Р E Ш Е Н И Е

 

№ 647

 

гр.Плевен, 14.11.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                                         ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

                                                                              Катя Арабаджиева

 

при секретаря Бранимира Монова  и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от Председателя касационно административнонаказателно дело № 767 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 285 от 22.04.2019 г., постановено по НАХД № 682/2019 г., Плевенски районен съд е отменил на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Електронен фиш Серия-К № 2598800 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - ATCC СПУКС ARH CAM S1-11743cd, издаден от ОД на МВР-Плевен, с който на П.А.Т. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400,00 лв., за това, че на 10.03.2019г. в 10:35 часа в гр. Плевен, бул. „***, консервен завод „Сторко“ с посока на движение към с. Опанец, с МПС – лек автомобил “АУДИ А4” с ***е извършено нарушение за скорост, а именно: при разрешена скорост 50 км/ч., установена скорост 78 км/ч., превишаване на разрешената скорост с 28 км/ч. с което е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП. 

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД МВР- Плевен, представлявано от Директора на ОД МВР Плевен, в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. В касационната жалба е направен подробен анализ на реда, по който се издават електронните фишове и се сочи, че този ред е спазен при издаване на конкретния такъв. Твърди се, че отговорността по чл.182, ал.4 от ЗДвП по отношение на нарушителя е ангажирана във връзка с предходен ЕФ, серия К, № 2310879, който е в сила от 12.12.2018 г. С касационната жалба се представя като писмено доказателство Справка за нарушител/водач с ЕГН **********.

         В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба се представлява от адв. П. ***, който оспорва касационната жалба. Сочи, че в същата са изложени доводи, които не са относими към оспорваното въззивно решение. Твърди, че са налице установените от РС- Плевен груби нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя, по отношение на когото е ангажирана отговорност за повторност, без обаче в диспозитива на ЕФ да е посочено при коя от хипотезите на чл.182, ал.4 от ЗДвП е извършено нарушението. Оспорва размера на наложената глоба и излага доводи, че този размер е формиран при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва представената справка за нарушител с довод, че в същата е посочено само ЕГН, но не и името на водача, за когото е издадена и изразява становище, че е преклудирана възможността на касатора да представя нови писмени доказателства пред настоящата инстанция. В заключение прави искане да бъде оставено в сила решението на РС- Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

За да отмени оспорения електронен фиш въззинният съд е приел на първо място, че с атакувания по съдебен ред електронен фиш за нарушение, установено с автоманизирано техническо средство жалбоподателят  е санкциониран за извършено от него нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която норма въвежда забрана за водачите на МПС да превишават скоростта за движение в рамките на населено място, чиято стойност е 50 км. в час. Видно от електронния фиш, нарушението било установено с мобилна система за видеоконтрол в гр. Плевен, която заснела нарушението с видеозапис/клип/снимка № 0053780. Скоростта в този участък, с която следва да се движат автомобилите е 50 км. в час, за населено място. Видно от ел. фиш и приложения към доказателствата видеоклип засечената скорост е била 78 км. в час, т.е. превишението в конкретния случай е било 28 км. в час /с отчетен толеранс на измерена скорост от -3%/. Въззивният съд е приел, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, но не е приел това като нарушение на процесуалните правила, тъй като е налице приспадане на отчетен толеранс на автоматизираното техническо средство, което е в полза на жалбоподателя.

Основният аргумент, поради който въззивният съд е отменил оспорения ЕФ е, че по отношение на ответника по касационната жалба е ангажирана отговорността по чл.182, ал.4 от ЗДвП за нарушение, извършено повторно.  Нормата на  чл. 182, ал.4 от ЗДвП изрично препраща към предходните три алинеи и поставя допълнителен съставомерен елемент, а именно повторност на деянието, който изисква съответно описание чрез посочване не само на конкретната нарушена норма, но и на предходното НП, респ. ЕФ, с което жалбоподателят е бил санкциониран в рамките на една година преди извършване на деянието по спорния фиш. Районен съд- Плевен е изложил доводи, че в  диспозитива на ЕФ липсва конкретно посочване  по коя от изброените в нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП хипотези на повторност е извършено нарушението, както и че не е ясно на коя разпоредба се е позовал наказващият орган, за да наложи санкция в размер на 400 лв., още повече, че в случая е прието повторност на нарушение, но не е  налице текстово изложение в дизпозитива.

Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи.

Оспореният електронен фиш съдържа изискуемите от чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити и е издаден по законоустановения ред. Обстоятелството, че при издаването му е съобразен толеранса от минус 3 км/ч е в съответствие с разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, която гласи следното : „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“.

Неоснователни са и доводите, касаещи санкционата разпоредба на  чл. 182, ал. ІV от ЗДвП.

С касационната жалба е представена справка за нарушител/водач П.А.Т. с посочено ЕГН. Неоснователни са доводите на адв. В., че е преклудирана възможността на касатора да сочи писмени доказателства, тъй като в настоящето производство са приложими разпоредбите на чл.219, ал.1 и ал.2 от АПК. В касационната жалба е налице оплакване за неправилност на въззивното решение досежно доводите свързани с наличието на повторност, а с писменото доказателство се установява именно сочено в касационната жалба обстоятелство.  От горната справка е видно, че по отношение на Т. е налице влязъл в сила ЕФ серия К, № 2310879, съставен на 03.10.2018г. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и връчен на нарушителя на 12.12.2018г. Ето защо следва да се приеме, че тъй като нарушението по оспорения електронен фиш е извършено в едногодишния срок от влизането в сила на посочения по- горе ЕФ, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, то е налице повторност по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП. Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е препращаща. Действително в ЕФ не е отразено при коя от хипотезите на чл.182, ал.1 е осъществено нарушението, но от издадения ЕФ е видно каква е стойността на установеното превишение, както и че нарушението е извършено в населено място, поради което горното не е довело до съществено нарушаване правата на жалбоподателя. В конкретния случай превишената стойност на скоростта е 28 км/ч, поради което санкцията е при условията на чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП. Същата обаче неправилно е определена в размер на 400 лв., тъй като в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е определена глоба в размер на 100 лв., която следва да бъде удвоена при условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП и законосъобразният размер на същата за осъщественото нарушение възлиза на 200 лв.

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а оспорения ЕФ следва да бъде изменен в санкционната му част, като вместо наложената глоба в размер на 400 лв. следва да се определи такава в размер на 200 лв..

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ  решение № 285 от 22.04.2019 г., постановено по НАХД № 682/2019 г.по описа на Районен съд- Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия-К № 2598800 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - ATCC СПУКС ARH CAM S1-11743cd, издаден от ОД на МВР-Плевен, с който на П.А.Т. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП,  като вместо наложената глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лв. налага по отношение на П.А.Т. ***, ЕГН ********** глоба в размер на 200 /двеста/ лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                      2.