Р E Ш Е Н И Е
№ 488
гр. Плевен, 30.09.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, първи касационен
състав, в публичнво съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор отОкръжна прокуратура
Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от
съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 768 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 377 от 23.05..2019 г., постановено по анд № 884/2019 г.,
Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен
фиш Серия-К № 2018790 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР-Плевен, с
който на К.В.К., ЕГН ********** *** на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.,
за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 10.04.2018 г. в 15:21 часа на
Първокласен път I-3 /Бяла-Ботевград/ км 98+733 с посока на движение София, с МПС
– *****-лек автомобил с рег. № ***** е извършено нарушение за скорост, а
именно: при разрешена скорост 90 км/ч., установена скорост 122 км/ч.,
превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от К.В.К., в която се
сочи, че решението
е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения - отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Счита изводите на въззивния съд
относно приложението на чл.34 от
ЗАНН за неправилни. Твърди, че срокът
за издаване на ЕФ не е спазен, тъй като електронният фиш се приравнява на
издадено НП, предвид това, че чл.189,
ал.8, ал.11 и ал.14 от ЗДвП визират че, за неуредените
въпроси по обжалването на ЕФ се прилага ЗАНН. така както той се прилага за
издадените НП. В този смисъл действието по обжалването на настоящия електронен
фиш е приравнено като за обжалване на НП и това е така, защото с него се
ангажира административно наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл.34, ал. 3 от ЗАНН. съгласно която образуваното
административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Нарушението е
констатирано на 10.04.2018 г., т.е. срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е изтекъл много след издаването на процесния
електронен фиш. Посочените нередности в обжалвания акт са от категорията на
съществените, свързани със срока, определен за неговото издаване. В ЗДвП е
посочено че ЕФ, следва да има дата на нарушението и не изисква да има дата на
издаването му, но той не може да бъде издаден, извън сроковете посочени в ЗАНН,
като за ЕФ и НП това е срока от шест месеца за HП от съставянето на Акта, а за
ЕФ, следва да бъде от констатиране на нарушението, след като липсва дата за
издаването му. Твърди, че от съдържащите се по делото доказателства се
установява, че най-късната възможна дата на издаване на електронния фиш е 10.07.2018г., тъй като се твърди, че
нарушението е извършено на 10.04.2018г. Твърди, че такъв реквизит-дата
на издаване е необходим като форма за
доказване, че ЕФ е бил издаден в тримесечния срок от установяване на
нарушителя. В случая тримесечният срок по чл.34, ал.1, изр. второ от
ЗАНН е изтекъл на
10.07.2018 г., а
по делото липсват доказателства, че е издаден именно до тази дата. Твърди, че срокове
по чл.34, ал.1 от ЗАНН са абсолютно приложими в
административнонаказателните производства по издаване на електронен фиш, който
е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен
едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП). Разлика се установява с АУАН и НП относно формата на
ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по издаване, от което следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН касаторът счита за напълно
приложими и в производствата по издаване на електронни фишове и след като в
този конкретен случай се е стигнало до издаване на процесния електронен фиш
почти две години след датата на извършване на самото нарушение, което е
недопустимо от гл.т. на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, това обстоятелство влече отмяна
на процесния ЕФ и на потвърдилото го въззивно решение само на това основание.
На следващо място твърди, че е констатирано
несъответствие между отразеното в описателната част на електронния фиш, относно
конкретната скорост на движение на лекия автомобил и отразеното в приложения
към материалите по административната преписка, снимков материал, заснет с
техническо средство радар № 0585. Законодателят е предвидил
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление и с електронен фиш, за да се гарантира бързина на процеса по
установяване на нарушенията и налагане на административните наказанията.
Нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП дерогира правилата за издаване
на АУАН и НП, разписани в ЗАНН. По тази причина и предвид съкратената процедура
по издаване на електронен фиш, всички обстоятелства, релевантни към
отговорността на жалбоподателя следва да бъдат изчерпателно описани. В случая счита,
че неточното посочване на обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението, води до неправилно и непълно описание на самото нарушение,
съответно - на приложимите законови разпоредби. То води и до ограничаване
правото на защита на наказваното лице, което е абсолютно отменително основание.
В заключение моли за отмяна на оспореното решение и на потвърдения с него ЕФ.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява, депозирал е писмено становище, в което е взел отношение по хода
на делото и по съществото на спора. Претендира за отмяна на оспореното решение
и на ЕФ.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба
ОД на МВР Плевен не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено от фактическа страна, че обжалваният електронен фиш е издаден за
установено нарушение с автоматизирано техническо средство за това, че на 10.04.2018г.
в 15:21 часа в на Първокласен път I-3 /Бяла-Ботевград/ км 98+733 с посока на движение София, било
заснето с автоматизирано техническо средство „ТFR1-M” с номер 0585,
което представлява мобилна система за видеоконтрол. При въведено ограничение
от 90 км/ч лек автомобил– ***** с рег. № ***** се движел с установена
стойност на скоростта 122 км/час и превишена стойност на скоростта 32 км/час, с
което извършвал нарушение за движение с превишена скорост. Отразено е в
електронния фиш, че собственик, на когото е регистрирано МПС, е касаторът и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП.
На базата на всички събрани по делото
доказателства, въззивният съд приел за
установено, че действително на датата, отразена в електронния фиш, описаният в
него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство
е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с
издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ и валидно
към датата на нарушението. Констатирал, че в ЕФ са отразени мястото и времето
на нарушението. От приложения снимков материал съдът установил, че е отчетена
по-висока скорост на движение, а именно 126 км/ч. Изложил мотиви, че е
налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и
т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото
на тази база превишение, като съдът отчел, че съгласно данните за конкретния
вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в
Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице
максимално предвидени грешки при измерване на скорост при стационарна система
от 3 процента. В тази връзка съдът се позовал на отразеното върху приложената снимка и
електронния фиш и приел, че в същия са изчислени в полза на водача наказуемата
скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е
намалена. Съдът изложил мотиви, че ЕФ е издаден по отношение на К. като
ползвател на вписаното в него МПС към момента на нарушението, което обстоятелство не се оспорва от една
страна и от друга съдът констатирал, че К. не се е възползвал от възможността
по чл. 189, ал.5
от ЗДвП и по чл. 189, ал.6
от ЗДвП.
От правна страна съдът направил следните изводи: Съобразно
правилото на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015
г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от
16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), които изцяло са съобразени с основните
положения на тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1
от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, наложили у съда извод, че
използването на мобилната техническа система е допустимо, като законът и
наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното
функциониране и възможността за такова нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш.
Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са
единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата,
осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо,
както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокол. Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед
установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на
електронните фишове, Наредбата предвижда към административната преписка, която
се изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се
предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и
координатите, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на
движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка. Въз
основа на всички тези приобщени по делото материали, съдът направил извод, че
не е нарушено правото на защита на К.. Констатирал, че ЕФ съдържа всички
разписани от ЗДвП реквизити. Съдът констатирал, че в ЕФ действително липсва
посочване на органа, пред когото подлежи на обжалване същият, но това не се е
отразило на защитата, доколкото правото на жалба е упражнено в срок и пред
надлежен орган. Съдът направил извод и че правилно е било преценено за
процесното нарушение да се ангажира отговорността на К., предвид, че в случая
липсват доказателства и не се навеждат твърдения К. да е представил Декларация по
смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане на отговорността
си. В конкретния случай е налице фиксирана скорост на движение на лекия
автомобил, посредством „Мобилна система за видео контрол на нарушенията на
правилата за движение – TFR1-M” , което е установено от Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване. Въззивният съд изложил мотиви, че издаването на ел. фиш при заснето нарушение с
мобилна система за контрол на нарушенията не се явява в нарушение на
нормативната база, тъй като с издадената
по законова делегация на чл.165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015
г./, се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
8121з-532 от 2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически
средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените
нарушения на правилата за движение, като в чл. 3 от Наредбата е регламентирано, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз
основа на посочената нормативна регламентация съдът направил извод, че
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез
издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения начин. Нормативно установените условия за въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с
АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата),
съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС. Според РС разрешението, дадено
в посоченото Тълкувателно решение /че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства като
е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ
бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015
г./, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
допуснати нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато
нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо
средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредбата. Присъствието или отсъствието на контролен орган
(оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва
въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети
с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър. Регламентираното в чл.189, ал.4
от ЗДвП "в отсъствието на контролен орган и на нарушител", съдът
приел, че следва да се тълкува граматически, като поясняващо действието по
издаване на електронен фиш, а не установяването и заснемането на нарушението с
автоматизирано техническо средство. Този извод направил и въз основа на
обстоятелството, че обективно невъзможно е нарушението да се извършва и заснема
в отсъствието на нарушителя, защото нарушение без присъствието на нарушителя е
правен нон сенс. Предвид горното, въззивният съд приел, че ел. фишове могат да
бъдат издавани и при употреба на мобилни системи за видеоконтрол в присъствието
на контролен орган, стига да са спазени изискванията на Наредбата. В случая са
налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. изисквания
за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за
видеоконтрол. Нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство “TFR1-M” № 0585, представляващо мобилна система за
видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип съобразно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване. Техническото средство е преминало през
последваща метрологична проверка , за което е приложен Протокол за проверка на
мобилна система за видеоконтрол. Приложен
е и снимков материал към клипа, от който съдът установил точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, като е
видно, че с техническото средство е осъществено измерване
в посоката на движение на МПС, с което е извършено нарушението. Съдът
констатирал още, че са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, като надлежно е попълнен
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
Съдът приел за неоснователно възражението
за нарушение по чл.34 ал.3 от ЗАНН,т.к. ЕФ
е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнява
се едновременно към АУАН и НП, но само по отношение правното му действие, не и
по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаването му. Изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедури, включително срокове
за издаването на АУАН и НП не са автоматично приложими за ЕФ. Изложил
още мотиви, че видно от датата на
нарушението, датата на връчване и обжалването му пред съда, сроковете по чл.34
от ЗАНН не са изтекли. Съдът приел, че санкционираното нарушение разкрива типичната,
а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което
приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
На всички тези
основания съдът потвърдил ЕФ.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на К. деяние. Ето
защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция.
Нарушението е
извършено на 10.04.2018 год. С изменението
на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм.,
бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.)
е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това изменение законодателят е променил заложеното в разпоредбата условие –
в смисъл издаването на електронен фиш да
става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и
заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в
отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №1/2014 год.
на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се
издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция
на АТСС се съдържа в § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, и според нея те
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган
и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Не се спори и се установява от
доказателствата, приобщени по делото на РС, че превишението на скоростта на
процесния автомобил е установено с ATCC TFR1-M и това изрично е записано в електронния фиш.
Последното, видно от удостоверение на л.9 и протокол на л.17 от делото на РС
съставлява мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която съставлява одобрен тип
средство за измерване, вписана е в регистъра на одобрените за използване СИ под
№4835 и е със срок на валидност 24.02.2020 год. В
настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че контролните
органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се
осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминало първоначална или последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка №3-31-17 на л.17 и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. С оглед на това,
като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела
процесното нарушение на 10.04.2018 год. в 15,21 часа е правилно експлоатирана, поради което
и производството по ангажиране на административно-наказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на
установените процесуални правила.
Електронният
фиш съдържа всички изискуеми от нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на
пътни знаци на участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването
на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи,
отпадна с изменението на Закона с ДВ,
бр.54/2017 год., т.е. преди извършване на нарушението.
Анализът на
събраните по делото доказателства дава основание на касационната инстанция
изцяло да сподели аргументите на въззивния съд, че давностният срок по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН, не е изтекъл към момента на отпочване процедурата по
ангажиране отговорността на касатора за извършеното административно нарушение.
По силата на чл. 34, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. От приложените по делото извлечения от
информационната система на МВР се установява, че обжалваният в електронен фиш
за налагане на глоба е издаден на 16.04.2018 г., а нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, е извършено на 10.04.2018 година.
Следователно електронният фиш е издаден в рамките на сроковете в чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН и не е изтекъл срока по чл. 34 от ЗАНН,
а по-късното връчване на ЕФ не води до обратния извод. Не е изтекла и
абсолютната погасителна давност за извършеното деяние по чл. 80, ал 1, т. 5
от НК, вр. с чл. 81, ал 3 от НК,
вр. с чл. 11 от ЗАНН.
Според Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на I и ІІ колегия на ВАС, задължително за съдилищата в
Република България, сроковете по чл. 34 от ЗАНН
са давностни и в чл. 34 от ЗАНН
няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от
НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява
с приложението на чл. 81, ал. 3,
вр. с чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН.
Независимо от спирането и прекъсването на давността административно
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, който е 3 години за всички други наказания, неизброени в
предходните точки, т. е. отнася се и за наказанието "глоба". С оглед
на така изложеното, абсолютната давност е четири години и шест месеца, която не
е изтекла към датата на постановяване на решението на въззивната инстанция, нито към настоящия момент. Неоснователно е възражението за
несъответствие между отразеното в
описателната част на ЕФ относно конкретната скорост на движение на МПС и
отразеното в приложения снимков материал. Действително, установява се от
отразеното върху снимката, отпечатана от заснетия клип, че установената скорост
на движение е 126 км./час, а в ЕФ е посочена скорост от 122 км./час, но в ЕФ е
посочена и причината затова-отчетеният толеранс на измерената скорост от -3%.
При това положение е ясно получаването на стойността на превишението на
скоростта, отразено в ЕФ, а именно 32 км/ч. Съпоставянето на данните, отразени
в ЕФ и в разпечатката на снимката, заснета с АТСС, сочат на пълно съответствие.
При това , дори след приспадане на толеранса, не се променя правната
квалификация на деянието и съответно-предвиденото наказание и санкционната
норма, поради което касационната инстанция намира, че не е допуснато нарушение
на закона, нито е нарушено правото на защита на касатора.
Няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че собственик на процесното МПС към датата на нарушението е „Уникредит
лизинг“ ЕАД гр. София, но К.В.К. е изрично посочен от собственика като
ползвател на процесното МПС още от първоначалната му регистрация, т. е. К. е
лице, на което по смисъла на чл. 188, ал.
1 от ЗДвП е предоставено МПС. Разпоредбата на чл. 188, ал.
1 от ЗДвП изрично предвижда възможност ЕФ да бъде съставен и на
лицето, на което е предоставено ползването на МПС, т. е. ползвателя. Това е
направено в случая, тъй като ползвателят е бил известен на съответната
териториална структура на МВР още от регистрирането на процесното МПС, като
лизингодателят изрично е посочил кому е предоставил автомобила. В ЕФ изрично е
посочено в ляво "Собственик на когото е регистрирано МПС“ под него е посочено
„ползвател“, като изрично са изписани трите имена на К. и неговото ЕГН и адрес ***.
По
всички тези съображения оспореното решение като валидно, допустимо и правилно
следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 377 от 23.05..2019 г., постановено по анд № 884/2019 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/