Р E Ш Е Н И Е

№ 485 

гр. Плевен, 30.09.2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                              Председател: Николай Господинов

                                                                    Членове: Елка Братоева

                                                                                    Катя Арабаджиева

при секретаря  Венера Мушакова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 761 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

             С Решение № 77 от 15.05.2019 г., постановено по анд № 101/2019 г., Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно постановление № 18-0293-000732/14.05.2018 г. на Н-к РУП към ОД МВР – Плевен, РУ - Левски, с което на Х.Р.Б. ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева, за това, че на 19.04.2018 г. в 17.00 часа в с. *********, ул. *********, като водач на МПС лек автомобил *********с рег. № *****на държава Великобритания, управлява без предна регистрационна табела, поставена на определеното за това място и не е изпълнил задължението си да заплати наложената му глоба с фиш серия М с № 111904 от 03.12.2016 г.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Х.Р.Б. , в която излага доводи за неправилност на решението  поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и явна несправедливост на наложените наказания и моли същото да бъде отменено. Сочи, че в съдебното решение не се коментира факта, че Х.Б. е с двойно гражданство и притежаваното от него СУМПС е издадено от Обединено Кралство Великобритания, както и че управляваният от него автомобил марка *****е с регистрационни табели с № *****също е регистриран на територията на Великобритания. Няма коментар дали тези обстоятелства са взети под внимание при индивидуализиране на нарушението и определянето на наказанието.Твърди, че от субективна страна  деянието по чл. 140, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП предполага извършване при наличие на пряк умисъл като форма на вината. В трайната практика на ВКС се приема, че чл. 11, ал. 2 НК с алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, не и при формалните (на просто извършване) престъпления. При деянията, при които резултатът не е съставомерен белег, умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава обществено опасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши. Позовава се на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1003/2010 НА КОМИСИЯТА от 8 ноември 2010 година относно изискванията за одобрение на типа по отношение на мястото за монтиране и закрепването на задните регистрационни табели на моторните превозни средства и техните ремаркета и за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях, в който съществуват правила единствено и само за монтиране и закрепването на задните регистрационни табели на моторните превозни средства, а управляваният от Б. лек автомобил е регистриран в пълноправна държава- членка на ЕС, т.е. на територията на Великобритания.Касаторът сочи, че като гражданин на държава- членка на Европейския съюз, който притежава СУМПС, издадено от Обединеното Кралство Великобритания, след успешно положени изпити възниква въпроса — до каква степен в детайли трябва да познава визираното в нормата на чл. 140, ал. 1, пр. 2 по българския ЗдвП. Твърди, че не е извършил нарушения от общ характер като превишаване на разрешената скорост, неспазване на пътен знак или маркировка, правила, които трябва да знаят и спазват всички водачи на МПС на територията на целия Европейски съюз. На последно място счита, че нормата на чл.9, ал.2 НК има своето систематично място в Общата част на НК, поради което е приложима за всяко едно престъпление, предвидено в Особената част на наказателния закон, и същата визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно и те са: деянието въобще не е общественоопасно или разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. На тези изложени основания моли съда да  отмени оспореното решение и да отмени  НП изцяло или в условията на алтернативност - да го измени досежно наложените наказания. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба РУ – Левски към ОД на МВР - Плевен  не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По основателността на жалбата съдът съобразил следното:

С оспореното решение съдът е приел за установено , че с АУАН от 19.04.2018 г. е ангажирана отговорността на Б. затова, на 19.04.2018 г. в 17.00 часа в с. *********, ул. *********, като водач на МПС лек автомобил *********с рег. № *****на държава Великобритания, управлява без предна регистрационна табела, поставена на определеното за това място и не е изпълнил задължението си да заплати наложената му глоба с фиш серия М с № 111904 от 03.12.2016 г.  В акта е отразено, че водачът  е нарушил  разпоредбите  на чл. 140 ал.1 пр.3 от ЗДвП и на чл. 190 ал. 3 от ЗДвП, като последният не е отразил  възражения. Въз основа на АУАН е издадено  НП, с което на Б. е наложено административно наказание на основание чл. 185 от ЗДП глоба в размер на 20 лв. и на основание чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. Съдът разпитал свидетелите по установяване на нарушенията и от тях установил отразените в акта обстоятелства. Техните показания съдът кредитирал с доверие като незаинтересовани.

Съдът извършил анализ на представените писмени доказателства, като въз основа на справката за нарушител/водач към 19.04.2018 г. /приложена на л. 15-16 от делото/ установил отразеното в акта и НП, че глобата по фиш серия М, № 111904 от 03.12.2016 г. не е платена. Съпоставил същата със  справката за нарушител/водач към14.03.2019 г. /л.17-19/ от делото, от която установил, че към 14.03.2019 г. посочената глоба вече е платена. На това основание направил извод, че към датата на извършване на нарушението Б.  не е бил заплатил глобата по посочения в акта и НП фиш и правилно административно-наказващия орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 190 ал.3 от ЗДП и е наложил съответната санкция по чл. 185 от ЗДП – глоба в размер на 20 лв..

По отношение на другото нарушение, съдът приел, че и то е установено по несъмнен и категоричен начин. При съставяне на акта контролиращите лица са установили, че регистрационната табела на управляваното от жалбоподателя МПС не е поставена на определеното за това място. Същевременно водачът не е посочил каквото и да било възражение. В жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, жалбоподателят твърди, че регистрационната табела се е откачила в следствие на претърпяно леко ПТП и поради опасения да не я загуби, я поставил на предното обзорно стъкло.  Съдът приел обаче, че по делото  липсват каквито и да било доказателства във връзка с тези твърдения на жалбоподателя.

          Съдът изложил мотиви, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и при издаването на наказателното постановление няма допуснати нарушения на  процесуални правила, които да опорочават съответният акт. Извършените нарушения са установени по несъмнен и категоричен начин. Ввъз основа на приложената по делото  справка за нарушител съдът установил, че водачът  има многократни нарушения по ЗДвП, поради което приел, че това обстоятелство правилно е съобразено от административно наказващия орган при определяне размера на наложените му наказания.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира  оспореното решение в частта, с която е направен извод за съставомерно извършени и доказани нарушения, за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.

Правилен и обоснован на събраните по делото доказателства е изводът на РС, че към датата на извършване на нарушението Б.  не е бил заплатил глобата по посочения в акта и НП фиш, което съставлява нарушение чл. 190 ал.3 от ЗДП. Този факт се установява действително, както е приел съдът, от  справката за нарушител/водач към 19.04.2018 г. , от която е видно, че глобата по фиш серия М, № 111904 от 03.12.2016 г. не е платена, както и от справка за нарушител/водач към14.03.2019 г. , от която се установява, че към 14.03.2019 г. посочената глоба вече е платена.

Съставомерно и доказано е и другото вменено нарушение на Б.-това на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, до какъвто правилен извод е достигнал и решаващият състав на РС. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. ППЗДвП уточнява кое е определеното място за поставяне на регистрационните табели на регистрираните МПС-та – в предната или задната им част. Б. не е спазил определения в закона режим за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, като е поставил предната регистрационна табела не на определеното затова място, а на предното обзорно стъкло на автомобила, с което е  осъществил деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП от обективна страна. Твърдението на жалбоподателя, че предната регистрационна табела е била поставена на предното стъкло по време на движение на автомобила, не обосновава липса на субективно отношение на дееца към извършеното нарушение,  тъй като от  оплакванията в жалбата му против НП се установява, че вследствие на претърпяно ПТП по независещи от него причини се е откачил предният регистрационен номер на автомобила от мястото, на което е бил поставен Въпреки това обаче, Б. е продължил да се движи по пътя, като е поставил табелата на друго място. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП не поставя никакви други условия, дори не обективира възникване на опасност за движението по пътищата при извършване на нарушението. В конкретния случай, изпадането на предната регистрационна табела по време на движение на автомобила вследствие ПТП, не е сред техническите неизправности, водещи до създаване на опасност за движението по смисъла на чл.101, ал.2 от ЗДвП, които могат да послужат като основание за водача, при определени условия, да придвижи МПС на собствен ход до мястото за отстраняване на неизправността.  Ето защо, Б., като водач на МПС е бил длъжен да осигури наличието на трайно закрепена предна регистрационна табела на управлявания от него лек автомобил на определеното за това място – в предната му част, но преди отново /след настъпилото ПТП/, да приведе в движение автомобила по пътищата, отворени за обществено ползване, което не е направил. Затова същият не може да се позовава на непредвидимо, случайно събитие и да черпи права от фактическо положение, в което сам се е поставил виновно.

Изискването на чл. 140, ал.1 от ЗДвП  регламентира задължение автомобилът да е с поставени две регистрационна табели. В случая е липсвала предната такава. Настоящият състав на съда приема за неоснователно релевираното в касационната жалба оплакване, че според цитираното в жалбата европейско законодателство в тази посока, съществуват правила единствено и само за монтиране и закрепване на задните регистрационни табели на МПС. Съгласно чл. 10 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, които следва да отговарят (като форма, размер и шрифт) на изискванията на БДС и Регламент (ЕО) № 2411/1998 г. на Съвета на Европа от 03.11.1998 г.  Съгласно ал.8 на чл.10 , при загубване или открадване на табела(и) с регистрационен номер, отговаряща(и) на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 или Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г., те се обявяват за издирване, а превозното средство се регистрира с нов регистрационен номер, като старият регистрационен номер не се използва повторно. Граматическият анализ на цитираните разпоредби несъмнено показва, че след като загубването или кражбата дори само на една от регистрационните табели,  има за последица регистрирането на превозното средство с нов регистрационен номер, то  превозно средство, на което по една или друга  причина липсва дори една от регистрационните табели, не може  да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Собственикът на такова превозно средство следва да се снабди с нови две регистрационни табели, при това с нови регистрационни номера, за да може да управлява превозното средство по пътищата. Ето защо, дори липсата на поставена само предна регистрационна табела в случая, изпълва състава на административното нарушение по чл. 140, ал.1, от ЗДвП, когато този автомобил се е движил по пътя. Преди управление на МПС, водачът е задължен да констатира както техническата изправност на МПС, така и външната му цялост, която включва наличието на два броя регистрационни табели, трайно и сигурно прикрепени на съответните, предвидени за това места. А ако техническата неизправност е възникнала по време на движение, водачът е длъжен да предприеме всички необходими мерки за отстраняване на тази неизправност и едва след това да продължи движението си по пътя. Това Б. не е сторил.  Поставянето на регистрационна табела на предното обзорно стъкло не  обосновава отпадане на наказуемостта на водача, защото предното обзорно стъкло не е определено място за поставяне на регистрационна табела. Съгласно чл.10, ал.5 и ал.6 от Наредбата, табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад-на мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата) перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. Ето защо, като  е предприел управлението на автомобила, без поставена предна регистрационна табела на автомобила на определеното за това място, касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение.

От друга страна фактът , че Б.  е гражданин на Обединено Кралство Великобритания не изключва отговорността му при извършени административни нарушения на територията на РБългария поради непознаване на българското законодателство в областта на движение по пътищата, както се твърди в касационната жалба.За съда не е ясно оплакването в касационната жалба, че съдът не е коментирал факта, че Б. има двойно гражданство и управлява автомобил с регистрационни табели на друга държава, тъй като тези факти по никакъв начин не се отразяват на отговорността на касатора относно съставомерността на извършените нарушения, нито при индивидуализиране на наказанието.

Вменените с НП деяния, не са нито малозначителни, нито маловажни и в този смисъл оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Както управлението на МПС с поставени не на определените места регистрационни табели, така и незаплащането в срок на глоби по издадени фишове и НП, в случая не се отличава от обикновените, типични случаи на нарушения от този вид. И двете нарушения са такива на просто извършване и за съставомерността им не се изисква настъпването на вредни последици. Обществената опасност също е типична за нарушенията от този вид.

Единствено основателно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание за нарушението на чл.140, ал.1  от ЗДвП, тъй като за това по чл.190, ал.3 от ЗДвП, размерът на глобата е фиксиран на 20 лева от законодателя и именно такъв размер глоба е наложен на Б.. Наказанието за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който текст наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който  управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Органът е наложил наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право управление за срок от 3 месеца, т.е. наказанието глоба е в максимален размер, а лишаването от права е в размер около средния , предвиден от законодателя. Срокът и размерът на наложените за това нарушение наказания  решаващият съд е приел за обосновани на доказателствата по делото, сочещи, че Б.  има многократни нарушения на ЗДвП. Тази преценка на органа и на съда е неправилна, необоснована и протовиречива, тъй като  едното наказание е максимално предвиденото от закона, а другото-за същото нарушение-около средния размер, поради което не може да се направи извод какъв анализ е направи АНО и съда в тази насока. От справката за нарушител се установява, че на Б. има издадени осем НП за нарушения на ЗДвП, но за период от 10 години-от 2008 год. до 2018 год., което прави под едно извършено нарушение годишно. Не са установени други отегчаващи отговорността на касатора обстоятелства. При това положение срокът и размерът на наложените наказания глоба и лишаване от правоуправление следва да се намалят към установения от закона минимум.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 77 от 15.05.2019 г., постановено по анд № 101/2019 г. в частта, с която , с което Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно постановление № 18-0293-000732/14.05.2018 г. на Н-к РУП към ОД МВР – Плевен, РУ – Левски в частта , с което на Х.Р.Б. ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0293-000732/14.05.2018 г. на Н-к РУП към ОД МВР – Плевен, РУ – Левски в частта , с което на Х.Р.Б. ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като НАМАЛЯВА срокът на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от  3/три/ месеца на 1/един/месец и размерът на наложената глоба от 200/двеста/ лева на 50/петдесет/ лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77 от 15.05.2019 г., постановено по анд № 101/2019 год. на Районен съд-Левски в останалата част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                           ЧЛЕНОВЕ:1./п/

 

 

           2. /п/