя по портата на дом № ***. Полицейските служители установили също, че двигателят на автомобила е топъл, и по тази причина са приели, че същият скоро преди това е бил в движение.

От съвкупността на събраните доказателства съдът прави извода, че правилно е преценено, че Г. е имал качеството на водач, и върху него е тежало задължението да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство. След като е отказал, му е съставен АУАН затова, като въз основа на АУАН правилно е издадена процесната заповед. Именно поради своя отказ същият е привлечен към отговорност с АУАН и по тази причина е издадена ПАМ. Липсват каквито и да е доказателства, които да установяват друга, различна от посочената в АУАН фактическа обстановка. По тези причини съдът приема, че изложената в АУАН и възпроизведена в заповедта фактическа обстановка е доказана и не е опровергана.

Отбелязването в заповедта, че е извършил и други нарушения на ЗДвП /които също са посочени в АУАН/, не е съществено нарушение, доколкото ясно е посочено нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и нормата, въз основа на която е издадена ПАМ - чл.171, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗДвП.

Съдът отбелязва, че съгласно нормата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, за да се наложи ПАМ е достатъчно да се установи, че е налице отказ да бъде проверен с техническо средство. Различните хипотези в чл.174, ал.3 от ЗДвП са в условията на алтернативност /в този смисъл Решение № 12724 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2988/2015 г., Решение № 7927 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15758/2014 г./. Във връзка с това съдът отбелязва, че посоченото второ основание в ПАМ за издаването ѝ - че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, също се подкрепя от събраните доказателства, макар и да не е налично в приложения АУАН, доколкото Г. отказал да получи талона за медицинско изследване, а без същия не е възможно да бъде дадена кръв за медицинско изследване.

Не е нарушено правото на защита – жалбоподателят ясно разбира в какво е обвинен и не са налице каквито и да е пречки да организира защитата си, както е и направено в случая.

По отношение на останалите твърдения в жалбата съдът съобразява следното:

Твърденията, че е налице противоречие между диспозитив и обстоятелствената част на заповедта е неоснователно. В обстоятелствената част ясно е посочено, че Г. е водач на МПС, че е реализирал ПТП, че е отказал проверка с техническо средство за употреба на алкохол, не е изпълнил предписанието за изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, нарушената правна норма с отказа, а в диспозитива е посочена правната норма, въз основа на която се налага ПАМ. Фактът, че Г. не се е укрил и не е укрил МПС след настъпилото ПТП, не може да доведе до отпадане на възможността да се наложи ПАМ. Видно от показанията на св. В., който е бил част от полицейския екип, същият екип и бил изпратен около 17.40 и е пристигнал на място в 17.45 часа, докато ПТП е реализирано около 17.20 часа. Съдът не приема доводите, че проверката за употреба на алкохол може да се извършва само на местопроизшествието, каквито твърдения са налице в жалбата. Не е налице подобно ограничение в ЗДвП, а следва да се има предвид и обстоятелството, че в конкретния случай жалбоподателят е нарушил задължението си като участник в ПТП с материални щети да остане на местопроизшествието.

Твърденията за нарушение на чл.40, ал.3 ЗАНН не са основателни. Г. е привлечен към отговорност с АУАН затова, че е отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол - деяние, което е извършено пред полицейските служители, които са поискали такава проверка. Единият от полицейските служители е актосъставител, а другият свидетел по АУАН. Достатъчен е един свидетел по АУАН съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН. Не е порок в АУАН непосочването на лицето, претърпяло имуществени вреди от ПТП, още повече, че в настоящия случай ПАМ е издадена не заради настъпилото ПТП, а за друго нарушение - отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол, след като е управлявал МПС. Съдът установява, че в показанията на св.З. Д., дадени пред полицейските служители и пред съда, са налице различия, но непротиворечиво същите установяват, че Г. е бил водач на МПС. След като е бил водач на МПС, то същият не е имал законово основание да откаже проверка за употреба на алкохол. Липсата на съставен протокол аз ПТП по делото не съставлява пречка да бъде изяснена фактическата обстановка. Същата се установява от обсъдените по- горе показания на свидетелите. Представените писмени доказателства досежно здравословното състояние на Г. и наличието на неуредени финансови отношения между него и З. Д.не са във връзка с предмета на делото и не следва да бъдат обсъждани.

С оглед на изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на съществените административнопроизводствени правила, при съобразяване с материалния закон, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, основателно е искането на процесуалния представител на органа за присъждане на разноски. Същият е редовно упълномощен, видно от пълномощното на л.63, и е участвал в две от о.с.з., включително в хода на делото по същество. Следва да се присъдят такива по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.78, ал.8 от ГПК. Доколкото по делото са проведени три о.с.з. и са разпитани шестима свидетели, съдът приема, че следва да се присъдят разноски в максимален размер по тази разпоредба, а именно 200 лева. С оглед на факта, че са поискани разноски в размер на 300 лева, искането в частта му над 200 лева следва да се отхвърли. Сумата следва да се присъди на ОД на МВР- Плевен, доколкото същата е юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от Закона за министерството на вътрешните работи.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Й.Г., ЕГН **********, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0374-000195 от 29.07.2018 г. на Началника на РУП към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен, РУ-Червен бряг, с която на основание чл.171, т.1, буква “б” от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на Г. до решаване въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА В.Й.Г., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен сумата 200 /двеста/ лева разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен за заплащане на разноски в частта му над 200 лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /П/