Р Е Ш Е Н И Е

№ 245 / 10.05.2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На десети април 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на Прокурор Иво Радев от Окръжна прокуратура – Плевен.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 765 / 2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на А.К.М.,*** срещу Главна дирекция изпълнение на наказанията – София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 45 000 лв. за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация на ЗО-Полигона - Ловеч към Затвора Ловеч да му осигури необходимото медицинско обслужване, тъй като по време на работа в завода за висококачествен чугун от 10.10.2017г. развил захарен диабет, но никой не обърнал внимание на оплакванията му – повръщане, главоболие, виене на свят, загуба на тегло до м. май 2018г., когато заболяването му било установено.

Ищецът е уточнил, че периода на исковата претенция е от 10.10.2017г., откогато започнало проявлението на симптомите му – „отслабване, повръщане от време на време, виене на свят, напикаване“ в ЗО – Полигона – Ловеч до м. май 2018г., когато заболяването било установено. Твърди, че заболяването е причинено от лошите трудови условия в ЗО-Полигона – Ловеч, и по-точно в завод – леярна, където е полагал труд, но никой не обърнал внимание на оплакванията му.

Чрез адв. М. *** поддържа исковата молба в съдебно заседание. Излага доводи, че заболяването има причинно-следствена връзка с упражняването на труд в завода и условията на труд и от свидетелските показания се доказва, че именно тогава ищецът е развил болестта с описаните симптоми, тъй като всяко едно заболяване в човешкия организъм има връзка с околната среда и по тази причина не възприема заключението на в.л. в противния смисъл. Моли да се присъди обезщетение по справедливост.

Ответникът – ГДИН-София, чрез юрисконсулт У. изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че от медицинската документация се установява, че заболяването е диагностицирано при проведен преглед на 29.06.2018г., за което е издаден амбулаторен лист № 2095/29.06.2018г. с поставена диагноза „неинсулинозависим захарен диабет“, поради което счита за неоснователна претенцията за периода, предшестващ датата – 29.06.2018г. Счита, че заболяването само по себе си не е достатъчно основание за ангажиране отговорността на държавата за обезщетение за вреди, тъй като е необходимо наличието на причинно-следствена връзка между заболяването и условията, в които ищеца е полагал труд. А твърдяните лоши условия на труд в ЗВЧ „Осъм“ АД не могат да служат за основание за отговорността на ГДИН, тъй като осигуряването на индивидуални средства за защита, очила, маска, ръкавици, там където е необходимо, е задължение на работодателя, а не на ГДИН и такива са били осигурявани според показанията на свидетелите. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза няма причинно-следствена връзка между заболяването на ищеца и условията на труд в завода, а при нито една от проверките на ДИТ – Ловеч не е било констатирано нарушение относно запрашеност на работните помещения. От показанията на свидетелите се установява, че ищецът не е ангажирал медицинските специалисти на затвора във връзка с оплакванията си преди юни 2018г., когато са му направени кръвни изследвания и заболяването е било диагностицирано. От този момент медицинските специалисти са предприели необходимата консултация със специалисти за уточняване на вида на диабета и лечението му. Претендира присъждане на направените разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност на иска и предлага да се отхвърли. Счита, че безспорно е налице заболяване на ищеца, но то не е в причинно-следствена връзка с условията на труд в завода, за които не може да се търси отговорност от ГДИН. Безспорно е доказано, че на ищеца е била оказана необходимата медицинска помощ в потърсените от него случаи и му е оказано пълно съдействие за понататъшното лечение.

Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 203 и следващите от АПК вр. чл. 284 от ЗИНЗС.

Искът е заведен на 14.08.2018г., затова правната квалификация на иска според твърденията в исковата молба е не по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, а по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС.

Според специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.

Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.

Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди срещу ГДИН – София, произтича от незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника, изразяващо се в неосигуряване на необходимото медицинско обслужване, тъй като по време на работа в завода за висококачествен чугун за периода 10.10.2017г., откогато започнало проявлението на симптомите на заболяването „захарен диабет“ – отслабване, повръщане от време на време, виене на свят, изпускане на урина при престоя му в ЗО - Полигона – Ловеч до м. май 2018г., когато заболяването било установено никой не обърнал внимание на оплакванията му. Според твърденията на ищеца, заболяването е причинено от лошите трудови и битови условия в ЗО – Полигона – Ловеч.

Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, каквито са следствените арести и затворите и затворническите общежития към тях, които са териториални звена на ГДИН.

Затова исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за посочения период е предявена срещу надлежен ответник.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Според приложените справки ищецът А.К.М. е на 44 години, постъпил е в Затвора – Белене на 08.10.2013г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от седем години при първоначално постановен строг режим. На 11.10.2016г. режимът му е заменен на общ. На 16.06.2017г. е приведен в Затвора – Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание в затворническо общежитие от открит тип. В ЗО „Полигона“ постъпва на 22.06.2017г. На 12.07.2018г. е върнат в Затвора – Белене, поради замяна на режима от общ на строг.

Ищецът е пребивавал в ЗО „Полигона“ към Затвора – Ловеч за периода от 22.06.2017г. до 12.07.2018г. През този престой е работил на два външни обекта – Завод за висококачествен чугун „Осъм“ АД и „Деари Фууд“. Храненето на обяд на тези обекти е задължение на работодателя. Л.св. обядват в столовите на съответното предприятие, заедно с останалите цивилни работници. Добавката за работещ получават с вечерята си.

За исковия период със заповеди на ГДИН е открит работен обект към затвора Ловеч – фирма „Осъм“ АД – Ловеч с извеждане на лишени от свобода открит тип за отдаване на труд (обща работа в цех) при 6-дневна работна седмица на осн. чл. 79 ал.3 ЗИНЗС, което е допустимо, като шестият ден се счита за полагане на извънреден труд. Заповедта не включва разрешение за нощуване на лишени от свобода извън територията на затвора или ЗО. Договорите за отдаване на труд се сключват по реда и условията, регламентирани в чл. 179 и чл. 180 от ППЗИНЗС.

Съобразно цитираните законови разпоредби между ТП на ДП „Фонд Затворно дело“ – Ловеч за 2017г. и за 2018г. са сключени договори с „Осъм“ АД – Ловеч за полагане на труд от лишени от свобода, който се състои в следните дейности: отстраняване на леякови системи, моделна екипировка и работа с металорежещи машини. В договорите са уговорени условията на труд съобразно трудовото законодателство и ЗИНЗС. Възложителя по договора – „Осъм“ АД се задължава да осигури комунално-битовите условия на труд за лишените от свобода лица през времето на работния ден; да провежда периодично необходимите инструктажи съгласно нормативните изисквания по техническата и противопожарната безопасност и хигиената на труда, както и да контролира спазването на техническите правила, за периодичните инструктажи се води специална книга. Възложителят осигурява за своя сметка: специално работно облекло, обувки и лични предпазни средства за всички предоставени по договора лишени от свобода лица; медицинско обслужване на обекта и при необходимост – оказване на първа медицинска помощ; храна на стойност 2,50 лв. на човек за всеки ден, в който лицето полага труд; да осигури транспорта на лишените от свобода от и до работния обект; да осигури и поддържа в изправност необходимите машини, съоръжения и инструменти, свързани с възложената работа и няма право да възлага на лишените от свобода лица друга работа извън тази, за която са предоставени да отдават труд. Възложителят заплаща допълнителни възнаграждения по Кодекса на труда за нощен труд, вредни за здравето условия и др. Предоставените работни облекла и индивидуални средства за защита са съобразно с изискванията на полагания труд- очила, маски, ръкавици, там където е необходимо.

Според приложената справка от ТП на ДП „Фонд Затворно дело“ – Ловеч ищецът А.К.М. за исковия период м. октомври 2017г. – м. май 2018г. е работил като шмиргелист към „Осъм“ АД през месеците: октомври 2017г. – 19 работни дни; м. ноември 2017г. – 23 работни дни; м. декември 2017г. – 16 работни дни. През м. януари 2018г. и през м. април 2018г. е отработил по 7 работни дни, а през останалите месеци – февруари, март и май 2018г. не е работил. Извършваната от лишените от свобода работа е – шмиргелене, формовка, зачистване на леякови отпадъци, товаро-разтоварна, почистване, подреждане, озеленяване и обща дейност. Или за исковия период ищецът е отработил почти пълен месец през м. октомври, ноември и декември 2017г. През останалото време почти не е работил.

Свидетелят Б. на длъжност „инспектор социални дейности и възпитателна работа“ към Затвора Ловеч до 2015г. е изпълнявал длъжността в ЗО „Полигона“, а от м. септември 2017г. е в Затвора – Ловеч към Туберкулозна болница и Психиатричното отделение. Свидетелят споделя, че е посещавал завода за висококачествен чугун, условията при които работят лишените от свобода са същите като на останалите цивилни работници. Завода им предоставя храна, работно облекло и предпазни средства – маски, очила, а на шмилгелисти и бояджии и предпазна храна – кисело мляко. Храненето на обяд се осигурява в стола на завода, осигурява се и ползването на баня. Сеща се само за един случай на болен от туберкулоза, но не и за някакви други белодробни заболявания. Според свидетеля ищеца в момента изглежда същия, така, както го помни – спортна натура, занимава се с йога, гъвкав, атлетичен. Спомня си за случай през м. май 2018г., когато се е срещнал с ищеца, който споделил за здравословни проблеми и св. Б. се обадил в медицинския център, за да го прегледа лекар.

Свидетелят В. е работил през ноември и декември 2017г. два месеца в ЗВЧ „Осъм“ – Ловеч заедно с ищеца. Споделя, че условията на труд били много тежки и не могъл да издържи повече. Работил е като опаковчик, а М. – като шмиргелист, работната среда била запрашена от металите – чугун и желязо, които се обработват. Потвърждава, че са им предоставяли работно облекло и предпазни средства – маски, обувки, очила – за шмиргелистите, но според субективната преценката на свидетеля – те били с лошо качество. Твърди, че не е давано кисело мляко като предпазна храна, което не се потвърждава от останалите доказателства по делото и показанията на св. Б.. Свидетелят познава М. *** и споделя, че спрямо 2015г. – 2016г. в края на 2017г. М. бил драстично отслабнал, преди бил по-пълен. Често посреднощ ставал и си похапвал и така дразнел останалите, защото причинявал шум и ги събуждал. Неведнъж го виждал, че повръща, мислел си, че е настинал. Оплакал се, че дори веднъж се бил „напикал“. Посъветвал го да потърси лекарска помощ, но не знае какво се е случило.

По делото е приложено медицинското досие на ищеца. С помощта на назначената съдебно-медицинска експертиза и наличните в досието медицински документи може да се направят следните изводи:

През м. май 2018г. ищецът се оплакал на свидетеля Б. и същият го насочил към медицинския център за преглед. На 07.06.2018г. на ищеца е направено кръвно изследване и на 29.06.2018г. е диагностицирано заболяването – „неинсулинозависим захарен диабет“, видно от приложения амбулаторен лист. По снетата анамнеза в него е отбелязано, че заболяването е с давност няколко месеца, има оплаквания от консумативен синдром, често нощно уриниране. Предприето е лечение. Месец по-късно е уточнена диагноза – „инсулинозависим захарен диабет“, променено е лечението. Според амбулаторен лист от 20.08.2018г. теглото му към тази дата е било 50 кг. На снимка от 20.08.2018г. ищеца е със силно изострени черти на лицето, изпъкнали скули и ключици, хлътнали надключични ямки, щръкнали уши. В медицинска справка от 27.08.2018г. фигурира като диагноза „кахексия“ – екстремно отслабване на тегло. За драстично отслабване, повръщане, често похапване, нощно изпускане на урина свидетелства св. В. и медицинската документация. Според ищеца е заболял през октомври 2017г. ( т.е. отпреди 6-7 месеца), защото тогава се появили симптомите.

Според в.л. посочените от ищеца оплаквания са симптоми на заболяването диабет, а отслабването на тегло е основен симптом, което се случва постепенно за определен период от време. Затова, когато ищецът е започнал бързо да отслабва заболяването вече се е развило в организма му. Ищецът се е разболял от захарен диабет в периода, когато са се появили симптомите и основно значителното отслабване на тегло, което означава, че заболяването да не е било диагностицирано навреме.

Към момента според медицинската справка за заболяването на ищеца – инсулинозависим захарен диабет без усложнения са предписани нужните медикаменти, заболяването е в компенсиран стадий и без усложнения, кръвните изследвания са в референтни стойности. Предоставя се инсулин за лечение на заболяването, частично заплатен, приема медикаментите редовно - ежедневно сутрин и вечер. Заболяването ограничава възможността за полагане на тежък физически труд, не е известна причината за появата на диабета.

Според писмените твърдения на самия ищец, в момента той провежда лечение с инсулин, следователно предписаното лечение е осигурено. След диагностицирането на захарния диабет, уточняването на неговия вид – инсулинозависим и прилагане на инсулиновите препарати актрапид и инсулатард провежданото лечение е правилно и адекватно.

Ищецът страда от диабет тип 1 – инсулинозависим. При него панкреасът не произвежда изобщо инсулин. Засяга предимно по-млади хора. Причина за заболяването са автоимунни фактори. А при диабет тип 2 – неинсулинозависим, характерно за по-възрастните, водеща роля играят наследствени фактори. Затова категоричното заключение на медицинската експертиза е, че условията на труд в завода като тежка физическа работа и запрашена работна среда в работата на шлайфист не може да предизвика диабет. Тези условия могат да причинят заболявания на дихателната система (белодробни болести), но не и диабет.

Ищецът е работил при тези условия в завода само 3 месеца – октомври, ноември и декември 2017г., през който период са се появили симптомите, което означава, че заболяването се е проявило през този период. Диагностицирано е по-късно през м. май - юни 2018г., когато ищецът се е оплакал и е бил прегледан, назначени са кръвни изследвания и диагностициран, впоследствие уточнен и адекватно лекуван, при което е установено, че симптоматиката е с давност няколко месеца. Т.е. заболяването се е проявило по време на работата на ищеца в завода за висококачествен чугун, но не означава, че е предизвикано от условията на труд.

В медицинското досие на ищеца са налични данни от негови прегледи предхождащи периода, които доказват, че той е търсил и получавал медицинска помощ по повод други здравословни проблеми. Но няма данни да е търсил медицинска помощ, когато са се появили симптомите на диабета. Потвърждение в тази посока са показанията на св. В., който заявява, че през ноември - декември 2017г. ищецът е имал здравословни оплаквания като повръщане, нощно изпускане на урина, и затова свидетелят е посъветвал ищеца да търси медицинска помощ за оплакванията си, но не знае какво се е случило впоследствие и дали е търсил такава помощ.

Необходимите безопасни и здравословни условия на труд са били осигурени съгласно трудовото законодателство по договора, сключен между ФЗД и завода, включително лични предпазни средства – очила, маски, предпазна храна. В приложените протоколи от извършени проверки от ДИТ – Ловеч в предприятието не се установяват нарушения на трудовото законодателство, свързани с безопасни и здравословни условия на труд, конкретно с непредоставянето на лични предпазни средства и предпазна храна или запрашена работна среда, които да бъдат свързани с оплакванията в исковата молба.

Няма данни да е отказана необходимата медицинска помощ при оплакване от негова страна. Затова не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 143 от ЗИНЗС, според който лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа. Болните с температура, с травми или други спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време.

В този смисъл не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация. Затова и не е налице жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието с неосигуряване на необходимото медицинско обслужване, което изисква положението му на осъден и режима на изтърпяване на наказанието му.

На следващо място не може да се търси отговорност от ответника – ГДИН за условията на труд в завода за висококачествен чугун „Осъм“ АД – Ловеч, защото ГДИН е изпълнил задълженията си по ЗИНЗС и уговорил в договорите условия на труд, съобразени с трудовото законодателство и специалните изисквания на ЗИНЗС и ППЗИНЗС по отношение полагането на труд от лишените от свобода. Отговорност на работодателя, съгласно сключените договори е да осигури лични предпазни средства, предпазна храна, работно облекло и да изпълни всички други законови изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, както и за оказване на необходимата медицинска помощ по време на работа. Нарушения от работодателя в тази насока не се констатират от материалите по делото, а и ГДИН не може да носи отговорност за неизпълнението им от страна на работодателя.

Освен това заключението на експертизата категорично отрича възможността заболяването диабет да е причинено от условията на работната среда – тежък физически труд и запрашеност. Тежкият физически труд е противопоказен за заболяването, но не е причина за настъпването му. Симтоматиката на заболяването се е проявила по време на работата на ищеца в завода, но то не е причинено от условията на труд и работната среда.

При изложената фактическа обстановка съдът намира, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконно действие или бездействие на затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях.

Поради това предявеният иск с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Разпоредба на чл. 286 от ЗИНЗС, която е идентична на чл. 10 от ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските, поради което общите разпоредби на ГПК не намират приложение и затова юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне на иска не следва да се присъжда.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на А.К.М.,*** срещу Главна дирекция изпълнение на наказанията – София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 45 000 лв. за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация на ЗО-Полигона - Ловеч към Затвора Ловеч да му осигури необходимото медицинско обслужване, тъй като по време на работа в завода за висококачествен чугун от 10.10.2017г. развил захарен диабет, но никой не обърнал внимание на оплакванията му – повръщане, главоболие, виене на свят, загуба на тегло до м. май 2018г., когато заболяването му било установено.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.

С Ъ Д И Я : /П/