Р E Ш Е Н И Е

№ 615

гр. Плевен, 04.11.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Катя Арабаджиева

Ралица Маринска- Ангелова

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 764 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 338 от 13.0.2019 г., постановено по НАХД № 391/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 08-00-413 от 05.02.2019 година на Заместник- министъра на културата, с което на основание чл. 197 ал. 1 от Закона за културното наследство на Т.И. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 71 ал. 1 т. 1 от Закона за културното наследство.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Министерство на културата чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Й. Н., в която се сочи, че същото е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че съдебният състав в противоречие със събраните факти и доказателства е постановил решение, с което е приел, че актосъставителят е допуснал нарушения на чл. 42, т. 3, от ЗАНН и респективно административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Тези изводи на съда счита за необосновани .

Твърди, че актосъставителят е посочил ясно, мотивирано и категорично като дата на установяване на нарушението - датата на съставяне на Констативния протокол от извършената проверка - 08.06.2018 г., поради което счита за необоснован горния довод на въззивния съд, тъй като се касае за нарушение, което е осъществено чрез бездействие, продължило дългогодишен период от време, като нарушението на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН, е установено към датата на проверката от инспекторите от ГД ИОКН на 08.06.2018 г.

За необоснован счита извода на съда, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН за АУАН и респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 oт ЗАНН , изразяващи се в липса на законосъобразно описание на нарушението, доколкото не са посочени всички съставомерни факти. Съображенията на съда, че актосъставителят следвало да посочи кои са необходимите грижи за опазването, съхранението и поддържането в добро състояние на недвижимата културна ценност, противоречат на приложението на материалния закон, поради обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е обосновано, че дължимите грижи са тези на добрия стопанин и съсобственик на имот. Сочи още, че материалният закон не поставя изискване административнонаказаващият орган да събере доказателства за финансовото състояние на нарушителя, за да прецени дали той е имал финансовата възможност да изпълни законоустановеното си задължение, както е приел въззивният съд. Твърди, че задължението на собствениците на недвижими културни ценности да ги стопанисват и поддържат в добро състояние произтича от Закона за културното наследство, а наличието или липсата на финансова възможност е житейски факт, който може да обоснове други икономически решения за собственика, които той е длъжен да вземе, за да изпълни задължението си. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба „се представлява от адв.Г., който излага подробни съображения за неоснователност на подадената на същата. Счита оспореното решение за правилно, като поддържа становището за липса на посочена дата на нарушението. Допълнително сочи, че ответникът по касационната жалба е санкциониран въз основа на невлязла в сила заповед на кмета на община- Плевен, поради което счита, че практически е допуснато предварителното ѝ изпълнение. Излага доводи, че с отделно НП, но от същата дата и със същия номер, издадено за същото нарушение е санкционирана и съпругата на ответника. В заключение прави искане да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно решението на РС- Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

По същество жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел, при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.Изложил е доводи, че не е конкретизирана датата на извършеното нарушение, а в оспореното НП е посочена само тази, на която е извършена проверката като е посочил, че дори и да се приеме, че датата 08.06.2018г. е крайната такава на съставомерното бездействие, то липсва начална дата на периода, а е недопустимо същата да бъде извличана от останалите писмени доказателства, които са събрани в хода на съдебното производство. Въз основа на горното е посочил, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Въззивният съд е развил и доводи за незаконосъобразност на оспореното НП и поради обстоятелството, че са касаторът е издал отще две идентични НП по отношение на другите съсобственици на недвижимия имот, които са с еднакъв номер и от една и съща дата.

Според касационната инстанция оспореното решение е неправилно и не се основава на събраните по делото доказателства.     Неправилен е изводът на въззивния съд, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обосноваващи неговата отмяна само на процесуално основание.

Не почива на събраните по делото доказателства изводът на съда, че в АУАН и в НП липсва дата на извършване на нарушението, респективно периода на извършване на нарушението. Извършеното деяние се изразява обобщено в това, че дружеството в качеството си на съсобственик на процесния имот, не е положило необходимите грижи за неговото опазване, съхранение и поддържане в добро състояние като не е предприело мерки в насока да изпълни разписаните в чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН задължения и не е изпълнило Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г. на Кмета на Община-Плевен, издадена на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗКН, на която ответникът е адресат. Т.е. изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие, което бездействие е започнало след изтичане на установените в заповед №РД-12-145/4.05.2017 год. срокове за провеждане на процедурите по изготвяне и представяне на архитектурно заснемане на сградата, текстова и фото-документация, изготвяне на конструктивен проект за укрепване на фасадите и внасянето му за съгласуване в община Плевен, демонтиране на сградата със запазване на фасадите и т.н. и не е приключило включително към датата на последната проверка, резултатите от която са отразени в Констативен протокол. Касае се за отрицателен факт, който не е опроверган от ответникът по касационната жалба, поради което настоящата инстанция приема, че изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие, което продължава да се осъществява до момента, докато ответникът по касационната жалба не предприеме мерките, които са му предписани със заповедта и/или от закона. Докато трае това бездействие наказателно-отговорното лице е в нарушение. В случая при наличие на задължения за действие, ответникът в настоящето производство е бездействал непрекъснато през целия период. Когато едно административно нарушение се осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето, се установява едно трайно фактическо състояние, което се явява довършено едва с предприемане на дължимите действия или в случая с предприемане на действия по опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на процесната сграда. Затова касационната инстанция намира, че от възникване на задължението за собствениците за предприемане на горните действия до фактическото им предприемане се касае за едно нарушение. Затова и не може да бъде посочена конкретна дата на нарушение, което продължава да се осъществява във времето до настъпване на юридически факт, който да го преустанови. А посочената в АУАН и в НП дата 8.06.2018 год. не е произволна, както е приел въззивният съд, а съставлява датата, на която, видно от всички материали по административнонаказателната преписка, е констатирано това бездействие от контролните органи. На тази дата, след обобщаване на всички събрани по преписката писмени документи, включително и от предходно извършвани проверки и снимков материал, е направена писмена констатация, че съсобственикът на имота не е изпълнил произтичащите от ЗКН и издадената Заповед №РД-12-145/4.05.2017 год. на кмета на община Плевен задължения и са дадени конкретни препоръки за изпълнение.

Несъответен на събраните по делото материали е и изводът на съда, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е неясно. Същото подробно е описано и в АУАН, и в НП, в които е отразено състоянието на сградата: че същата е в тежко аварийно състояние: покривът липсва, виждат се следи от пожар, при който е пострадал сериозно таванският гредоред, увреден допълнително от атмосферната влага; североизточната кула е разрушена, както и части от надзида; стените по фасадите също са обрушени, с пукнатини и паднала мазилка, което е довело до ерозия на тухлената зидария; на места са запазени елементи от пластичната фасадна украса; гредоредът на втория етаж също е прогнил и с пропадания; в резултат от действието на атмосферните води и дъждовете през пролетта на 2018 г. са отслабени и носещите зидове. Съответно и адекватно на така констатираното състояние на сградата, описано подробно по елементи, е указанието на органа за предприемане от страна на съсобственика на мерки, разписани в чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН, а именно грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на сградата, респ. на тези елементи, за които е констатирано, че се дължи грижа. Тези грижи е ясно и недвусмислено, че следва да съответстват на установеното при оглед и да са насочени към отстраняване на тези конкретно описани повреди. От друга страна и в АУАН, и в НП, от една страна се съдържа препращане към издадената Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г. на Кмета на Община-Плевен, а от друга страна са преповторени и в АУАН, и в НП конкретните указания към собствениците, дадени с тази заповед. А те са: 1. На основание чл. 74, ал. 1 от ЗКН да се изготви архитектурно заснемане, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструктция на сградата; 2. След положително становище по внесените материали по реда на чл. 74, ал. 1 от ЗКН, да се изготви конструктивен проект за укрепване на фасадите, по време на демонтажа и строителството, който да се внесе за съгласуване в община Плевен; 3. След одобряване на конструктивния проект да се демонтират сградата, като се запазят фасадите към ул. „****“ и пл. „*****“. Елементите на каменното стълбище също да бъдат запазени на депо, след демонтажа, за експониране в реконструираната сграда. Следователно, разписани са конкретни, ясни и недвусмислени мерки, които следва да се предприемат, и грижи, които да се положат, за опазването, съхранението и поддържането в добро състояние на процесния имот. Изрично и недвусмислено е посочено и в АУАН, и в НП, че деянието се вменява като нарушение на ответника в настоящето производство в качеството му на съсобственик на имота, а не в някое друго от изброените в чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН качества.

При тези съображения касационната инстанция намира, че оспореното решение като неправилно и необосновано следва да се отмени   и делото да се върне на друг състав на същия съд, който да разгледа отново производството и да се произнесе по въпроса има ли извършено нарушение от ответника по касационната жалба на посочените в АУАН и НП разпоредби , като даде отговор и на всички релевирани с жалбата и в хода на съдебното производство оплаквания, в т.ч. съставлява ли по смисъла на закона процесната сграда недвижима културна ценност; следва ли да се изпълнява заповедта преди влизането й в сила; има ли допуснато от закона или от органа предварително изпълнение на заповедта и ако има- какво е значението на придаденото предварително изпълнение на заповедта; налице ли са или не две административни нарушения, които не са санкционирани при условията на чл.18 от ЗАНН ; следва ли всеки от съсобствениците да понася отделна санкция за неизпълнение на вменените му задължения и т.н.   

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 338 от 13.05.2019 г., постановено по НАХД № 391/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/